събота, 13 ноември 2010 г.

Пълният текст на доклада на Иван Костов пред Седмото Национално събрание на ДСБ

Препубликувано от Иван Костов: Ще настояваме ЕНП да се произнесе за носталгията на Борисов по тоталитаризма на Живков, 13.11.2010

ДОКЛАД пред Седмото Национално събрание на ДСБ, 13 ноември 2010 г.

Уважаеми делегати, скъпи приятели,

Президентските и местни избори очертават задачите, които следва да си постави нашето Седмо Национално събрание. И те са следните:

● Първо, след като отчетем днешните обстоятелства, да заявим отношението си към управлението на страната.

● Второ, да си поставим цели до и на предстоящите избори. Да дадем мандат на Националното ръководство да води преговори и да се споразумее за начина на явяването ни на изборите и за състава на Синята коалиция.

● Трето, да приемем промени в нашия Устав като отчетем сегашните си слабости в организационно и структурно отношение.

Политически акценти върху обстановката в страната

Седмото ни Национално събрание, без да е изненада за нас, се провежда в тягостна политическа и икономическа обстановка. Малцина са оптимистите за страната до следващите избори.

От миналата година ГЕРБ непрестанно пилее политическа енергия. Все повече личи липсата на управленска и политическа компетентност на водещите фигури, на министрите и на депутатите. Те губят почти всеки дебат в Народното събрание и в медиите. Дават непрекъснато доказателства, че нямат тази решителност, която е необходима за успешно управление на държавните дела. Не завършват дори започнати управленски действия. Отстъпват при всяко изнудване със стачна заплаха. Задоволяват всеки агресивен групов интерес в ущърб на всички останали. И за съжаление подклаждат нездрави претенции отвсякъде.

Предишните провалили се управляващи, особено БСП и ДПС, бързо възвърнаха самочувствието си най-вече, защото бяха оставени безнаказани. Нещо още по-лошо, защото бяха оставени във властта, защото почти навсякъде им бе оставен контрола върху администрацията.

Отношенията им с президента приличат на сговаряне. Най-вече, защото осъществяват строга приемственост в пълното енергийно обвързване на България с Русия. Без каквото и да е противодействие от тяхна страна му позволиха да използва влиянието си върху съда и да извади видни престъпници на свобода. Не правят съдебна реформа. Готвят се да назначат президентска кандидатура за председател на Върховния административен съд. Не реагираха, когато президентът - доносник на ДС обезглави военното разузнаване на страната.

Но най-вредното за загубата на доверието е, че очевидно водачите на ГЕРБ водят срамни пазарлъци с Ахмед Доган. Оставиха личните му представители на ключови позиции за управлението на европейските пари в земеделието и в други министерства.

Икономическата криза в страната поражда две основни причини за обществена тревога и двете са с един корен - страхът: първо, страхът от загубата на реални доходи и работа, и второ, страхът от престъпниците.

Замразените заплати и пенсии на всички български граждани се обезценяват от покачването на потребителските цени. Правителството планира до края на 2011 година днешната пенсия, чийто размер е непроменен от юли 2009 г., да загуби повече от 7% от реалната си покупателна способност. Още повече ще пострадат от обезценяване фиксираните доходи на заетите, които са от ноември 2008 г. Стойността на живота на бедните български граждани нараства с 4.9%, още по-бързо от официалната инфлация. Това увеличава бедността в страната. Изоставаме все по-безнадеждно от останалите страни в ЕС по стандарт и качество на живота.

В последната година управляващите подтискат реалната безработица със свръх скъпи програми за временна заетост на Министерството на труда и социалната политика. Реално създаваните работни места са практически напълно безполезни и се плащат от данъкоплатеца, а не от икономическия оборот. Тази псевдо-социална трудова политика не решава трайно и на устойчива база проблемът със заетостта. Младите хора реално първи губят своите работни места. Бързо се покачват лошите им кредити. Банките започват все по-често да продават техните ипотекирани жилища.

Върху страната отново пада сянката на страха от престъпниците. Всички виждаме как мафиотите остават безнаказани. Полицейският натиск върху престъпността става все по-неубедителен. Не среща подкрепа от прокуратурата. Тя изпълнява бездушно и чиновнически своите задължения. Не се бори в съдебните зали за справедливост за жертвите на престъпниците. Съдът е уплашен. Както се убедихме значителна част от лицата, които ръководят съдебната система са тежко корумпирани и безотговорни пред обществото. Безнаказано нарушават законите на страната.

Всяка икономическа криза стимулира престъпността във всичките й форми. Затова по бума в престъпността можем да съдим, че кризата не е преодоляна. С кризата МВР очевидно не може да се справи. Ние искаме в борбата с престъпността да се включи цялото правителство. Това, което то трябва да направи, е да проведе решителна антикризисна политика.

В борбата срещу престъпността сме готови да се включим и ние. Ще подкрепим дълбока реформа на съдебната система. Само това може да бъде ефикасно противодействие срещу най-голямата опасност за българското общество и демокрация.

Безсилието и бягството на управляващите от проблемите на кризата поразиха още по-силно ценностите ни и политическата ни система.

Деградация на ценностите

Моралът и ценностите на българско общество не са укрепнали и утвърдени след излизането ни от комунизма. Подемът, който настъпи от целенасочените усилия на страната за евроатлантическа интеграция, се изчерпи. Видя се, че има много постсоциалистически българи. Влизането на България в евроатлантическата система на сигурност и просперитет не ги имунизира от тежката им комунистическа носталгия.

Вярно е, че вече девет години сме свидетели на пълзящата реабилитация на комунизма и неговите лица, извършвана от БСП, ДПС и НДСВ. И разбира се провеждана, основно от президента Първанов-Гоце.

Но днес към това се добавя мощен принос - деградацията на ценностите на управляващите ГЕРБ.

Преди изборите те декларираха пред българското общество и пред европейските ни партньори политическа принадлежност към семейството на Европейската народна партия. Тоест към тази твърда политическа сила, която бе в основата на свалянето от власт на комунистическите диктатури в Централна и Източна Европа.

На власт г-н Борисов започна подмяна. Той стигна до там да каже, че не е коректно да го сравняват с Тодор Живков, защото онзи бил величина. Цитирам го „... една стотна от това, което е построил той за България и което е направено за тези години да направим, да достигнем икономическия ръст на тогавашната държава, би било огромен успех за всяко едно правителство.” Това е казано за комунистическия диктатор,

● който искаше да превърне България съветска република,
● който причини демографски срив на страната, прогонвайки стотици хиляди български граждани,
● който взе непосилни кредити за да удължи агонията на своето управление, а след това причини фалита на страната си,
● който по собственото му признание се провали, оставяйки огромни дефицити на насъщни храни и безвъзвратно фалирала тежка индустрия.

Тази реабилитация на Живков лично от министър-председател на Р. България е единствена в историята на нашия мъчителен преход от комунизъм към демокрация. Тя е единствената реабилитация на бивш комунистически диктатор в Централна и Източна Европа, включително в Русия и страните от ОНД. Тя е обидна за всички български демократи, не само за нас, хората вдясно от политическия център. Тя е неприемлива за опитващата се да се реформира БСП и скандална за ДПС и неговите избиратели.
След тези изявления ще поискам от ръководството на ЕНП да заяви своята позиция към изявленията на г-н Борисов.

Дясната партийна идентичност на управляващите още повече се разпада от неспособността да се защити енергийната сигурност на страната. А сигурността и независимостта са исконни десни политически ценности.

Единствената предизвикана отвън икономическа криза, която сме преживяли, е от спирането на доставките на газ от Русия за България в началото на 2008 г. Единствената реална опасност за българската икономика е едностранната зависимост от руските енергийни доставки.

И въпреки това в отговор на въпроса: „Тоест вие работите от сърце за този проект да се случи (става въпрос за АЕЦ „Белене”)?” Премиерът Борисов отговори с „да”(!?). Питаме се кога онзи „гьол”, както той го наричаше, му легна на сърцето. За нас е очевидно, че г-н Борисов потвърди публично, че работи за нарастване на едностранната енергийна зависимост на България от Русия.

Това къде са и кои са българските и къде са и кои са руските енергийни интереси се сля в гъста руска каша, която естествено се очаква да изсърба нашата страна.

Деградацията на ценностите на управляващата формация хвърля в дълбок смут и тревога всички български патриоти и демократи. Хората, които спазват законите и живеят съобразно представите си за приличие, отново губят представата си за добродетелите.
Щом правешкия хитрец е онова недостижимо за сравнения „добро”, ние къде сме тръгнали да се интегрираме с неговите врагове империалисти. В каква посока преобръщаме живота си в последните 21 години. Не е ли това отговорът на въпроса, защо все се движим и променяме, а оставаме на едно и също място. Не ли тук изворът на не пресъхващата морална язва в българското общество.

Политическият завой и хаосът след него

Ето признаците на хаоса в политическата система на страната:

● Влязла в парламента партия размахва родилната си пъпна връв с предишното ръководство на ДАНС. Става рупор на следствен, който очаква обвинителен акт.
● Самият този следствен ще става президент.
● Президентски човек, лидер на ЛИДЕР го съдят за злоупотреби. Става ясно, че на последните парламентарни избори е търсил персонална политическа защита. Делата срещу него не вървят. Данъчни проверки върху фирмите му не се завършват. Значи все пак някакъв политически чадър някой е отворил върху него.
● Друг лидер на партия е обявен със съдебно решение за най-ценния хидрогеодезист в страната, при това, без да има нужното образование и квалификация.
● Самият президент, който трябва да е на целия народ, прави партия. Създава се впечатление, че отдясно подкрепят бившия доносник на ДС.

Това не е политическа система, а театър на абсурда.

Основен принос за този хаос има драматичния политически завой на ГЕРБ.

Те спечелиха изборите с обещанията:

● да отстранят и накажат злоупотребите на БСП, ДПС и НДСВ;
● да извадят страната от кризата като проведат реформи, отлагани осем години;
● да спасят хората от престъпността.

Вместо това:

● Не търсят отговорност от министрите и политиците на тройната коалиция;
● Отговарят на кризата с ПР-медийни акции в стил „ляв популизъм”;
● Макар и обявили се за десни вече ги наричат „най-враждебното към бизнеса управление в последните 20 години”; гонят, назидават и заплашват български и чуждестранни инвеститори;
● Планират национализации, въобще реализират мътни национал-комунистически идеи.

Престъпниците се устремиха към политиката, защото за разлика от първата година на своето управление премиерът Борисов и вицепремиерът Цветанов не изглеждат способни да вземат превес над организираната престъпност. Самите започват да затъват в корупционни скандали.

Отношението ни към управлението

В рамките на досегашните политически позиции на ДСБ ние сме направили следните крачки на разграничаване на ГЕРБ. Гласувахме срещу вота на недоверие срещу правителството, но със силно критични изказвания.

Обявихме се против бюджетите на ДОО и на НЗОК и не подкрепихме бюджета на правителството, като гласувахме „въздържали се”. Направихме го аргументирано и без колебания. Нашата позиция бе посрещната с разбиране от обществеността и медиите и не бе поставена под съмнение. Сега се намираме на далечна дистанция от отговорностите за управлението на страната и на една стъпка от превръщането ни в противник на управляващите.

Днес поставям на политически дебат следните въпроси:

● Имаме ли ДСБ сериозни основания да твърдим, че гарантираме правилността на днешното управление? Можем ли да гарантираме, че то ни води във вярната посока, че провежда необходимите на страната европейски реформи?
● Имаме ли желание и редно ли е да продължим да се опитваме да бъдем коректив на управляващите? След като е видно, че почти не успяваме да ги предпазим от груби управленски грешки и провали. Имаме ли капацитет да засилим тази функция на коректив в парламента?
● Следва ли да се превърнем в опозиция на управлението на ГЕРБ преди изборите?
● Или е по-добре да засилим критичността си към тях, без да им отказваме подкрепа, когато сме сигурни, че действат правилно?
● Можем ли ние, заедно с нашите съюзници да се превърнем в конкурент и реформаторска алтернатива? При това алтернатива на останалите парламентарни партии, които отказаха в последните девет години да продължат пътя на европейската модернизация на България. Но да го направим включително и по отношение на ГЕРБ и то на предстоящите избори.
● Можем ли да превърнем Синята коалиция в реална местна алтернатива на общинските избори? Но истинска алтернатива на днес управляващите от тройната коалиция и от ГЕРБ.

Моята лична позиция е, че управляващите трябва да направят действието, за да ни превърне в свой противник. И да понесат цялата политическа отговорност за това, че са принудили сестринска партия да отиде в опозиция.

Струва ми се, че е по правилно да продължим да подкрепяме действията им, когато те са в съответствие с нашите представи и програма за добро управление на страната.

Не бива да подкрепяме вот на недоверие в условия на криза. Хората ще възприемат това като политическо лешоядство. Защото на техен гръб, върху подтискащата ги криза ще се стовари и политическата дестабилизация на страната. Такова наше поведение не би било отговорно пред тях и пред страната.

Разбира се напълно естествено е да продължим да се борим срещу всяко връщане назад в евроатлантическата модернизация на България, срещу всеки опит да се жертват българските национални интереси в полза на Русия.

Политическият възел ще се реши на идващите догодина избори и веднага след тях. Нека насочим цялата си енергия там. Убеден съм, че трябва да направим всичко възможно да не позволим доверието на избирателите да последва олевяването на г-н Борисов и неговата партия.

Можем да спечелим отново доверието на хората. Архитекти и първи строители сме на евроатлантическа България. И сме единственият носител на знанията за това как строежът може да бъде продължен и завършен. Можем да поискаме доверието отново, защото само ние имаме решителност в българската политика.

Преди това трябва да убедим на всяка цена избирателите, че европейските реформи не се случват в това управление и няма как да се случат без нас.

Как да отидем на президентските и местните избори?

Ние много пъти сме заявявали волята си да утвърдим Синята коалиция, да я отворим към други дясно-центристки партии с реформаторски идеи.

Заявили сме позиция, че ДСБ иска да се яви на следващите местни и президентски избори със Синята коалиция.

Към аргументите за тази позиция искам да добавя още един. Ние можем да сме хората, които обединяват демократите вдясно от политическия център. Ние сме длъжни да продължим да помагаме, така както помогнахме на СДС на изборите за европейски и български парламент. Имаме сили да помогнем на своите колеги да извлекат поуките за десницата, след като натрупахме заедно толкова много горчив опит. Тези усилия си заслужават, защото могат да създадат стабилна политическа основа на единен български десен център.

Моят отговор на въпроса, защо не нараства така бързо подкрепата за нас, както спада тази за ГЕРБ е, че ние още не сме заявили как ще се явим на следващите избори. Не сме обявили целите си, какви политически амбиции имаме.

Не можем да се задоволим с ролята на извор на политическа експертиза за почти всички парламентарни партии, а и за някои от останалите. Ние следва да поискаме да бъдем конкурент, нещо повече да бъдем реформаторска алтернатива. Вярвайте ми ще познаем лесно дали сме обявили ясно амбициите си. Другите отново ще тръгнат да воюват срещу нас.

За да стане това, на първо място, Синята коалиция следва да заяви смело, че ще се яви самостоятелно на президентските и мести избори. На второ място, Синята коалиция следва да заяви политическата си амбиция да бъде реформаторска алтернатива. Важна и привлекателна за избирателите, защото е способна да даде на страната, това от което тя остро се нуждае.

В тази връзка предлагам да дадем мандат на Националното ръководство на ДСБ да проведе преговори и да постигне съгласие със СДС и другите партии от Синята коалиция за съвместно явяване на президентските и местни избори.

● Да предложим да се явим със свои кандидати навсякъде и да не подкрепяме никъде чужди кандидати на първия тур на изборите.
● Да определим срокове, в които да излъчим кандидатите за всички изборни длъжности.
● Да постигнем съгласие като национални ръководства за президентската двойка, и да поискаме от местните ни ръководства да се споразумеят за кандидатите си за кметове и за общински съветници на местните избори.
● Да отидем на предварителни избори там където не се постигне съгласие за кандидатите на Синята коалиция и да ги проведем заедно, в съгласие с останалите партии сред нашите избиратели.

За промените в Устава на ДСБ

Няма да взимам отношение към предложенията за промяна на Устава. Националното ръководство изпълни волята на предишните две събрания и създаде комисия, на която възложи да изготви предложения. Те са пред вас. Имахте достатъчно време да ги анализирате и изготвите своето отношение.

Предлагам само да ограничим времето за дебати и да не одобряваме импровизирани предложения. Нека промените се решат предимно с гласуване на делегатите.

Напомням на всички делегати следното, по тези въпроси гласувате само по съвест и не можете да бъдете обвързани с позициите на своите ръководства или събрания.


Накрая, вижте приятели, обществото все по-ясно ни чува.

Това наше Национално събрание е много важно за ръководството, за народните ни представители, за нашите общински ръководства и представители в местната власт.

То ще ни покаже и то не само на нас, а и на нашите съюзници и опоненти, на българската общественост:

● Имаме ли достатъчно смелост и високи амбиции?
● Можем ли да превърнем положителното отношение на хората в доверие?
● Можем ли да реализираме в изборен успех сегашната си благоприятна позиция?
● Можем ли да възкресим силата на българската десница?

Аз вярвам, че можем.

Благодаря за вниманието!

сряда, 3 ноември 2010 г.

Кошмарът се завърна!

Днес публикувам изложението, написано от моя приятел от Русе, уважаемият г-н Атанас Ганчев, човек с възрожденско и духовно излъчване - и интелектуалец от най-висока проба. В нея той разказва детайли от своята лична история от последните години, като ми е изпратил и копия от всички документи, за които споменава в текста; при нужда, пък и от интерес - за да се убедим на какви чудесии е способен днешният български бюрократичен гений - ще публикувам в скоро време и самите документи, които трябва да прегледам, за да махна лични данни като ЕГН-та и пр., с които може да бъде злоупотребено.

Та прочетете изложението на г-н Ганчев, който иначе е постоянен сътрудник на блога HUMANUS, на в-к ГРАЖДАНИНЪ и на списание ИДЕИ, написал цяла поредица от прочувствени статии за ситуацията в днешното българско училище, но също и касаещи културната и духовната история на гр. Русе и на България. Тъжно е че личности като него, именно личности, които цял живот самоотвержено са работили на нивата на българската духовност, просвета и култура, както обикновено става у нас, биват за благодарност тормозени цял живот от някакви местни дерибеи, от пожизнени директори, от началници "в сферата на културата", които обаче са с мандалитет на касапи, също така от инспектори-чиновници, които изобщо не вдяват, които понятие си нямат от високата духовна мисия на българския учител и пр., т.е. от цяла една поредица от нравствени лилипути и от лакоми за постове и служби подлизурковци на всяка една поредна власт. Тия последните, впрочем, са способни на всякакви мерзости; ако не знаете, ще ви го кажа: заради такива нашето образование, нашата култура, дори нацията ни като цяло, е на това дередже; тая напаст е толкова вредна, че ако успеем някак си да се освободим от нея, нещата незабавно ще потръгнат, ще се мръднат от мъртвата точка, в която се намират сега. А ето сега и самия текст на г-н Ганчев когото сега споменатата бюрократична напаст го върти сякаш е набучен на ръжен:

PRO DOMO SUA

O, tempora, o mores!

КОШМАРЪТ СЕ ЗАВЪРНА!

(Едно уведомително писмо и констатираните административни нередности или голата истина за нравите в днешното българско училище)

"Вилнеят диви, феодални нрави в днешните български училища... Произволът на директорите е надхвърлил всякакви общоприети граници" (Ангел Грънчаров - из "Месомелачката...")

На 15.ІХ. т.г, когато получих заповед №1 за уволнение, поради полагащото ми се право за ранно пенсиониране, съгл.пар.5,ал5 от ПЗР на КСО, дълбоко в себе си изпитах радостното чувство, че най-сетне Кошмарът, продължил цели пет години и изсмукал значителна част от физическите ми сили и подложил психиката ми на свръхизпитание, бе приключил. КОШМАРЪТ - да спечелиш трудово-правно дело и да проявиш безразсъдството като се върнеш след него отново на работното си място. Прословутата българска злоба, превъплътила се в оста на административното зло, влезе със страшна сила и задейства всички невидими механизми на вътрешните си съпротивителни сили за да елиминира, а по възможност и да унищожи човека, дръзнал да й се противопостави, дръзнал да наруши непогрешимостта, уюта и спокойствието й. И се започна... Но всичко по реда си.

Първо - текстът на уведомително писмо ОП-5692-223232/05.10.10, за което благодаря на служителките, изготвили го, за професионализма, както и за отношението им към мен, когато подавах документите си в ранния следобяд на 24.ІХ. т.г, отношение в пълен противовес с административните порядки в училището, където някои молби не се завеждат и не се резолюират, където се изготвят угодни някому молби и се вписват със задни дати, където се изготвят и връчват уведомителни писма и заповеди, коя без подпис, коя без мокър печат (част от които са приложени тук - б.а.) и пр. пр. произволни административни актове, с единствена цел: да се угоди на негово височество Директорът, за да си върши той с достойнство достойната работа, за която бе удостоен с приза на в."24 часа" "ДОСТОЕН БЪЛГАРИН" за 2008 година. Но за достойнството на достойния на друго място, в статията "Достойно есть-" горящи въгленчета" от портрета на един Не(достоен) българин, когато му дойде времето.

Ето и текста на уведомителното писмо и моите отговори, подкрепени със съответните документи.

Във връзка с подадено от Атанас Маринов АТАНАСОВ-ГАНЧЕВ, ЕГН 500420---- ЗАЯВЛЕНИЕ №ОП-5692-22323 ОТ 24.09.2010 г. за отпускане на лична пенсия за ОСИГУРИТЕЛЕН СТАЖ И ВЪЗРАСТ и направената проверка с данни по чл.5,ал.4 от Кодекса за социално осигуряване се установи следното:

По трудова книжка № 166 от 25.09.2000 година е отразено, че лицето е преназначено на длъжност "Библиотекар" от 09.09.2009 год. до 06.09.2010 и от 08.09.2010 до 15.09 е преназначен на длъжността "учител". В Регистъра на осигурените лица за месец септември 2009 година са подадени данни "работник и служител" за целия месец, а не до 09.09. г. - учител и след това работник и служител. Липсват данни в РОЛ за месец септември 2010 год. и не можем да сверим на каква длъжност е осигурявано лицето - учител или работник и служител. Има ли заемана длъжност "учител" и има ли учителско уволнение към датата на освобождаване. Съгласно пар.5,ал.5 от ПЗР на КСО към датата на уволнение от учителска длъжност лицето трябва да има 30 години учителски стаж, за да има право на исканата пенсия, а ние нямаме данни за това.

По РОЛ за 2005 година са подадени данни, че лицето е ползвало неплатен отпуск 58 работни дни, по Кодекса на труда има право на 30 работни дни, т.е.останолото над 30 дни е Н.О.без стаж. Липсват данни за периода м.август - м.Декември 2005 година (За 2006 година лицето също е ползвало 53 работни дни Н.О. без стаж, а има право на 30 работни дни.

Необходимо е да се издаде удостоверение обр.УП-3 със стаж за периода от 01.09.1990 година до 15.09.2010 година, като се изключи периода на неплатеният отпуск БЕЗ СТАЖ, да се уточнят липсващите месеци на 2005, също така се посочат и длъжностите за съответните периоди.

За резултатите от проверката и предприетите от Вас действия следва да ни уведомите писмено в 14 дневен срок от получаването на настоящето писмо.

А ето и моите отговори (подредени хронологично във времето,за да се изясни действителното състояние на нещата).

1.По РОЛ за 2005 година са подадени данни, че лицето е ползвало непратен отпуск 58 работни дни, по Кодекса на труда има право на 30 работни дни, т.е.останалото време над 30 дни е Н.О. без стаж. (Липсват данни за периода м.август - м.Декември 2005 година). За 2006 година лицето е ползвало 53 работни дни Н.О. БЕЗ СТАЖ, а има право на 30 работни дни.

Видно от подписано от самия работодател Галин Ганчев и мен в качеството ми на ищец по спечелено трудово-правно дело и съгласно него възстановен на работното си място (гр.дело2943/2005 г.) споразумение/16.01.2006год. на лицето Атанас Маринов Атанасов-Ганчев се дължат суми, равняващи се на трудовото му възнаграждение за периода 03.05.2005 - 11.01.2006 г. А видно от приложените номера на болнични листи (извадка от Лична амбулаторна карта №731) съм в болнични от 28.01.2005 до 30.04.с.г. (1 и 2 май - неработни дни) за тежко заболяване, причинено от самия работодател, видно от епикризи, деяние, за което се носи наказателна отговорност, възниква резонния въпррос: ВЪЗМОЖНО ЛИ Е ЕДНО ЛИЦЕ ДА БЪДЕ ЕДНОВРЕМЕННО В ОТПУСК ПО БОЛЕСТ, ПЛАТЕН ОТПУСК И НЕПЛАТЕН? Излизауче е възможно? Но как? Нека по казуса се произнесат компетентните инситуции.

А защо: (Липсват данни по РОЛ за периода м.август - м.Декември 2005 година) отговорът е ясен: Не е възможно на едно и също работно място, а още повече и учителско, да фигурират двама служители, още повече че тече и съдебна процедура. Но тук излиза наяве и един друг въпрос: Кой и защо проведе инсценировката с жалбата на "разтревожената" родителка на "малтретирания" ученик Теодор Дяков от тогавашния VІ Д клас (вече отдалечилата се 2005-а). Защо не се спази процедурата - становище на синдикатите, уведомяване и решение на педагогическия съвет. И тук един директен въпрос: Имало ли е действителни случаи на побой над ученици и ако е имало такива наложени ли са съответните наказания? Какъв е аршинът, господин Директор? Не е ли това чиста проба дискриминация!

А сега на въпроса: ЯСНО ЗАЩО? За да се осигури работно място на втория човек, на фигуриращия в РОЛ за посочения период (за мен посечен период), семейният приятел и придворен поет, колегата Николай Симеонов, който до този момент бе учител по немски език, назначен на временен трудов договор и който впоследствие, през 2008, за да не бъде съкратен, като последен назначен на редовно учителско място, по препоръка на самия г-н Галин Ганчев бе избран за председател на училищната секция на СБУ. Г-жо Такева, г-жо Такева, какви синдикални лидери само? И чудно ли е тогава, че в условия на делегиран бюджет, учители с полувисше образование получават по-високо трудово възнаграждение от учители с по-висок образователен ценз и най-висока професионална квалификация, въпреки разпоредбите в колективния трудов договор, подписан и от самия назначен синдикален лидер. Защо в заповед №1/15.09.2010 год. от кумова срама не съм пенсиониран като учител по БЕЛ І ПКС, какъвто съм съгласно основния ми трудов договор 2992/06.08.1990 год., и ако това е така, каква е причината за тази репресия срещу мен? Разпоредете проверка и ще се убедите сама. Обръщам се лично към Вас, независимо че бях член на КТ"Подкрепа", защото от съвместната ни работа през 1990-1992 год., когато бях сътрудник на "Учителско дело", не казвам кореспондент, защото този вестник е имал само един кореспондент и той е Учителя и Човека Георги Киров., съм с прекрасни впечатления от Вас.

А що се отнася до НЕПЛАТЕН ОТПУСК , ползван през 2006 год., да такъв действително има и той е за периода 16.04 - 15.06 2006 г., и незавизимо че ползването му не бе наложително, го изисках по озаконно установения ред, като в молбата изрично съм упоменал" да не възпрепятствам учебния процес и за да може колегата Николай Симеонов да приключи учебната година. Е, ВПОСЛЕДСТВИЕ ТОЙ ЗАЕ МОЕТО МЯСТО, А СПРЯМО МЕН ЗАПОЧНА ОПЕРАЦИЯТА "СТОПЯВАНЕ НА ЛАГЕРИТЕ. Но това е друга тема, с народопсихологически оттенък.

И ето че трябва да премина отговора на първия негласно поставен въпрос в писмото на НОИ-РУСО - гр.РУСЕ.:

По трудова книжка №166 от 25.09.2000 година е отразено, че лицето е преназначено на длъжност "Библиотекар" от 09.09.2009 до 08.09.2010 и от 08.09.2010 год. до 15.09 е преназначен на длъжност "учител". В РОЛ за месец септември 2009 са подадени данни "работник и служител" за целия месец, а не до до 09.09 - учител и след това работник и служител. Липсват данни и не можем да сверим е осигурявано лицето - учител или работник и служител. Има ли заемана длъжност "учител" и има ли учителско уволнение към датата на освобождаване от работа. Пита се също защо от 09.09.2009 год., а не от 01.09 с.г., още повече, видно и от допълнително споразумение №294/19.11.2008 год. кьм основен трудов договор №2992/06.08-1990 год. съвместявах длъжността учител по БЕЛ І ПКС с тази на "Библиотекар", съгл.т.3 от това споразумение, заради недостиг на норматив от 308 учебни часа. А преди това, на 14.ХІ.с.г ми бе връчена и вътрешна заповед 0236/10.Х..С.Г. ЗА ВЪЗЛАГАНЕ И ВОДЕНЕ НА УЧИЛИЩНАТА БИБЛИОТЕКА. Защо не от 1.ІХ. с.г. при положение, че съкратих полагаемия ми се пратен отпуск, без да искам компенсация за това и от 20.VІІІ.с.г започнах да устройвам същата, същата, която впоследствие попълних и с редки издания от личната си библиотека (на д-р Кр.Кръстев, на П.К.Яворов, Антон Страшимиров), създадох сбирки "Русезнание" и "Васил Левски", попълвайки ги с книги, както от личната си библиотека, така и с дарения, благодарение на личните си контакти (Луд съм бил, направил съм го, нали свестните у нас считат за луди - най-болезнената тема с резонанс обществена съвест, но това е дълга, много дълга тема.) Отговорът и тук е от ясен по-ясен. ЗАЩОТО БЕШЕ НАЗНАЧЕН ДРУГ ЧОВЕК, ПОДХОДЯЩ И НАЙ-ВАЖНОТО СВОЙ, а за какъв недостиг на норматив иде реч, след като колеги като визираният Николай Симеонов, Даниела Николаева, а и други, чиито имена не ми се споменава, имаха лекторски в порядъка на 192 часа и кусур отгоре. Оставете мен, кучетата ме яли, господа ръководители на СОУ "Васил Левски" - гр. Русе, но защо съкратихте колежката Валя Бонева и какъв бе отговорът на един от Вас, че просто недостигали членове, а как става така, назначават се нови хора, други съвместяват длъжности поради недостиг на норматив, а на други се подсигуряват достатъчно лекторски? Министър Игнатов, разпоредете проверка и ще се убедите в гореизложеното от мен. Самият аз нямах друг изход, защото по най-брутален начин ми бе заявено: "Докато съм ДИРЕКТОР тук, ти тук учител няма да бъдеш" (директорски кабинет, фойаето на 2-ия етаж, 10.09.2009 год. 10 часа - Добре дошъл след прекаран исхемичен мозъчен инсулт)...

И понеже подписах подписах горецитираното допълнително споразумение със забележка (след консултация с адвоката си) последва най-гнусната инсценировка, жалба от "разгневена" родителка, която мярнах в полумрака на ведомственото й жилище, понеже не бях допуснат в него, с обвинения от рода на: дойде пиян, неугледен външен вид, мръсен, плюе като говори) прилагам и тази част от жалбата, без коментар, само с репликата "О времена, о нрави!"

При извършена проверка от РДВР-Русе се оказа, че молбата е изготвена от майката (с налични три почерка, с цял чаршаф разстояние от последния ред до подписа. Естествено защо? - Да се допълнят още клевети, но "някой е сметнал, че и тези са достатъчни/. И с възможност за обжалване в законния 7 дневен срок, което не сторих, защото как да съдиш човек, чието дете е олно от аутизъм. А защо: от 08.09. до 15.09.2010 преназначен на длъжността "учител" - за да мога да се пенсионирам, защото номерът с дисциплинарното уволнение нямаше как да мине - работата ставаше много дебела. За сведение, г-н Грънчаров, а чрез вас и до министър Сергей Игнатов: ТОВА ПЕНСИОНИРАНЕ БЕШЕ ПРЕДШЕСТВАНО ОТ ДВЕ ЗАПОВЕДИ - ЗАБЕЛЕЖКА (ПЪРВОТО ПИСМО ЗА ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ БЕЗ ПОДПИС?) А ВТОРАТА ЗАПОВЕД - ЗА ПОСЛЕДНО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ, БЕЗ МОКЪР ПЕЧАТ. Прилагам и двата "уникални" документа (копия) тук. И двете по сигнали (разбирай доноси) - първата на колежка, втората - на домакинката и главната счетоводителка, след подадена от охранителя информация. И за да запазя човешкото и професионалното си достойнство, както през 2009 подадох молба, че ще възползвам от правото си на по-ранно пенсиониране, след като предам ръкописа на историята на училището, той е вече почти готов, изключая снимковия материал и уточняване на учителите в класното училище в периода 1888-1894 год.

И от текста на моето изложение не става ли ясно: Какви нрави вилнеят в днешното българско училище и вършеят и малкото останало (поне като традиция в него, това съм го изрекъл на глас в упоменатата по-горе подготвена история на "Свети Георгиевско училище", чийто правоприемник е дн. СОУ "Васил Левски" - гр.Русе и на чийто ръководен трон повече от две десетилетия непоклатимо стои някогашния скъпоценен комсомолски кадър Галин Ганчев и чието име трябва да стои редом до имената на такива личности като даскал Никола Попмихайлов, бащата на "Свети Георгиевското училище" и виден възрожденски просветител, Матю Киранов, първия директор на VІ ОУ "Васил Левски". Но какво да се прави - ирония на съдбата. Запазвам си ръкописа - с надеждата, че ще дойдат и по-хуманни времена за българското образование, защото края на настоящата статия съвпадна с началото на студентските потести, които открито ни призовават: НЕ Е ЛИ ВРЕМЕ ДА СЕ СЪБУДИМ?

Е, такава е ситуацията около мен, затова и две седмици не бях написал и ред, с изключение корекциите на доклада си за проф. Михаил Арнаудов, който четох на Седмите Международни Арнаудови Четения в РУ "Атгел Кънчев". Моя милост също има вина за нея - вместо днешния разхлабен Гордиев възел, трябваше да го разсека още в края на 2005 год., когато въпросният господин (чрез упълномощената от него адвокатка имаше наглостта да представи фалшифициран документ) "молба" за неплатен отпуск с постфктум върху нея. КОЙ ЧЛЕН ОТ НПК изпълва това деяние и може би ако бях сторил тогава нямаше да си отидат беззащитни колежки Галя Лонгинова и Лилия Йотова, завеждащата "Личен състав" Иванка Йорданова, нямаше да се възползват от правото си на по-ранно пенсиониране Маргарита Михова, Валентин Малчев, Дочка Дубровска, моя милост.

Да и аз нося своя грях, затова и чрез настоящите редове моля за прошка. А другото - нека го свършат компетентните институции. От храста може да изскочи не заек, а цял глиган. А, ако от родния Балкан не изскочи въпросният звяр, защото някоя родна институция може да го обяви за защитен вид, то има други, международни организации, които да бъдат сезирани по съответния ред, макар че къде остава националното достойнство.

Извинявай, че изневерих на стила си, избягвайки от интелектуализирането на текста, но грубостите в днешното българско училище просто налагат и по-грубоват стил, сиреч максимално опростено изложение.

Първи Ноември - Ден на народните будители

Написа: Атанас ГАНЧЕВ, Русе

А може би тъкмо ИДЕИ е твоето списание?!