събота, 10 ноември 2012 г.

Стана така, че завистта и неприязънта се превърнаха в институционализирани ценности

Попаднах на интересен текст впод заглавие Виктор Дейвис Хенсън: „Много хора вече не се чувстват отговорни за общността” и подзаглавие Разговор на Леон де Винтер с Виктор Дейвис Хенсън. Понеже открих, че поставя важни проблеми, имащи пряко отношение към гражданското образование преди всичко на младите (но не само тяхното!), се видях принуден да дам линк до него - с оглед да се прочете от колкото се може повече хора, а също и да стигне до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ:

Холандският автор на бестселъри Леон де Винтер разговаря с Виктор Дейвис Хенсън, един от най-стойностните консервативни мислители на Америка, почти непознат в Европа. Виктор Дейвис Хенсън преподава в Калифорнийския държавен университет Фресно и работи като изследовател в консервативни мозъчни тръстове. В разговор с Леон де Винтер пред вестник „Велт” Виктор Дейвис Хенсън (58) твърди, че САЩ рискуват да загубят своята идентичност. Европейският консерватизъм е различен от американския, казва още Хенсън. Вие нямате явления като Чаеното парти или правото на гражданите да носят оръжие.

Въпрос на Леон де Винтер: Преди да преминем към подробностите бих искал да Ви задам един въпрос, който ще отправям към събеседниците си през цялата година: Какво се обърка?

Виктор Дейвис Хенсън: Искате да кажете, какво се обърка след 2008 г.?

Не само. Какво се обърка в културно отношение на Запад?

Баща ми е имал 45 полета с бомбардировач B-29. А човекът, на когото съм кръстен, е бил убит на остров Окинава. Двамата водеха прост живот във фермата. Ние излязохме от икономическата криза, от Втората световна война, и стигнахме до това гигантско благосъстояние.

Европа беше съкрушена, Япония беше съкрушена, Русия не играеше никаква роля, а Китай при управлението на Мао беше на път да се самоубие. Ние изградихме целия свят. Това благосъстояние беше постигнато много бързо през петдесетте и шейсетте години. Родихме поколение, което сега е в своите „шейсетте години”. Тези хора се водят от две подбуди. Първо, те не искат да страдат, както са страдали техните родители. И това е постижимо. Второ, те искат да консумират. И при това те имат материален избор, какъвто никой никога в ​​историята не е имал.

До шейсетте години църквата все още беше важна. Хората още вярваха в американските ценности, или поне изглеждаше така. През шейсетте години всичко се обърна с главата надолу.

Това, което днес ме притеснява, е, че толкова много хора вече не се чувстват отговорни за общността. И то независимо от расовата си или етническа принадлежност. Хората живеят с очакването държавата да предоставя средства и услуги. В моята собствена среда наблюдавам следното: млади хора отлагат старта в продуктивния живот. Те следват много дълго време, пътуват по света. По-рано хората изпитваха нещо като социален срам, ако не си продуктивен. Това е изчезнало напълно. Днес дори е обратното, както показва движението „Окупирай”: институционализирана завист. Завист и неприязън като ценности. Това не е част от истинската Америка. Но сегашният президент проявява интерес към това.

Нека само погледнем традиционните медии, големите вестници. Човек трябва само да погледне холивудските филми. Навсякъде същото послание: че държавата трябва да осигури средства и услуги, и че като гражданин човек има право на това. (Прочети ДО КРАЯ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Няма коментари:

А може би тъкмо ИДЕИ е твоето списание?!