неделя, 30 декември 2012 г.

Дискусия: Докъде води всеобщото гонене на химерата, наречена "щастие"?

Смятам, че тази дискусия, предизвикана от една реплика на Ivo Berov ("Ама какво пък толкова му има на това щастие, че всички така се натискат за него, особено по Коледа и Нова Година?!) заслужава да й се обърне внимание, не само заради темата, а най-вече заради интересните становища, изказани по нея, които поставят сериозни проблеми, нуждаещи се от по-внимателно вникване; показателен също така е и начинът, по който ние, българите, изобщо водим дискусии; та ето на тия основания рекох да придам по-приличен вид на тази дискусия, подготвяйки я за публикация в блога, а евентуално и във в-к ГРАЖДАНИНЪ; ето какво си казаха събеседниците:

Иво Бораджиев каза: Ти не мечтаеш ли?

Diana Ivanova каза: Щастие е да си с хората, които обичаш, да се насладиш на топлината на дома, след забързаното време. Щастлива Коледа!

Настя Костадинова каза: Ами изпълва ти душата ! Честито Рождество Христово и ЩАСТЛИВА КОЛЕДА!

Ilka Yanchovichina каза: Не знам...

АЛЕКСАНДЪР ХАРАЛАНОВ каза: Щастието трае от няколко секунди до няколко минути, няколко пъти в живота... Това е! Повечето хора никога нямат тези мигове щастие...

Maria Karagiozova каза: Въпросът беше риторичен. Щастието не се обяснява.

Snejanka Dimitrova каза: Спомням си едно стихче, вече не зная кой го беше написал, но е по темата: "Аз чаках щастието дълго! Хиляда пъти то ме лъга! Не питах никога защо е щастие, а лъже то!". Е, може би това му е на щастието, все го търсим и то все не идва...

АЛЕКСАНДЪР ХАРАЛАНОВ каза: Никой не обяснява щастието - просто казвам колко трае ако въобще се появи...

Юри Терзийски каза: И аз това се чудя...

Катя Иванова каза: А някога е било толкова близко до нас, че не сме го усетили! ВЕСЕЛА КОЛЕДА!

Snejanka Dimitrova каза: Мога да го обясня като философска категория, но както казва Мария - щастието не се обяснява. Като в рекламата: не може да се обясни това, което трябва да се преживее!

Настя Костадинова каза: Щастието е емоционално състояние, при което човек изпитва чувства, вариращи от задоволство и удоволствие до пълно блаженство и прекалена радост... Щастието - само шест букви, които придават на живота ни смисъл и го правят по-приятен... Щастието… просто една дума, толкова малка и в същото време достатъчно голяма, за да носи в себе си цялата красота и доброта на света!

Sofia Chervenkova каза: Иво, как си го обясняваш?

Тони Илиева каза: Ами пробвай щастието и ще прецениш какво толкова му има...

Veselka Venkova каза: Здраве и разум, философи!

Анна Велева каза: Повече се натискат за Чудото, отколкото за щастието...

Ivo Berov каза: Въпросът не е какво е щастието и колко трае. Чудя се защо, как и кога се е превърнало в някаква всеобща ценност? Защо всички са си въобразили, че щастието е задължително едва ли не. Откъде накъде пък? И че трябва човек да се стреми към него. Че това ли му е работата на човек - да се стреми към някакво си щастие? С цялото уважение, което дължа към хората, но щастието с всичките му козунаци, снимки, снежинки, късметчета, пухчета, джудженца, шейнички, банички, светлинки и джингълбеления е ми се струва нещо досадно, скучно и безсмислено. Но няма да се увличам, да не ви развалям празника като ви харесва щастието със станиоловите му отблясъци и джингълбеленето - търсете си го, дано го намерите.

Maria Karagiozova каза: Това, което изброихте, г-н Беров, са външните прояви на преяждането. Хората не разбраха, че не питате. Ще продължават да ви обясняват. Лично аз съм щастлива, когато някое мое действие не завърши с провал. :-)

Ivo Berov каза: В тази празнична неделя няма пък да джингълбеля!

Борислав flyco каза: Щастие е да ти окажат внимание, дори и с джингълбелене.

Настя Костадинова каза: Хахаха, че кой го търси г-н Ivo Berov, ние тук си общуваме само с Вас, правим Ви компания. Щастието не се търси, то или го имаш заложено или не, хайде, приятен ден!

Sofia Chervenkova каза: Май лееко преувеличаваш, но посоката ти ми е интересна! : )

Ivo Berov каза: А, ето това вече е друго - можем за малко да сме заедно, а пък щастието дали ще го има или не си е негова работа, да върви по щастието си...
25 декември в 15:52 · Харесвам · 5

Борислав flyco каза: За малко бяхме заедно...

Настя Костадинова каза: А, ето тук пак няма да се съглася с Вас, щастието е състояние на духа.

Ivo Berov каза: Хич не преувеличавам даже - а този, чието раждане празнувате - дали дойде при хората за да джингълбели, да се кефи и да бъде щастлив? Или да ви направи, да ни направи по-добри. А вие на неговото раждане ли се радвате, или на почивката и възможността да похапнете с ближния си?

Николина Георгиева каза: Аз мисля, че по-ценно е здравето, затова ви го пожелавам.

Ivo Berov каза: Рождество е християнски празник, щастието е езическа ценност - зимното равноденствие, вечният възврат на Аполон и Слънцето - кеф, радост, ядене, плюскане, буйства. Засега толкоз. Стига поучения за днес.

Настя Костадинова каза: Г-н Ivo Berov толкова искам да Ви видя отстрани, как се радвате и на малките неща и със сигурност сте изпитвали Вашето си щастие. Радвам се на всичко, когато имам възможност, радвам се дори че точно аз съм се родила, радвам се дори и на вашите песни, колкото и щури да са те. И моля Ви, Вие да не би да не хапнахте, снощи на Бъдни вечер. Да, Рождество Христово е християнски празник и всеки си го празнува както си иска, никой не може да отнеме на хората това, който и да е той!

Ivo Berov каза: Само една добавка - в моя Северозападен край, където прекарвах ваканциите си никой никога по никакъв начин не е споменавал каквото и да било щастие - там такова понятие не съществува никак въобще даже. Щастието като ценност, към която човек трябва да се стреми, се е появило сравнително скоро - през втората половина на 20-ти век.

Настя Костадинова каза: Само една добавка - в моят Североизточен край пък се споменава. И съм сигурна, че Вие, точно Вие г-н Ivo Berov, сте истински щастлив човек. Лек и спокоен вторник!

Ivo Berov каза: Дори на моите песни. Дори. Това наистина е впечатляващ стремеж към щастие!

Настя Костадинова каза: Хахахаах, малко щастие! Апропо, малка радост, от многото, които водят до щастие...

Ceci Totova каза: Честито Рождество Христово!

Snejanka Dimitrova каза: Настроихте ме прозаично! Щастието не е винаги се съизмерва с някакви свръхемоционални усещания! Щастие е ако умираш от жажда някой да ти даде глътка вода, ако ти се... нужда и си на обществено място, да намериш тоалетна! Доста принизих понятието щастие до най-елементарните нужди, за което моля да ми простите, но като се замисля... и това е щастие !

Anélia Barthès-Tosheva каза: Това, че в Северозапада не го споменаваме (според Вас Г-н Беров) не значи, че не сме щастливи и особено като премахнем ограниченията "особено по Коледа и Нова година" (ще си позволя да добавя и други като "особено по рождени, именни дни, годишнини, 8 март (за някои), Великден, Гергьовден и т.н.")

Strashimir Karanov каза: Весела Коледа! Щастието не кьошк, в който да отседнеш... може би е трамвайна линия с много и различни спирки...

Илия Савов каза: Аз съм щастлив човек и ми е много приятно, господин Беров, но ме потиска нещастието в България поради политическото управление. Комунизмът не пуска властта в страната. Широките простонародни маси, както ги наричате, си гласуват просташки и така живеят и не разбират защо живеят зле.

Jannie Gradzik каза: ... може би само по тези празници си се сещаме, че може да пожелаем и нещо хубаво на другите...

Илия Савов каза: Жани, на Вас Ви желая късмет - защото на Титаник някои са били богати и здрави, но са нямали късмет!

Sonia Yoncheva каза: Прав сте г-н Беров! КЛИШЕТА! Така е прието.
25 декември в 22:54 · Харесвам

Ангел Грънчаров каза: Да, интересно е това: всички до един сякаш гонят и преследват щастието, а в същото време около нас е пълно с нещастници, които се разпознават от пръв поглед - или от първата дума. Даже има вече и цели народи, които сами се съзнават като нещастни. Като народи, съставени предимно от нещастници. Нашият народ изглежда е такъв. Значи има нещо сбъркано в изначалната нагласа, че щастието е нещо най-важно, което безусловно трябва да гоним, към което трябва всички едва ли не задължително да се стремим. На мен това всеобщо гонене на химерата, наречена "щастие", ми прилича на една много коварна останка от комунизма, който също излезе с претенцията да прави всички до един хора щастливи, т.е. да им даде т.н. "всеобщо организирано щастие", което, както знаем, доведе до един всеобщ кошмар. Е, щом всички задължително искат да са непременно щастливи, свободният човек има право да заяви ето това:

Аз пък не ща да съм щастлив, имам право да искам да съм и нещастен, та да съм различен! Презирам вашето щастие, вашата скотска представа за щастието. Имам право да искам нещо друго, е не точно това, което и вие. Държа да бъда щастлив по своему, примерно, да съм в състояние, което във вашите очи изглежда "нещастно". Е, нека, аз пък обаче искам да съм себе си. Комунистите разстрелваха ония, които не щяха да се вградят във всеобщо организираното щастие на комуната и на колектива, за да не смущават презрената й идилия, сега няма да успеят да ме привлекат и мен до тяхната бедна представа за смисъл на живота, която те обозначават с толкова изтърканата дума "щастие".

Dragomira Valtcheva каза: С риск да бъда досадна и заподозряна в дребнаво желание за опониране, възнамерявам да вметна, че не е точно да се твърди, че щастието като стремеж е изобретение на 20-ти век. Дори и непознаващи материята хора (какъвто е и моят случай) биха се усъмнили, че никога преди това не е имало представи за щастие, както и думи, които да ги изразяват. В старогръцката литература примерно се срещат поне три думи, които означават някакъв вид щастие - eudaimonia, eutyhia и olbos.

Има едно определение на Аристотел, според което щастието (eudaimonia) е ЦЕЛ, в стремежа си към която хората избират дадени неща и избягват други. Харесвам това определение, защото не полага щастието като някакво постигнато състояние, а именно като движение, стремеж.

Ivo Berov каза: Щастието като житейска ЦЕЛ и житейска ЦЕННОСТ, не като СЪСТОЯНИЕ се появява във втората половина на двайсти век. Като състояние го има не само при древните гърци, но и при древните млекопитаещи, а може би дори при по-съвременните амеби. Житейските ценности преди двете войни са били други.

Dragomira Valtcheva каза: В определението на Аристотел си е точно ЦЕЛ, но може би той не е достатъчно древен и достатъчно грък. Простете липсата ми на житейски опит отпреди двете войни.

Ivo Berov каза: E, имате житейски опит от четвърти век преди новата ера. Съжалявам, че се впуснах в допълнителни обяснения. Както всеки български разговор и този се обърна на себедоказване, себеизява и желание за превъзходство. Което е част от несполучливите опити за несполучливото българско щастие.

Dragomira Valtcheva каза: Напълно съм съгласна с последната ви мисъл. Желанието за превъзходство пречи на щастието (и в това отношение никой не е особено невинен). Общуването носи удоволствие само когато е на равни начала и никой от събеседниците не е в позиция на сила спрямо другия.

А иначе - аз просто исках да обогатя обсъждането с малко допълнителна информация. Не знам защо сте го схванали като желание за себеизява (в случай че мене имате предвид). Лично аз обичам да научавам нови неща и съжалявам, ако това не важи и за другите.

Освен това предполагам, че истинското превъзходство няма нужда от себеизява. Обикновено то е видимо, без да крещи и без да се натрапва. Весели празници!

Ангел Грънчаров каза: Не, тук не мога да се съглася, и то решително, щото чувствам, че не изразихте вярното, истинското положение на нещата: българските разговори не се обръщат на "себедоказване, себеизява и желание за превъзходство" (де да беше така!), българските разговори се отличават с това, че никой никого не слуша, камо ли пък да вниква в аргументите на другия човек, на другата страна; в българският разговор всеки слуша само себе си, упойва се донасита от своя си глас - и капчица внимание не обръща на това, което говори другият човек. Тук ни е проблемът на нас, българите. Всичките ни разговори са разговори между глухи... прочее, глухите хора повече се вслушват в това какво говорят другите отколкото ний, типичните българи...

Dimitar Iliev каза: Права е Dragomira Valtcheva: според Аристотел целта минимум на съществуването е да оживееш, а целта максимум - да живееш добре (откъдето според него произлизат семейство, общество, институции и т.н.). В това "да живееш добре" се включва и днешното понятие "щастие", но не само - доброто живеене означава и да постъпваш правилно. Що се отнася до самата думичка "щастие", тя в съвременния ни език е русизъм (църковнославянизъм), при това неправилно транскрибиран от руски: би трябвало да е с-частие, което означава да си цял, жив и здрав, с всичките си части налични и работещи в хармония. То на руски така и си се си пише, със сч-, само че по незнайна причина ние сме го транскрибирали с щ-, може би защото руското щ звучи приблизително по подобен начин, като [шч], и някой нашенец е чул думата, но не я виждал написана...

Чисто нашенската, домашна дума за благополучие е "срета" или "срекя" (или други подобни варианти), която е съществувала в говорите ни, но днес - поради типичния за българския език негативизъм - в книжовния ни език е останала само "несретата". Тоест, понятието "щастие" си е съществувало, не е измислено след Сталинград и Хирошима. Да не забравяме и едно от основните неотчуждими човешки права според американската конституция: pursuit of happiness.

Друг е въпросът какво съдържание е било влагано в това понятие преди и сега и тук сроред мен Иво Беров е прав. Днес под "щастие" като че ли разбираме главно непрекъснатото усещане на задоволство и еуфория. Преследването на щастие схващаме преди всичко като набавяне на колкото се може повече приятни усещания и положителни емоции и по възможност запазването на това състояние на духа постоянно. Това не е точно идеята за "щастие", която са имали хората преди няколко века и която означава по-скоро нещата ти да вървят както трябва, а не както ти е приятно (когато едното не противоречи на другото, още по-добре, но това далеч невинаги е възможно). Днешното разбиране за "щастие" като за "кеф" може би прави хората по-повърхностни и по-пасивни. По-повърхностни, защото нищо не може да отбираш от света, ако търсиш само приятната емоция и се държиш все едно всичко негативно в него не съществува. По-пасивни, защото в преследването само на приятната емоция на всяка цена ти можеш единствено да консумираш блага (материални и нематериални), но не можеш да създаваш такива.

Удовлетворението от създаването на нещо е сред най-хубавите усещания въобще, само че, за да бъде то достигнато, трябва да минеш и през доста зор и мъка в процеса на създаване. А това противоречи на плиткото разбиране за щастие като "само и единствено приятни усещания" и хората все повече го отбягват.

Ivo Berov каза: Какъв Аристотел, какви конституции, какви пет лева?! Аристотел е писал и за атома и за десетте категории, това не значи, че по света и най-вече в България хората са се занимавали с атома и с категориите на Аристотел. Става дума за щастието като обществена ценност към която човек се стреми. Ами прочетете например народните песни на братя Миладинови - там въобще няма такава дума - щастие. Там на момата, или на момъка може само да им е драго. Момата е трябвало да не досажда като дете, да помага като девойче (хавелче), да си намери лика-прилика, по възможност по-богат момък за омъжване, да отгледа деца и да обучи после снахата. За никакво щастие никой не си е и помислял. Нито пък си е помислял, че трябва да се стреми към него. Подобни са задълженията и на мъжа.

В ония времена хората са приемали живота като дълг, като задължения, които е трябвало да изпълнят. Хеле пък за християните - за тях щастието на тоя свят си е направо противопоказно. И така е наистина до средата на двайсти век. Чак през преломната 68-ма година на запад започват да се налагат други ценности. (Всичко това най-общо казано, разбира се.) Говоря за простички неща, не за произхода и развитието на понятията, за конституциите и за прозренията на разни философи през вековете. Ако става дума за това кой какво е чел, кой колко знае и какви безкрайни дълбокомъдрия и цитати може да извлече от паметта си като доказателство за своята значимост преминаваме към съвсем друг предмет на разговор.

Мария Христова каза: Подозирам, че думата щастие е дошла с рекламите.

Dimitar Iliev каза: Г-н Беров, по същество казвам абсолютно същото, което казвате и Вие: че идеята за благополучие едно време не е включвала основно кефа; че думата "щастие" е новоприет русизъм (естествено, че няма да има у братя Миладинови, не ми е и през ум минавало обратното!); че съществуването на думички, които днес превеждаме като "щастие", не означава, че идеята за щастие някога е била като днешната. Не разбирам защо отхвърляте твърденията на събеседника си и след това казвате със свои думи и свои примери същото! Диалог, чуваемост и обратна връзка някакви има ли, или сте развили професионалното увреждане на коментатора и анализатора да може да слуша само себе си и да не разбира, когато отсреща подкрепят тезата му с примери от своята област?

Простете, че съм споменал Аристотел, явно това е признак на непростимо високомерие и не ми е позволено да участвам в разговора с нещичко, което знам (простете и че си позволявам да изтъквам, че въобще нещо знам, явно го правя само и единствено за да чеша егото си, посипвам си главата с пепел).

Dragomira Valtcheva каза: Много хубави неща сте написали, Иво, но аз наистина не разбирам защо се дразните, че читателите ви са решили да вземат на сериозно вашия статус на тема щастие.

Ангел Грънчаров каза: Г-н Илиев, коментара Ви е чудесен, ако изключим тезата, че думата щастие е русизъм, вижда ми се пресилена... руските думи са предимно на основата на старобългарския език, не обратното, зависимостта е друга...

Иначе добре очертавате проблема, простете, но бих желал да го публикувам в блога си от Ваше име, като отделен постинг, възразявате ли? Правя го, понеже там съм започнал да пиша по тази тема, та наистина Вашият коментар е много на място и казва ценни и важни неща...

Dimitar Iliev каза: А, и още нещо: предмодерните или "традиционните" общества са типологично сходни. Разбиранията за това какво е етичен мъж и честна мома в Атина на Аристотел (по същество малко патриархално градче) или в някое населено място в Ирак или Палестина са по-близки помежду си, отколкото, да речем, правилата за движение в големите градски центрове на съответните култури Та затова не са неуместни по-широките паралели. Различията идват с модерността.

Ivo Berov каза: Към Димитър Илиев. Май аз трябва да се извиня - явно съм станал необосновано подозрителен. Просто си мислех, че вместо самоизтъкване е добре да помислим заедно защо всички напоследък - от примерно едно 40 години насам се стремят към това неизяснено щастие, защо то стана мода, стана цел, защо всички се стремят към него, и защо по никакъв начин не го постигат, разбира се, като отгоре на всичко се чувстват длъжни да го показват чрез всякаквите щастливи усмивки, празнични трапези, ухилени приятели, хотелски стаи, плажни веселия по фейсбука. И вижте представянията по фейсбуците - всички идват да рекат - аз съм щастлив, аз съм успешен, вижте ме какъв съм ухилен, вижте ме тук пред Айфеловата кула, а там пред статуята на свободата и ниагарския водопад, вижте каква кола имам, а пък ето ме тук на балкона на хотелската стая при морето - а пък ето ме тук как щастливея на купон. Ами всичко това е изкуствен образец, това е показност, това е измислено, не му вярвам, това е преструвка, това в края на краищата показва само тревожност и неуравновесеност, ако не е и някакво вътрешно мъчение, за това иде реч, още веднъж се извинявам на Димитър, пускам писанието без редакция. Ами аз пък съм сложил като въвеждаща снимка едно простовата но искрена представа за ада от по-миналия век от един забравен манастир.

Dimitar Iliev каза: А, г-н Грънчаров, не видях постинга ви по-горе. Имате съгласието ми, разбира се, и ще ми е интересно да се оформи дискусия на блога Ви по тези въпроси.

Иначе за русизма - разбира се, прав сте, въпросният русизъм преди да стане русизъм в българския е бил старобългаризъм в руския! :-) Но в народните ни говори към днешна дата го няма. Не знам дали защото е изчезнал след старобългарската епоха, или защото по начало не е бил характерен за народния език, а е бил само книжовен неологизъм, изкован от светите братя Кирил и Методий или някой друг.

Ангел Грънчаров каза: Благодаря много, г-н Илиев! А за етимологията на думата "щастие" си заслужава да се мисли, но понякога етимологическият поглед не дава много...

Мария Христова каза: Може би това, което искам, ща. При всеки е различно.

Dimitar Iliev каза: Иво, напълно прав сте, тук сме на едно мнение! Причината според мен е това, което писах по-горе: защото сме объркали понятията за "благополучие" (или както там ще го наречем) и "кеф". Да си щастлив и благополучен човек за нашите деди например е означавало да имаш преуспяващ дюкян на чаршията. Което, разбира се, включва и това да си лягаш и ставаш по тъмно, да си бодеш очите зад тезгяха и други неща, които в моладжийската представа за щастие не се вписват. Защото не изглеждаш винаги фешън, нямаш кафе машина и компютър с включен фейсбук на работното място, не ти се полага по подразбиране почивка на екзотично място поне веднъж в годината и като цяло не се кефиш и удоволстваш особено често. Това е моето виждане за това как сме стигнали дотук. Но има вероятно и и още фактори - Вие например изтъквате показността и видимостта като необходимо условие за това да си щастлив в съвременния свят. Да, и това го има. И може би още неща...

Ангел Грънчаров каза: Г-жо Христова, Вашето допускане ми се вижда много логично и убедително: "това, което искам, което ща..."; състоянието на задоволени щения, желания, копнежи, страсти; имам чувството, че е точно както казвате! Поздравления!

Veselinka Yaneva каза: Да бе щастието не го ли носиш в душата си нито луксозната обстановка, нито вкусното ястие което ти поднасят в реномиран ресторант (в което ядосания готвач може и да се е изплюл) ще те направят щастлив. Не е важно къде, си важно е с кого си; ако виждаш радост в очите на човека срещу теб не може да се разплачеш, засмиваш се и се чувстваш щастлив... толкова е просто.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

петък, 21 декември 2012 г.

В очакване на края на света...

И така, днес ще чакаме... "краят на света". Да видим какво ще стане де. Любопитно е все пак. Повечето хора сякаш си позволяват "престъпно лекомислие" по този въпрос. Обяснявам си го с лекомислието, характерно за стадната психология: вярно, ще ходим на заколение, вярно, ще мрем, ама ще мрем всички наведнъж, значи умирането няма да е толкова страшно. Има нещо наневутевско в такава една психология: щом и комшията ще умре, е, тогава и аз ще умра, ама само той да умре преди мен, та да се порадвам малко на умирането му! Ако гадател предрече на даден конкретен човек, че днес или утре ще умре, тогава по съвсем друг начин жертвата ще реагира, ала сега, понеже заедно ще мрем, почти никой не се е трогнал.

Е, аз познавам хора, които са се трогнали, ама не наистина, а само наужким. Щяло да настъпи вселенски мрак, кошмарен студ, трябвало да се запасяваме с дърва, щото дълго време нямало да има ток и светлина, който има дърва, ще оцелее, а който няма, като мен, непременно ще умре. И други варианти на последните дни може да се чуят или прочетат. А повечето се шегуват: е, колко пъти вече станаха, все чакаме краят на света, а той не идва, и сега явно ще е така. На такива умници мога да си позволя да река само това: че нещо много пъти не се е случило, примерно, 100 пъти не се е случило, то това не значи, че винаги няма да се случва, напротив, нищо не пречи да се случи на 101-я път. Толкоз. Хич нямам време тази сутрин за писане - представете си, успах се, тая нощ съм спал като труп след вчерашното нощно будуване! - станах едва в 5.30, а иначе винаги ставам в 5.00 часа. Тъй че сега по тази причина ще бъда съвсем кратък.

Ще ходя на работа след малко. Интересно ми е в днешния ден, последен преди ваканцията, дали учениците ще дойдат на училище, понеже, като капак на всичко, днес, знайно е, е "краят на света". Да дойдат на училище учениците в последния ден, в деня на края на света, ми се вижда множко, ето, затова ми е любопитно да разбера какво ще стане. Нека, моля, администраторите да не разглеждат тия мои думи като призив към учениците днес да не идат на училище. Аз само заявявам, че ми е любопитно да разбера как учениците ще постъпят в днешната толкова интересна психологическа ситуация. Нищо повече от това не ща да кажа или да внуша някому.

Интересно ми е също така и следното: дали днес, като отсъстват, предполагам, доста ученици, и пълноценен учебен процес не може да се води - часовете ще бъдат по 20-тина минутки! - дали, според административната премъдрост, за да сме стриктни, ще трябва да пишем отсъствия на липсващите ученици и дори класове? Щото завчера моя милост беше наказана с дисциплинарно наказание точно за едно такова "произшествие", именно, не съм бил "документирал" липсата на един клас за час по философия, случила се в сходна ситуация, в самото начало на учебната година. Та днес ще следя за това как административната и бюрократична премъдрост ще реагира по този въпрос: ако днес дадени учители не впишат отсъствията, това ще е "прецедент", който пък води дотам да се обезсили завчерашната директорска заповед за моето наказание. Не че има значение де, днес имаме оправдание, че е краят на света, но искам също така с очи да видя как ще се реши тоя казус.

Хайде, чао, приятен края на света да си пожелаем все пак! Има значение дали ще е приятен или неприятен краят на света, нали така? Е, аз предлагам да е все пак по-приятен настъпващият край на света, по-приятно да ни галят адските пламъци, в които всичко ще изгори. Дано. Ще видим. Ще го усетим днес с кожата си. Все пак обаче е вълнуващо, че сме късметлии, дето имат невероятната възможност с очите си да видят края на света. Трябва да се чувстваме поласкани от тази чест. И да умрем с чувството, че сме нещо като избраници. Нека това да ни е наградата за добър, примерен и праведен живот, но къде ли ни е тоя праведен живот де, като сме такива грешници, ето и за това следва да се запитаме в тоя съдбовен ден. Чао. Да видим дали ще си пишем още или това е последното ми писмо...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

вторник, 18 декември 2012 г.

Пълният текст на моето интервю за сайта "Украинский Тиждень" на руски език

1. Кто такой Кристиан Вигенин?

Кристиян Вигенин – это болгарский коммунист, иначе говоря, псевдосоциалист, также и псевдо-болгарский, потому что у так так называемых "болгарских социалистов" ничего болгарского у них нет, они не делают другое кроме того чтобы обслуживать русского имперского интереса. Их мы за то называем "рубладжиями", имея ввиду то, что для российских рублей они готовы продасть всего, не только родину, не только свой душу, но даже и собственную родную мать. Даже недавно один из лидеров БСП, бывшей БКП, Ивайло Калфин, он же кандидат-президент болгарских коммунистов на выборов для президента прошлого года, он, как и сам Вигенин, также евродепутат из коммунистов, сказал следующую извращенность, показывающую внутренную суть и сущность "болгарских" коммунистов-социалистов: "Болгарский патриотизм можно мерить любовью к России" (!). Так что с полным основанием можно считать, что тот же Вигенин не болгарский, а всущности русский коммунист, простое орудие русского империализма.

Мы такие в Болгарии называем "руско мекере", "мекере", это турецкое слово, означающее низменный, презренный, гнусный и грязный роб и слуга, в случае российского империализма. Нельзя верить что болгарские коммунисты „реформировались”, нет, это ложь, они такие же как и были всегда до этого, именно предателями болгарского национального интереса, ничего другого не делающие как обслуживать русский имперский интерес. Иначе говоря, этот Вигенин, евродепутат, сердечный друг лидера болгарских комуно-социалистов Сергей Дмитрич Станишев, он же бывший советский гражданин (!), бывший „болгарский” премьер-министр (!), а теперь, представьте себе, лидер (президент) Партий европейских социалистов (!). У нас, в Болгарии, много таких странностей, вот и такая: бывший советский гражданин Станишев (!), сын самого близкого сотрудника бывшего коммунистического диктатора Тодора Живкова (!) Дмитрия Станишева, был премьером „европейской Болгарии” (!), которую российский посол в Брюсселе прямо назвал „российский троянский конь (лошадь) в Европейском союзе и в НАТО” (!).

Я лично ничего болгарского не вижу у таких, у них все прямо российское и даже советское. Прочее, Сергей Дмитриевич Станишев родился в городе Херсон, СССР (теперь это уже Украйна), в некотором смысле он ваш, „украинский” человек, если так можно пошутить. Вот и такой же – начальник вопрошаемого Вигенина. Так что на основании вышесказанного вы можете сами догадываться о чем идет речь, сами можно себе объяснить почему Вигенин так твердо отстаивает российский интерес, сражаясь против украинских националистов и патриотов. У нас, в Болгарии, те же самые таким же образом воюют против болгарских патриотов и националистов, хотя нужно отметить, что у нас и так называемые „националисты” ничего национальное и болгарское не имеют, они прямо получают российское жалование (зарплату), обслуживая русский интерес. У нас, в Болгарии, положение трагическое, все, и коммунисты, и „националисты”, ведут тяжелую борьбу и соревнование кто самым решительным и выгодным образом можно продасть себе русским, в том числе и российским тайным службам. У нас настоящие болгарские патриоты это только те, кто верим в европейское начало, в европейские ценности, а все так называемы „славянофилы”, ерго, русофилы, они директно и прямо обслуживают российский имперский и експанзионистический интерес.

2. Почему он так обеспокоен тем, что в украинский парламент прошли национально настроенные политические силы?

В свете вышесказанного теперь уже ясно почему „болгарский” евродепутат, социалист-коммунист Вигенин так обеспокоен тем, что в украинский Парламент вошли национально настроенные политические силы – ну, это потому что российские тайные службы приказали Вигенину так обеспокоится, вот, он и обеспокоился. Он готов все сделать что ему прикажут из Москвы, наши „болгарские” социалисты-коммунисты как Матросова готовы своей грудью защищать российский имперский интерес. Вот, я читаю в сайте (блоге) Вигенина следующее сообщение и дивлюсь:

Группа социалистов и демократов в Европейском Парламенте выражает свою озабоченость из-за надвигающиеся националистические настроения в Украине, выраженные тем, что партия „Свобода” вошла в украинский Парламент. "Расисткие, антисемитские и ксенофобские взгляды противоречат основных ценностей и принципов ЕС”, также написано там, и потому „призывает продемократические партии в Верховной Раде не асоциироваться и не входить в коалиции с этой партии”.

Вот такое дополнение именно сделал „болгарский”, стало быть российский евродепутат; оказывается Путин, в лицо „болгарских” евродепутатов, имеет свои же представители в Европейском Парламенте – которые и прямо выражают его волю.

3. Почему он так явно лоббировал этот пункт?

Он лоббировал этот пункт так явно и бесстыдно потому что у „болгарских” комуно-социалистов нет стыда, стало быть – нет и морали. У презренных слуг нет стыда, вот и потому. Такие наши же „болгарские” коммуно-социалистов: у них нет стыда. У них ампутированно, оперированно это человеческое чувство. Они таким же образом в свое же время продавали свою страну, Болгарию, Москве, именно когда подавали прошение о принятии Болгарии как 16-ую или 17-ую (не помню точно!) страну в СССР. Интересно и то, что читаю в том же сайте Вигенина, я такой цинизм скоро не встречал; вот что он сказал когда обсуждался этот вопрос, о резолюции по поводу ситуации в Украине:

"Настоящие власти в Украйне” (он имеет ввиду проруски настроеные власти в Украине) „сделали так много чтобы приблизить Украину к ЕС” (!).

Явно у этого товаришча Вигенина, как у всякого коммуниста, прямо слишком помешаны и коренным образом ошибочные ориентиры и ценности. И он продолжает так:

„Но отсуствует понимание, что процесс сближения с ЕС не только технический и законодательный процесс, а и вопрос ценностей. Именно по отношеню к ценностей ЕП хочет видеть больше усилий. Недавние парламентские выборы показали явно дефицит в этой сфере.”

В связи с этим я хочу вам сказать, что раз Вигенин так говорит, явно у вас в Украине все по отношений ценностей нормально и в порядке, потому что когда коммунист как Вигенин говорит что-било, его надо понимать в прямо противоположном, обратном смысле. Они, коммунисты, постоянно врут, ложь для них это основной модус вивенди, они без ложью не могут существовать. Так что я хочу вас поздравить за то, что у вас, в Украине, такой прогрес в отношении осознания ваших настоящих ценностей, в том числе и европейских, которые прямо совпадают с исконными украинскими ценностями. Точно такая же ситуация в так называемой „российской имперской зоне”, к которой в равной степени принадлежат и Украина, и Болгария: что выгодно нам, оно невыгодно для российского имперского интереса, а нам выгодно то, что в корне противоречит (велико)российского имперского интереса, стало быть находится в хармонии с общеевропейским, в том числе и с нашим национальным интересом.

Потому что как и было в последных веков российский империализм самый злейший враг как болгарского, так и украинского национального интереса, стало быть наш самый большой друг – это Европа, это также и европейские ценности, которые совпадают с нашими национальными ценностями. Мне так видятся эти зависимости. А для таких как Вигенина, конечно, все слишком запутано: что выгодно имперской России, он, пользуя неуклюжей словесной еквилибристикой, объявляет за „европейское”, тем самым на деле признавая, что континент, в котором живут эти динозавры коммунизма, коммунистически-империалистическая „Европа” называется „Москва”. Госпожа Новодворская называет эту „Европу” Азиопой. Это слишком точное определение, я с ним согласен. Вывод один: никогда нельзя верить то, что говорят эти лжецы коммунисты, бесстыдные слуги росийского путинского империализма и експанзионизма.

4. Не имеет ли он тесных связей с пропутинской и пророссийской правящей сейчас в Украине Партией Регионов?

Да, имеет, не только Вигенин имеет эту связь, вся партия Вигенина и Станишева, именно лидера „европейских” социалистов, тесно связанна с Путина и путинской имперской политики, стало быть, также и связанна всем, что является пропутинское и пророссийское, в том числе и с правящей теперь в Украине Партией Регионов. Видите какие успехи имеют в последнее время путинисты: их пособник и слуга как Дмитриевич Станишев, самый близкий сердечный друг Вигенина, стал главой европейских социалистов! Что и показывает суть произходящего: российская експанзия в Восточной Европе такая мощная, что она уже начала овладевать и Западную Европу! Будем надеятся, что и Америку не овладеет в один момент, потому что тогда уже будеть слишком тяжело и даже трагично.

5. Нет ли у него тесных связей с Россией?

Я уже ответил на этот вопрос. Не только Вигенин, но и все как его, все „болгарские” социалисто-коммунисты, прямо связаны с имперской Росией, нечто более, их жалованье прямо российское, потому что, специально хочу отметить, „болгарские” комуно-социалисты ничего не делают без солидного жалованья. У них, как полные материалисты, нет других стимулов и „моральных” устоев как деньги, можно и золото, можно, полагаю, и брилианты. Это самим собой разумеется. Я недавно смотрел интервью по телевидению с этим Вигениным и его сопруги, которое проводилось в уютной домашней обстановкой; заметил, что мебель в просторной комнате была в стиль „рококо”, стало быть, российские товаришчи слишком хорошо платят.

6. Почему группа Прогрессивного Альянса социалистов и демократов так явно подыгрывает пророссийской Партии регионов в Украине?

Объяснение одно, по моему: потому что на российские деньги можно все купить. Если Путин успел купить за деньги даже самого бывшего германского канцлера Шредера и дал ему огромное жалованье, то для него нет никаких проблем купить каких то там „болгарских” мекере (Помните что означает это турецкое слово? Означает гнусный, грязный и продажный слуга), а также и всю группу какого то „Прогресивного Альянса социалистов и демократов”; они даже будут стать более „прогресивными”, если понадобится, и более „демократичными”, даже и более „социально” и „социалистически” ответственными, если увеличить их жалованье. Такое мое объяснение; если человек схватывает механику материалистической „человеческой” души, тогда будет знать, что другого объяснения нет и не может быть.

7. Какие у Прогрессивного Альянса социалистов и демократов для этого причины?

Денежные эти причины, повторяю еще раз, денежные. Никакие другие они, эти причины, не могут быть. Все можно купить на деньги. Если душа продажная. И Родину даже можно продать. И собственной матери если понадобится можно продать, какую там Родину! Основная „ценность” для таких это денежные знаки, если они, эти знаки, и побольше, вот, и будем боротсья за какие „ценности” верховный государь из Москвы прикажет. Все так просто и так ясно, что более проще и яснее не может быть. Надо просто иметь совести чтобы знать и признавать этого. У некоторых из нас этот люкс, представьте себе, еще есть. Другие не унижаются иметь такие „буржоазные предрассудки”…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

неделя, 9 декември 2012 г.

Как няколко бдителни граждани окончателно развенчаха и осъдиха "злобния народен враг Грънчаров"

Ето най-сетне стигнахме и до завършващата, последната публикация от твърде дълго продължилата т.н. "дискусия" между мен и "изключително силно възмутени граждани", представящи се за бивши мои ученици, които недоволстваха доста време комай от всичко, свързано с моята разностранна дейност - и като автор, и като преподавател по философия, и като ангажиран гражданин. Както вече писах, възнамерявам тия на места съвсем извратени "дискусии" в стил "Народен съд над злостния народен враг Ангел Грънчаров" да ги събера на едно място и да ги издам като приложение на в-к ГРАЖДАНИНЪ, та да се ползват за целите на нравственото и гражданското образование на младите. А ето сега коментарите около публикацията Убийствен компромат, показващ как злодеят Грънчаров тормози учениците да мислят и да обичат България:

Анонимен каза: Поткрепям!!! Ангел Грънчаров - лидер на мислещите хора в тая страна! Дано станете министър председател или поне президент г-н Грънчаров, че вече от тия боклуци до гуша ми дойде! Трябва ни някой честен и умен човек като вас!!! А на всички, които говорят лошо за вас мога да им кажа, че само завиждат на интелекта ви!!!! Г-Н ГРЪНЧАРОВ ПРЕЗИДЕНТ!!!

Анонимен каза: Изгледах цялото видео, г-н Грънчаров. Мога да ви кажа едно: благодарете на съдбата, че живеете в България! Ако бяхте например в САЩ и си позволите да наречете някой ученик "малоумен", МОМЕНТАЛНО щяхте да изхвърчите от училището и щяхте да ходите да чукате камъни. Но понеже живеем в Чалгария, хора като вас продължават да си кютат като учители. Тъжно е... :(

Ангел Грънчаров каза: Пише се "подкрепям", не "поткрепям" :-) Не ща да ставам президент. Нито пък премиер. Щото съм много повече от президент и премиер. Аз съм лидер на мислеща България :-) Казвам това, та да умре от разрив на сърцето някой душманин-завистчия :-) Лека вечер, душмани! Спете спокойно, завистчии!

Ангел Грънчаров каза: Аз не знам да съм нарекъл някой малоумен "малоумен", щото у нас, драги ми комуноиде, малоумни няма, у нас сите сме многоумни :-) А аз съм човек, дето обича истината, тъй че не мога да нарека многоумен човек малоумен. Виж, малоумния да не го нарека малоумен също не мога, щото ще ми се обиди. Разбира се, никога няма да нарека малоумния "многоумен", щото това е лъжа и несправедливост, а аз, както ви казах, много уважавам истината. Примерно, не мога да не нарека комуноида комуноид, щото той ще ми се разсърди, ако не го нарека комуноид. Понял меня? Спасибо! Поревите немножко, и вам пройдет...

Анонимен каза: Нещастна България, нещастни деца, принудени Гръбчаров да им преподава! Именно такива професионални лилипути като Грънчаров са виновни за състоянието на българското училище!

Удряне с предмет по маса, обиди и пълно изопачаване на историята на БГ. И това се прави в елитен техникум. И понеже и аз съм от САЩ, само ще добавя, че след един подобен урок, Грънчаров щеше да си изгуби и лиценза за преподавател.

Ангел Грънчаров каза: :-) Тоя пък другар даже в САЩ бил :-) Той е пак същия, същият индивидуем е, ама се представя за друг :-) Милите, колко са трогателни :-) Апропо, как се преподават тия предмети аз съм специалистът все пак, тъй че да се опитвате да продавате краставици на краставичар е доста тъпичко, ще прощавате, таваришчи, ама съм длъжен да ви го кажа - за да не ви обидя! :-)

Ангел Грънчаров каза: Апропо, тавариш, аз не преподавам на абсолютно всички деца в България. Има доста другари от АОНСУ, които преподават на другите деца, на които не преподава злодеят Грънчаров. Затуй не мога да нося сам цялата отговорност за състоянието на българското образование. От друга страна марксистко-ленинското образование е широко застъпено в посткомунистическа България, дарагой таваришч, затуй не се коси толкоз, доста пресилено се косиш, ама некога все ще ти мине, предполагам... :-)

Анонимен каза: А ти си завършил в СССР, което си е горе долу същото, вземайки в предвид че философията е била една от идеологически най-натоварените специалности...

Анонимен каза: Гранчарав, кокой тьi "сппециалисть". Какая у тебя специальнoсть? Тьi уже звинтился, у тебя проломи умственной недосточности, захлебнулся своей пошлости и пустословие, превратился в ползучей мерзозсти, подвластьной только своим больщевишким жаргоном и жестокостю котороя тебя убиваеть медленно своей непредзказуемостью.

Анонимен каза: Абе в този блог е по-забавно дори и от форумите на data.bg!

Ангел Грънчаров каза: Кеф :-) Накарах комуноидите да заговорят на родния им съветски език! :-)

Анонимен каза: Много сте забавен г-н Грънчаров. Честно Ви го казвам. Както казах по-горе, по-забавен сте и от forum.data.bg. Вместо да обиждат или ядосват, вашите словоизлиания развеселяват. Вие сте един същински "трол" на нашето време. И за финал, за размисъл, цитат от един световноизвестен японски хентай автор: "Satan, guide my ....!!!"

Ако не знаете какво е "трол", питайте учениците си. Що се отнася до "хентай" - жанр в японския комикс, който на места е толкова развеселяващ, колкото и вашите коментари.

Хайде със здраве и уважение: С. Генов

Анонимен каза: - Нравится вам бифштекс?
- Гм, как специалист, считаю - первый сорт!
- Вы что, повар?
- Нет, сапожник.

Ангел Грънчаров каза: Мда, весело е тук, да, "Генов", "жить стало лучше, жить стало веселей" откак се появихте, що ли се получи така? :-) Що не опитате да станете комик, ще припечелвате... Вий в момента в САЩ ли сте - или чатите, намирайки се на Луната? :-) И вицове в стил "Къци" даже взехте да разказвате :-)

Анонимен каза: То тва за веселбата, трола и хентая, по-горе си беше на сериозно. Не е майтап. Наистина е забавно тук. Ама и Вие имате талант, не може да се отрече. Продължавайте само така. Хайде че стана късно. Утре пак:)

С Генов

From a lacerated sky
Bleeding it's horror
Creating my structure
Now I shall reign in blood"
Jeff Hanneman, Kerry King

Ангел Грънчаров каза: При най-добрите смешници изобщо не може да се разграничи кое е на сериозно и кое е майтап :-) и Ваша милост е достигнала такова ниво... нема лошо, шоу да става :-)

Bacho Кольо каза: 1. Грънчаров, може ли в продължение на час да не се обърнеш по име към нито един ученик?!? Ало, ей, ти, бе - ега ти и нечленоразделните обръщения.
Бас ловя, че не и знаеш имената на огромната час от тях, защото ги разглеждаш като безлична маса, която трябва да се манипулира.

2. Преди време ти писах, че с директорката можеш да се дърляш колкото си искаш, но сегашните и бившите ти ученици ще ти изядат главата. Така и ще стане.

3. Ти, който обвиняваш учениците си , че не познават историята ни (и това е факт наистина!) по време на часа си демонстрираш абсолютно същото. Полуистини, евтини манипулации, груби лъжи, това е твоята история. Ти си един обикновен комунистически историк, обърнат на 180 градуса. С тази разлика, че те познаваха поне фактите, а ти не.

Анонимен каза: Comrade Грънчаров, не им обръщайте внимание на тези сволочи, които се опитват да критикуват вашият прекрасен фашистки процес на философско обяздване на личностите. Продължавайте в този дух. Философията ви е диалектически правилна и по марксистко-ленински поставена в правилната рамка, която дори и силово трябва да бъде нанизана на главите на подрастващите, от които вие сте длъжен като преподавател да омесите правилните фигури за утрешните задачи на партията. Командирът е зад вас. Вие сте еталон на правилно мислещият човешки екземпляр!

Анонимен каза: Опа, ей сега стана интересно. Грънчаров, Вие сте... С. Генов

Анонимен каза: Вие тази директорка от училището си вместо да я плюете, трябва да я предложите за светица, че търпи груб и злобен човек като вас.

Владимир Трашов каза: “Бивш анонимен ученико” на Ангел Грънчаров, нямащ и едничка основателна причина да не е с името си тук, само дори поради и която много забележителна и показателна липса не ти вярвам и на йота на пънкането ти и на бездарното ти дрънкане, на охкането ти да ме убеждаваш смехотворно лъжливо, трагично и отчайващо противоречиво , малоумно и дървеняшки тъпливо, а с една думичка: очевидно безнравствено, че този ти уж учител по философия бил толкова мразен от теб, че чак и от всичките останали ученици ли, на чието мнение нямаш никаквото право и никой не ти вярва, че си го заслужил това право дървеняко, да им изразяваш мнението, заради “фашистките му методи” да ти влива ум, разум, достойнство, чест и свободолюбивия дух на националните ни герои Васил Левски и на политика ни с колко ли оки акъл Стефан Стамболов, бе душичко дребничка, страхлива и лъжлива, неизмеримо подла и глупава.

Бих повярвал на някой от твоите до един анонимни, а следователно и очевидно боклучни, “доводи”, ако си логично мислеща, нормална, честна, морална, умна, и въпреки крайно лошото неповлияване на обсъждания учител-философ върху твоето философско образование и достойна личност, но не си, за дълбоката ми жалост и съжаление, по моята, ако и да е тъй мразената от теб фенско-пенсионерската ми, на 66 години и много дърта ли, според теб и нямаща право на изказ ли, и явно неоснователно непризнавана оценка, естествено и разбира се непризнавана от теб: човешкото нищожество: силно страхливо, изключително подло, безкрайно тъпигьозно и напразно силещо се да ме олигофренчва, чоджум! Затова и защото, когато се опитваш да го правиш с безупречния формално правопис на едната учителка по БЕЛ, но с толкова прозрачната, възмутително низката етичност, с ученическа противоречивост и нелогичност, и с очевидната морална недостатъчност, меко казано, то за който и да е разумен, честен и нравствено добре ориентиран човек , е пределно ясно що за “личност” стои зад такива мръсотии и кого в края на краищата те мърсят, калят, унижават, а защо и кого в крайна сметка те би следвало и да унищожават.

И, вярвайте ми: ще го изтрият от спомените дори на ПГЕЕ-Пловдив. Нали имате, уважаеми съдии и блогови заседатели :-), поне по половин ока акъл, та да прецените ИСТИННО, СВОБОДОЛЮБИВО, а не руско сервилно И МНОГО ПРАВИЛНО, че това НЯМА ДА БЪДЕ СВЕТЛАТА ЛИЧНОСТ НА ИСТИНСКИЯ УЧИТЕЛ и родолюбиво действащия ФИЛОСОФ: АНГЕЛ ГРЪНЧАРОВ.

03.12.2012г. Владимир Трашов

Анонимен каза: Грънчаров, ДВА пъти нарекохте ученици "малоумни". Недейте лъга, ако обичате. И научете поне ЕДНО име на ученик.

Анонимен каза: Трашов, Тращов, не е важно колко е било EQ на мозъка на Стамболов, важно е дали е имал някакво IQ!! Защото и тебе като ти чета глупостите, май наистина имаш много EQ в кухината си, обаче ти липсва IQ!

Анонимен каза: Товаришч Трашнов, не искам да ви разочаровам ама и вие сте също толкова анонимен колкото и останалите по-горе. Защо е така ви го оставям за размисъл. Понял меня?:)

И малко off-topic. Гледам че и вие сте от школата на Грънчаров или ползвате един и същ доставчик. Бихте ли ми разтълкували, като един "логически мислещ" човек следното гениално прозрение на философа Грънчаров:

"Сатанистът никога няма да признае, че вярва в Сатана; то не е интересно да си сатанист и да признаваш, че вярваш в Сатана. Че не вярваш в Бог означава, че вярваш в Сатана. Просто е. Требе да се мисли обаче..."

Това нещо ме порази като челен удар в бетонна стена и още немога да се съвзема:)

С. Генов

Анонимен каза: Хаха, Генов, вярно, че това последното изказване на Грънчи беше класика! Логика, разум, мислене... всичко в нужника отиде :)

Ангел Грънчаров каза: Драги г-н Трашов, в случая имаме един комуноиден екземпляр, който се представя не просто за много такива, а едва ли не за всички :-) Нека да си мрънкат колкото искат или донасита. Щом им се мрънка, да си мрънкат. Да си мрънкат, понеже едва ли някога ще разберат следното: Ангел Грънчаров е творческа свободна индивидуалност и ще си бъде какъвто иска, а също и ще прави каквото иска или намира за добре - независимо от толкова трогателните вопли на досадните мрънкащи комуноди. Точка. Просто е, но комуноид не може да вдене: личност е само оня, който мисли свободно, сиреч, както си иска, говори каквото мисли, прави каквото намира за добре, личност е човекът, който изобщо не се интересува от това какво си мрънкат досадните комунодни мрънкала, който не се старае да угоди никому, който се отнася със снизходителност и разбиране спрямо кошмарите на комуноидчетата, които мира си нямат заради това, че еди кой си не мислел "правилно", сиреч, като тях и прочие тъпизми. Спирам дотук. Бъдете здрав! Аз смятам, че воят и мрънканиците на комунодите са музика в ушите на достойната, на свободната и на творческата личност и индивидуалност, понеже показват едно: че тя върви по верния път...

Анонимен каза: Абе Грънчаров, мушморок, никой не се опитва да ти забранява да говориш свободно, нито те преследва, нито каквото и да е било. Това си е само твоята маниакална параноя в твоята глава. Само че пропускаш една малка подробност, че трябва да можеш да носиш отговорност за това което правиш, изразяваш и т.н. Защото така както си го написъл си е чиста анархия.

А отговорност носиш включително и пред нас, всички тия комунидни анонимници, от чиито данъци ти идва заплатата и които изпращат децата си в Общестевното училище в което работиш. Като си такъв бунтар, с ясно изразена индивидуалност и свободолюбие, какво парвиш там, а?

Излез си на свободна практика и прави и излагай публично каквото си искаш. Само, че ако обичаш не го прави с моите пари. Understand?

Да ама друго си е топлото местенце на държавна работа, текът си осигуровките, стаж за пенсия, а и отвреме навреме и някой лев от часпром-а изпада. Ей такива свободолюбци най-обичам.

А що се отнася до отношението на някои пишещи тук към теб и за това, че видиш ли те са тъпи и не разбират божественото ти откровение - е ти след тия безумия, изразявани публично, като това за сатаната, които карат човек въобще да спре да мисли, какво очакваш.

Да ти кажем евала ли? Хванете се с Грашов, а и все ще намеринете още съмишленици и си "дискутирайте" колкото си щете, никой няма да ви спре. И вземи малко опресни клишетата, че си зациклил като плоча от 70-те.

Айде peace

С Генов

Ангел Грънчаров каза: Виж какво, комуноидчо, и да се пениш, и да не се пениш, все тая. :-) Барем що се мориш, а?

Запомни едно от мен: аз съм тоя, който е компетентен, който е упълномощен от държавата да преподавам философия и гражданско образование - и аз решавам как да правя това. Запомни: аз, не ти съм този, който има тази квалификация. Можеш да си мрънкаш колкото искаш, просто не ти стига акъла да казваш какво може и какво не може. За да имаш право да се изказваш, първом иди да учиш за учител по философия, придобий тази квалификация, след това стани учител, и едва тогава ще имаш известно основание да казваш какво може и какво не може да се прави. Ала явно не ти стига пипето да станеш такъв учител. Но и дори да станеш някога, и тогава ти ще решаваш само за себе си, но не за мен, понял меня?! :-) Простичко е. Напъни си гънките, белким зацепиш някога за що иде реч...

Анонимен каза: Абе аз че зацепвам зацепвам ама ти си тоя дет се пени и не вдява за какво става дума. То не че съм и очаквал друго. И стига си натяквал това твое образование, щото като ти чета словоизлиянията започвам да се чудя дали има такова...
А що се отнася до учебната програма - до колкото ми е известно се определя от МО, ама може би за теб са направили изключение.

И пак ще ти го повторя - не ти се бъркам в начина на преподаване, просто, не съм съгласен с твоята позиция, че можеш да го правиш в ОБЩЕСТВЕНО училище. А явно и други са на това мнение. Това е моето лично мнение, за което имам право. Така виждам нещата от информацията изложена в този блог, тук и сега. Не може всички да мислят като теб. Това е абсурдно. Нали си философ и трябва да си наясно с тези неща. Или тебе наличието на повече от една "партийна линия" те обърква.

Що се отнася до анонимността в мрежата която толкова ти бърка в здравето и те дразни - ти също си до известна степен анонимник, освен за хората които те познават лично и в най-добрият случай са до теб когато пишеш. За всички други, в частност и за мен, ти си просто едно потребителско име със снимка, представящо се за учител по философия в ОБЩЕСТВЕНО училище, изразяващ определена позиция.

Аз как мога да съм сигурен, че пишещият тук под името Ангел Грънчаров е наистина Ангел Грънчаров, учител в ПГЕЕ-Пловдив, а не някой друг човек или дори група хора.
Тоава, че има поместено някакво CV, снимки, че домейна е регистриран на Ангел Грънчаров и т.н. нищо не означава. Всеки може да регистрира и публикува в мрежата каквото си поиска и от чието име си поиска.

Просто така работи мрежата и това е едно от най-големите и предимства. Така че по-горните ми коментари може да се разглеждат като виртуални задявки с една виртуална, личност представяща се като "Ангел Грънчаров", чиято действителна същност може да няма нищо общо с това което е в мрежата.

"Понял меня?! :-) "

С. Генов

Ангел Грънчаров каза: ОК, изля ли си цялата мъка, таваришч? :-) Успокои ли се? Иди сега да поспиш. Поскърцай със зъби, пореви си малко преди заспиване, може и да ти мине... :-)

Изживяваш се, дарагой таваришч, като цензор, който е упълномощен от идеологическия отдел на ЦК на БКП да решава какво могат и не могат да правят философите - малко обаче си си сбъркал епохата, в която живееш; преди 20-30 годинки щеше да направиш бляскава кариера като цензор, сега е леко късничко. Колко тъжно е това: имаш, личи си, голямо дарование за цензор, ала тия служби и длъжности ги закриха! На това твоето се казва "екзистенциално-темпорална катастрофа", съчувствам ти, анахронични и абсурдни ми человече...

Анонимен каза: Грънчи, поне веднъж кажете нещо за това, което ви КАЗВАТ, вместо да повтарята едно и също като идиот. Комуноид, та комуноид. Знаете ли какво си мисля? Присмял се хърбел на щърбел. Понял меня?

Анонимен каза: Каква катстрофа бе Грънчаров, на това му се вика интернет. То верно, че на места мрежата се е поомазала ама чак пък катастрофа.

А за упълномощаването - ти за гражданско общество, обществен договор чувал си или за тебе държавата и партията са едно?

Щото аз и всички долни комуноиди където чинно си плащаме данъците сме упълномущили държавата да упълномущи теб да преподаваш философия.

И ако не схващаш пак, както се казва "ask Google"...

Анонимен каза: Пъномощник Грънчаров, Браво!! Пълномощнически компетентно отговори на сволочите, които се опитват да изкажат мнение. Какви са те БЕ, които си позволяват нагло да ти правят забележка?? В дипломата Ти и най-вече в длъжностната характеристика на работното ти место ясно е написано: "Философ Грънчаров е упълномощен от държавата, да употребява СВОБОДНО думата "малоумници" като форма на обръщение към студентите по време на изнасяне на учебен материал". Край. Точка. Точно и ясно! "Всяка проява и действие, носочени към отнемане правото на философа Гръбчаров да употребява СВОБОДНО думата "малоумници" като форма на обръщение към студентите по време на изнасяне на учебен материал, да се разглежда, като явно потъпкване на закона".

Ангел Грънчаров каза: Пийни си малко валерианец, бесът ти може и да ти мине и да се поуспокоиш :-) Лека нощ!

ВТОРИ ЕПИЗОД:

Yasen Trahnov: Успех, дано с този силов метод накарате учениците да се мазнят при вас. Уважение не се печели на сила. Не всеки става за учител :)))

Ангел Грънчаров: Пише се "насила", не "на сила".

Yasen Trahnov: Хах, какви учебни часове! Пропаганда против Русия! "Ей", "Алоу" - човек ще каже, че действието се развива на къра, а не в град Пловдив.

Ангел Грънчаров: Не, "пропаганда" в полза на България, защото дискусията тече в българско училище... не е зле младите повече да знаят българската история, да я тълкуват по-вярно, да обичат родината си, вярно, за целта се налага да отхвърлят някои коварни метологеми за "наште братя двойти освободители", които са толкова вредни, понеже са блокирали способността на мнозинството да мисли...

Yasen Trahnov: Жалко, че не сте учител по история. Нито пък демонстрирате особени познания по темата. Важното е да се намерят аргументи оплюващи неприятната за вас страна, не е нужно да са съвсем верни.

Ангел Грънчаров: Аз съм учител по философия и гражданско образование, при това съм титуляр на това училище по тия предмети. За Ваше сведение ще кажа, че историческите явления и проблеми подлежат на най-строга философска интерпретация с оглед достигането до автентичния им смисъл. Има философска дисциплинаа, наречена "философия на историята", която, за жалост, е твърде малко застъпена из нашите програми, независимо от това, че е толкова важна. Младите не разбират и не умеят да тълкуват и най-елементарния смисъл на историческите факти, понеже програмите изискват от тях просто да запаметяват някаква информация без никакво осмисляне. А що се касае до Вашите оценки на моята квалификация просто е смешно: моята квалификация съм я доказал където трябва, имам най-висшата възможна квалификация (т.н. "първи клас квалификация" за учители), тъй че ако не бяхте овладян от толкова ирационално желание да ме поучавате, щяхте вече поне малко да се засрамите...

Yasen Trahnov: Ами освежете си познанията по история и след това я тълкувайте.

Ангел Грънчаров: Не приемам съвети от хора, нямащи нужната квалификация в сферата, в която сам съм експерт и специалист... Народът по случая красноречиво се е изказал: "Глупаво е на краставичар да се опитваш да продаваш краставици..."

Yasen Trahnov: Вие сте историк?

Ангел Грънчаров: Философ на историята съм. Това е по-високо ниво в познанието от "историк". А Ваша милост историк ли е така така "компетентно" се изказва?

Драги ми Трахов, дискутирахме вече тия проблеми, би следвало малко от малко да сте напреднал в осмислянето им, а Вие пак сте си на същото ниво. Знаете ли как му се вика на такъв тежък случай като Вашия?

Yasen Trahnov: Но не познавате историята. Крепосничество не е имало само в Русия. А из цяла Европа. Българите не сме точно славяни, че да обявяваме сърбите за братя. Да сравнявате робство с трибунално княжество е смешно. И т.н.

Ангел Грънчаров: Вий значи сте историк? Или се осланяте на бедните си познания, добити в училищния курс по история? Кажете де, щом почнахте да ми давате съвети в областта на историята, сигур сте историк, та затова, колега, първом ми отговорете относно квалификацията си, пак едва тогава ще говорим по същество. Щото, простете, написаното от Вас звучи прекалено дилетантски...

Yasen Trahnov:
Както има и сериозна разлика м/у Санстефански мирен договор и Берлинският. Точно за вторият трябва да благодарим на европейските велики сили.

Страхотен аргумент си имате. Минава ли пред някой с IQ над средното? Или на възраст различна от 10 години? Тропате ли с крак като го пишете? "Аз казах, значи е вярно!"
Извинявам се, не знаех, че сте такова светило в Историята.

Да се възползвам от възможността да попитам някой така знаещ и признат - с какъв произход е българският народ? И от къде идва? Че все още има разни диспути по темата, може би ще ги прекратите и ще ме просветлите? Българите в Татарстан, българи ли са или пра-българи, както би следвало от съждението ви за братска Сърбия. И съответно - българи и пра-българи ли сме или просто българи, според Вас.

И понеже сте достатъчно заслепен, че да сравнявате турският бич с въображаемият руски.
Разликата е, че благодарение на руснаците които са ни освободили, ние по-късно успяваме да завземем Одрин.

Ангел Грънчаров: С дилетантски умувания не ми се занимава. Вий си се перчете с "познанията" си пред несведущите, мен не можете да ме впечатлите. Аз съм на друго ниво. Значи в областта на историята разчитате на "общата" си култура А пък русофилска агитация да пробутвате точно на мен е твърде безполезно занимание. Лека вечер! Запомнете от мен този съвет: изказвайте се само по теми, по които сте що-годе специалист, от които отбирате. Иначе чисто и просто се излагате. Най-смешни са "специалистите по всичко" като Вас, напоследък се опитахте да ме "ограмотите" и по това как се преподава философия, и по исторически въпроси, и по какво ли не още. Ония, които си въобразяват, че разбират от всичко, те по нищо не разбират...

Yasen Trahnov: Да, това е най-лесният изход. Веднъж не демонстрирахте някакви знания, само общи приказки срещу другият. И не, не са русофилски, просто в случая говорим за Русия. Хубавото е, че тук няма как да викате все едно сте на нивата си! ;“)

Ангел Грънчаров: Нямам никакво намерение да демонстрирам някакви знания, особено пък нямам намерение да бъда признаван от един високомерен невежа, който бълва тривиалности-баналности и дава непоискани съвети наляво и надясно. Проблемът си е Ваш. Първо се учете, а после, в някой далечен ден, ще можете да изказвате съждения по проблемите. Обратното е аномалия и нахалство...

Yasen Trahnov: Тихо тихо. Поствайки го тук сам търсите коментарите. Дали съм невежа или не, не сте човека който ще го каже. Най-малкото до тук единствено предполагате какво знам или не знам. Сам демонстрирате явна липса на знания и мисъл по темата. Предполагаемите Ви дипломи също не гарантират, че сте запомнили или разбрали каквото и да е.

Ако можете - говорете аргументирано. Нали претендирате, че сте учител - ами ето, зададох си въпросите, споделете знанието си, ако го имате. Аргументите от типа "аз знам много и не си струва да отговарям" някак си са безсмислени в подобна среда.

А сега изкопирайте мненията ми и търсете подкрепа в блога Ви, че да си повдигнете малко от малко самочувствието.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Отново за възможно най-ясното определяне на същината на дясното и на лявото в политиката

На страницата на г-н Кирил Кирилов във Фейсбук чета интересен коментар, по който е започнала дискусия, в който рекох да се намеся; ето най-важното от дискусията наред с въпросния коментар:

Вчера Ivan Kostov е казал следното: "Дясното поставя акцент върху ценността на собствеността и сигурността. Лявото поставя акцент върху солидарността и справедливостта". Това изказване не ми дава основание да вярвам, че Иван Костов напълно разбира разликите между дясното и лявото политическо мислене.

Дясното винаги е защитавало частната собственост, предприемчивостта, личната и икономическата свобода (частната собственост не може да съществува ако човек не е свободен). Дясното вярва в силата на правото основано на морални ценности. Лявото разчита на насилствената, принудителна солидарност и колективизация за сметка на личната и икономическата свобода.

Дясното се стреми към равенство на възможностите, лявото към равенство на доходите. Десните никога не са отричали солидарността, но вярват, че тя може да бъде ефективна само когато е напълно доброволна. Насилствената, принудителна солидарност е контрапродуктивна. Дясното вярва в силата на правото и следователно, подчинява политическите си категории на моралните правила. Лявото вярва в правото на силата и следователно, подчинява своите морални възгледи на политическите си инстинкти. Нека поясним: “сила на правото” не означава “сила на закона”.

Съществуват някои естествени и неотменими човешки права, докато законите са човешко творение. Ако са съобразени с тези права, те се вписват в моралните граници на нашето поведение. Вярата, че закона може да бъде всякакъв и всичко може да се регулира със закон е чисто левичарско убеждение. Това е правото на силата.

Bulgaria Sega: Когато "дясното" и "лявото" са купени от едрия банков и корпоративен капитал, горните идеологии се обезсмислят, защото в този случай се защитават интересите на 1% от населението...

Georgi Stankov: Анализът на г-н Кирилов е далеч по-точен от този на Костов. Последният, бидейки разкрачен между десните си слова е подмолното съдружие с левите милионери е казал някакви безсмислици.

Минко Танев: Това беше само една реплика, в случая извадена от контекста на целия разговор, а и той изрично отбеляза, че подобно определение и разграничение е изключително условно и общо. Не мисля, че изводи, базирани точно на тази реплика ще са точни.

Кирил Кирилов: Едрия банков и корпоративен капитал съществуват само заради нарушената конкуренция в следствие на държавните свръхрегулации и на лобизма.

Rumen Staykow: Тези ваши "анализи" за безсмислени. Костов каза че дясното и лявото имат различен код и това е достатъчно.

Ангел Грънчаров: Колкото по-кратки дефиниции за ляво и дясно се опитваме да правим, толкова те са по-рисковани. Това се е случило с определението на Костов. Признавам, че е неудачно, което съвсем не значи, че Костов не знае що е дясно и що е ляво. При това наистина когато едни такива думи се откъснат от контекста на цялото, тогава може да звучат съвсем иначе. Иначе написаното от г-н Кирилов е съвсем вярно, което обаче не значи, че г-н Кирилов е по-автентично десен човек от г-н Костов :-)

Dobri Bozhilov: Костов днес е много по-десен, отколкото беше преди. Не знам дали си е променил мнението за плоския данък, което парадоксално за мен, беше против този данък. Но Костов все пак доста е одеснял. Освен това въпросът с Костов днес е друг. Той все пак е доста умен човек и знае що върши. Това е реалният избор днес, в условия на ограничени възможности. Без Костов ще остане властта на глупостта.

Ангел Грънчаров: Същевременно забелязвам, че боковисти като г-н Георги Станков явно имат бойна задача да хулят Костов където сварят, където седнат и където станат; което и показва къде ги стиска чепика... Костов е кошмарът на комунисто-ченгесарската ни олигархия, която в лицето на ГЕРБ и БСП си има двете еднакво услужливи политически слугини...

Кирил Кирилов: Силно се надявам това да е просто една не напълно обмислена реплика. В края на краищата всичко ще стане напълно ясно когато ДСБ публикуват предизборната си програма за управление.

Elena Spasova: Кирилов Чърчил е казал че: "Вроденият порок на капитализма (дясното) е неравномерното разпределение на благата, а вроденото достойнство на социализма (лявото) е равномерното разпределение на нищетата." Едва ли с това може да се изчерпи дефиницията, но е много точна сентенция. Подобна направи и Костов вчера и аз не виждам защо трябва да се разводнява.

Ангел Грънчаров: ДСБ и сега има чудесна програма, която може да се изчете на сайта им. Аз ги подкрепям точно затова: защото програмата им е дясна, свястна и не пишат празни лъжливи фрази, както това правят другите партии, особено маскарите и далавераджиите от ГЕРБ...

Georgi Stankov: При анализа за Костов, какво всъщност е той, ВИНАГИ трябва да се изхожда от СУБЕКТИТЕ при приватизацията, които той избра. Това е с десетилетно негативно влияние върху развитието на България. Огледайте се КОИ са ТЕ, мислете, анализирайте и тогава говорете. Думите отлитат, стореното тежи като воденичен камък.

Ангел Грънчаров: Хайде, г-н Станков пак пусна грамофонната плоча, направена в лабораториите на КГБ-ДС, доказвайки всеизвестната теза, че боковистите са си най-обикновени тъпи милиционери...

Georgi Stankov: Грънчаров, на един философ не отива такъв селски език...

Венко Венков: Г-н Кирил Кирилов като че ли не е обърнал достатъчно внимание на влиянието, което оказва повтарящото се на два пъти словосъчетание "поставя акцент" върху смисъла на краткия цитат от Костов.

Ангел Грънчаров: Комуно-мутрите явно никога няма да простят на Костов това, че не допусна да окрадат и това, което още не бяха окрали. Този е корена на невероятната ненавист на милиционеро-ченгетата от ГЕРБ и на техните крадливи близнаци, комунистите от БСП, към Костов, костовизма и към СДС.

Georgi Stankov: Дори за един философ трябва да бъде лесна задачка да анализира фактологията - крадците на банки необезпокоявани станаха приватизатори, мутрите станаха хотелиери, червените олигарси изникнаха като индустриалци, топ западните инвеститури - АУТ, рашите - вътре и офшорки, офшорки....

Ангел Грънчаров: Г-н Станков, следвайки почина на медийните ченгета, се мъчи да пришие на Костов всичко онова, което направиха мутро-комунистите за всички тия години преди и след управлението на премиера-реформатор; т.е. следва добре известната максима на крадльовците: "Крадецът вика: дръжте крадеца!"

Georgi Stankov: Грънчаров, далеч не всичко е дело на Костов. Големите игри започнаха от МАСОВАТА приватизация при Виденов. Но ГОЛЕМИЯТ гаф на Костов е, че той възнагради крадците и мафиотите, оставяйки ги да си изперат придобитото. Нещо повече, доразви започналото преминаване на индустриалните, земеделски и банкови активи в ръцете на позитанската олигархия. Сега, където и да погледнеш - 90% е в техни ръце.

Ангел Грънчаров: Това са глупости, драги г-н Станков. Не сте си научил урока и издишате отвсякъде. Трябва работодателите да Ви удържат от заплатата заради гафовете, които напоследък правите. Постигате обратен на очаквания ефект. Кажете сега обаче нещо важно, което вълнува всички: какви пари Ви плаща ГЕРБ за да дежурите тука и да пропагандирате ченгесарските теории?!

Rumen Staykow: Как какви! За толкова ниско квалифициран плювач, естествено - минималната заплата.

Georgi Stankov: :):):) Грънчаров, приеми, че е еквивалентно на това, което Костов плаща на теб.

Ангел Грънчаров: Много смешно :-) Боко наскоро празнува и черпи, че има вече 1 милиард еврА лично състояние; явно плаща значително повече на глашатаите си, повече, отколкото можем да си представим. Ний пък, философите, имаме една-единствена награда за всичко, което правим, драги г-н боковист, и тя е: да не прегрешаваме спрямо ИСТИНАТА - и да не допущаме лъжльовците да се развихрят както Вие правите...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

А може би тъкмо ИДЕИ е твоето списание?!