Понеже в блога ми идват и адвокати, та с оглед на това някой от тях евентуално да ми даде съвет публикувам следния наистина многозначителен отговор. В тази връзка, независимо от това, че аз самият не съм с юридическа правоспособност, прецених, че ми се налага да реагирам по следния начин:
До г-жа А.Пакова, Началник на РИО-Пловдив
До г-жа Ст.Анастасова, Директор на ПГЕЕ-Пловдив
ЗАПИТВАНЕ
от Ангел Иванов Грънчаров, преподавател по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив
Уважаема госпожо Началник,
Уважаема госпожо Директор,
Многократно по надлежния ред, в писмен вид, съм искал достъп до информация от г-жа Директорката на ПГЕЕ-Пловдив, но такъв ми е бил отказван, примерно нито веднъж не съм запознат с резултатите от проверки на висшестоящите органи, предизвикани от мои жалби; всичко това се държи от мен в дълбока тайна. Също така г-жа Директорката постоянно говори за някакви хипотетични жалби от родители и ученици по мой адрес, но аз така и не съм наясно какво пише в тия "жалби", какви претенции евентуално имат тия хора и пр.; тия неща също се държат в най-строга тайна от мен. Примерно преди време г-жа Директорката инициира някакво "открито писмо на колектива до Министерството" с подписка по мой адрес, със съдържанието на което, въпреки моите опити, не можах да се запозная, което автоматически превръща този документ в нещо като "колективен донос". След последната проверка на мои часове, осъществена от републиканския експерт по философия г-н Коста Костов и от инспекторката по философия в РИО-Пловдив г-жа Антоанета Кръстанова в директорския кабинет ми беше дадена възможността да се запозная (да прочета) един много любопитен административен шедьовър, именно "констативен протокол", написан от тия проверяващи, в който ми бяха изброени крайно любопитни предписания, препоръки и пр.; тъй като ми се дава срок да изпълня тия предписания, а пък аз нямам възможността да ги запомня наизуст, помолих да ми се даде ксерокопие от документа; г-жа Анастасова поиска от мен да се обърна с писмена молба по този повод, ала присъстващият на това връчване г-н РУМЕН РАДЕВ предложи да ми се даде копие и без такива формалности. Да, ама не, такова копие не ми беше връчено; наложи се да се обърна с писмено искане до г-жа Директорката, на което тя ми отвърна ето как:
(фотокопие от нейното уведомление)
В тази връзка искам да заявя следното:
1.) Събирането на писмени съгласия от всички "трети лица", имащи интереси около този документ, може да се тълкува като "пращане да гониш Михаля", щото аз лично не си представям това как г-жа Анастасова ще получи и събере писмените съгласия и разрешения от всички ученици, на които преподавам, а също така и от техните родители; при невъзможност да се осъществи такава една операция това означава, че г-жа Анастасова фактически ми отказва да ме запознае със съдържанието на един документ, който касае само мен;
2.) Изобретяването на такива оригинални процедури от страна на г-жа Директорката за достъп до обществена информация е своеволно нарушение на предписания на съответния закон, регламентиращ предоставянето на такава информация;
3.) Моля висшестоящите административни органи да се намесят и да предотвратят нарушаването на закона от визираното длъжностно лице, като в крайна сметка ми осигурят достъп до интересуващата ме и също така касаещата ме информация.
Надявам се, че ще бъде направено нужното този кафкиански административен възел да бъде развързан някак. Все пак искам да напомня, че живеем в 21-век, че България е член на Европейския съюз и също така се опитва да бъде една нормална демократична държава, в която правата, свободите и достойнството на гражданите не се нарушават по такъв един фрапантен начин.
25 февр. 2014 г.
Пловдив
С УВАЖЕНИЕ:
(подпис)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар