понеделник, 27 януари 2014 г.

Заповядайте на разходка из Стария град на Цюрих - благодарение на тези снимки!



На път за Стария град



През моста над канала, идващ от Цюрихското езеро



Нагоре към един от хълмовете на Цюрих и Стария град



Панорамни гледки от площадката на парка



Самият двор на парка с панорамен изглед





В памет на смелите жени-воини на Швейцария. В тяхна чест на едноименната улица са засадени липи.























Отново панорамната площадка на парка





Долу - детски кът на парка.



Стари къщи с тераски около парка















Игра с железни топки, мисля че е същата като в Южна Франция - petanque







Игра на шах - фигурите стоят в сандъка



















Надолу към тесните улички на Стария град







С намалението вижте колко струва спално бельо: 10 евро = 12 швейцарски франка; 1 чаршаф - 20, 30 лева



Ако не знаете: минималната работна заплата тук е 2500 швейцарски франка = 2083 евро











"Аугустинергасе", Цюрих

Тази уличка винаги ще ме очарова, независимо какво е времето. То, сякаш завидя на радостта ми, та изведнъж се намръщи и заваля. Реших да не му обръщам внимание - това е най-добрата стратегия, когато искаш да се освободиш от неприятната ситуация.

Стигнах до "Мюнцплац", красиво площадче, на което се намира старата готическа църква "Св. Августин", построена около 1270 г. По време на Реформацията църквата на августинските отшелници е била превърната в светска работилница и служи като Монетен двор и място за съхранение. Когато през 1841 г. цюрихските католици предявяват искане за строеж на нова църква, се взема решение да им бъде дадена старата църква "Св. Августин". Фердинанд Щадлер, амбициозен архитект с технически умения, се залавя с възстановяването на готическия стил на Възраждането. По-голяма част от тази общност отхвърля решенията на Първия Ватикански събор през 1890 г. и бива изгонена от Католическата църква. Общността става независима католическа енория в Цюрих и ползва църквата "Св. Августин" до днес.

Тук се намира и музеят "Щраухоф", в който се уреждат литературни изл уредена невероятна среща с една личност, оставила трайни следи в литературата и изкуството - Еми Хенингс, съпругата на Хуго Бал, който е един от създателите на кабаре "Волтер" в Цюрих.

Годината е 1916, нестабилна политическа обстановка, Европа е заразена от треската на войната. В Цюрих, един от малкото мирни оазиси, се събират група млади творци, отвратени от всички политически размирици, и поставят началото на дадаизма - може би най-анархистичното движение на ХХ век. "Дада" означава "конче" на детски език, но също и "любима идея". Важното в случая е, че името "дада" напълно съвпада с идеите, наивността и нихилизма на движението.

Еми Хенингс е била не само писателка и кабаретна изпълнителка, но и вдъхновителка на цяло поколение поети, 1846 г. Стилът "лимерик", малко познат не само у нас, но и по света, означава глупост, безсмислица, "нонсенс". Видях рекламните брошури с карикатури и стихчета от Едуард Лиър и други автори от тоя жанр, бяха забавни.





Сребро и злато са обичайна гледка































Тясна уличка между двете сгради





Вътре видях най-красивите предмети от масивно сребро, които някога съм виждала













ЗАБЕЛЕЖКА: Текстът към този албум може да се прочете ето тук: Разходка из Стария град на Цюрих - Линденхоф

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Няма коментари:

А може би тъкмо ИДЕИ е твоето списание?!