Иво Инджев е написал
коментар по повод спешно решение на кабинета "Борисов", взето под давление на самия премиер, незабавно да се преустройва за граждански цели бившето военно летище края Балчик, което е в близост до огромните голф-комплекси на родната ни мутро-олигархия. Оказва се, за тая цел ще бъдат извънредно изпотрошени между 30 и 50 милиона лева от продънения ни кризисен бюджет. Ето какво написах като коментар по повод на всичкото това в блога на Инджев:
Има в цялата тази работа и нещо хубаво: с всичко, което се случва у нас, даваме удивителен и красноречив пример за това какво представлява, как изглежда и докъде ще стигне една държава, управлявана директно от мафията, по мафиотски и от мафиоти (да не кажа - бандити). Такъв пример в историята - мафията да си има държава - знайно е, няма и едва ли ще има някога и някъде другаде по света; ето че ний сме уникални и ще дадем пример на целия свят - и на човечеството, взето като цяло.
Тъй че ако разглеждаме нещата от тази страна, развитието на събитията може да ни изглежда прелюбопитно, особено на хора като мен, които стоят на позицията на изследователи на всички тия най-чудновати феномени на българския живот изобщо, в това число и на политическия.
Та значи Бойко без замисляне фърля луди държавни пари за да направи летище, което да е удобно за използване от неговите другари по мафия, които ще отмарят на голф-игрищата си?! Бравос, Боко, ще влезеш в христоматиите! Дали и магистралите не строиш с тая единствена цел: да имат мутро-мафиотите удобен път до игрищата си, разположени на морето?!
Брях да му се не види, колко си услужлив спрямо наште бандити и олигарси, а, Боко? Що тъй бе, драги Боко, нали уж беше народен чиляк?! Или то това последното беше само медийна патаклама, а истината за теб едва сега проблясва?!
Чудесно! Радвам се, че съвсем скоро и най-недосетливите и трудно мислещите от нашата многострадална природопопулация ще сфанат що за птица си бил - всъщност, в действителност и наистина! И това да е единственото ти постижение, пак си струваше да се напънеш, ашколсун! Дерзай нататък!
Богатир ти наш, Бойко, ах, какой ти наш богатир?!
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие
Кратка психологическа история на съвременна България),
изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.
Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.
