събота, 13 ноември 2010 г.

Пълният текст на доклада на Иван Костов пред Седмото Национално събрание на ДСБ

Препубликувано от Иван Костов: Ще настояваме ЕНП да се произнесе за носталгията на Борисов по тоталитаризма на Живков, 13.11.2010

ДОКЛАД пред Седмото Национално събрание на ДСБ, 13 ноември 2010 г.

Уважаеми делегати, скъпи приятели,

Президентските и местни избори очертават задачите, които следва да си постави нашето Седмо Национално събрание. И те са следните:

● Първо, след като отчетем днешните обстоятелства, да заявим отношението си към управлението на страната.

● Второ, да си поставим цели до и на предстоящите избори. Да дадем мандат на Националното ръководство да води преговори и да се споразумее за начина на явяването ни на изборите и за състава на Синята коалиция.

● Трето, да приемем промени в нашия Устав като отчетем сегашните си слабости в организационно и структурно отношение.

Политически акценти върху обстановката в страната

Седмото ни Национално събрание, без да е изненада за нас, се провежда в тягостна политическа и икономическа обстановка. Малцина са оптимистите за страната до следващите избори.

От миналата година ГЕРБ непрестанно пилее политическа енергия. Все повече личи липсата на управленска и политическа компетентност на водещите фигури, на министрите и на депутатите. Те губят почти всеки дебат в Народното събрание и в медиите. Дават непрекъснато доказателства, че нямат тази решителност, която е необходима за успешно управление на държавните дела. Не завършват дори започнати управленски действия. Отстъпват при всяко изнудване със стачна заплаха. Задоволяват всеки агресивен групов интерес в ущърб на всички останали. И за съжаление подклаждат нездрави претенции отвсякъде.

Предишните провалили се управляващи, особено БСП и ДПС, бързо възвърнаха самочувствието си най-вече, защото бяха оставени безнаказани. Нещо още по-лошо, защото бяха оставени във властта, защото почти навсякъде им бе оставен контрола върху администрацията.

Отношенията им с президента приличат на сговаряне. Най-вече, защото осъществяват строга приемственост в пълното енергийно обвързване на България с Русия. Без каквото и да е противодействие от тяхна страна му позволиха да използва влиянието си върху съда и да извади видни престъпници на свобода. Не правят съдебна реформа. Готвят се да назначат президентска кандидатура за председател на Върховния административен съд. Не реагираха, когато президентът - доносник на ДС обезглави военното разузнаване на страната.

Но най-вредното за загубата на доверието е, че очевидно водачите на ГЕРБ водят срамни пазарлъци с Ахмед Доган. Оставиха личните му представители на ключови позиции за управлението на европейските пари в земеделието и в други министерства.

Икономическата криза в страната поражда две основни причини за обществена тревога и двете са с един корен - страхът: първо, страхът от загубата на реални доходи и работа, и второ, страхът от престъпниците.

Замразените заплати и пенсии на всички български граждани се обезценяват от покачването на потребителските цени. Правителството планира до края на 2011 година днешната пенсия, чийто размер е непроменен от юли 2009 г., да загуби повече от 7% от реалната си покупателна способност. Още повече ще пострадат от обезценяване фиксираните доходи на заетите, които са от ноември 2008 г. Стойността на живота на бедните български граждани нараства с 4.9%, още по-бързо от официалната инфлация. Това увеличава бедността в страната. Изоставаме все по-безнадеждно от останалите страни в ЕС по стандарт и качество на живота.

В последната година управляващите подтискат реалната безработица със свръх скъпи програми за временна заетост на Министерството на труда и социалната политика. Реално създаваните работни места са практически напълно безполезни и се плащат от данъкоплатеца, а не от икономическия оборот. Тази псевдо-социална трудова политика не решава трайно и на устойчива база проблемът със заетостта. Младите хора реално първи губят своите работни места. Бързо се покачват лошите им кредити. Банките започват все по-често да продават техните ипотекирани жилища.

Върху страната отново пада сянката на страха от престъпниците. Всички виждаме как мафиотите остават безнаказани. Полицейският натиск върху престъпността става все по-неубедителен. Не среща подкрепа от прокуратурата. Тя изпълнява бездушно и чиновнически своите задължения. Не се бори в съдебните зали за справедливост за жертвите на престъпниците. Съдът е уплашен. Както се убедихме значителна част от лицата, които ръководят съдебната система са тежко корумпирани и безотговорни пред обществото. Безнаказано нарушават законите на страната.

Всяка икономическа криза стимулира престъпността във всичките й форми. Затова по бума в престъпността можем да съдим, че кризата не е преодоляна. С кризата МВР очевидно не може да се справи. Ние искаме в борбата с престъпността да се включи цялото правителство. Това, което то трябва да направи, е да проведе решителна антикризисна политика.

В борбата срещу престъпността сме готови да се включим и ние. Ще подкрепим дълбока реформа на съдебната система. Само това може да бъде ефикасно противодействие срещу най-голямата опасност за българското общество и демокрация.

Безсилието и бягството на управляващите от проблемите на кризата поразиха още по-силно ценностите ни и политическата ни система.

Деградация на ценностите

Моралът и ценностите на българско общество не са укрепнали и утвърдени след излизането ни от комунизма. Подемът, който настъпи от целенасочените усилия на страната за евроатлантическа интеграция, се изчерпи. Видя се, че има много постсоциалистически българи. Влизането на България в евроатлантическата система на сигурност и просперитет не ги имунизира от тежката им комунистическа носталгия.

Вярно е, че вече девет години сме свидетели на пълзящата реабилитация на комунизма и неговите лица, извършвана от БСП, ДПС и НДСВ. И разбира се провеждана, основно от президента Първанов-Гоце.

Но днес към това се добавя мощен принос - деградацията на ценностите на управляващите ГЕРБ.

Преди изборите те декларираха пред българското общество и пред европейските ни партньори политическа принадлежност към семейството на Европейската народна партия. Тоест към тази твърда политическа сила, която бе в основата на свалянето от власт на комунистическите диктатури в Централна и Източна Европа.

На власт г-н Борисов започна подмяна. Той стигна до там да каже, че не е коректно да го сравняват с Тодор Живков, защото онзи бил величина. Цитирам го „... една стотна от това, което е построил той за България и което е направено за тези години да направим, да достигнем икономическия ръст на тогавашната държава, би било огромен успех за всяко едно правителство.” Това е казано за комунистическия диктатор,

● който искаше да превърне България съветска република,
● който причини демографски срив на страната, прогонвайки стотици хиляди български граждани,
● който взе непосилни кредити за да удължи агонията на своето управление, а след това причини фалита на страната си,
● който по собственото му признание се провали, оставяйки огромни дефицити на насъщни храни и безвъзвратно фалирала тежка индустрия.

Тази реабилитация на Живков лично от министър-председател на Р. България е единствена в историята на нашия мъчителен преход от комунизъм към демокрация. Тя е единствената реабилитация на бивш комунистически диктатор в Централна и Източна Европа, включително в Русия и страните от ОНД. Тя е обидна за всички български демократи, не само за нас, хората вдясно от политическия център. Тя е неприемлива за опитващата се да се реформира БСП и скандална за ДПС и неговите избиратели.
След тези изявления ще поискам от ръководството на ЕНП да заяви своята позиция към изявленията на г-н Борисов.

Дясната партийна идентичност на управляващите още повече се разпада от неспособността да се защити енергийната сигурност на страната. А сигурността и независимостта са исконни десни политически ценности.

Единствената предизвикана отвън икономическа криза, която сме преживяли, е от спирането на доставките на газ от Русия за България в началото на 2008 г. Единствената реална опасност за българската икономика е едностранната зависимост от руските енергийни доставки.

И въпреки това в отговор на въпроса: „Тоест вие работите от сърце за този проект да се случи (става въпрос за АЕЦ „Белене”)?” Премиерът Борисов отговори с „да”(!?). Питаме се кога онзи „гьол”, както той го наричаше, му легна на сърцето. За нас е очевидно, че г-н Борисов потвърди публично, че работи за нарастване на едностранната енергийна зависимост на България от Русия.

Това къде са и кои са българските и къде са и кои са руските енергийни интереси се сля в гъста руска каша, която естествено се очаква да изсърба нашата страна.

Деградацията на ценностите на управляващата формация хвърля в дълбок смут и тревога всички български патриоти и демократи. Хората, които спазват законите и живеят съобразно представите си за приличие, отново губят представата си за добродетелите.
Щом правешкия хитрец е онова недостижимо за сравнения „добро”, ние къде сме тръгнали да се интегрираме с неговите врагове империалисти. В каква посока преобръщаме живота си в последните 21 години. Не е ли това отговорът на въпроса, защо все се движим и променяме, а оставаме на едно и също място. Не ли тук изворът на не пресъхващата морална язва в българското общество.

Политическият завой и хаосът след него

Ето признаците на хаоса в политическата система на страната:

● Влязла в парламента партия размахва родилната си пъпна връв с предишното ръководство на ДАНС. Става рупор на следствен, който очаква обвинителен акт.
● Самият този следствен ще става президент.
● Президентски човек, лидер на ЛИДЕР го съдят за злоупотреби. Става ясно, че на последните парламентарни избори е търсил персонална политическа защита. Делата срещу него не вървят. Данъчни проверки върху фирмите му не се завършват. Значи все пак някакъв политически чадър някой е отворил върху него.
● Друг лидер на партия е обявен със съдебно решение за най-ценния хидрогеодезист в страната, при това, без да има нужното образование и квалификация.
● Самият президент, който трябва да е на целия народ, прави партия. Създава се впечатление, че отдясно подкрепят бившия доносник на ДС.

Това не е политическа система, а театър на абсурда.

Основен принос за този хаос има драматичния политически завой на ГЕРБ.

Те спечелиха изборите с обещанията:

● да отстранят и накажат злоупотребите на БСП, ДПС и НДСВ;
● да извадят страната от кризата като проведат реформи, отлагани осем години;
● да спасят хората от престъпността.

Вместо това:

● Не търсят отговорност от министрите и политиците на тройната коалиция;
● Отговарят на кризата с ПР-медийни акции в стил „ляв популизъм”;
● Макар и обявили се за десни вече ги наричат „най-враждебното към бизнеса управление в последните 20 години”; гонят, назидават и заплашват български и чуждестранни инвеститори;
● Планират национализации, въобще реализират мътни национал-комунистически идеи.

Престъпниците се устремиха към политиката, защото за разлика от първата година на своето управление премиерът Борисов и вицепремиерът Цветанов не изглеждат способни да вземат превес над организираната престъпност. Самите започват да затъват в корупционни скандали.

Отношението ни към управлението

В рамките на досегашните политически позиции на ДСБ ние сме направили следните крачки на разграничаване на ГЕРБ. Гласувахме срещу вота на недоверие срещу правителството, но със силно критични изказвания.

Обявихме се против бюджетите на ДОО и на НЗОК и не подкрепихме бюджета на правителството, като гласувахме „въздържали се”. Направихме го аргументирано и без колебания. Нашата позиция бе посрещната с разбиране от обществеността и медиите и не бе поставена под съмнение. Сега се намираме на далечна дистанция от отговорностите за управлението на страната и на една стъпка от превръщането ни в противник на управляващите.

Днес поставям на политически дебат следните въпроси:

● Имаме ли ДСБ сериозни основания да твърдим, че гарантираме правилността на днешното управление? Можем ли да гарантираме, че то ни води във вярната посока, че провежда необходимите на страната европейски реформи?
● Имаме ли желание и редно ли е да продължим да се опитваме да бъдем коректив на управляващите? След като е видно, че почти не успяваме да ги предпазим от груби управленски грешки и провали. Имаме ли капацитет да засилим тази функция на коректив в парламента?
● Следва ли да се превърнем в опозиция на управлението на ГЕРБ преди изборите?
● Или е по-добре да засилим критичността си към тях, без да им отказваме подкрепа, когато сме сигурни, че действат правилно?
● Можем ли ние, заедно с нашите съюзници да се превърнем в конкурент и реформаторска алтернатива? При това алтернатива на останалите парламентарни партии, които отказаха в последните девет години да продължат пътя на европейската модернизация на България. Но да го направим включително и по отношение на ГЕРБ и то на предстоящите избори.
● Можем ли да превърнем Синята коалиция в реална местна алтернатива на общинските избори? Но истинска алтернатива на днес управляващите от тройната коалиция и от ГЕРБ.

Моята лична позиция е, че управляващите трябва да направят действието, за да ни превърне в свой противник. И да понесат цялата политическа отговорност за това, че са принудили сестринска партия да отиде в опозиция.

Струва ми се, че е по правилно да продължим да подкрепяме действията им, когато те са в съответствие с нашите представи и програма за добро управление на страната.

Не бива да подкрепяме вот на недоверие в условия на криза. Хората ще възприемат това като политическо лешоядство. Защото на техен гръб, върху подтискащата ги криза ще се стовари и политическата дестабилизация на страната. Такова наше поведение не би било отговорно пред тях и пред страната.

Разбира се напълно естествено е да продължим да се борим срещу всяко връщане назад в евроатлантическата модернизация на България, срещу всеки опит да се жертват българските национални интереси в полза на Русия.

Политическият възел ще се реши на идващите догодина избори и веднага след тях. Нека насочим цялата си енергия там. Убеден съм, че трябва да направим всичко възможно да не позволим доверието на избирателите да последва олевяването на г-н Борисов и неговата партия.

Можем да спечелим отново доверието на хората. Архитекти и първи строители сме на евроатлантическа България. И сме единственият носител на знанията за това как строежът може да бъде продължен и завършен. Можем да поискаме доверието отново, защото само ние имаме решителност в българската политика.

Преди това трябва да убедим на всяка цена избирателите, че европейските реформи не се случват в това управление и няма как да се случат без нас.

Как да отидем на президентските и местните избори?

Ние много пъти сме заявявали волята си да утвърдим Синята коалиция, да я отворим към други дясно-центристки партии с реформаторски идеи.

Заявили сме позиция, че ДСБ иска да се яви на следващите местни и президентски избори със Синята коалиция.

Към аргументите за тази позиция искам да добавя още един. Ние можем да сме хората, които обединяват демократите вдясно от политическия център. Ние сме длъжни да продължим да помагаме, така както помогнахме на СДС на изборите за европейски и български парламент. Имаме сили да помогнем на своите колеги да извлекат поуките за десницата, след като натрупахме заедно толкова много горчив опит. Тези усилия си заслужават, защото могат да създадат стабилна политическа основа на единен български десен център.

Моят отговор на въпроса, защо не нараства така бързо подкрепата за нас, както спада тази за ГЕРБ е, че ние още не сме заявили как ще се явим на следващите избори. Не сме обявили целите си, какви политически амбиции имаме.

Не можем да се задоволим с ролята на извор на политическа експертиза за почти всички парламентарни партии, а и за някои от останалите. Ние следва да поискаме да бъдем конкурент, нещо повече да бъдем реформаторска алтернатива. Вярвайте ми ще познаем лесно дали сме обявили ясно амбициите си. Другите отново ще тръгнат да воюват срещу нас.

За да стане това, на първо място, Синята коалиция следва да заяви смело, че ще се яви самостоятелно на президентските и мести избори. На второ място, Синята коалиция следва да заяви политическата си амбиция да бъде реформаторска алтернатива. Важна и привлекателна за избирателите, защото е способна да даде на страната, това от което тя остро се нуждае.

В тази връзка предлагам да дадем мандат на Националното ръководство на ДСБ да проведе преговори и да постигне съгласие със СДС и другите партии от Синята коалиция за съвместно явяване на президентските и местни избори.

● Да предложим да се явим със свои кандидати навсякъде и да не подкрепяме никъде чужди кандидати на първия тур на изборите.
● Да определим срокове, в които да излъчим кандидатите за всички изборни длъжности.
● Да постигнем съгласие като национални ръководства за президентската двойка, и да поискаме от местните ни ръководства да се споразумеят за кандидатите си за кметове и за общински съветници на местните избори.
● Да отидем на предварителни избори там където не се постигне съгласие за кандидатите на Синята коалиция и да ги проведем заедно, в съгласие с останалите партии сред нашите избиратели.

За промените в Устава на ДСБ

Няма да взимам отношение към предложенията за промяна на Устава. Националното ръководство изпълни волята на предишните две събрания и създаде комисия, на която възложи да изготви предложения. Те са пред вас. Имахте достатъчно време да ги анализирате и изготвите своето отношение.

Предлагам само да ограничим времето за дебати и да не одобряваме импровизирани предложения. Нека промените се решат предимно с гласуване на делегатите.

Напомням на всички делегати следното, по тези въпроси гласувате само по съвест и не можете да бъдете обвързани с позициите на своите ръководства или събрания.


Накрая, вижте приятели, обществото все по-ясно ни чува.

Това наше Национално събрание е много важно за ръководството, за народните ни представители, за нашите общински ръководства и представители в местната власт.

То ще ни покаже и то не само на нас, а и на нашите съюзници и опоненти, на българската общественост:

● Имаме ли достатъчно смелост и високи амбиции?
● Можем ли да превърнем положителното отношение на хората в доверие?
● Можем ли да реализираме в изборен успех сегашната си благоприятна позиция?
● Можем ли да възкресим силата на българската десница?

Аз вярвам, че можем.

Благодаря за вниманието!

Няма коментари:

А може би тъкмо ИДЕИ е твоето списание?!