Край: нека пустошта залее всичко с мъртвешкото си було!

Отвратен съм и съм погнусен от всичко: сякаш наоколо има само огромни бетонни блокове, плътно прилепени един към друг, а аз се опитвам да ги подместя. Вече нямам сили за нищо. Изчерпаха ми се силите. Грохнах. Писна ми окончателно. Нека тъпото общество тържествува: успя да смаже още една личност. Майната ви, простаци, мрете, задушете се в простотията си най-сетне, друго не заслужавате!

Какво толкова е станало ли? А, нищо извънредно, така си е винаги у нас. Обичаят ни е такъв. Всичко си е в реда на нещата. Пълно безразличие, тотална инертност, наоколо само глупава суетност, скука, празни капризи, мирис на кебапчета... Проклето да е това общество, в което просперират само мръсниците - и простаците!

Мисля да зарежа всичко. Край! Няма смисъл. Всичко е обречено. Един човек нищо не може да промени. А никой не протяга ръка да му помогне. Всички гледат с кравешки плам в очите и чакат паметния момент, когато ще грохне, когато ще падне! Да му подадат ръка ли? Не, няма такова нещо, да не сме луди?! Нищо ново не може да се случи в тая духовна пустиня, в каквато сме се превърнали.

Не ми се пише вече. Изписах се и се изприказвах. Много години се борих, работих денонощно, скъсах се от работа - и... нищо. Смисъл няма, смисъл тук не може да има. С какво си се захванал ти бе, идиот?! Книги да пишеш и издаваш, умни книги за умни хора, ти къде се намираш бе, тикво?! Как може да си толкова прост бе: последното нещо, което нам е нужно, са проклетите ти "умни книги"! Философия ли? Философско списание ще ми издава: егати кретенът! За "духовно възраждане на нацията" се борел, мухльото! Мри сега като си толкова нагъл!

За капката, с която преля чашата, скоро ще кажа. Тя е близко до ума, ама все пак ще кажа. Това, че само моите книги стоят непипнати по складове и борси, това, че само моите книги не стигат в книжарниците сякаш съм прокажен, е едно на ръка. Как пък ме надушиха че съм различен и ми устроиха такъв остракизъм?! Баси нюха имат тия лайнари?! Това, че списанието, което издавам, списание ИДЕИ, което струва само 3 лева (3 лева за 120-130 страници списание хич не е много!), си стои също по складове и борси и не може да пробие и да стигне до реповете (не го щат, нямало място, виж, за книгата на презряното ви "Бате" там има място?!) вече не ми се говори. Не ща изобщо да споменавам такива лични неща като това, че съпругата ми, учителка, е безработна - и си представете как се живее след като аз издадох последните две книжки на ИДЕИ с моята учителска заплата, и то в период от 5 месеца.

Страшна работа е да си нетодорживковски интелектуалец в проклетата България; виж, ако беше тодорживковски "ентелектуалец" е друго: ето, вчера наш Гоце връчил куп медали и ордени все на тодорживковски "ентелектуалци". Презряна нагла комунистическа сган! Прогониха от страната всичко свястно, прогониха 2 милиона българи, българки и техните деца от страната и сега си разиграват без свян сатанинското си хоро: проклети да са! Натискат като олово и задушават всичко, което е различно от тях, което не е като тях. Разпищолили са се навсякъде и наглеят! А стадото ги търпи ли търпи - и мило приблейнува! Ето защо не толкова наглеците са виновни, а истински виновно е стадото. Наглеците освен наглеци други не могат да бъдат...

А капката ми преля по повод на униженията, които преживявам, по повод на мъките, които ми се стовариха на болното сърце, във връзка с търсенето на някакъв начин да издам книгата си за образованието, книгата, носеща заглавието "Идеи за една нова философия и стратегия на образованието в България". Прекършиха ме обаче, край, вече нямам сили! Тържествувайте, смотаняци! Вечно ще си пребивавате в калта и в блатото си! Задушете се в лайната си най-сетне, смръдльовци прости!

Ще ви кажа само две неща от всичко онова, което се стовари на главата ми в тази връзка. Само две, а се случиха много повече, но не ми се рови повече в тая гнус...

Помолих двама интелектуалци, и двамата живеят в чужбина, пишат за образованието, борят се уж за промяна в българското образование, нещо като експерти са; помолих ги за нещо просто: пратих им ръкописа, предложих им, ако искат, да дадат и свои текстове, та заедно, с общи сили, да издадем книгата, понеже така и така пишем за едно и също. Учтиво ми благодариха за честта, обещаха нещичко да направят, като се зачетоха обаче в ръкописа сякаш се уплашиха и... изчезнаха, изпариха се във виртуалното пространство, няма ги вече! Презряно българско малодушие - и презряна българска завист!!! Какво повече да пиша, нима всичко не е ясно вече?!

Вторият случай е още по-фрапиращ. В навечерието на 24 май изпратих Писмо до български издателства с плахата надежда някое от тях да дръзне и стори нещо съвсем безумно: да издаде една книга за българското образование!. Изпратих писмото може би на 100 български издателства, очите ми изтекоха една нощ да пращам писмото. Знаете ли какъв е резултатът? Досещате ли се? Кажете де, що мълчите?! Ще ви кажа аз щом ви е неудобно да кажете нещо: никой не отговори на писмото ми! Интересното е даже това, че сякаш никой и не отвори писмото, щото не получих нито едно съобщение, че е пристигнало и е отворено. Изглежда всички го хвърлиха директно в коша без даже да го отварят. И то само защото аз, глупакът, написах там, дето се пише "относно" какво е писмото, написах това: "Книга за българското образование". Впрочем, да съм честен, ще кажа, че само от едно издателство ми се обадиха и ми казаха, че ще ми звъннат евентуално пак, искали нещо да ми кажат. Книгата ми била с "нестандартни идеи", та по повод на това щели да ми звъннат. Под "нестандартно" из нашите предели разбират "лудешко". Знам какво ще ми кажат. А най-вероятно повече изобщо няма да се обадят. Това е: гробна тишина. Един месец чакам някакъв отговор, нищо: гробище. Край.

А пък повод на моите апели и "реклами" някой да дръзне и да помогне да се издаде книгата - разбира се, никой не реагира, всички учтиво мълчат, както се мълчи когато около теб се върти някакъв психично болен нещастник и прави "щуротиите" си - имам само един отзив, разбира се, най-най-най-благожелателен:

Има и патологично текстово словоблудство, като онова на един от изказалите се по-горе дървени философи, които пишат книги за душевните си терзания, после пишат “статии” с цел просия, а после цяла поредица от вербални “огън и жупел” за всенародното безпросветие, което ги обрича на глад и мизерия - дето никой не иска да си дава парите за псевдоинтелектуалните им лайна.

Това е. Но такива явно дни сме доживели, чукундурите у нас се чувстват като... охлюви в стърнище, а пък някои от нас изглежда са осъдени да мрат, поради крещящата си неадекватност спрямо смърдящото наоколо злотворно блато.

Преди време написах на едно място, сред коментарите на един най-популярен блог следния текст: Най-безумната и арогантна интелектуална провокация, която изобщо е възможна!. Надявах се че тия хора нищо чудно да се трогнат, да помогнат, да се барем малко развълнуват. Знаете ли какъв е ефекта: никакъв! Пълно гробищно мълчание! Тишина! Никаква реакция! Поискай от българин пари, за да те намрази завинаги. Това, че не ги искам за мен, а за една книга за българското образование, няма никаво значение. Явно болното, явно слабото място на българина са презрените парици!

Не ща да пиша какво стана с моите просии за книгата пред "български бизнесмени-богаташи", щото вече съм го писал. Наредиха на пазачите си вече да не ме пускат. И като им звънна, ми удрят "червена слушалка". Възмутени са от мен, по-нагъл човек от мен няма на тая свят: да им иска от милите им парички не за друго, а за някаква книга за образованието, пфу!

Преди време написах ето този отчаян вопъл: Проклет шанс да се родиш в България, има ли по-горчива участ от това?!. Сега пък пиша настоящия текст. Отчаян съм напълно и вече нямам сили да се боря. Изчерпаха ми си силиците. Край. Дотук бях. Който иска да продължи, аз повече не мога. Нека пустошта залее всичко с мъртвешкото си було.

Извинявайте ако има нещо. Спирам да пиша и в блога. Няма смисъл. Считайте, че все едно съм покойник вече. Нищо вече няма да правя. Ще ставам като другите. Ще си гледам презрения животец. Ще "оцелявам". Няма даже и да мърморя. Ще мълча. Понеже много говорих наказан съм да онемея завинаги. Мълчанието е злато по нашите земи...