Тормоз върху учител от страна на отечествения фронт на администрацията и буйстващите, насърчаваните от нея хулиганстващи ученици?

Публикацията ми от вчера със заглавие Да направим нужното и да свърнем от пътя на провала - та да тръгнем съвсем осъзнато по верния, по добрия, по спасителния път предизвика някои отзиви, които са начало на една интересна дискусия по повдигнатите в нея проблеми. Тази публикация касае един "несъществен", при това дори "личностен" въпрос, поради което изобщо не е популярна във Фейсбук. Заради което аз си позволих да критикувам своите фейсбук-приятели (на брой 5 000 човека, сред тях и доста видни хора!). Ето първо въпросната критика, а пък по-долу можете да прочетете и коментарите, които намирам в блога си:

Ангел Грънчаров каза: Благодаря на всички свои приятели (на хората от моя списък), че показаха такова единодушно безразличие към "личния проблем", който описвам и представям в тази своя публикация. До този момент само на един човек (!) му е харесал този текст. (Публикация, с извинение, за... гъза на Азиса ще предизвика къде-къде повече отзиви!) Това все нещо говори.

Разкъсват наглеците някъде, стъпкват някоя личност, гаврят се с нея, но нас, българите, това изобщо не ни впечатлява: да мре, майната му, личността няма никакво значение, ний мислим, видите ли, "глобално"! Такива, за жалост, сме. Точно на най-важното най-малко внимание обръщаме - и дори го игнорираме.

Ето затова и оправия в българския дом няма да настъпи. Докато не успеем да надмогнем тази поголовна комуноидна психика. Страшно е! Бъдете здрави!

А ето сега и самите коментари в блога, които могат да станат отправна точка на една дискусия; въпреки че мнозина по нашия славен български обичай са се изпокрили като плъхове в дупките си и малодушно мълчат:

Анонимен каза: Няма ли как да биете шута на това отвратително училище, Грънчаров?! Подобно отношение към преподавател е повече от кретенско. Здравето е най-важното, имате и семейство! Не се занимавайте с такива лекета като директорката си и тия ученици. Няма ли как да си намерите работа в друго, по-цивилизовано училище?! Тотю

Bacho Кольо каза: "Ний знаем какви хора бяха навремето изпращани да учат в СССР"!!!

В общи линии в СССР изпращаха интелигентни пичове. Например - мен. Грънчаров, преди две седмици най-доброжелателно те посъветвах да си търсиш работа другаде. Един колега ти казва "да му биеш шута на това училище". Ти няма да издържиш дълго в тая обстановка.

Ангел Грънчаров каза: Няма как да си намеря друга работа. Пък и дори като учител в друго училище. Но и да имаше как и къде, пак нямаше да го направя. Аз не съм дезертьор. Аз съм борец. Освен това моето училище не е нечия бащиния - та аз да бягам от него. Нека други да бягат. Аз оставам. Няма за какво да бягам. Няма да сбъдвам така лесно най-свидните копнежи на моите, да ги наречем така, "врагове". Изпълнявам си дълга - това не е грях. Ще стоя на поста си до последната минута. Ще се жертвам. Човек за едната част си заслужава да живее. Малодушието ми е органически неприсъщо...

Анонимен каза: Подобно поведение от страна на ученици към учител преди 1989 беше немислимо, но това не е свързано само с комунизма, защото е било още по-немислимо преди 1944, а пък преди 1878 в старите български училища напълно изключено. Младежите във всички времена традиционно са упреквани от по-възрастните поколения в деградация, но упадъкът на нравите действително е факт и при това световен феномен. Владимир Левчев за злополучното си учителстване в Америка:

„Една година преподавах и като гимназиален учител, което беше най-ужасното нещо, което ми се е случвало. Училището беше… в много беден квартал и там се сблъсках с неща, които преди това бях виждал само по филми. Деца на по 17-18 години, които вече са в банди, които са отглеждани от самотна майка, бащата примерно е в затвора, или пък - от баби и дядовци. Те бяха неконтролируеми. Ставаше въпрос за физическо оцеляване, целта беше включително да не се избият…Там деца, имащи желание да научат нещо, са смазвани от самата среда. Имаше например едно момче, дошло от Нигерия. Първите дни седеше на първия чин, вдигаше ръка и ми говореше на „сър”. Но всички така му се подиграваха, че той бързо започна да се адаптира, да идва в клас с тъмни очила, смъкнати панталони, слушалки на ушите и „танцова стъпка”. И да не слуша.

Променила ли се беше България, когато се върнахте?

- Страшно. Хората не си дават сметка, че при едно сравнение това е все едно друга страна. Когато нещата стават бавно не ги забелязваме. Но аз видях промените изведнъж. Когато се върнах, все едно се озовах в друга страна. Някои хора ще се възмутят от това, което казвам, понеже има толкова българи на прага на бедността, но в началото на 90-те години мизерията беше видима по улиците, магазините пустееха, беше неуютно… Аз изпуснах чудовищната криза от времето на Виденов. На мен впрочем ми е много неясна тази ненавист към Костов, който спаси България от тази катастрофа. Сега, макар и най-бедната страна в ЕС, поне сме европейска нация, колкото и абстрактно да звучи това. А относно това, че е имало грешки и слабости - при кое друго правителство не ги е имало?...

- Липсва ли ви Америка?

- Честно казано не. Естествено, има хора, приятели, спомени, които са мили. Когато синът ми беше по-малък и бяхме по-млади.» (Край на цитата)

А иначе макар и емоционална литература като философ би трябвало да опитате да приемате ударите на съдбата именно философски, макар че това е лесно да се каже, но мъчно да се стори.

Анонимен каза: Доколкото зная, г-н Грънчаров Вие по време на учебен час сте служебно лице. Ако някой ПО ТОВА ВРЕМЕ Ви пречи да си вършите работата и Ви нарича с обидни думи, просто се обърнете към Прокуратурата. Тя ще прецени нарушен ли е законът и какво следва да се предприеме. Недейте да се разправяте с Пед. съвети и прочие. Това са оръдия на администрацията.

Анонимен каза: Да покажеш среден пръст на идиотите и да им биеш шута не е НИКАКВО малодушие. Съвсем разумна и достойна постъпка е.

А. каза: Да кажа за проблемите ти в училище - такъв ученик, дето пляска обиди на учител, във всяка развита западна държава ще изхвърчи от училището, послe и от следващото... Ако би настоявал да ходи на училище обаче - истината е, че такива почват да пушат на 14 години и напускат и сами...

Чудно тоя твой дръвник-ученик защо ходи въобще на училище - за да тормози тебе ли, това е като партийно поръчение, същите хаймани не взеха ли властта на 9.IX.1944?

Напр. престъпник Добри Джуров - осъден на смърт терурис (правописа нарочен), после изкара 45 години като министър... ?? Това само в Абсурдистан може да стане... Твоят казус с наглия безмозъчен ученик е също така единствено възможен в Абсурдистан... А в Саудитска Арабия сигурно ще изяде 50 тояги, то за такъв имбецил това е и най-подходящо...

Анонимен каза: Здравейте г-н Грънчаров, от известно време следя развитието на отношенията Ви с училището, но едно нещо ми отбягва. Никъде не написахте как Вие провокира(х)те учениците да Ви говорят така? В постовете Ви виждам само една неосмислена защита чрез нападение. Интересно ми е как останалите учители успяват да се справят с всеки един клас, а Вие все не можете да се справите с 2 класа. Нали сте философ, предполагам, че можете да предразполагате хората/учениците да говорят с Вас? Мога да Ви кажа, че методите Ви на преподаване са някак си, как да се изразя, нападателни, предизвикателни. Вие сам бяхте казал, че глупавият човек се защитава чрез нападки, а Вие сам се защитавате така?!? Интересно ми е да чуя отговорите на моите въпроси, но не искам да започнете да се защитавате както в по-горните редове, искам малко по-философски отговор,ако е възможно? Благодаря!

Ангел Грънчаров каза: Благодаря Ви за въпросите и за чудесната позиция! По интересен начин се опитвате да прехвърлите вината върху мен - това е много мило. Ще Ви отговоря, разбира се!

Никак не съм провокирал учениците ми към такъв род поведение - говоря за въпросните "изцепки" на неколцината ученици. А иначе поведението на съответните два класа като цяло може да не обясни така: ний, българите, обичаме да гледаме сеир, това е доста вълнуващо зрелище, ето, когато някой накъде си позволи да мачка, да унижава някоя личност, това е доста приятно шоу, мнозинството от хората не само се радват, но и се чувстват длъжни, дето се казва, да хвърлят "съчки в огъня", да поддържат огъня на кладата, на която се пече и пържи съответната личност. (То и вий лично така постъпвате в този момент, за което следва да Ви поздравя: типичен българин сте, бравос! Апропо, защо не си написахте името, защо излизате анонимно, уж сте защитник на някакъв морал, а сам постъпвате все пак твърде аморално!)

Та това е. Никак не съм предизвикал тази агресия на въпросните ученици. Пропуснал сте да вземете предвид, че аз идвам на работа след 8-месечно отсъствие по болест и това са първите ми часове. Тъй че не може, няма как да се е трупало някакво напрежение в резултат на мои "неправилни" действия, което, видите ли, сега да се е отприщило - и затова учениците да са ми така гневни. Сфащате ли?

А това доколко моята "защита" била несмислена, и то "... чрез нападение", бъдете така добър (така добра?) да признаете, г-жо адвокат, че това, което на вас лично Ви изглежда несмислено, това не е достатъчно основание да се приеме, че то наистина е такова, че то е, видите ли, несмислено в действителност, по принцип и по начало. Искат се, за да схванете точния смисъл на случващото се, да имате на разположение в душата си някои ценности, които, явно, Ви липсват - поради което всичко възприемате в изкривен вид. И затуй се мъчите да прехвърлите вината върху мен, захващайки се да защищавате една обречена в морално отношение мисъл: че въпросните вилнеещи ученици, видите ли, били предизвикани за поведението си от преподавателя. Нарушавате презумпцията, че преподавателят или учителят - говоря за истинския, отговарящия на мисията си преподавател, аз, за да Ви подразня малко, ще кажа, че се смятам за точно такъв! - винаги работи за доброто на учениците и винаги е добронамерен. Независимо от това дали някой ще му признае такава една добронамереност. Както и да е. Пък и учениците трябва да научат нещо простичко: че всеки следва да поеме пълната отговорност за постъпките си, без да се опитва да увърта, да прехвърля вината другиму. Както, прочее, се опитвате да правите в момента и Вие самата (самият?).

А, да не забравя и това: другите, видите ли, се били "справяли" с класовете, само аз не съм бил могъл да се "справя"! :-) Ключовата дума е "справя"? Тя показва характера на дидактиката, която отговаря на Вашите, простете, доста архаични и ретроградни представи за това, което става в училище. За никакво "справяне" не може да става дума, уважаема г-жо (г-не?), в днешните условия. Ситуацията е такава, че авторитарното "справяне" чрез потискане на напреженията е утопия, е глупава стратегия. Други неща са интересни в тия отношения в днешно време. А именно: диалог, сътрудничество, разбиране, човечност на отношенията, толерантност и пр. Авторитарните практики дават мним резултат, истината е в толкова ненавижданата от някои демокрация. И в демократизацията на училищния живот. Това, че само при мен, видите ли, учениците, пък макар и в не дотам адекватна форма, открито и свободно изказват какво те мислят, щом си позволяват такъв един лукс, е доста добър, простете, атестат за моята личност като преподавател. По-добре ли щеше учениците ми тъпо да мълчат - в условията на тоталитарната идилия?! Тъй че "справящите" се би следвало да се запитат за някои неудобни въпроси - и да се поучат от... "несправящите" се като мен. Както и да е. Едва ли ме ме разбрахте...

Интересно е, че с репликата си Вие все едно откривате нещо като заседание на "народния съд" (или поне "другарския съд"), което трябва да докаже, че жертвата, в случая аз, напълно си заслужава (си е заслужила) тормоза от страна на обединения отечествен фронт на администрацията с буйстващите, насърчаваните от нея хулиганстващи ученици - нали така излиза, нямате ли поне достойнството това да осъзнаете? Но това, както казах, зависи от едни такива "мъгляви" неща като ценности, морал, съвест, някои хора, явно, имат проблем точно в тази личностна сфера, затова и правят именно като Вас: добре скрити зад дебелия дувар на анонимността подемат атаки и канонади с оглед да подпомогнат наказването на доброто - и оправдаването на злото. Но това, простете, г-жо (или г-не?) е извратено, нима не го съзнавате?

Бъдете също така спокоен (спокойна?), аз като философ много добре се разбирам с огромната част от човечеството. Имам длъжните за това умения. Само дето имам една особеност: безкомпромисен съм към проявите на аморализъм, към лъжците най-вече, а в страна, където лъжците и лицемерите са мнозинство, където малодушните хора задават тон на общия живот, хора като мен биват приемани за крайно неприятни, дразнещи, непоносими даже. Но Вие и това, простете, няма как да го разберете. Щото Вие, явно, принадлежите на друг човешки тип - и Вам нещата изглеждат съвсем иначе. Поради което се опитвате всичко да изопачите. Това говори добре за морала, от който се въодушевявате. Липсата на морал трудно може да се скрие, уважаема г-жо (уважаеми г-не?)!

Бъдете здрав(а)! Вярвам, че сега, след моето разяснение, ще можете да спите по-добре! :-)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.