понеделник, 7 октомври 2013 г.

Снимки на ученици от различни възрасти в класните им стаи из целия свят: наистина, защо не се усмихват?


от HighViewArt

Британският фотограф Julian Germain е автор на една наистина нетрадиционна поредица от снимки. Той заснема ученици от различни възрасти в класните им стаи из целия свят. През 2004 г. фотографът прави първите кадри в училища в Североизточна Англия, след което се насочва към Северна и Южна Америка, Европа и Азия.

В своята серия „Classroom Portraits” той представя типичната учебна обстановка и показва по колко различен начин могат да изглеждат децата по света. Неговата цел е да заснеме всички ученици и те да се виждат ясно на снимката. Винаги поставя фотоапарата на най-подходящото място, за да се уловят и най-малките детайли в стаята. Замислихте ли се вече къде са вашите снимки със съучениците?



Argentina, Buenos Aires, San Fernando


Argentina, Buenos Aires


Brazil, Belo Horizonte


Cuba, Havana, Playa


England, Erith


England, Washington


Germany, Düsseldorf


Peru, Tiracanchi


Qatar


The Netherlands, Rotterdam


Tokyo, Japan


USA, Oklahoma, Avant


USA, St Louis


Yemen, Sanaa

КОМЕНТАРИ:

киро петров: Интересно е как малките детайли в снимката показват разликите в социалното, обществено положение на различните общества... И как дъската от времето на Херодот - все още присъства навсякъде... Защо така?

Rumiana Nehrizova: Всички деца по света гледат еднакво на снимка в клас: строяват се притихват, но само за секунди. Фотографът трябва да е бърз и опитен, защото след това започват да се бутат, подсмихват и да си правят зайчета. Уловил е точно момента преди това.

Albena Georgieva: Интересни снимки, все още има класове с ученици от един пол. Иначе децата са еднакви - любопитни очи, гладни умове, желание за растеж...

Biser Kostadinov: Шарен свят! :)))

Петър Николов: Честно казано къде ги видяхте тия любопитни очи и желание за растеж? Да, всички сними имат нещо общо - огромното отегчение.

Meglena Kostadincheva: Уникален проект!

Angelina Kostova: Много са сериозни, видях съвсем малко усмихнати лица.

Katy Tuneva: Че то има ли нещо весело в училище? В което и да е училище. Принуда си е социализацията отвсякъде, само дето някои деца са добри актьори и го отиграват по-лесно...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

вторник, 1 октомври 2013 г.

Моят живот в снимки

Какво ми стана, та снощи рекох да сложа една-две свои снимки във Фейсбук, а сложих значително повече, ето ги; една снимка говори повече, отколкото хиляда думи:



Моя милост - една снимка от преди няколко години, когато все още бях пушач...



В кабинета ми...



Аз със сина ми... преди години...



Човекът, който пише...



Аз като млад учител по философия в Своге, далечната 1983 г.



Аз в Цариград... в Истанбул де...



С моята съпруга...



Аз нейде из Средиземноморието...



Аз като млад на море...





Аз на море облечен като древен грък...



Един млад мислител пак на море...



Със съпругата ми...



На море преди много години...



Моя милост в двора на Лувъра...



С малкия ми син - Данчо Сладуранчо...



Пак с невръстното ми синче...



С приятели-състуденти в Санкт Петербург...



Моя милост в Талин, било е някъде 1982 г.



На манифестация като млад учител в Костенец...



Аз на път с влака за Петербург, престой в гр. Лвов...



В Москва, Червеният площад...



Един млад мечтател в Санкт Петербург, Инженерният замък, в който е учил Достоевски...



Моето семейство, семейството на дясномислещия философ...



Аз като войник... на екскурзия в Рилския манастир



Много години по-късно в Испания, в Барселона...

Ех, години, години... младостта отлетя като птица... но какво от това, животът продължава, а всяка възраст си има своето очарование - стига да е жив духът на човека. Затуй - напред към бъдещето!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.   Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

А може би тъкмо ИДЕИ е твоето списание?!