Историческата реч на Саакашвили пред ООН

Речь Михаила Саакашвили на Генеральной Ассамблее ООН. Русская версия

Во время речи Михаила Саакашвили, чьи полномочия заканчиваются через месяц, российская делегация покинула зал. Глава Грузии призвал Москву перестать завидовать, отказаться от имперской политики и покинуть Абхазию и Южную Осетию. О чем еще говорил грузинский лидер – смотрите прямо сейчас.

Господин президент, ваше превосходительство и уважаемые делегаты! Для меня большая часть вновь представлять свою страну в этой организации. На протяжении минувших десятилетий, как я уже когда-то говорил, Грузия прошла путь от упадка до демократии с рыночной экономикой. Мы в полной мере ощутили как все трудности, так и положительные моменты, у нас были как прорывы, так и ошибки. Но мир смог понять, какой ценой нам обошлась свобода страны. Сегодня я прошу вас вновь услышать голос нашей нации, которая уважает политические, религиозные и социальные различия людей, для того, чтобы вместе прийти к свободе. Это голос, который несмотря на все проблемы, и на все те трудности, с которыми нам еще предстоит столкнуться, полон надежды.

Я смотрю на мир сегодня и понимаю, что этот голос надежды необходим. Оптимизм начала 90-х, когда демократические и либеральные ценности распространялись очень быстро, когда было ощущение конца истории, когда казалось, что ООН – это душа и сердце мира, и когда я был студентом здесь, в Нью-Йорке, и я проходил практику в ООН, этот оптимизм был разрушен волной скептицизма и пессимизма. Мир больше не такой. Права человека переосмыслены. И ООН не стало душой и сердцем нашей планеты. Западная цивилизация, которая когда-то было триумфатором, теперь пытаются справиться с глубоким экономическим, социальным и интеллектуальным кризисом. В Восточной Европе цветные революции вновь сталкиваются со своими противниками, которых они победили несколько лет тому назад. На Ближнем Востоке радостные образы ликующих тунисцев, египтян сменились ужасающими картинами мертвых детей в окрестностях Дамаска. Есть множество поводов для разочарования и утраты иллюзий. Но должен ли догматический оптимизм 90-х быть смещен догматическим пессимизмом, который убивает надежду?

Должен ли факт распространения свободы и демократии заставить нас прекратить нашу борьбу, изменить наши взгляды и наши принципы? Сегодня я пришел сюда для того, чтобы поделиться с вами надеждами своего народа. И для того, чтобы говорить от лица своего народа о неприятии этого всеобъемлющего фатального пессимизма. Я здесь для того, чтобы обратиться к колеблющимся и сомневающимся. И если западная модель несовременна, то почему миллионы поляков, румын, эстонцев и чехов так рады вступлению в НАТО. И почему миллионы украинцев, грузин и молдован стучатся в дверь Евросоюза. Если свобода нынче не в моде, то как мы можем говорить о том, что тунисцы изменили карту мира. Нет, история не пришла к концу в 1989 или 1991 году, и она никогда не закончится. Свобода – это до сих пор движущая сила истории.

Мужчины и женщины во всем мире хотят жить в свободе. Но вопрос таков: будем ли мы актерами или зрителями в этой конфронтации? Уважаемые делегаты! Как я уже говорил, многие восточноевропейские страны присоединились к европейскому свободному и демократическому сообществу, но они постоянно сталкиваются с угрозами и запугиваниями. Армению заставили подписать договор о вступлении в Таможенный союз, который не входит в интересы армян и нашего региона. Молдова находится в состоянии блокады. Украина постоянно под атакой. Азербайджан сталкивается с чрезвычайным давлением. А Грузия оккупирована. Почему? Потому что империя пытается восстановиться в рамках своих былых границ.

Слово «границы» в данном случае, конечно, является не совсем верным. Ни Российская империя, ни советский союз, ни евразийский союз никогда не имели границ. У них были только окраины. И сегодня я говорю от имени этих окраин.

В отличие от большинства россиян, правительство этой страны не заинтересованы в том, чтобы у их соседей была стабильная обстановка. В странах, которые находятся вокруг России, всегда должно быть неспокойно – вот чего хочет Кремль. Там отрицают саму идею сильного правительства соседних стран. В Грузии, Украине или Молдове стараются учитывать интересы России. Я никогда не был поклонником того, что французы называют «Ле ланг де буа» – т.е лить воду. Но мой второй срок сейчас подходит к концу, так что я понимаю, что именно сейчас мне надо откровенно сказать об этом. Постараюсь быть конкретным.

Как вы думаете, хочет ли Владимир Путин безоговорочного триумфа Армении над Азербайджаном1, например? Нет. Это сделает Армению слишком сильной и потенциально слишком независимой. Думаете, что противоположенный вариант развития событий – т.е превалирование Баку над Ереваном – удовлетворит Москву? Конечно, нет. Нынешний подъем модернизированного Азербайджана – это настоящий кошмар для российских лидеров.

Нет, они не хотят, чтобы кто-то одержал верх, потому что сам конфликт – это их цель. Потому именно конфликт заставляет и ту и другую сторону находится в состоянии зависимости и блокирует их интеграцию в Европейское сообщество.

Думаете, что электоральное поражение сил Оранжевой революции в Украине заставило Кремль смягчить политику в отношении этой страны? Как раз наоборот. Правительство, которое возглавляет Виктор Янукович, находится под постоянной атакой. Торговая война, развязанная против Украины накануне Европейского саммита в Вильнюсе, стала для России инструментом для раскола этой страны.

Думаете, что Кремль согласится обсудить процесс деоккупации Абхазии и Южной Осетии, после того, как в Тбилиси сменится правительство? Совершенно нет. Аннексия грузинских территорий российскими солдатами продолжается. Вчера оккупанты вновь выслали из своих домов и деревень грузинских граждан, а это ведь дома и деревни их предков. Все это происходит при свете дня и при полной безнаказанности.

Несмотря на дружелюбные заявления, которые сделало новое грузинское правительство за последние несколько недель и месяцев, российская армия продолжает усиливать свои позиции, разделяя поселения колючей проволокой, угрожая нашей экономике, приближаясь к жизненно важному трубопроводу Баку-Супса, а также к главной автодороге Грузии, что ставит под вопрос всю устойчивость нашего государства.

Враждебность Владимира Путина и его команды по отношению к правительству, которое я имел честь возглавлять на протяжении почти 10 лет, основана не на личной ненависти или культурном неприятии. Любое подобное суждение по сути является ширмой для прикрытия.

Мой предшественник, президент Шеварднадзе, является выходцем из советской номенклатуры. В 90-е его привели ко власти при военном бунте в Грузии и при прямой помощи России. Его знают как благодаря его советским дипломатическим взглядам, коих у меня нет. И все равно Россия подрывала его авторитет и даже предпринимала несколько попыток убить его.

И речь тут идет не о Гамсахурдии, Шеварднадзе, Саакашвили или Иванишвили. Имена не имеют абсолютно никакого значения, когда ставки так высоки. Это вопрос о возможности или невозможности государства в Грузии. Почему? Потому что нынешнее правительство России прекрасно знает, что как только в Украине, Грузии или Молдове будут созданы сильные государственные системы, в тот же момент правительства будут отражать чаяния своего народа, который, кроме прочего, хочет быть полностью независимым и двигаться в сторону Европы.

Грузинский опыт успешных реформ и реального функционирования государства может стать настоящим вирусом – вирусом, который распространится по всему постсоветскому пространству, и который, по мнению России, надо устранить любыми возможными способами.

Именно поэтому грузинский народ был вынужден столкнуться с эмбарго, с войной, с вторжение и с оккупацией. И это все произошло начиная с 2006 года.

Но именно поэтому сопротивление грузинского народа и восстановление грузинской демократии так важны для всего региона.

Дамы и господа. Попытки откатить назад перспективы Евросоюза и НАТО в нашем регионе становятся еще более интенсивными. И у этих попыток есть определенное имя: это Евразийский союз.

Евразийский союз был создан для того чтобы стать альтернативой Европейскому союзу, Путин представил его как главный проект своего президентства. Потому что Европейская и евро-атлантическая интеграция занимают много времени, потому что на это требуются огромные усилия, потому что иногда может казаться, что ты идешь к миражу, потому что угрозы могут быть такими сильными, а давление невыносимым, потому что перспективы очень неясные. Почему не отказаться от этого?

Сегодня я бы хотел объяснить, почему не надо отказываться. Гораздо больше международной политики и больше международных союзов, наши народы волнуют социальные вопросы и выбор образа жизни. Наш народ должен выбрать, хочет ли он жить в мире страха и преступности, в мире, где преследуют за непохожесть, а меньшинства подобны боксерским грушам, в мире, где оппозиция сталкивается с побоями и избирательным правосудием, в мире, дамы и господа, который мы все прекрасно знаем, ибо все мы вышли из него.

Евразийский союз это наше недавнее прошлое и наше будущее, которое было создано бывшими агентами КГБ в Москве.

С другой стороны, наши традиции и наши вековые устремления показывают нам путь в другой мир, который называется Европа.

Европейский сообщества тоже не идеальны, и в случае движения к ним, мы также столкнемся со страхами, надеждами, злобой и даже ненавистью. Но в этом случае меритократия одерживает верх над непотизмом, толерантность становится фундаментом общественной жизни, сегодняшние оппоненты могут завтра министрами, а не узниками или врагами, которых надо уничтожить. Для народов восточной Европы выбор становится настолько очевидным, что кремлевские стратеги, которые сами себя называют политтехнологами, решили отменить понятие правды и создают лишь ложь, которую они распространяют по Украине, Молдове, Грузии и другим странам.

Их рупоры в наших уважаемых странах – это сознательная или несознательная пятая колонна – называют Евросоюз инструментом для разрушения человеческих ценностей, для эрозии национальных традиций и для пропаганды идей ЛГБТ. Странно, но в последние годы, а может даже недели, в Тбилиси, Киеве и Кишиневе мы слышим ту же шарманку, которую сперва запустили в москве. Мы слышим, что наши традиции рушатся под влиянием запада, что христианские праздники скоро заменят гей-парады, а церкви превратятся в мультикультурные диснейленды. Мы слышим, что вот-вот наша традиционная самоидентичность находится под угрозой.

Но так ли мы наивны, чтобы верить в эту ложь, в ложь, которую верили поколениями, в ложь, благодаря которой наш суверенитет был украден.

Так ли мы несправедливы к нашим предкам, чтобы верить, в то, что их память можно почтить с помощью нападений на мечети и погромами?

Мы, должно быть, совершенно не помним нашу собственную историю, если мы можем позволить бесконечно повторяться ей.

Когда мы слышим лживые напевы православных, которые исполняют российские империалисты, неужели мы забываем о праведном голосе патриарха Кириона, который был убит, или вечный голос Патриарха Амбросия Хелайа, которого пытали днями и неделями только за то, что он высказался в Женеве против вторжения в его собственную страну. Мы что, глухие, раз не слышим голоса убитых епископов и священников? Мы что, необразованные, раз не помним, кто перекрасил наши церкви и стер наши святые фрески? Мы что, ослепли, раз не видим разрушение наших церквей на оккупированных территориях?

Мы должны знать свою историю. А она учит нас тому, что толерантность – это основа суверенности нашего региона. Это не только моральный долг. Это вопрос национальной безопасности.

Мы должны знать свою историю и понимать, что старый принцип «Разделяй и властвуй» применяется сегодня так же как и два столетия назад.

Смотря на наш регион сегодня, те кто знает историю Кавказа, должны вспомнить резню армян и азербайджанцев в 1905 году, которая была искусственно создана царским режимом, и сравнить ее с конфликтом в Нагорном Карабахе в конце 80-х. Можно вспомнить и начало войны в Абхазии в начале 90-х. Тогда грузинские члены вооруженных формирований получали оружие от русских солдат, которые фактически управляли абхазскими повстанцами и чеченскими террористами. Именно они уничтожили любую солидарность между севером и югом Кавказа.

Также более века назад Россия отправляла грузинских офицеров сражаться на фронт с чеченцами, ингушами и дагестанцами. Мы также можем посмотреть и на другие окраины империи, например, изучить историю Польши или Украины, и мы увидим абсолютно то же самое. Везде империя разжигала ненависть между угнетаемыми народами и разделяла их стеной фанатичного антагонизма.

И эта система, к сожалению, работала. Но что еще больше расстраивает, так это то, что система эта работает и ныне.

Дамы и Господа, уважаемые делегаты, Евросоюз – это величайший политический успех последних десятилетий. Он стоит на трех основах, а именно на трех отрицаниях: отрицание экстремистского национализма, который привел Европу к самоубийственным мировым войнам и ужасам нацизма, отрицание коммунизма, который угрожал распространиться по всему континенту, и в конце концов – в отрицании колониализма и империализма.

Наследниками французской и британской империи понадобилось некоторое время на то, чтобы смириться с третьим отрицанием, но отдать свои колонии стало ценой за модернизацию их экономики и развитие их демократии, а также реализации самого Евросоюза.

Евразийский союз базируется на кардинально других принципах. Он управляется нетерпимостью, бывшими КГБ-шниками и создан для того чтобы возродить империю. Конечно, вступить в Евразийский союз очень просто. Для этого не надо соответствовать никаким социальным, экономическим или политическим критериям. На самом деле, для того чтобы быть колонией, не надо обладать ничем. Единственные требования – пассивность и посредственность.

С другой стороны, для того чтобы вступить в настоящий союз, нет никаких других способов кроме как предпринимать титанические усилия и соответствовать жестким критериям – потому что эти принципы стоят во главе всего Союза.

Так что для сомневающихся я бы хотел подчеркнуть – выбор должен очевиден именно потому, что ЕС требует стараний и выдвигает критерии и именно потому, что ЕС не хочет поглощать нас. Но есть и еще лучшая причина, которая показывает очевидность выбора. Российскому проекту предначертано провалиться. Ни одна империя сейчас не может выжить. И Российская тоже. Если мы обратимся к истории, то увидим, что Франция и Великобритания теряли свои колонии не только потому, что колонии сражались за свою независимость, но и потому, что люди в Париже и в Лондоне прекращали верить в свою империю. Тоже самое сейчас происходит и в России.

Имперская мечта сперва сталкивается с сопротивлением на ее окраинах. Но, что гораздо важнее, эту мечту отвергают и в центре империи. Отрицание можно увидеть не только в массовых протестах и растущей популярности оппозиции в крупных городах России. Отрицание есть и в всеобъемлющем скептицизме российских элит по отношению к евразийским идеям Путина.

Люди, которые призваны служить этой идее, сами не верят в ее жизнеспособность. Отверженная как в окраинах империи, так в ее центре, эта идея ведет к гибели. Евразийский союз провалится и у России вновь будут границы, а не окраины.

Потом эта страна начнет искать стабильных отношений со стабильными соседями.

Потом сотрудничество прийдет на смену конфронтации.

Это все произойдет гораздо раньше, чем люди думают, и от этого конечно приобретут выгоду окраины, но еще больше – сами люди в России.

Имперский проект обречен и абсурден, потому что нынешнее поколение граждан России больше всех в мире времени проводит в интернете. Крах случится еще и потому что бесконечные ресурсы газа и нефти скоро столкнутся с перспективными газом и нефтью из шельфовых месторождений.

Крах случится потому, что газом не заменишь модернизации экономики.

Крах случится потому, что есть коррупция и отсутствие справедливости.

Крах случится потому, что целые регионы России страдают от дискриминации и насилия, потому что народы Чечни, Ингушетии, Дагестана, Татарстана и других регионов настолько гонимы, что они не чувствуют никаких связи с Москвой.

Крах неизбежен, потому что люди испытывают недовольство, страх, ненависть.

Крах неизбежен. И он произойдет не в следующие десятилетия, а в несколько последующих лет.

Через несколько лет Владимир Путин покинет Кремль и исчезнет из российской политики.

Граждане России будут помнить о нем как о призраке давно минувших времен, времен империи, времен коррупции и подавления.

Никто не знает, будет ли этот процесс спокойным или жестоким, будет ли его следующий глава государства националистом или либералом, или и тем и другим, но важно другое: Россия перестанет быть империей и, наконец, станет обычным государством.

Это перспектива, к которой все мы должны быть готовы.

Тем временем, пока наш регион будет продолжать оставаться полем битвы, нам надо объединить свои силы, а не усугублять конфликт.

В прошлом многие лидеры и многие страны поняли, что свобода одного человека зависит от свободы нации. Так было в Польше времен Пильсудского, когда в страну под знамена польского флага независимости звали всех оскорбленных людей.

Но никогда наши предки не сотрудничали с мощной силой, которая понимала стратегическую важность нашей независимости. Теперь такая сила есть и это – Европейский союз.

Скоро состоится Саммит по восточному партнерству в Вильнюсе. Я хотел бы повторить то, что я уже говорил много раз за последние несколько лет. Запуская программу восточного партнерства, как ответ на вторжение в Грузию в 2008 году, Евросоюз предложил нашим странам платформу для сотрудничества. Мы должны больше вкладывать в эту платформу. Мы должны развивать совместные проекты, прежде всего сосредотачиваться на необходимых нам реформах. Потому что реформы означают благоденствие и независимость.

Екатерина II прекрасно знала это. Когда Польша стала успешно выполнять свою программу1 реформирования и стала идти вслед за французскими и английскими просветителями, Екатерина написала секретное письмо Фридриху Великому.

Это письмо до сих пор является одним из самых впечатляющих образцов имперского мышления.

Там сказано, что реформы опасны как для России, так и для Пруссии, потому что они сделают из Польши настоящее государство, и реформы надо остановить, а на Польшу напасть и притом как можно скорее.

Это письмо может показаться знакомым каждому, кто знает, как Владимир Путин ненавидит грузинские реформы последнего десятилетия.

В первые в истории, народное государство строится на территории Кавказа и реформы надо остановить, пока они не принесли всех плодов.

Дамы и господа, единство должно стать нашим правилом в Восточной Европе, включая разрозненный Кавказ. Я уже говорил о начале войны в Абхазии, но я могу вспомнить и другие более ранние символичные эпизоды из кавказской истории. В конце восстания Шамиля против Российской империи, после того, как сам Шамиль сдался, остался только один чеченский лидер, который продолжал сражаться – его звали Байсонгур. Но и он был ранен и захвачен в плен. Его собирались повесить, и российский офицеры собрали дагестанцев, чтобы те смотрели на казнь. Одному из них было приказано выбить табуретку из под ног Байсонгур. Так русские хотели стравить народы и разжечь кровопролитную резню. Видя это, Байсонгур сам выбил у себя из под ног стул и таким образом совершил самоубийство, это запрещено религией, но он остановил вражду двух народов соседей.

Но послушайте, сколько несчастий было у кавказских наций?

Этому должен прийти конец. И именно поэтому во время своего президентства я запустил несколько проектов, которые должны наладить отношения между севером и югом Кавказа, проекты направлены на образование и на университетский обмен.

Мы должны продолжать делать такие маленькие шаги.

Мы должны быть готовы ко времена, когда империя падет. Так мы сможем пережить ненавистное наследие.

И мы, народ Грузии, должны быть готовы к временам, когда российские солдаты покинут оккупированные территории, когда москва уйдет из Цхинвали и Сухуми.

Мы должны быть готовы приветствовать возвращение наших сограждан из Осетии и Абхазии. И мы должны отнестись к ним как к братьям и сестрам. А не как ко врагам.

Эти времена наступят скорее чем мы думаем.

Дамы и господа, мой второй срок близится к концу, и я горжусь теми достижениями, которых мы добились. Мы буквально вытащили Грузию из тьмы, создали беспрецедентную прозрачность в госструктурах, вернули детей в школы и справились с преступностью среди молодежи. Мы приблизили нашу нацию к Европейской мечте, мы без устали работали для того, чтобы вернуть чувство терпимости в нашу страну, чувство которое руководило Грузией в прошлом.

Мы сделали много хорошего. Но я понимаю, что некоторые достижения дались слишком дорогой ценой. В нашей попытке создать новую реальность, отличающуюся от прошлых времен угроз и страхов, мы совершали ошибки.

Иногда мы заходили слишком далеко, а иногда недорабатывали.

Я полностью признаю свою ответственность за все недоработки и я беспокоюсь о тех , кто не получил достаточно хорошего от нашей работы и о тех, кто стал жертвами наших радикальных методов.

Я бы хотел сказать всем гражданам Грузии, всем, кто поддерживал нашу работу, нашу политику и нашу партию и всем, кто был нами недоволен – я горжусь вашей силой и храбростью, я уважаю ваши старания.

Мы являемся и должны продолжать являться нацией, которая едина в любви к свободе и к достоинству.

Мы являемся и должны оставаться нацией, которая уважает жертвы наших солдат в Афганистане, нацией, которая скорбит о своих потерях и которая гордится своей смелостью.

Мы являемся и должны оставаться нацией, которая едина в нашей исторической судьбе присоединиться к европейской семье демократических наций, семье, от которой нас никогда не оторвать, нашей семье.

Путь народа Грузии к свободе, региональному единству и европейской интеграции далек от конца и я буду продолжать посвящать каждый день своей жизни завершению этого дела. Как гордый сын своего гордого народа.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.  Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Диалог, намекващ за действителния морален облик на български учители

Вчера, сякаш съм непослушен ученик, бях изгонен от страницата УЧИТЕЛИ на Фейсбук. Не ми бяха дадени никакви обяснения, просто щрак - и ме изгониха! Много "демократично" и "колегиално", няма що! Всичко стана след един разгорещен разговор, нещо като дискусия, началото на която вече публикувах ето тук: Начало на разговор за едно от най-коварните предписания на административно-директивната образователна система. Запазих копие от продължилия по-нататък разговор, щото в един момент някои от участниците в него почнаха да призовават към цензура, към триене на части от него, а пък някои по-старателни и нравоучителни г-да учители, вероятно поради срам, дори се самоподложиха на самоцензура! :-)

Както и да е, в този разговор излагацията е пълна, но пък точно затова той е ценен: за да можете да си дадете донякъде сметка за това какви нрави царят и в т.н. "учителско съсловие". Истината винаги е за предпочитане, колкото и да е горчива тя; предпочитам я пред сладичките и пред захаросаните илюзии и самозаблуди че сме едва ли не перфектни. Не, и учителите са българи, и този наш гибелен манталитет е доста разпространен и сред тях. Разбира се, сред тях има и стойностни хора. Нормално е. Но има и какви ли не, има и хора подли, мерзавци и т.н.; сами ще видите и ще се убедите, ако имате нерви да прочетете този разговор. Прочее, един любопитен детайл: инициаторът за моето изхвърляне от групата УЧИТЕЛИ, по една чиста случайност (!), нищо чудно да излезе, че е състудент на... моята администраторка, с която, както знаете, имам доста сложни отношения, стигнали даже до съда. Това е. Публикувам разговора, като участниците в него ще бъдат представени с инициали, понеже не съм искал съгласието им за тази публикация, а пък тези, от които поисках съгласие, разбира се, отказаха да го дадат. А иначе чудесен документ на времето е този разговор, затова си давам труда да го публикувам и съхраня. Такива шедьоври не бива да се погубват мърцина. Та животът е борба на старото с новото, е, аз продължавам да атакувам старото по всички линии. Ето, четете, наслаждавайте се:

D. S. каза: Всяко ново нещо би следвало да се проверява дълго време преди да се пусне в обща употреба. Какво е доказателството за обективността на вашите постижения и нововъведения?

Ангел Грънчаров каза: А какво доказателство изобщо може да има тук? Мнението на началството ли?

Аз, прочее, имам най-сигурно доказателство за ефикасността и полезността на моите иновации в преподаването, и това е: крайно отрицателното отношение към тях от страна на администраторите от различен ранг в образователната система. По-категорично и ясно доказателство от това аз лично не виждам...

D. S. каза: А методите, които използвате за доказване на това сред учащите какви са?

Ангел Грънчаров каза: Всичко за моите методи на преподаване и общуване с учениците съм описал в последната си книга, която носи заглавието НИЕ НЕ СМЕ ТУХЛИ В СТЕНАТА! (подзаглавие "Есета за освобождаващото образование"), трудно е да се обясни сега отново...

Моите наблюдения са, че отзивите на по-голямата част от учениците, които успеят да освободят съзнанието си от примката на всеобщия образователен канон-стереотип, са положителни, да не кажа възторжени... този е пътят...

N. B. каза: Г-н Грънчаров, не познавам работата ви, но не може да ви се отрече, че имате грандоманско самочувствие. Във всички общества и колективи, включително (или по-точно най-вече) тоталитарните, е имало и ще има талантливи и умни хора, които заслужават дълбок поклон и за които е по-важно да вършат любимата си работа и занимания, отколкото да водят безконечни войни с "вятърни мелници".

J. R. каза: Един приятел, талантлив поет и сатирик, преди време на едно събиране на компанията ни измисли една епиграмка: "За себе си той беше кратък: Аз! Аз! Аз!... И тъй нататък..."

D. S. каза: Не бихте ли споделили малка част от опита си тук? Много общо ми звучат тези твърдения. Трудно някой ще ги възприеме. Едва ли бихме ги разбрали само от прочита на книгата. Трябва да сме по-убедени за да ги отстояваме.

N. B. каза: Г-н Р., изказахте моите мисли по един великолепен начин, който може само добър филолог като вас.

D. S., мисля че едва ли твърденията на философа ще звучат по-малко общо в книгата му. На мен не са ми трудни за възприемане. Разбирам прекрасни какво иска да каже авторът им, но не ми харесват, защото са вятърничави и не са конкретни (както казахте общи). За мен лично не представляват интерес.

D. S. каза: На мен ми е интересно. Но защо не можах да си направя и един извод, който да ме насочи към приемане на неговите твърдения? Ако поддържането на разговора пречи, ще го прекратя. Философията не е в моите приоритети, но понякога присъствам на разговори в които имам само съмнения. Искам да ги изчистя.

N. B. каза: Не, не, не, Добринка, как ще ми пречи. Имате пълно право да пишете и да коментирате какво решите. Изказах само мнение. Извинявам се!

K. K. каза: Г-н Грънчаров, защо не си направите едно частно училище??? Ама и там ще ви искат одобряване от МОН. По-добре си карайте така... Пишете книги, събаряйте тухлите..., пък все някой някога ще забележи философския ви замисъл. Щом доказателство за ефективност е всякакво отрицание.... абе, мн. сложно стана май... Питам Ви: освен философия, нещо друго четете ли? Няма ли група на философите, та там да пропагандирате закона за отрицание на отрицанието - на нас почна да ни омръзва вече.

K. K. каза: Какво правите, бе хора?! Даниела има нужда от разпределение, не от 1001 коментара!!

D. S. каза: Опитвам се да се убедя, че помоща на Грънчаров няма да й донесе негативното отношение на много хора. Сигурно няма опит в преподаването на философия. Ако няма и стаж, направо е загубена.

B. G. каза: точно затова предложих помощ с каквото мога.

Е. А. каза: Не е ли по-добре Даниела да седне и си го направи. Ще стане по-добро, защото ще го съобрази с възможностите на своите ученици.

B. G. каза: Определено е така, но понякога човек има нужда просто от сламка, за която да се хване... а разпределението трябва да се съобрази не само с възможностите на учениците, но и с избрания учебник, с броя часове на срок (може да са два, но може и да е един)...

Е. А. каза: Гугъл ще и даде сламка.

D. K. каза: Сега отварям фейса и съм учудена,колко много коментари съм предизвикала!!! Само искам да благодаря на тези колеги, които са ми изпратили материали. Ако някой има нужда от нещо и мога да помогна ще се радвам, да съм полезна! Благодаря!

Ангел Грънчаров каза: :-) На всички задявки ще отговоря само с ето това: :-) сиреч, ще се усмихна леко... Бъдете все така всеотдайни в..., дами и господа учители! :-) Радващи са реакциите, които срещам, това е добър знак...

J. R. каза: Естествено.

K. K. каза: Учителите са всеотдайни, философите има какво да научат от тях...

Ангел Грънчаров каза: Г-жо Караиванова, преди да е имало учители по каквото и да било, е имало вече философи... това би следвало нещо да Ви говори, ама едва ли... първите учители в духовната история на човечеството са били философите... преди да е имало каквато и да било наука, е имало философия...

J. R. каза: Кога това?

Ангел Грънчаров каза: На мен ли говорите, г-н Р.?

K. K. каза: Сигурно на Вас, но не ни разказвайте за философите. Ние сме обикновени, но НОРМАЛНИ учители, дето сме се появили след философите. Ще направим група "философи" и там ще се чувствате по-добре... по-духовна ще е групата, а и коментарите ще са от времето преди науката.

Последно въпросче: философията наука ли е???

J. R. каза: Един от любимите ми поети е Стивън Крейн. Някъде през последното двайсетилетие на ХІХ, в силния си период, е публикувал доста стихотворения и миниатюри в бял стих. Ето една от тях:

Човекът се изправил срещу Вселената

и горделиво заявил:

- Госпожо, Аз съществувам!

- Великолепно! – отвърнала му тя. – Това обаче

не поражда у мен чувство за съжаление...

Ангел Грънчаров каза: Вие ме пъдите оттук, така ли да Ви разбирам, г-жо К.? Много сте любезна нещо, защо така? Да мразите философите означава едно: че мразите мислещите хора, това не е добър признак за самооценката Ви...

Е. А. каза: Ехооооо... Овладейте се, учители!

Ангел Грънчаров каза: Не, г-жо К., философията не е наука, философията е... философия. Въпросът "Философията наука ли е?" е родствен на въпроса "Литературата наука ли е?", или "Изобразителното изкуство наука ли е?"

K. K. каза: Никой отникъде не ви пъди (пак някакви фобии...)! Тъй като липсва рационална аргументация в излиянията Ви, а пък тя е присъща на философията - не виждам смисъл да коментирам повече постовете Ви. И да добавя - УЧИТЕЛИТЕ СА СЕ ОВЛАДЕЛИ. ТЕЗИ, КОИТО НЕ ХАРЕСВАТ УЧИТЕЛСТВАНЕТО ИЗПАДАТ В КРАЙНИ СЪСТОЯНИЯ!!!

J. R. каза: Буквалният превод на български от гръцки е "филео" и "софос" означава "любомъдрие". Иначе казано любов към мъдростта. Самите понятия категорично изключват всякакво дребночовечие, "сиреч", заядливост, самомнение, мания за единственост, дребнавост, мизантропия... името им е легион, и всичките те нямат нищо общо с "любомъдрието". Напротив.

D. K. каза: И все пак учителите може да не са философи, но задължително ли е? Мисля че философията, не е най-интересният и полезен предмет, макар и възникнала още от древността.

Ангел Грънчаров каза: Г-н Р. е напълно прав... философията наистина е любов към мъдростта (думата "любомъдрие" звучи изкуствено и неблагозвучно), но тя е и любов към истината. А и още в древността философите са били недолюбвани най-вече от филолозите... както констатираме и тук, г-н Р. питае най-силни чувства към мен поради едно мое есе, в което доказах, че учители и ученици не могат да бъдат приятели; заради което той, предполагам, ще ме мрази вечно. :-)

Г-жо K., страдате от предразсъдък спрямо философията; тя по начало е най-интересният и полезен предмет, и това е по всеобщото мнение, понеже поставя най-важните въпроси, които не могат да оставят безразличен нито един човек...

J. R. каза: Не се самоласкайте. Не сте в състояние да ме засегнете.

Ангел Грънчаров каза: Е, радвам се, това е чудесно, г-н Р.!

D. K. каза: Въобще не страдам от предразсъдъци, просто не я намирам за толкова интересна.

Ангел Грънчаров каза: Проблемът си е Ваш. Пък и е много важно какви впечатления имате от часовете навремето по философия, когато сте била ученичка или студентка. Рядкост са добрите философи, така че Ви разбирам напълно...

J. R. каза: А иначе любомъдрие си е чисто българсо определение. Както и любословието (филологията). А дали се радвате, или не... ми е безразлично.

Ангел Грънчаров каза: Именно това е радващото, че Ви е безразлично! :-) Вие и с учениците си ли сте така любезен?

J. R. каза: Последното нещо, което евентуално, в бъдеще неопределимо, може да повлияе на взаимното приятелско отношение между мен и моите възпитаници (от всичките ми випуски), са нечии нищоказвания, претенциозно наричани "есе". С цялата си добронамереност към всичко човешко обаче Ви предупреждавам още веднъж, че ако на 18 юли 2013 г. съм подминал само с няколко коментара напълно некоректните Ви опити да си набавяте евтин допинг да егото, не само включвайки името ми във Вашите писания, открадвайки фотос на човек, когото не познавате, а и позволявайки си да правите квалификации, в бъдеще по никакъв начин няма да Ви го позволя. Пишейки това, ще си го копирам, защото отдавна съм се убедил в склонността Ви да изкривявате както Ви е угодно думите на когото и да е.

Всъщност, пропуснах да напиша, че предупреждението е последно.

Ангел Грънчаров каза: "... склонността Ви да изкривявате както Ви е угодно думите на когото и да е." Г-не, ние с Вас не се познаваме, тъй че изобщо не сте наясно с моите склонности. :-)

K. K. каза: Колежката D. K. (преподаваща също като мен философски предмети) попита във Фейсбук нещо, по повод на което възникна разговор по важна тема; ето какво си казахме до този момент, защото за мен лично продължението на разговора крие крайно любопитни изненади: поредно доказателство за изкривяване на думи от въпросната личност - ФИЛОСОФЪТ... жалка история!

Склонностите са вече ясни на всички в групата. Админите явно са в близки отношения с този господин и все още го търпят. Грозна гледка!

Ангел Грънчаров каза: Да се разговаря и дискутира, г-жо Караиванова, изобщо не е "жалка история". Жалкото е, че подобни изказвания си позволява персона като Вас, която, доколкото ми е известно, е учителка... Апропо, не разбрах кое е толкова "грозна гледка" според Вас? :-)

J. R. каза: Да, вярно е, не се познаваме, и аз не съм си позволил да Ви оприличавам на каквото и да било. За разлика от Вас. И тъй като не се познаваме, няколко постинга по-горе Ви написах за пореден път, но и наистина за последен, категоричната си позиция спрямо опитите Ви, в които сте замесили и моята личност. Кое от написаното от мен, че не желая по никакъв начин да намесвате личността ми в писаниците си не Ви стана ясно, че продължавате?

K. K. каза: На всички е известно!!! Защото съм учител, а не философ - затова съм в тази група! Разговорите се водят в диалогична форма. Вие можете само в монолог, говорете си, вече не ми пречите. Ясно ми е, че проблемът Ви е сериозен. Стоя винаги зад думите си, защото не копирам изказвания на колеги!!!

Ангел Грънчаров каза: Както и да е. Нещо мъчи явно някои хора, нищо, човешко е. Нека да си излеят душата. Хора сме, ще ги разберем...

J. R. каза: Кои "вие"? Аз лично написах нещо лично на Вас, спазвайки напълно учтивата форма. Да не би Вие, непознати господине, да възприемате себе си в множествено число? Наистина се надявам да не е така и просто под влияние на някаква Ваша емоция сте объркали първоличната форма. Защото ако не е така...

Ангел Грънчаров каза: Говоря по принцип. Що се горещите толкоз? Въздържайте си емоциите де, зрял човек сте! Аз съм философ, постоянно говоря и пиша по принцип, пък Вие се връзвате, приемате всичко прекалено лично. Наричате невъзпитано статиите и есетата ми "писаници" и прочие. Не бива така. Нека да се уважаваме все пак...

Е. А. каза: Колеги, струва ми се, че всички се превръщате в "дървени" философи. Би било добре да спрете този заядлив и безполезен спор.

Ангел Грънчаров каза: Аз бих го напила по-скоро дървени "философи", кавичките ги слагам на друго място! :-) Права сте иначе...

J. R. каза: За никакви емоции не става въпрос. И ако трябва да коментираме нещо за възпитание, Вие сте последният човек, който трябва да се произнася за това. И в никакъв случай не се "горещя". Напротив, съвсем хладнокръвно Ви обръщам внимание, че преминавате всички граници на компромиса.

Ангел Грънчаров каза: Аз, г-н Р., съм преподавател и по етика, тия неща са възпитанието са, така да се каже, от моя ресор, тъй че аз, по-скоро, съм първият, който трябва да бъде питан когато стане дума за тях! :-)

Нещо не мога да разбера защо моя милост е станала нещо като трън в очите Ви. Представяте ме тук като "безкрайно лош и пропаднал човек", това не ми харесва, любезни господине! Съобразявайте се с това, че разговаряте тук с един български учител...

Имам чувството, че някаква ревност или завист се е появила у Вас към мен. Това, че съм автор на двайсетина издадени книги не е основание да ме мразите по такъв нескриван начин...

Е. А. каза: Грънчаров, мисля че е време да спреш. Истинските философи знаят мярката. Сам се поставяш в това положение. Има една приказка "котка по гръб на пада". Изпадаш в това състояние. Дай право и на другите да знаят и умеят.

J. R. каза: Ето и пример, който могат да прочетат всички, подкрепящ впечатлението ми за склонността Ви да изкривявавате думите както Ви е угодно. Ако някъде в някой мой постинг можете да посочите, че аз съм Ви представил като "безкрайно лош и пропаднал човек", ще Ви поднеса публичните си извинения. Ако не можете да го направите, тоест ако не можете да ме цитирате, защото току-що ми отправихте необосновано с нищо обвинение, че дори ме и цитирахте как съм Ви представил... Наистина е редно да се замислите за границите на компромиса.

Ангел Грънчаров каза: Сам си прочетете писанията по май адрес и с ръка на сърцето се опитайте да почувствате каква емоция те към мен изразяват. Така възпитаните хора не се отзовават за друга личност, колкото и тя да им е неприятна. Просто говоря пак по принцип. Така е грозно да се отнасяш към един човек, все пак другият човек има достойнство...

J. R. каза: Не, аз категорично настоявам да ми посочите това, което цитирахте преди малко. Посочете ми кога и къде съм ви нарекъл или определил като "безкрайно лош и пропаднал човек"!!!

Ангел Грънчаров каза: Говоря за подтекста, господин филоложе, за подтекста... тия неща се чувстват, силна неприязън излъчват думите Ви към мен, чудна работа, аз такова отношение към себе си отдавна не бях срещал...

Г-жо Ангелова, няма проблеми, просто разговаряме... не се притеснявайте, нищо особено не се е случило, все пак отчетете това, че живеем в България :-)

J. R. каза: За никакъв подтекст не иде реч. Сега аз ще Ви цитирам: "Представяте ме тук като "безкрайно лош и пропаднал човек", това не ми харесва, любезни господине". Както и да извъртате, става въпрос за преиначаване. Никакъв подтекст не е това, а явно изкривяване. И явна лъжа.

Ангел Грънчаров каза: Ако някой преиначава, това сте Вие. Опитайте се да потиснете малко неприязънта си към мен, успокойте се, щото се увличате. Знам, не Ви харесвам, дразни Ви с нещо моята личност, но това си е Ваш проблем, моля, не занимавайте с капризите си другите хора, щото това е публично пространство и човек би следвало да носи пълна отговорност за квалификациите, които си позволява... ето, преди малко си позволихте да ме обвините в лъжа; аз, господине, не лъжа и ненавиждам и лъжците, и клеветниците...

S. G. каза: Защо мислите, че някой ви мрази, г-н Грънчаров? Несигурност ли някаква усещам? Който може си го може... Вие го можете, оценен сте от почитатели и ерудити в областта си. Няма защо да се увличаме в спорове и налагане на мнение. Понеже, доколкото знам, философията е майка на всички науки (нали не греша!) - преди мноооого години, когато сегашните научни дисциплини не са били диференцирани като отделни, учените-мислители са били наричани философи, та в тази връзка - един философ би трябвало да знае всичко... Това му дава възможност да има мнение по всички повдигнати въпроси, но... възможност, не и право да го налага, ако някой не му го иска. И понеже аз не съм философ и не мога да споря с вас, няма и да се подведа да споря, но съм обикновен човек - само ще кажа, че е разговора стана мааалко досаден. Това, последното да не се чете в прав текст, а като обикновена човешка молба да сменим темата философия - например с математика....

Ангел Грънчаров каза: Не малко, а доста досаден стана разговора , но аз съм толерантен човек (такива подобава да сме философите) и ето, изслушвам най-почтително какво иска да ми каже г-н Р. Личи си, че нещо го мъчи, е, аз го изслушвам, както виждате, и го подпитвам. Разговаряме си, няма лошо да се разговаря. Аз съм изкушен и в психологията, та затова обичам да изслушвам всичко. Щом нещо мъчи душата на човека, нека да си го каже свободно, в това лошо няма. Човеци сме преди всичко, нали така? Ний, философите, по начало сме длъжни да обръщаме внимание на всички човешки страсти и неволи...

J. R. каза: Господин Грънчаров, настоявам да ми посочите къде съм написал, че Вие сте "безкрайно лош и пропаднал човек". Това е единственото, за което настоявам. Всякакви увъртания от ваша страна са безпредметни.

Ангел Грънчаров каза: Г-н Р., прочетете си всички свои подхвърляния и подмятания по мой адрес и се запитайте какво внушение с тях сте целял да създадете у публиката. С ръка на сърцето направете това и сам ще си отговорите на това, което тук така патетично и театрално мен питате...

J. R. каза: И тъй като не Ви говоря, а Ви пиша, не желая да ме "изслушвате", а настоявам писмено да ми отговорите. Къде конкретно съм Ви нарекъл "безкрайно лош и пропаднал човек"? Посочете ми къде съм го написал.

Ангел Грънчаров каза: Вие четете ли какво Ви написах? Колко пъти трябва да Ви го напиша за да направите някакъв опит да вникнете?

J. R. каза: И за да опровергаете "патетиката" ми - посочете къде съм написал думите "безкрайно лош и пропаднал човек" по Ваш адрес.

Ангел Грънчаров каза: Излишно е да повтаряте едно и също. Това ми понамирисва на досаден педантизъм... Г-н Р., защо имам усещането (дано се лъжа), че ако бях на една ръка разстояние от Вас в ето този момент, без да се замислите щяхте да ми зашлевите един шамар? Такова чувство имам, такова нещо внушавате ето сега у мен. Измамно ли е то или е съвсем основателно? Позволявате ли ми да запитам поне това?

S. G. каза: А пък аз си мислех, че само на жената не може да й се затвор устата... спрете се колеги-мъже - стиснете си ръцете - извинете се кой на когото трябва и спрете!!!

J. R. каза: Със сигурност сте права г-жо Георгиева. Но аз не понасям клевети по мой адрес.

Ангел Грънчаров каза: Разумеется, г-н Русев, не сте го написал дума по дума, но отдавна се опитвате да създавате едно такова внушение по мой адрес. Прочетете си злобничките реплики и подмятания по-горе. Откакто написах онова есе по въпроса може ли учители и ученици да бъдат приятели, Вие, признайте си, ми имате зъб, и се чудите как да ме "захапете". Ето, и тази вечер показахте тоя свой хъс. Не бива така. Аз поставих в онова есе принципен и важен въпрос, а Вие ми се обидихте... и се чудите как да ми отмъстите...

J. R. каза: Вие го цитирахте "дума по дума". А това е клевета и нищо повече.

S. G. каза: И сте абсолютно прав! Но тук стана някаква игра на думи и никой от вас не иска да отстъпи. На ваше място бих отстъпила първа, но... така бих направила аз...

Ангел Грънчаров каза: Уж сте филолог, а пък се преструвате, че не разбирате. :-) Като съм сложил кавички това не значи, че е цитат. Да си имаме уважението, но кавичките понякога означават нещо съвсем друго... :-) Сега успокоихте ли се? Щот на мен ми се приспа вече! :-)

Е. А. каза: Момчета, този дебат е изнесен в социалната мрежа извън групата. Пожелавам ви лека нощ. И утре е ден.

J. R. каза: Да, точно защото съм филолог, и зная значението на думите, настоявам да ми посочите къде съм Ви представил така, както Вие ме наклеветихте. И не ми обяснявайте какво означават кавичките. Важното е какво е вписано между тях. Кой е адресантът и кой е адресатът на вписаното между кавичките.

Ангел Грънчаров каза: Е, това вече Вашето е чисто и просто инат... вече се излагате, срамота!

J. R. каза: Зная, уважаема Е. Около 2900 потенциални читатели има в нашата група. И се надявам да има повече четящи. Не ми е приятно, но понякога се налага да откликнеш по-категорично на клеветничеството.

Ангел Грънчаров каза: Мерете си приказките по мой адрес, г-не... думата "клеветничество" по мой адрес означава, че Вие без основание се опитвате да ме наречете "клеветник", а такава приказка по мой адрес не ми е безразлична...

J. R. каза: Кое се нарича инат? Че настоявам да си признаете клеветата по мой адрес?

S. G. каза: Е. ви написа, че вече спорите извън групата и не 2900, а всеки от Фейсбук чете и може да коментира...

J. R. каза: Аз съм в групата. Къде е в момента г-н Грънчаров, не мога да знам. Аз кореспондирам с него. Ако той нарушава конфиденциалността на затворената ни група, това не е моя отговорност.

Ангел Грънчаров каза: Ново подхвърляне по мой адрес от толкова "благочинния" г-н Русев! :-)

J. R. каза: В "подхвърлянето" си отговорих на S. G., но... Както и да е.

Ангел Грънчаров каза: Тъй, тъй, аз отивам да спя. Ще се надявам да поразмислите, да осъзнаете какво си позволихте да направите, и в резултат очаквам да оттеглите с подобаващите извинения тежките и крайно обидни квалификации и обвинения по мой адрес...

J. R. каза: И аз се надявам да престанете да клеветите. Дано...

Ангел Грънчаров каза: Помислете поне малко: неоснователното обвинение в клевета само по себе си е клевета, тъй че сам си правете извод кой в случая е клеветник и кой е потърпевшият...

J. R. каза: Когато ми посочите къде конкретно писмено съм ви определил като "безкрайно лош и пропаднал човек", ще помисля върху съвета Ви. Толкова. Ако не можете - всякакви други увъртания са напълни излишни.

Ангел Грънчаров каза: Достатъчно пъти повторихте едно и също нещо. Нещо ново не можете ли да кажете?

J. R. каза: Ако измислите някоя нова клевета по мой адрес, може би ще я повторя.

Ангел Грънчаров каза: Значи Вие оттук-нататък ще станете мой спътник, който постоянно ще дебне какво съм написал, за да открие "компромати"! :-) Не си струва, драги г-н Р., знам, че това Ви е нещо като професионален недъг, да тълкувате какво били казали другите, а истинското е нещо съвсем друго и различно: да имате свои собствени, при това творчески мисли и постижения. На това наблегнете - и няма да съжалявате. Оставете това какво били казали другите, Вие измислете нещо оригинално... Лека нощ!

J. R. каза: Дъщеря ми е студентка в Пловдив и поне 3-4 пъти в месеца ходя до този град. Хайде някой път да се видим и да ми поправитие кривиците. Ще пием по кафе или чай, ще ми покажете къде греша...

Ангел Грънчаров каза: Г-н Р., има нещо, което ний, учителите, трябва не само да знаем, но и да приемаме като нещо най-свято: хората, човеците са различни - и слава Богу, че е така! Не е трагедия че този или онзи там мисли различно, не като мен, напротив, това е чудесно: важното е, че мисли! Аз съм философ и през целия си живот съм спазвал тази максима: да уважавам суверенното право на всеки човек да бъде различен, сиреч, да бъде личност. Нещо повече ний, учителите, следва да насърчаваме другите да държат на себе си, да отстояват различията си, да не се плашат, че са различни.

Тъй че аз никакви и ничии "кривици" нямам намерение да изправям, изобщо не схващам като трагедия това, че Вие имате някакви си там своеобразни черти на характера, че мислите не като мен и прочие; това си е Ваше право. Това е толкова естествено! Също така обаче не ща да ми се месите и в моя живот, в моите разбирания, да ми налагате какво да мисля, какво да правя и пр. Тия неща, които казвам, са базисни моменти на човешката идея за свобода, от която пък произтича понятието за човешко достойнство. Аз съм описал и представил разбиранията си по тия въпроси в своите книги и в своите учебни помагала по философия, и от години ги спазвам в реалната си учителска практика. Е, за това нещо не съм бил адмириран от администраторите, които само дебнат някой да не направи нещо, което е различно, което е необичайно, личностно проявено, което изменя на калъпа, на "общодопустимото", на "правилното", на "разрешеното".

Разбира се, нашето общество е нездраво, хората с разбирания, родствени на моето, първо, у нас не сме много, второ, всекидневно биваме посрещани враждебно, биваме подлагани на оплюване, на злобни подмятания, пишат по наш повод доноси и чевръсто ги носят "там, където трябва" и пр. Господстващият манталитет у нас, за жалост, е този: да се подмазваш на началството, да кротуваш, да мълчиш и всичко онова, което е "ръбато", което не се вмества в представите ти, което има дързостта да държи на различията си и на личността си, да бъде мачкано, тормозено, оплювано и прочие. Вие сте зрял човек и няма начин да не сте забелязал тия общобългарски масови склонности: у нас все още най-ненавистното нещо е тъкмо личността, която държи на себе си и не допуска да бъде обезличавана; личността, която се бори неуморно срещу нивелиращите тенденции на социума, на комуната.

Всеки от нас така или иначе заема своето място в в тази тиха и подмолна битка и война срещу личността и личностното достойнство; някои не мирясват докато не донесат и не хвърлят и те своя сноп съчки под кладата, на която се пържат личностите у нас, а пък има и такива, които хем също са пържени там, на кладата, хем биват мачкани и тормозени, хем обаче не се оставят и се съпротивляват. Така стават тия неща у Нашенско.

Тъй че бъдете си жив и здрав, и то какъвто сте, само дето Ви призовавам към по-голямо уважение към другоячемислещите, което е пръв постулат, аксиома и нравствена максима за ония, които са учители, възпитатели на младежта. Толкоз. Аз съм диалогичен човек, отворен съм за дискусии, моля, посещавайте блога ми, всеки ден пиша там по най-острите проблеми на съвременността, предимно нравствени и такива, свързани с образованието, ще ми е приятно да разговаряме.

А че спорим - има ли изобщо нещо по-хубаво от това?! Та ако нямахме различия, ако мислехме еднакво, тогава щеше ли изобщо да има смисъл да разговаряме?! Та нали тогава щеше да настъпи най-страшната и убийствена скука? Благословени да са различията, благословени да са личностите, този е верният път, това е вярното гледище!

М. Т.-С. каза: 120 коментара под молба за разпрезделение за 10 клас. Страхотно и ползотворно! И отново всичко завихрено около всичкознаещият и милозлив философ, борецът за правда и свобода, самият той - Ангел Грънчаров! Тук следват бурни овации и тих кикот, тих, за да не го чуе г-н Грънчаров, да не се почувства засегнат и онеправдан - за кой ли път.

Ангел Грънчаров каза: Ето, г-жа С., жива и здрава да ни е, така красноречиво илюстрира това, за което писах по-горе, че по-подходяща илюстрация за верността на думите ми едва ли може да се намери! :-) Не се обаче радвам, че съм прав, напротив, ще ми се в един момент да бъда изненадан и да се окаже, че не съм прав, сиреч, че хората около нас са се променили към по-добро. Дали изобщо ще доживея този ден?

М. Т.-С. каза: Не. Че кой сте Вие, многоуважаеми, че да определяте доброто и злото?!

P. P. каза: И в крайна сметка някой помогна ли на колежката, която помоли за помощ? Ако не е, пишете ми на лични!

S. G. каза: Видях, че Б. Г. е предложила да си пишат на лични и вероятно е помогнала. Д. също пише, учудена каква дискусия е предизвикала и благодарност, че толкова много колеги са и помогнали. Проблемът сигурно е решен...

Ангел Грънчаров каза: Подобни дискусии обаче въпреки всичко не са излишни, те носят в себе си дълбок нравствен и очистващ смисъл. Така мисля аз де, но то не е задължително да се споделя от всички...

B. G. каза: Предлагам Даниела да изтрие молбата си - просто е безсмислено да стои... и да си чешем езиците под нещо толкова простичко... молба за помощ... А колкото до философията - да, тя е МНОГО интересна, стига да е поднесена така, че да запали сърчицата на децата... Преподавам с удоволствите философския цикъл предмети от години... и на децата им е интересно в часовете ми. Всяка година поне един ученик отива да учи психология или философия и това ми е наградата... Толкова от мене. Хубав ден желая на всички. И СМИРЕНИЕ... СТИГА толкова ЕГО!!! И още веднъж моля Д. да изтрие написаното... Така ще се поизчисти и стената на групата от излишни коментари..

J. R. каза: Подкрепям Ви, г-жо Георгиева. И аз ще изтрия коментарите си.

Ангел Грънчаров каза: Г-н R. явно вече го е срам от това, което снощи си позволи да напише тук. Бравос, отбелязва напредък! Г-н R., какво ще кажете да публикувам нашия многопоучителен разговор в блога ми? Аз, разбира се, запазих копие от него, смятам, че не възразявате, но все пак Ви питам, това, дето си поприказвахме, има доста интересен нравствен смисъл, та затуй предлагам да го публикувам в блога, какво ще кажете?

J. R. каза: Аз лично не Ви разрешавам да намесвате името ми в каквито и да било блогове, сайтове и т.н, нито в оново, което пишете, по никакъв повод, извън затворената страница във фейсбук, на групата Учители. Колкото до запазени копия, не само Вие имате такива.

Ангел Грънчаров каза: Не можете да ми забраните да публикувам диалог, в който аз самият съм един от главните участници. Това, че Вие сте участвал в същия диалог, Ви прави нещо като "съавтор", но това обаче не значи, че имате пълните авторски права върху диалога. Всички участници в диалога имат равни права и никой не може да отнема чуждите права, претендирайки за абсолютни свои такива...

J. R. каза: Отново и за последно Ви предупреждавам, че не Ви разрешавам да използвате името ми извън страниците на затворената ни група.

Ангел Грънчаров каза: Две неща искам да кажа и ще завърша по тази тема. Първото: призивите към триене на изказвания, обсъждания и дискусии са призиви към цензура, те противоречат на едно свещено човешко право, правото на свободно изразяване. Ако такива призиви са отправени от хора, претендиращи че имат някакво отношение към философията, това е нещо като природна аномалия, щото философията и философите са най-свободолюбивото нещо на този свят. Второ: ще публикувам цялата тази дискусия в блога си, щото в моя блог свободата на словото се цени и уважава. Тия, които се срамуват от своите мнения в дискусията, да ми съобщят това, та да заменя имената им с псевдоними. Г-н Р., Вас, примерно, ще Ви заменя с псевдонима "Изтъкнат Филолог". Или някой друг. Можете да го предложите сам...

Е. А. каза: Грънчаров, въпреки че живеем в България, твоето поведение преминава всякаква граница. Хайде спри и не възобновявай повече този глупав диалог. Всички разбрахме, че си главен герой. Достатъчно е. И пак ви напомням, че това се чете и извън страницата на групата. Админи, вие спите ли!? Трябвя ли да ни чуе целият Фейсбук? Колко минуси трябва да има още върху името ни!?

D. N. каза: Я, вижте това.

Ангел Грънчаров каза: Г-жо А., бихте ли била така добра да поясните какви граници е минало моето поведение, че това изобщо не става ясно от изказването Ви? И какво му е "глупавото" на диалога при положение, че той показва именно действителния морален облик на български учители?

ДОТУК. СЛЕДВА ИЗГОНВАНЕТО МИ ОТ ГРУПАТА...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Поредната акция по оплюването на "злодея Грънчаров", организирана така старателно, завърши пак съвсем безславно

На две места във Фейсбук няколко бабаита, представящи се за мои бивши ученици, които аз навремето съм бил подложил на непоносими мъчения да учат философия, се нахвърлиха напоследък връз личността ми; то не бяха обиди, плювни, лъжи, инсинуации, сополиви нравствени вопли и какво ли не още. Разбира се, неслучайна е тази активност. И е крайно прозрачна - и обяснима. С оглед да се види нравствения облик на моите така яростни "критици" си давам труда да публикувам тоз матр`ьял, който наистина много говори и показва, що се касае до описанието на онази реална ситуация, срещу която аз се боря - включително и с твърдото ми намерение да обявя гладна стачка:

Георги Чакалов: И всичко това само заради "ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ"????? Простете, забавих се с отговора. Върнах се да чета за какво точно става дума, да се ограмотя, така да се каже! Мисля, не, даже съм сигурен, Г-н Грънчаров, че разпрата Ви с директорката на ПГЕЕ е на лична основа. Много омраза, много злъч сте събрали срещу нея! Двойна ли е, тройна ли е омразата??? Сам ли сте Вие в жлъчта си??? Или сте просто една марионетка в нечии ръце! Едва ли ще бъдете откровен, но хората не мразят така, както Вие мразите! Недейте да призовавате към ненавист, все пак сте учител на млади хора!!!

Ангел Грънчаров: Г-н Чакалов, нещо сте се объркал, аз никого не мразя; никаква лична и личностна основа няма, а става дума за дълбоко разминаване на принципи, идеи и ценности; не сте компетентен да съдите и оценявате; някой Ви е подтикнал да се правите на адвокат, ала нямате талант за такова нещо; да бяхте си замълчал поне... нямам никакво намерение да разговарям с марионетки. Бъдете здрав!

Георги Чакалов: Това ли е начина на общуване с Вас?? Ако не искате, или не Ви е угодно да отговаряте на заинтересованите, то те непременно се превръщат в нечии марионетки? Много посредствено за философ... Прочетох една статия в блога Ви, стана ми интересно, върнах се и на другите Ви писания и така попаднах във въртележката на думи, думи, словоизлияния, себелюбиви описания, противоречиви твърдения, двойнствен стандарт на възгледи (да изреждам ли още?). Кой каза, че Вие пък сте най-компетентния??? Кой може да потвърди това? Учениците, които бягат от часовете Ви, или родителите, които са подавали искания да не преподавате повече на техните деца? За съжаление исках между нас да се оформи диалог - аз да Ви попитам за неща, които са ме развълнували и в които съм намерил разминавания, а Вие да успеете аргументирано и с доказателства да ме оборите и да ме накарате да Ви повярвам! До тук не сте отговорили на нито един мой въпрос, свързан с недоказаните Ви твърдения. То аз съм лош и некомпетентен, директори, министри, родители, ученици, Ваши колеги, синдикати - че даже и съда, ако беше се произнесъл не във Ваша полза - всички накуп сме пошли, некомпетентни, омерзени, облечени в лой, лайна, мерзост и безумие... А Вие-АНГЕЛЪТ НЕБЕСЕН, ВЕЛИКОЛЕПНИЯТ ДОН КИХОТ, тръгнал да се бие с нас - вятърните мелници сте най-светлото, неопорочено и прекрасно творение на този свят!!! Или просто сте луд, Г-н Философе?????????

Ангел Грънчаров: На анонимни, на подставени лица, които изпълняват чужди поръчки, не отговарям. Не съм чак толкова прост че да се вържа на такива изтъркани номерца...

Апропо, понеже допускате че съм бил "луд", да Ви кажа нещо, което явно не знаете; една мисъл на Ботев: "А пък у нас свестните смятат за луди..." Нали познах, че не знаехте тази мисъл? Как ще я знаете, как да се излагате да знаете какво бил казал за тия неща някакъв си там Ботев...

Иван Ненчев: Г-н Грънчаров, и тази ли група ще я залеете с вашите неща от блога, дискусионния клуб, ИДЕИ и още какво ли не?

Ангел Грънчаров: На анонимни лица не отговарям...

Иван Ненчев: Кое по точно анонимното, след като заставам с името си?

Ангел Грънчаров: А, вече си попълнихте някои избрани данни на страницата това е хубаво, вече излизате от анонимността, благодарение на забележчицата ми. Поне снимчица да си бяхте турили също, щото име всеки може да си съчини, уверявам Ви, не сте толкова известен, че всички да Ви знаят и без снимка... Апропо, Вас защо толкова Ви дразни това, че моя милост така активно пише за проблемите на нашата училищна общност? Според Вас за тия проблеми трябва да мълчим, правилно ли Ви разбирам?

Иван Ненчев: Ами да нямам щастието да съм известен като вас, да ме познават всички, но не бих и желал да ме знаят както вас психичните ви отклонения и да ми се смеят всички, но все пак имам снимка и не се крия. Групата е за инж. Христов, а не творбите и страстите Грънчарови, че да заливате всичко.

Ангел Грънчаров: Вие сте психиатър, така ли, щото ми сложихте набързо "компетентна диагноза"? Ето защо съм противник на анонимниците - плюят по хората безнаказано, не носят отговорност за думите си...

Аз съм преподавател по философия, т.е. обучавам младите в мислене. Вие току-що, квалифицирайки ме по начина, по който си позволихте да ме определите, си позволихте фактически да твърдите, че да се мисли било "психично отклонение". Давате ли си сметка какво всъщност казахте? Вие без да искате обидихте всички, щото щом аз, дето обучавам младите в мислене, съм "с отклонения", то излиза, че за Вас нормата у нас е да не се мисли? Сфанахте ли какво казахте? Ето, че трябва да се мисли въпреки всичко когато се казва или пише нещо...

Иван Ненчев: А вие схванахте ли аз какво искам да ви кажа? Че тук не е мястото, което да си рекламирате нещата, знам че преподавате, дори съм имал нещастието да ми преподавате, а ако смятате, че преподаване е да издигате на пиедестал Костов всеки час, говори лошо за вас.

Ангел Грънчаров: Пишете някакви глупави лъжи за да направите услуга на г-жа директорката. Правите й много лоша услуга. Това е просто мерзост... срам знаете ли какво е? Май не познавате това чувство...

Иван Ненчев: Кой говори сега за директорката? Явно това са ви дежурните речи, че сме комунисти или за директорката... лично аз сам бил против новото ръководство и съм им казвал моите виждания къде грешат, най-явен и пресен пример е това с отстраняването на инж. Христов, попитайте го да видите, а не да говорите празни приказки

Ангел Грънчаров: Питам се за мотивацията Ви да ме оплюете така. Безобразно лъжете по мой адрес. Когато един път човек излъже, вече не му вярват...

Иван Ненчев: Отклонявате основната ми теза, господине. Престанете да си рекламирате нещата в други групи, едва ли на някого му е интересно, а дори да има такива те ви посещават блога, не може да завладеете цялото интернет пространство, а относно това човек като излъже веднъж, направете справка с вашия гуру Костов и да не последвате неговия път и да потънете в мрака на забвението. И ако обичате прочетете първите думи, а не да започнете с политиката.

Ангел Грънчаров: Вие говорите за някакви глупости за политика, не аз. Не съм казал нищо за политика до този момент, Вие обаче повтаряте като латерна все едно и също. Публикациите, които касаят проблемите на училищния живот, съм ги "рекламирал" тук, щото това е важно за училището. Така съм преценил, така съм сторил. Това е мой избор. Поемам цялата отговорност за него, включително и такива мрънкала като Ваша милост да си мрънкат донасита. Какво правя и какво ще правя решавам аз, не Вие. Не можете да се месите така брутално и нахално в моите работи. Аз не се меся във Вашите. Просто е да се осъзнае, опитайте. Проблемите, които аз представям в тия публикации, са дълбоко свързани с уволнението на г-н Христов и на другите учители. Затова съм дал линк тук. И ще го правя колкото и да мрънкате и занапред...

Прочее, обявихте, че съм бил с "психични отклонения". Нещо по този повод желаете ли да кажете? Човек като казва и пише разни неща, трябва да е готов да поеме пълната отговорност за думите си, включително и съдебна... ако желаете да докажете тези свои твърдения по повод на моята особа, бих могъл да Ви дам тази възможност в съда...

Иван Ненчев: Не ви ли е малко срам да кажете,че не говорите за политика, часовете ви минават под точно този знак, и статиите ви против директорката и пр. Политиката няма нищо общо , г-н Паунов,когото и двамата уважаваме и то много, все пак е от вас мразената БСП,нали така?

Пишете и публикувайте, никога не е късно да станеш за резил са казали хората, но смятам, че тук не е мястото да публикувате ежедневно, хората тук ги интересува какво става с инж.Христов, а който го интересува по задълбочено ще си купи вашите нови книги и ще посещава редовно блога ви.

Dimitar Tsvetin: Г-н Грънчаров имате си един куп блогове ръсете си мъдростите там. Аман от дървени философи!!!

Ангел Грънчаров: И аз това казвам: аман от дървени "философи" като вас двамата! А това са глупости, че часовете ми минават "под знака на политиката", аз преподавам философия, г-н Ненчев, и Вие в момента лъжете пак; това, да лъжете, явно Ви е навик. Опитвате се да ме дискредитирате по много глупав начин. И да се подмажете някому, Вие си знаете на кого, а ний се досещаме. Излагайте се, щом така Ви харесва. До този момент в спора ни аз не съм казал нищо за политика, Вие продължавате да говорите САМО за политика. А мен обвинявате за това. Сиреч: "Крадецът вика: Дръжте крадеца!". Това, простете, е хем тъпо, хем нагло...

Апропо, някой, впрочем, Ви е подвел, че да се говори за политика в училище е "забранено" и Вие сега се мъчите да ме злепоставите, като си мислите, че като ме обвинявате в това, ще постигнете този ефект. В училище не само може, но и трябва много да се говори за политика. Понеже гражданското образование на младите хора е нещо изключително важно. В моите часове по гражданско образование учениците съвсем свободно говорят за политика, както и подобава. По философия, по психология, по етика и пр. говорим за съвсем други неща. Там политиката не е интересна...

Георги Чакалов: Хахахаха, цитирате ми Ботев, а малко по-нагоре, в диалога с бивш Ваш ученик сте написали "Сфанахте"!!! Хахаха! Попишете още, да си се посмее на воля човек!!! Брех да му се не види! Не знаех, че Ботев се е преродил във Вас! Защо не казахте по-рано, да Ви се поклоним до земи!!!!

Ангел Грънчаров: "Сфанахте" е моя любима дума. Така я пиша, за да изтъкна нивото на хората, с които опонирам. С прости и арогантни хора се говори просташки. Вдянахте ли? Това се нарича "стил"... Вярвайте ми, добре знам как се пише думата... :-)

Dimitar Tsvetin: Не знам кое е редно ама да пробутвате своите учебници на всички ученици ( и то без удобрението на МОМН ). Да искате всичко от тях на изуст и който каже нещо по различно цитирам: "Ами не е така. Не мога да се съглася". Айде стига с простотиите. Всяка година само вашите учебници. Ходете си ги рекламирайте в "Тази сутрин" и в които други шоута се сетите.

Иван Ненчев: На кого се подмазвам? Сигурно съм платен нали 50 лв. ми дадоха, не господин Грънчаров, просто ми омръзна всички групи да ги обсебвате с вашите мъдрости. Както каза Цветин имате си блогове. Да трябва да се говори за политика, но нещо градивно и надпартийно, а не по вашия начин за комунистите и да възвеличавате Костов, защото, господин Грънчаров това е насаждане на вашата гледна точка и вашите партиини възгледи (в което няма нищо лошо разбира се), но не и да ги представяте в тази светлина като единствено правилните. И моля ви, като нямате ясно доказателство да не обвинявате, защото вие самия сте били много угоден навремето..., че сега да казвате аз на кого се мазня.

Todor Simeonov: Г-н Грънчаров, идете заключете вратата, че ей сега ще дойдат комунистите и ще ви припомнят как сте заминали да учите в Русия по комунистическо време...

Ангел Грънчаров: Прочее, пише се "одобрение", не "удобрение". Другите неща, които казвате, са глупости. Примерно, че съм бил искал разни неща "наизуст". И т.н. Нещо друго да има, което да ви вълнува? Готов съм да ви изслушам, господа... давайте, облекчете си душите! :-)

Георги Чакалов: Човекът, когато има стил, той го има, Г-не! И не го променя, говорейки с хората. По това се различава Човекът със стил от простака! Съжалявам, но точно тук отново ме разочаровате. Явно с остаряването си намалявате и капацитета си на философствуване!!! Или не, по-точно - изпростявате!!!

Ангел Грънчаров: Май не сте наясно много с това къде се слагат пустите запетайки и ги туряте както бай Ганю, да има и да не Ви помисли народът за прост :-) Друго нещо, което да Ви вълнува има ли? Кажете, слушам с интерес? Защо Ви е толкова беден профила, май се криете, не смеете да покажете кой сте, да не би да Ви е гузна нещо съвестта? :-)

Иван Ненчев: кой неща уважаеми? а не са ли глупости, че сме платени? или са глупости, че сте учили в Москва? или че заливате групата.. че идеализирате костов? кое е глупост и спрете да отговаряте и пишете само, което ви е угодно.

Dimitar Tsvetin: Кой говори глупости? Мисля, че всеки малко или много се досеща. И малко е нагло вие да учите на правопис като се има в предвид грешките, които допускате в "изказите" си. Аз лично се сещам за един куп простотии, които съм чул. Професионална гимназия по електротехника и електроника "Стив Сжобс". И интересното е, че някои наистина повярваха на налудничавата идея на един човек, който обича да си чеше езика

Иван Ненчев: Грънчаров, отговаря само, което му е угодно и в т.нар. "отговори" извърта нещата така че никога не отговаря точно и ясно каквото го питат

Ангел Грънчаров: Нещо друго, което ви вълнува? Кажете, слушам с интерес. Интересно ми е. Само, моля, спазвайте известно приличие. Срамота е да хулите така грубо ваш бивш преподавател, нима това не го усещате? Не го усещате, така ли? Много интересно, твърде интересно. Емоцията срам позната ли ви е поне малко? :-)

Иван Ненчев: Ние казваме, но не получаваме отговори щом го хулим и то не единици, а масово сигурно си го е заслужил... и ако не отговаряте, то няма смисъл от такъв вид неползотворна комуникация.

Ангел Грънчаров: Аз съм много диалогичен човек, но разговарям с удоволствие с мислещи хора, но с радиоточки, които наизуст говорят глупости, изобщо ми е под достойнството да разговарям: не съм глупак. Няма смисъл да опитваш да разговаряш с... радиоточка. Знаете ли какво е това радиоточка? Навремето, по време на така любимия Ви комунизъм, г-н Ненчев, имаше високоговорители, по които ни пускаха единствената държавна радиостанция, която не можеш да я сменяш; и слушаме само една радиостанция. Та с такива радиоточки, пък макар и живи, е глупаво да се разговаря, схванахте ли какво имам предвид?

Двама-трима сте тия, които си позволявате да ме хулите, а аз съм преподавал за тия 30 години стаж на преподавател (в гимназия и в университет съм работил) съм преподавал на хиляди. На това ли му викате "масово"? Повечето хора имат морал, г-н Ненчев, не са като Вас, да речем...

Иван Ненчев: Господине това, че вие сте били член на БКП навремето, не означава, че аз съм за БСП, много моля!!!

Кое е моралното, колко ви се противяха, цели класове не искаха да влизат в часовете ви заради какви ли не глупости от рода на видео записи.. Целият учителски колектив ви се присмива там са 90 човека.

Ангел Грънчаров: Г-н Ненчев, който Ви е казал, че съм бил член на БКП, Ви е излъгал. Не съм бил член на БКП. Пак излъгахте. Не Ви ли е поне малко срам? Прочее, ще увековеча за поколенията ( и за историята) този разговор, ще го препубликувам в блога си. Вярвам, нямате угризения за поведението си, не се срамувате, затова и не възразявате, нали така?

Иван Ненчев: Ами имам против, не искам да намесвате моето име там , аз не съм достоен за вашия извисен блог,ще си сринете аудиторията

Ангел Грънчаров: Не се притеснявайте, в моя блог аз често изследвам разните му там психологически феномени, Вие сте такъв един феномен, тъй че няма проблеми! :-)

Иван Ненчев: Все пак трябва да искате моето разрешение нали така? Все пак преподавате право и би трябвало да сте наясно

Ангел Грънчаров: Вие май много се увлякохте в лъжите, бравос, бива Ви: "... цели класове не искаха да влизат в часовете ви заради какви ли не глупости от рода на видео записи .. Целият учителски колектив ви се присмива там са 90 човека..." Как разбрахте, че "колективът" на учителите ми се бил присмивал? Кой Ви информира за това? :-)

Не, разговорът ни е публичен и Вие трябва да имате достойнство да стоите зад това, което си позволихте да кажете. Не е необходимо никакво разрешение от Ваша страна. Да сте мислил преди да си позволите да клеветите един човек, пък бил и той бившия Ви преподавател по философия...

Иван Ненчев: Публичен е в тази група, не в блога ви, желая ви здраве, каквото имах казах, ще се радвам, а и не само аз да спрете с вашите реклами на написаното и заснетото от самия вас.

Ангел Грънчаров: Не желая да ми пожелавате здраве, щото много се изложихте. Жалко за Вас е, че не го съзнавате и не Ви е срам поне малко. Или Ви е срам все пак? А какво ще правя в блога си, в преподаването и в живота си изобщо решавам само аз...

Иван Ненчев: С какво се изложих с това да ви кажа, че не е тук мястото за реклама ли? Срам ме е, че се подадох към вашия манипулативен разговор, а вас не ви ли е срам, че не коментирахте постовете на Симеонов, Цветин.

Ангел Грънчаров: Прочетете какви нелепици избълвахте по мой адрес... хората с известно нравствено чувство ги е срам след като се изложат...

Иван Ненчев: написах нещата в следните насоки: да спрете да си рекламирате нещата на неправилните места; че в часовете преди говорихте за Костов ( вече може да се е променило) , кое от това е нелепица? А вие ме определихте като комунист и платен и подлога на директоркта? Какви доказателства имате ? По-голям комунист от вас няма!

Ангел Грънчаров: Пак дрънкате пълни глупости. :-) За комунисти Вие, не аз говорихте. :-) Лъжете здравата! Бравос! Думата "подлога" Вие я употребихте, не аз, което показва, че сам смятате, че много Ви отива... :-)

Иван Ненчев: За това, че сте учили в Москва повреме на комунизма ли и за това ли лъжа? Кажете последно как сте излезли в чужбина тогава? Ако сте истински честен човек.

Ангел Грънчаров: В Петербург съм учил, не в Москва. Не желая да разговарям с толкова лъжлив човек като Вас... намерете си подходящи събеседници, които да се радват на лъжите Ви...

Иван Ненчев: Xaxaxa с какво лъжа? Ето кажете на всички вие самия... Как сте отишли в чужбина по това време???

Ангел Грънчаров: Издържах, спечелих конкурс. Това беше последната реплика, която обменям с Вас... омръзна ми вече.

Иван Ненчев: Xaxaxa... конкурс пред партията?... последната ще е, защото не ви отърва когато ви се кажат нещата в прав текст.

Ангел Грънчаров: Да, конкурс, но не пред "Партията", която, явно, обожавате, щото ни е мъчила и унижавала, а конкурс пред професори от Философския факултет на Софийския университет, все най-уважавани личности, които подбраха сред студентите най-добрите, най-способните - и които издържахме конкурса, ни изпратиха да учим в Русия. При комунизма имаше и неща, които не бяха опорочени, както са сега, при посткомунизма. Аз се гордея че завърших университета в Санкт Петербург. Който е на високо световно ниво. Един знаменит университет, какъвто България няма (СУ е най-доброто, което имаме, но не може да се мери с най-добрия университет на Русия, щото Русия имаше и има велик духовен потенциал). Това мога да Ви кажа, г-не, въпреки че не заслужавате, щото сте нагъл. И изпълнявате мръсна поръчка. Обърнах Ви внимание за да Ви дам възможност да разкриете същината си. Не се усетихте и го сторихте. Нека сега да се срамувате. Убеден съм, че ще дойде и такъв един момент. За грозните думи по мой адрес, които без капка свян написахте, можете да ми се извините в момента, в който съвестта проговори у Вас. Така правят нормалните, възпитаните хора. Да хулиш и плюеш по друг човек е проява на душевна мерзост. Да хулиш и да плюеш свой бивш учител е още по-грозно. И говори много лошо за оня, който си го е позволил. Каквито и да са му мотивите за да си го позволи: политически, личностна комплексираност и пр.

Иван Ненчев: По кое разбирате, че я обожавам и по кое разбирате, че изпълнявам поръчка? Нали сте много точен, хайде докажете си думите, а относно хулите и плюенето по другите, то в това вие нямате равен и по вашите думи вие самия излизате най-големият мерзавец.

Ангел Грънчаров: Когато осъзнаете какво правите и се позасрамите поне малко, обадете се... дотогава си помълчете и помислете сам...

Иван Ненчев: Какво правя.. казвам си нещата в прав текст и явно се засягате от това, но има поне едно радостно нещо в цялата ситуация - спряхте да си рекламирате материалите в тази група, макар и за ден...

Dimitar Tsvetin: Иване с "богове" ме може да се спори. Каквото имаше да му казваме му казахме. Нека само разсъждава. Не си заслужава да се занимаваш понеже ще бъдеш усмян в някой от блоговете като "долен комунист" и празноглавец.

Г-н Грънчаров е извисена личност. Ние не сме достойни да се сравняваме с него. Всичко го обожават и почитат Даже ще си закача плакат в стаята с неговия лик И няма нищо, че от поредно учебно заведение е изхвърлян. Те има 2-3 които не го разбират за това е.

Иван Ненчев: Това ми е ясно, то така си беше още отпреди, неудобните нему, са комунисти, празноглавци, изпълняващи поръчки и какво ли не, простаци, мерзавци... той хули и обижда наляво и надясно, храни се със злоба, после дава уроци, прави се на ментор, че видиш ли, който обиждал проявявал "душевна мерзост".

Ангел Грънчаров: Пише се "осмян", не "усмян", г-н Tsvetin, явно сте доста зле в писането... Давайте още, кажете си всичко, което ви е на душите, излагайте се, още може!

Todor Simeonov: Най-дейните бивши комуняги сега най-много говорят срещу комунистите. ФАКТ!

Dimitar Tsvetin: Това че му казваме нещата в прав текс и не му правим мили очички явно не му се нрави. Само едно ще кажа истината боли. И като няма какво да каже гледа да отклони темата какво и как сме написали

Аз не съм интилигиентен като ВАС Г-Н ГРЪНЧАРОВ. Не мога да кажа 100 думи, в които само една да има смисъл. Не мога да се моря с ваше височество. Да живей!!!

Ангел Грънчаров: Между другото, пише се "интелигентен", не "интилигиентен". Да се посмеем малко, колко му е. Сеир. Никога не е късно да се орелизите максимално! Давайте! Дерзайте! Вярно, правописа ви затруднява, но нищо, важното е да се излагате! Апропо, всяка дума има своя си смисъл, г-н Tsvetin... и по литература явно сте доста зле, освен по писане...

Todor Simeonov: Ако 25% от хората в Бългярия бяха на вашето ниво, г-н Грънчаров, нямаше да сме на това ниво. Да разбират от всичко. Къде ти...

Иван Ненчев: Той трябва да работи като следовател, направо ме смая, как за няма и няколко часа , разбра ,че съм комунист, платен и изпълняващ поръчка, все неща,които и аз самият не знам за себе си...

Dimitar Tsvetin: Ами хулете хулете. Само не се занимавайте с истината. И понеже сте много правен я ми кажете редно ли е да си продавате творбите на ученици без да са одобрени от МОМН. Редно ли е да ги заснемате и да ги качвате из интернет и после да ги нахоквате. Редно ли е да взимате думата и да си казвате каквото ви скимне без да се съгласувате с другите. Аз не лъжа аз казвам истината. И ако на това кажете, че е лъжа ...

Всички, които казват истината на Грънчаров са най-долните отрепки в това се убедих. И ако може да не ме убиждате, че не уважавам учителите си. Уважавам всички, които СА МЕ НАУЧИЛИ на нещо а не са си чесали езиците. И какво стана срещу истината няма какво да се каже. Пробвайте да ми намерите пак някоя грешква в изказа.

Ангел Грънчаров: Казах Ви, пише се "обиждате", не "убиждате"... от "обида" иде, не се пише "убида"... поне нещичко да научите покрай излагането :-)

Иван Ненчев: Ангеле, повърхностен си, вземи вникни, в това, което иска да ти каже, а не да се правиш на най-великия езиковед.

Ангел Грънчаров: Аз не ща Вие да ме уважавате. Ще се срамувам такива като вас да ме уважават. Предпочитам да ме мразите!

Todor Simeonov: Г-н Грънчаров, в повечето случаи истината боли!

Ангел Грънчаров: Това не е вярно; боли ги хората, които са се привързали към лъжата - и без нея не могат; това е извратено; нормалното обаче е друго: истината е целебна, тя лекува тия души...

Todor Simeonov: Как точно вие сте заобиколени все от лъжци, комунисти, атеисти и пр. и пр.??

Nikolai Yanchev: От часовете по Философия не разбрахте ли, че спора с така уважавания нам "учител" г-н Грънчаров е излишен и безсмислен?! Вярно, хубаво е да го запознаете с ученическата позиция, но няма смисъл в това, тъй като той няма да ви разбере... Е, в крайна сметка се научихме да преписваме цитати от неговите писаници, на които той се възхищаваше и ни пишеше хубавите оценки.

Todor Simeonov: Нико, сега ще ти намерят грешки и ще бъдеш обвинен, че си неграмотен, слаб литерат, че си комунист, лъжец, простак и т.н.

Nikolai Yanchev: Е, тва си го зная! Моята цел не е да се доказвам, още по-малко пред г-н Грънчаров или който и да било друг. Знам какъв съм и не се нуждая от чуждото мнение. Просто взех страна, защото г-н Грънчаров навярно наистина смята, че тези, който не одобряват методите му са малцина... което е жалко...

Ангел Грънчаров: Я да видим има ли още такива самозвани "говорители на потиснатото мнозинство"! :-) Давайте смело, облекчете си душите! :-) До момента сте трима само... я организирайте една акция, намерете още! :-)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.   Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.