Отвореното писмо на майка с дете-инвалид до Ани Салич, до Премиера Бойко Борисов, до медиите, останало "глас в пустиня"

До г-жа Ани Салич, рекламно лице и водещ на шоуто "Великолепната шесторка"-2

с копия: до бTV, до телевизия PRO.BG, до Нова телевизия, до БНТ, до БНР, до Дарик-радио, до в-к „24 часа”, до в-к „Телеграф”, до в-к „Стандарт”, до в-к „Сега”, до в-к „Дневник”, до г-н Бойко Борисов, премиер на РБ, до г-жа Валентина Симеонова, зам.-министър на ПТСП, до г-жа Надя Шабани, председател на ДАЗД, до УНИЦЕФ

Уважаема Ани Салич,

В качеството Ви на журналист, рекламно лице и водеща на шоуто „Великолепната шесторка” към Вас се обръща една от хилядите обикновени майки на три деца, едно от които неизоставено дете с увреждания - много увреждания, след банална вирусна инфекция в бебешка възраст. Обръщам се към Вас, както като инициатор и участник в нищожни, мънички, благотворителни кампании за изоставени и неизоставени деца, така и като бивш журналист, който е бивш, защото се превърна в болногледач на детето си и в лаеща вълчица срещу убийствената, некадърна и безотговорна управленска и административна социална система на България.

Хиляди родители на деца с увреждания се надяваме тазгодишните продукции „Великолепната шесторка”, „Байландо”да не успят, въпреки че няма такъв шанс. Не искаме да успят, защото това е поредната цинична експлоатация на човешкото милосърдие на българските граждани и скъпа медийна акция, наливаща пари в пустиня. А тази акция няма шанс да не успее, защото наивната българска публика продължава да вярва в сълзливи, комерсиални, профанизирани, благотворителни пиаракции, измъкващи и последното бедняшко левче от джоба й с лигави, инфантилни призиви за илюзорна помощ. Защото провала на шоуто Ви и на „Байландо” е шанс държавното чиновничество да бъде принудено да си свърши работата.

Уважаема Ани Салич,

Нямаше да си позволя да съм толкова груба, ако Вие и цялата медийна гилдия си бяхте направили журналистическия труд да обясните на обществото и на властта, защо България води класациите в ЕС по детска смъртност, по брой деца с увреждания, по брой изоставени деца и по брой изоставени деца с увреждания, по брой изоставени деца от ромски произход и т.н. А Вие не го направихте, защото проблемите на изоставените деца са лесносмилаеми като редакционна материя и е по-лесно тези деца да се използват с комерсиален медиен продукт за обществен имидж, отколкото да се разрови цялата бюрократична, институционална, нормативна и управленска система, която пълни домовете за изоставени деца и не прави живота на „семейните” деца по-добър, независимо дали са с увреждания или не. И за това да се говори ежедневно, а не ежесутрешно да се лъска егото на стари и нови управленски люде.

Самият факт, че на пресконференцията за „ВШ”-2 зам.-министър Валентина Симеонова каза, че, цитирам по памет: ”предимно бедни семейства си изоставят децата”, означава, че тя изобщо не е наясно с генезиса на проблема, както и всички, които споделят становището й. Основната част от изоставените здрави деца, са „произведени” в многолюдни непрекъснато размножаващи се ромски семейства, а децата с увреждания - от семейства, които не искат да обедняват и оскотяват, грижейки се за детето си. Та между двете издания на „ВШ” съвместно с УНИЦЕФ бТВ трябваше да установи, че:

- основната причина за многото изоставени ромски деца е „помощ”-ната социална политика, която стимулира „излишната” раждаемост сред най-бедното ромско население. Стимулира я и липсата на законодателно криминализиране на малолетната раждаемост като сексуален тормоз и злоупотреба с малолетни и непълнолетни деца сред най-бедните роми. Стимулира я липсата на управленски капацитет и ВОЛЯ за ефективна (а не предизборна) интеграционна стратегия и ефективни проекти за реалната интеграция, паралелно с нужните рестриктивни мерки срещу гражданската, обществена и родителска безотговорност, замаскирана с уж традиционните и манталитетни особености на ромския етнос.

Отдадени на социална кауза медия и организация като бТВ и УНИЦЕФ трябва да знаят и да кажат на обществото, че написаното по-горе се споделя от огромна част от образованите, квалифицирани и реализирани роми. Като медия трябваше да знаете, че няма страна в света, която да може да осигури ресурс да интегрира такъв огромен брой хора, които само и единствено се размножават, за което плаща 2 милиона работещо население от 7 милиона граждани. За богата държава с 30 млна население 2 % неефективно население е поносим социален казус - но за бедна държава със 7 млн. население с 10 % интензивно размножаваща се примитивна общност с нулев обществен потенциал - няма социално спасение, а цифрите са относително точни.

В крайна сметка в България едно семейство на работещи родители с неизоставено дете с увреждане с данъците си издържа толерираното от медиите и социалната система и държавата като институция, „размножаване” на неефективно, неработещо, неграмотно, неквалифицирано население, както и изоставените от него деца, които допълнително се обгрижват и от благотворителни кампании. Когато родител като нас се опита да получи енергийна помощ, няма шанс, защото надвишава минималния доход от 130 лв на член от семейството- колкото струват два пакета памперси и няколко пакета мокри кърпички. Но неграмотната малолетна майка, която е започнала да ражда от 12-годишна, оставила е три деца на държавата, „грижи се” за две и е заченала поредно, получава всичко, което поиска. Никой не се интересува работещите родители получават ли си редовно заплатите, като им ги забавят с няколко месеца (каквато масово е икономическата ситуация в момента) с какво си издържат децата, с какво си плащат лекарствата, тока през зимата (ако детето е по цял ден в къщи с баба си или е болно и не е в дневен център или училище), рехабилитацията, лечение, ремонтите в къщи, лечението на другите членове на семейството, с какви средства се отглеждат здравите деца в семейството...

Ако няма баба или дядо-пенсионер или да си зареже работата и да остане като болногледач в къщи, най-често майката остава за болногледач, зарязвайки кариера, бъдеще - срещу 200 лв. обещетение от държавата. Като журналист би трябвало да знаете, че преобладаващата част от семействата с деца с увреждания са семейства без бащи, защото те бързо се спасяват от родителската безнадеждност... Трябва да знаете и че една от причините да не можем да работим е, че почти ежедневно обслужваме социалната и здравна бюрокрация, за да получим поне малкото облекчения, предвидени от системата.

Една водеща медия със социални претенции, трябва да знае и за каже ясно, че идиотската политика на геноцид над изоставените деца и за семействата с деца с увреждания се „произвежда”основно от Агенцията за социално подпомагане, а тя е една социална жандармерия - некомпетентна паразитна структура, заедно с още десетина институции с дублиращи функции, отдели, дирекции и т.н. В основата на паразитното съществуване на тези структури стои базисната липса - няма статистика и анализи за броя на децата с увреждания по основни и съпътстващи диагнози, интензитета на увеличаването на броя на тези деца и най-важното причините!!! за този интензитет, както и за регламентираното обедняване на тези семейства чрез Закона за социално подпомагане, Правилника за прилагането му, други закони, подзаконовите нормативни актове - заповеди, указания и пр. - дело все на бюрократи-малоумници. Липсата на такава информация води до грешно осведомяване на съответните европейски финансови структури, откъдето идват грешни параметри и условия за реализиране на проекти. С такива грешни проекти от властта голям брой НПО се крадат и прахосват милиони евро за дневни центрове за рехабилитация, които по същността си са изолатори за семейни деца- ограничен брой специалисти, некомпетентни и нископлатени и грижите за децата там са почти като в дом за изоставени.

Една водеща медия със социални претенции трябва ежедневно да коментира „производството” на деца с тежки заболявания и увреждания причинени от некомпетентната, безотговорна, престъпна здравна система, както и последствията от Чернобилската авария за нацията ни и по-скоро престъпното за тогавашната власт ненавременно прилагане на мерки за ограничаване на последствията от радиационното замърсяване на страната ни - „реколта”, която сега пълни детски инвалидните колички и домовете за изоставени деца!

Уважаема Ани Салич,

За да се затвори входът към институциите, каквито претенции имате във „ВШ”, е нужно яростно да се притисне политическата система и властта да регламентира реална подкрепяща политика за "семейното" отглеждане на децата с увреждания, а не политици и залязващи шоу звезди да се превземат в естрадни кампании, които заедно с останалите подобни мащабни или спорадични събития не решават дори частично проблемите в системата. И поради това са манипулативни и омерзяващи, а децата, участващи в тях – цинично използвани като марионетки. В момента деинституционализацията се извършва механично и под натиск от ЕС, а не защото държавата ни иска и знае как да го направи - децата с увреждания се връщат при близките им и там те живеят малко по-дълго, но също толкова бедно и ги погребват в семеен, а не в домски гроб.

Колкото и да пълним страната със защитени жилища и да търсим приемна и осиновителска грижа, от едната страна ще се налива, а от другата ще изтича. За българските медии ние, обречените на децата си родители, сме само герои от „планьорки” - ревем и хленчим. И няма кой да покаже цената на битките ни да сме отговорни родители и граждани - примитиви с убити мечти, с мизерен живот, в скапани жилища, във вечно безпаричие, с изтормозени здрави деца, заради решаването на проблемите на братчето или сестричето с увреждания...

А децата ни с увреждания умират почти като в дом на ужасите – много обичани, но някои недохранени, други нелекувани, нереахабилитирани, доосакатени... но на никого не му пука - докато не постъпят в дом, където са по-забележими. В крайна сметка акции като „ВШ” правят привлекателна възможността извън семействата си да осигурим нормален живот на децата си вместо да мизерстват при близките си. В този смисъл се надявам да отговорите на въпросите поставени по-долу от десетки родители на деца с увреждания, прочели отчета на УНИЦЕФ от „ВШ”1 в интернет мрежата:

1.В новата кампания на УНИЦЕФ за ДМСГ Шумен заложеният план представлява изцяло превенция на изоставянето, а не затваряне на дом. Как всъщност ще се затваря дом, след като не са предвидени оценки за състоянието и нуждите на децата? Предвидена е актуализация на съществуващи оценки, които реално са проформа. С този план ще се профилактира изоставянето, но няма да се затвори този огромен дом, а и отново са планирани прекалено много нови звена, които ще си дублират дейността.

2.Отчетът УНИЦЕФ от първото издание на шоуто за строителството и ремонтите на сградите е сумарно обобщен, няма публикувана документация за процедури за конкурси по възлагане на ремонтите, строителната дейност, доставката на средства и обзавеждане, това са пари на дарители и би следвало процедурите да са детайлно отчетени и прозрачни.

3. Кое наложи да се влагат пари за луксозни къщи, без да е гарантирана устаойчивост на услугата, тъй като е известно нисък бюджета, с който годишно разполагат ЦНСТ?

4.Услугата ЦНСТ (център за настаняване от семеен тип), така както е приета методиката, е дефинирана като услуга за "ДЕЦА". Следователно, тази услуга в тези ЦНСТ, не обхваща лица над 18 години. Какво се случва с настанените деца, след като навършат 18 години? След като е решено, че са изчерпани всички възможности - в Дом за възрастни ли ще отидат тези младежи?

5. В две от къщите са настанени младежи. Но в същото време не е ясно има ли официално одобрена методика за ЦНСТ за младежи, което води до въпроса: как се финансира тази услуга и устойчива ли е тя, сигурен ли е бюджетът и за следващите години, включена ли е в системата от услуги в общността... Две Могили - къде се намира на картата този полу-град, полу-село и какви услуги в общостта има там? Защо отново персонал от Могилино се грижи за тези деца?

6. Включени ли са в щатното разписание на ЦНСТ за младежи необходимите специалисти и какви, защото ако не са включени,е съмнително тези младежи да могат да получават в Две Могили и в Гложене услуги извън ЦНСТ (едва ли там има дневен център).

7. Относно ЦНСТ за деца (в Русе, Варна и София) е видно от методиката, че не са включени всички видове специалисти, които са нужни, в такъв случай трябва да се знае тези деца ползват ли услуги извън общността и къде и достатъчно ли са?

8. Твърдите, че моделът Могилино е модел за затваряне на институции? Значи ли това, че смятате ЦНСТ за единствен възможен вариант за деинституционализация и не противоречи ли това твърдение с поредната ви кампания?

Уважаема Ани Салич,

Като социално отговорна медия, каквито претенции има бТВ във Ваше лице, трябваше да знаете, че не обществото, а първо институциите трябва да си свършат работата, а после тази работа да се подпомогне с медийни и благотворителни кампании. А една от важните журналистически задачи, които не изпълнихте е да обясните, че случващото се в Могилино преди филма на ББС, както и за сегашната чудовищна ситуация в социалните домове и семействата ни има конкретни виновници. Част от тях са бившата шефка на ДАЗД Ширин Местан и екссоциалната министърка Емилия Масларова. Вместо да са подсъдими за престъпна безотговорност, причинила смърт и телесни повреди на повече от едно деца - едната е участник в подобно цинично благотворително шоу, а другата е преподавател в български университет.

Написа: Красимира Обретенова, Mrs. Krasimira Obretenovа, Saint Mina Sosiety 6 Asen Zlatarov str., 9300 Dobrich, Bulgaria, tel.+39558 66 19 66, mob.+395 888 799 165

УСМИВКИТЕ НА "УСМИХНИ СЕ С МЕН" (сдружение на майките, отглеждащи своите инвалидни деца)

Време да се живее

ВРЕМЕ ДА СЕ ЖИВЕЕ

(33 – 2011 год.)

Автор: Любомир Велков – Льовел

Откри се шанс вие, читателите на този блог, първи да прочетете един изключителен български роман

Ако не се осъзнаем и не установим възприетите от другите правила, няма да успеем

Бедни сме най-напред духом, а след това и иначе, сами себе си прецакваме постоянно

Предговор към романа ВРЕМЕ ДА СЕ ЖИВЕЕ

Пролог

Глава 1: Победата

Глава 2: Решението



Глава 3: Невежество

Глава 4: След битката

Глава 5: Случката

Глава 6: Арест



(СЛЕДВА)

Дискусия за това трябва ли да бягаме от България или може да си останем и тука - и за още много други важни неща

По-долу ще можете да прочетете коментарите към публикацията Ще бягам на Запад - та поне да умра в нормална държава, в която живеят свободни хора, а не слуги, скотове и роби, както е у нас, мисля, че са интересни, понеже засягат важни и актуални въпроси, по които всеки така или иначе мисли. Важен е също тонът на дискусията, понеже у нас рядко се водят смислени разговори. Записът на тази дискусия може да бъде използван в обучението по гражданско образование в тази насока - как да разговаряме нормално и човешки; ето и самите коментари:

САНДО каза: Моите тъст и тъща, интелигентни и образовани хора, заемали различни служби и длъжности и доказани специалисти, миналата година също емигрираха окончателно. И сега се грижат за внучката си и въобще не съжаляват, а аз пък имам щастието да разполагам с гувернантка (бивша гимназиална учителка и служителка на министерство) и гувернант (бивш журналист, говорител на национална служба и писател)...

Така стигаме до моят дразнещ, но обективен извод за краха на цяло едно поколение.

Анонимен каза: Опитахте ли с обяви да дава частни уроци? Трогнахте ме! Та вие сте ерудиран, високо интелигентен и с будна гражданска съвест човек.

Томи Томев каза: Прекалено негативно гледате (мислите) на живота затова нещата се подреждат по този начин. Човеку каквито му са мислите, такъв му е и животът. Всеки сам изгражда собствената си реалност чрез начина си на мислене.

Анонимен каза: Човече, не се отчайвай! Наскоро чух една еврейска поговорка, приложима към всеки един човек и момент - НЯМА ДА Е ВСЕ ТАКА! Един съвет от мен – заминете цялото семейство в чужбина. Първо единият, после и другите. Никога не е късно. Мои познати заминаха на 52 години за Америка и успяха да си подредят един различен живот! Дори да останете тук, пак има шанс!

Анонимен каза: Томи и Анонимен : Честит празник – на патерици ;) Абдикирането на държавата през 90-те стана по план. Неслучайно т.нар. елит вече си е закупил островчета в нормални държави. Дългосрочните прогнози вещаят заличаване родината на Ботев и Левски.

Анонимен каза: И аз съм в същото положение като съпругата Ви, и то на фона на постоянен недостиг на учители. Което за мен е един много странен парадокс в нашата държава. На всичко отгоре винаги съм на процент, защото "специалността ми не била точно, а някъде около.." Вече се уморих от тоя тип "сезонна работа", защото в нашата държава учителската професия май стана такава.

Желая Ви късмет! И стискам палци!

Томи Томев каза: Какъв празник, какъв поздрав?! Пиши си името за да знам кой и за какво ме поздравява.

Анонимен каза: Пенсионирана и унижена преподавателка и преводачка по 2 езика: съчувствам ви и ви разбирам напълно. Към мизерната ми пенсия за над 35 години трудов стаж успявам да добавя някой-друг лев от ЧАСТНИ УРОЦИ И ПРЕВОДИ. Освен това има ЧАСТНИ ЗАНИМАЛНИ където начални учители могат да се занимават с деца от първи до четвърти клас, които училищата не могат да поемат, а родителите са на работа. Дано все пак да успее колежката и да свържете краищата, да помогнете и на студента и на себе си! Желая ви успех!!!

Анонимен каза: Трогнахте ме! Вие сте високо образовано семейство - бягайте и не гледайте назад. В Чикаго има много българи, по-лесно ще ви бъде. Аз зарязах всичко
в БГ, владея 4 чужди езика и съм добре в САЩ.

kadebg каза: Съчувствам ви, защото е тежко да си без пари, НО. За много хора единственото решение е ˝бягай навън˝ - да, и това е решение, но не единственото.

1) Моля ви, не плюйте по България. Много обичам страната си и когато някой говори против нея това СТРАШНО ме ядосва (едно от малкото неща, които още ме ядосват).
2) Ако нещо не е наред, то няма да се оправи, като търсите проблема ˝навън˝, вместо в себе си.
3) Учителския занаят никога не е бил от най-рентабилните. Като сте го избирали, да сте мислили.
4) Лаптопът ми се видя странно допълнение на картинката, както и издаването на списание. Нали нямате пари?
5) Връзки, връзки... да, за намиране на работа помагат - да не би само у нас да е така? Създайте си и вие връзки и ги използвайте.
6) Ти сам си й казвал да зареже учителството... ако не иска, то трябва да си носи кръста. Моля ви да не приемате мислите ми като нападки, просто искам да кажа искрено какво мисля, без да го ˝лустросвам˝.

asinronia1: Така е, защото училищните директори продължават да са като абсолютни феодали и свободните учителски места се раздават буквално ˝под масата˝, още преди да бъдат обявени в бюрата по труда, така че после, като се обадиш да питаш за мястото, получаваш дежурния отговор, че вече е заето.

lubimo: Когато си се родил кит, не можеш да станеш цаца, само защото домът ти се е превърнал в буркан! Друг е въпросът, че светът вече се превръща в буркан! Колко време един като вас може да оцелее в чужбина с работа за прехрана! Моята професия е същата и страданията са ми същите! Всички почтени хора с грам достойнство, са на вашия хал в България. Опасявам се, че проблемът не е в това да смените държавата си, а мисията – с професия за да не бъркате работата на матрицата! Трябва да спасим мисията си!

Kadebg: asinronia1 Само да обърна внимание, човекът е пояснил, че благодарение на кредити издава списанието и книгите си. Окей, не съм гледала сайта подробно, само тази статия. А това – с кредитите – разумно ли е? Очаква ли се да си избие парите? Надявам се самия автор да отговори, пуснах същия коментар и на неговия сайт.

Ангел Грънчаров каза: Благодаря на всички за отклика, за реакцията и за подкрепата! Ще се постарая да отговоря на въпросите на kadebg: - Когато избрах да уча философия, когато бях приет за студент по философия, бях на 18 години. Казвате да съм мислил, но как тогава човек да осъзнае на какво се обрича като избере такава специалност и професия?! Въпреки всичко аз не съжалявам, че се занимавам с философия, щото разбирам, че там ми е било призванието, сиреч, съдбата. А в други страни, чувам, кадърните хора ги ценели?

За лаптопа, който не се ˝връзвал˝ с нарисуваната картинка. Преди няколко години пак си пребивавах в мизерия, ала бях пушач. В един момент рекох да махна цигарите. Главен стимул за мен беше: като махна цигарите, със спестените пари да си купя нещо, което винаги ми е било мечта: лаптоп. Сбъдна ми се мечтата, вече повече от три години не пуша.

И няма да запаля цигара повече, понеже пък сега имам друга голяма мечта: списание ИДЕИ, което издавам от 10 месеца (излязоха 3 книжки, сега подготвям четвърта), също част от парите за него са от спестените пари заради това, че не пуша. А за кредитите за книги - смятам, че е разумно, другите хора си купуват с кредити разни вещи, аз пък си издавам книгите, мисля, че не е толкова грозна постъпката ми...

Не мрънкам и не се оплаквам. Просто споделям проблема си. Споделих го без мрънкане. Никой друг не е виновен за моето положение освен мен самия. Никого не обвинявам. Само себе си обвинявам. А че живея в тази страна: не аз съм избирал къде да се родя. Грешката ми е, че преди много години, когато за първи път ми дойде мисълта да бягам към нормалния свят, дълго време потисках желанието си, понеже като връх на всичко съм и идеалист и исках нещо да помогна на страната си.

Оказа се, че страната ми не се нуждае от мен и ме обяви за излишен. Сега вече нямам друг избор освен да бягам. А как страната ми заяви, че няма нужда от мен ли? Ще ви кажа: и книгите ми стоят арестувани по складове и борси, и списанието разни печалбари не щат да го разпространяват, понеже било ˝непазарно˝, и понеже било евтино (за студенти и ученици, за млади хора предимно го правим, правим го за всички, които се интересуват от философия. Но явно у нас интересуващите се от философия са прекалено малко. По тази причина моите начинания удариха на камък и вече съм разорен.

Ако си гледах живота, ако пребивавах в безразличие към всичко, ако бях ˝самодоволна свиня˝, нямаше да имам тия проблеми. Но виновен ли съм аз, че не съм такъв - каквито са мнозинството от българите? И не мога да ги хваля, че са такива. Заслужават упрек. Така не бива да живее човекът. По тази причина ˝плюя˝ народа си, но, впрочем, няма как да оплюя всички, щото това са много хора, плюнката ми няка как да опръска всички ;) :D

Пошегувах се малко. Прощавайте ако има нещо. Честно казвам каквото мисля. Може би там ми е грешката, знам ли?

Roza Pavlevcheva: Здравейте, искам първо да се извиня, че пиша на латиница, но нямам кирилица. Аз се казвам Роза Павлевчева. От 8 месеца живея в САЩ. Напуснах държавата поради същите причини. Аз съм на 54 години и искам да живея достойно и да умра така. Не виждах как може да се получи това в БГ. За съжаление нещата в Бг не са оптимистични или поне аз нямам надежда да се променят. Ако имате поне и малък шанс не го изпускайте. Няма нищо страшно… сигурна съм, че ще успеете да се справите. Желая ви успех!!


kadebg каза: Ех, много ми е мъчно за идеалистите :( Абсолютно разбирам.

Но човешката природа си е такава - хората се движат от интереса си, "печалбарите" също. Не може да се очаква човек да купува книги, които не правят живота му по-лесен, и особено когато има други, по-належащи нужди.

Тъжно ми е когато човек упорито държи на романтичната си идея за света. От изкуство трудно се печели, винаги е било така и винаги ще бъде – не само в БГ, навсякъде.

Много ще се радвам, ако заминете в чужбина както искате и ако намерите това, което очаквате... Но мислете внимателно! Много хора възхваляват чуждото, без да са се докоснали до него. Да не стане после като с книгите...

Томи Томев каза: Г-н Грънчаров, книгите Ви са надраснали сегашното време и затова много малко хора имат нужда от тях и ги купуват. С течение на време броят на тези хора, на тези които имат нужда от Вашите философски книги и от списание ИДЕИ, все повече ще се увеличава. Сигурен съм в това. Само не се отказвайте от Вашата просветителска дейност. Започнах да чета книгите Ви (знаете това) и по съдържанието съдя, че почитателите им ще се увеличават.

Анонимен каза: За щастие в момента в пловдивската управа е привлечен Долев – също философ-историк, патриот, кристално чист, монархист и пр. Надявам се да има нужда от вас и да ви помогне. Вие сте капацитет, България не бива да ви губи.

Анонимен каза: Напълно Ви разбирам. И аз като Вас се почувствах излишен в България преди 10 години (или малко повече). Плюс това ме беше яд да плащам данъци в държава, която се управлява от крадливи комунисти. При първа възможност заминах. Не е лесно в началото, признавам, но и не съжалявам, че постъпих така. В САЩ винаги ще си останем имигранти, но в България се чувствах по-унизен. Съветът ми е, не се колебайте много, ако сте се решили!

Поздрави,

П. Вълков

Nightwishcools: Успех!

dhweb: Свободни прислужници и гувернантки? Това някакъв виц ли е

kilikanzer: Професоре, мога да помогна на жена ти – но за Италия. Ама английския няма да свърши работа...

asinronia1: Не знам какво да кажа...преживявала съм същите мъки в търсене на работа за учител, наистина е адски трудно и отчайващо. Може би е по-вероятно съпругата ви да си намери място в Софийска област или в София, но пък това вече ще я натовари с пътуване...

kilikanzer: Личи си, че професора не е близал гъзове на разните му гадове. И „баджанаци и шуреи“ в редовете на властта си няма завалийката..Честните хора не живеят добре... за съжаление.

dhweb: asinronia1, както аз сам правя моите проекти и никой не ги спонсорира освен мен. Предполагам, че не издава книгите си, за да печели пари. Все пак нали е човек на духовното, философ

kadebg: Да, ама всеки избор си има цена, вкл. да си човек на духовното.

asinronia1: При финансиране на която и да е дейност с кредити винаги съществува определен риск, никога няма абсолютно сигурна печалба, особено ако става дума за издаване на сериозна, професионална или учебна литература, която е предназначена за учащи и специалисти, т.е. не много на брой, особено и даже никак не богати читатели, е постижение, ако успееш да си покриеш разходите по издаването и отпечатването, за печалба и дума не може да става. Което не прави ненужно или излишно издаването, разбира се.

Dhweb: Издаването на учебна литература е лично постижение. За съжаление научната работа не е добре заплатена в България, дори човек трябва да инвестира собствени средства, за да я извършва. Но е въпрос на личен избор. Не е коректно един свободен човек да избере сам съдбата си и после да мрънка, че не я харесва.

asinronia1: У нас, за съжаление, тези дейности не са на почит, миналогодишните статистики показаха, че българите са сред най-малко четящите народи – по 0.5 книжка се падало на калпак. Мисля, че една от причините е, че никому не пука за състоянието и развитието на книжния пазар у нас, камо ли за субсидиране на издателски дейности по научна и специализирана литература.

Иначе ще ти разгърнат грандиозни международни форуми за разделно събиране на боклуци, Ако и да нямаме и един завод за рециклиране, но пари за форумите и международността им – бол.

Kadebg: Асин – не, не значи че е ненужно, но е неразумно от финансова гледна точка, че и да се оплакваш от безпаричие... направил си избор, сега защо мрънкаш?

Kadebg: Ееее, ДХ ме е изпреварил ...

Dhweb: Точно. Има много хора, които използват интернет за безплатно разпространение на знанието. А и аз примерно когато си търся научни статии, които ме интересуват, винаги търся в нета, а не по книжарниците

asinronia1: dhweb, не е коректно един свободен човек да избере сам съдбата си и после да мрънка, че не я харесва. Не съм съгласна. Някои неща човек прави не само заради себе си, а и заради други. В случая говорим за един учител, който е написал книги и създал списание в желанието си да подпомага хуманитарното образование на младежите, на които той преподава и въобще хората, които се вълнуват и нуждаят от такова образование.

asinronia1: Това, че не е намерил финансова подкрепа, а собствените му възможности са силно ограничени е похвално и няма място тук да бъде упрекван в некоректност. В края на краищата никому не е бръкнал в джоба, поел е всички рискове за своя сметка. Колцина други биха го направили заради идеалите на образованието?

Dhweb: Това е положението г-н Грънчаров. Животът е борба.

Аз бих и смятам да го направя, но на по-високо академично ниво (дай Боже някой ден)

asinronia1: Интернет може да е много, но не е всичко. Да се информираш от нета е нещо съвсем различно от общуването с книгата, да не говорим, че и електронните книги не са без пари, нито за създаването им, нито за четенето им, така че да не елементаризираме и свеждаме фундаментални процеси до присъствието и използването само на интернет.

Dhweb: asinronia1, интернет може всичко. Този сайт използвам. Разбира се абонаментът струва пари, но има много престижни списания (включително и психология) от всякакви области в е-формат.

Г-н Грънчаров, опитвали ли сте да публикувате в западни списания?

asinronia1: Съжалявам, но не мога да се съглася. И аз ползвам абонаменти, но те не могат да ми заменят удоволствието да прелиствам книги, да си отмятам с молив интересните пасажи, после да се връщам назад, за да препрочета това, което ме е впечатлило, да си правя понякога бележки в полетата. Накратко, думите (файловете) отлитат, написаното остава...

asinronia1: Да не говорим за красивите издания, с илюстрации, луксозни корици, екзотични шрифтове...Имам такова на библията, ами интернет не може да ми го предложи това удоволствие - факт.

Kadebg: Окей, дуплика моля Да, избрал си Философия на 18 години. А като беше на 25,30,35? НЕ КАЗВАМ че е лошо, страхотно е човек да прави каквото иска, но всичко си има цена! Да, по-добре е да дадеш пари за издаване на книги, НЕ Е ГРОЗНА ПОСТЪПКА, но отново – всичко си има цена. Щом не си решил да ги вложиш в нещо доходно, не е редно да се оплакваш после.

Ангел Грънчаров каза: Ако си гледах живота, ако пребивавах в безразличие към всичко, ако бях ˝самодоволна свиня˝, нямаше да имам тия проблеми. Но виновен ли съм аз, че не съм такъв - каквито са мнозинството от българите? И не мога да ги хваля, че са такива. Заслужават упрек. Така не бива да живее човекът. По тази причина ˝плюя˝ народа си, но, впрочем, няма как да оплюя всички, щото това са много хора, плюнката ми няма как да опръска всички.

Пошегувах се малко. Прощавайте ако има нещо. Честно казвам каквото мисля. Може би там ми е грешката, знам ли?

Kadebg: Кадърните хора ги ценят, да, но да говорим реалистично – не знам някой да е забогатял от философия и учителстване... А и ако вие с жена ти отидете на Запад, ще работите неквалифициран труд – не че е лошо – но на това ли му викате ˝ценене˝? Не казвам, че изборите ви са лоши или неправилни. Моята критика е към това, че сте недоволни от СОБСТВЕНИТЕ си решения, а хвърляте вина върху държавата.

Dhweb: asinronia1, на българския пазар въобще не се издава литературата, която ме интересува. За това хората са измислили принтери.

Kadebg: О, и да добавя – човек не може винаги да следва мечтите си.И на мен ми се искат някои работи, но разбирам, че ще трябва да почакат, докато осигуря необходимите предпоставки за тях. Може и аз да искам да издам книга или списание

asinronia1: ˝Щом не си решил да ги вложиш в нещо доходно, не е редно да се оплакваш после.˝ А представяте ли си, ако всички влагаха само в ˝нещо доходно˝, какво щеше да стане? Имам предвид това, което в БГ може да е доходоносно, за да се влага в него - хазарт, проституция, контрабанда...

Изобщо не мога да се съглася с ˝българите СТЕ такива и онакива˝. Няма да обяснявам защо!

Dhweb: Идеята е, че не е нужно човек да печели от всичко, което прави. Някои неща не се правят за пари, стига с този материализъм!

Kadebg: Асин – тук не е въпроса дали неговия избор е добър или лош, а че следва да го ПРИЕМЕ и да не се оплаква от собствените си решения, разбираш ли?

Dhweb: Това е моят интернет ресурс за намиране на учебници и статии, които по принцип са платени

asinronia1: Че той си го е казал човекът – не се оплаква, споделя само огорчението от това, което му се случва и което, вярвам, не може да се определи като ˝справедливо˝ да му се случи, щото не било доходоносно да се влага в издаване на книги в БГ.

asinronia1: dhweb , пиратлък, а? Ей затова аз в скоро време едва ли ще кача в нета мои книги, статии и т.н., за да не се обезценява и без това силно неглижирания у нас интелектуален труд на пишещите книги, научни статии и учебници.

Ангел Грънчаров каза: Хвърлял съм бил вината върху държавата... не точно държавата, може би историческата ни участ като народ е такава, а за тази наша участ аз самият нямам вина; не аз докарах болшевиките тука да правят комунизъм, заради което плащаме още и скоро няма да се разплатим. Ако живеех в нормална държава, може би щях да постигна много повече. В такъв случай нима условията, в които съм бил поставен, и които не зависят от мен, нямат дял в правенето на моята съдба?

Аз казах, че изцяло поемам отговорността и вината за това, което съм постигнал - или не съм постигнал! Не разбирам в какво е проблема?! Но нима човек, когато пише за своята ситуация, непременно трябва да бъде мъмрен за това, че си го е позволил?! Трябва да мълчи, така ли?

Dhweb: asinronia1, според мен авторите не губят от моя пиратлък. Бих си купил книгите/статиите, ако имаше от къде и как. Иначе, ако толкова параноично браниш интелектуалния си труд, просто си дръж материалите заключени в бюрото

kadebg: ˝Ако живеех в нормална държава, може би щях да постигна много повече.˝ – не е достоен аргумент. Аз пък ще кажа: А може би не. Може би наистина аз погрешно изтълкувах тона на статията – на мен много ми приличаше на мрънкане. Но добре, може би само на мен така ми се е видяло.

dhweb: Ангел Грънчаров, вместо да насаждате нихилизъм, защо не опитате с обратното? Всички знаем какво е на Запад.

Ангел Грънчаров каза: dhweb пишеш: “Аз бих и смятам да го направя, но на по-високо академично ниво (дай Боже някой ден)” А защо смяташ, че моето ниво не е ˝високо˝ и ˝академично˝? Чел ли си списание ИДЕИ? Мнозина казват, че е на най-високо и на съвсем академично ниво. Моя милост е преподавала и на студенти години наред. Както и да е де, понеже ний, българите, често обичаме да се изказваме за неща, които не познаваме, та затова реагирах...

dhweb: Доколкото съм запознат сте учител, а не преподавател в университет. За това го написах. Каква научна степен имате? И под академично имам предвид в специализирани списания например. Всъщност не съм психолог, не съм чел списанието ви и не бих могъл да кажа какво е нивото му.

Kadebg: ДХ - две неща. 1) За изказванията ти относно интелектуалния труд ми иде да те фрасна с кактуса по главата. Това си заслужава отделна тема, затова млъквам. 2) Какво знаем за Запад и кои сме ˝всички˝ ? Питам, защото в малкия град се носеха пак така митове и легенди за заплатите в Големия град, които ˝всички знаеха˝ как са – нали, под 2000 лв там заплати НЯМА ...

asinronia1: Ти пък сега – гузен, негонен бяга. Що се докачаш толкова? Не съм чак такъв скръндзьо, както си мислиш. И електронно списание направих и с доста усилие го поддържам, щото и то е подобно на Идеи, но в електронен формат и текстове имам из нета в разни електронни издания, така че ползвам всички канали, но умерено и в съответни граници, щото от много потропване по клавишите, направо оставаш без личен почерк – буквално и преносно.

Ангел Грънчаров каза: dhweb , а какво е на Запад? Кажи, че аз не зная, макар че, както твърдиш, ˝всички знаели˝. Аз пък искам да ти кажа поне това:... нещата, за които ˝всички всичко знаят˝, обикновено нищо не струват - и са напълно негодни...

dhweb: kadebg, с кое не си съгласна? На Запад науката е светлинни години напред, поне в моята област. Предполага и че в другите области е така. Това на Запад.

Kadebg: ДХ - понеже стана дума за пари, труд, достойнство – това имах предвид за Запад. АИГ – стига вече с това ˝ние българите всичко знаем˝ - нямам втори кактус.

asinronia1: Ми не е баш така, да ти кажа. Не знам за твоята област, ама за философията и обществознанието не са чак такива светлинковци. Казвам го от това, което имам като наблюдение и впечатление от разни конференции, гост-лектори и пр. Веднъж се наложи да дандирикам един немски професор, чиято лекция ми беше адски досадна, макар и в област, близка до моята. Иначе човекът си беше екстра, ама идеите някакви никакви такива, прекалено джонроузовски.

Dhweb: Може, защото при философите материалната база не влияе на качеството на академичната работа

Ангел Грънчаров каза: dhweb работил съм, преподавал съм философия в Пловдивския университет; през 1992 година, когато зарази ˝академичната автономия˝ другарите изгониха философията от университета, аз нямах друг избор, освен да последвам философията и да отида да работя в училище. Но ми се струва, че Вие имате прекалено ниско мнение за учителите – и прекалено високо за нашите ˝академици˝ от ˝университетите˝ ни. Вие не допускате ли, че някой учител може да е на по-високо ниво от преподавател във фалшив университет?!

asinronia1: Влия си и още как, ама сега няма да се впускам в подробности, че много ще се отклоним от темата.

Dhweb: Щом смятате, че университети са фалшиви, публикувайте статии в реномирани международни списания Мисля, че учителите са по-ниско в йерархията от университетските преподаватели. Все пак, за да станеш учител ти е достатъчен бакалавър (4 години в университета), а за да станеш доцент предполагам знаете какви са изискванията (научна дейност, публикации и т.н.).

Dhweb: Аз се занимавам с природни науки, например колегите ми работят с микроскопи от 60-те години, а когато отидат на Запад гледат, като циганчета пред сладкарска витрина (образно казано). Нещата, които тук се правят по един начин и изискват месеци работа, там се правят за часове със съвременна техника. Българската наука (поне естествените) е в окаяно състояние.

asinronia1: Аз вече допускам всичко, като знам какви университети ни се нароиха, особено в хуманитарните специалности, но предвид новопръкнатия в Перник, техническите ги грози същата участ, заради която имаше лаф – като знам какъв съм инженер, не смея да ида на лекар.

Ангел Грънчаров каза: dhweb, акцентирате прекалено на формалните, не на същностните неща. Имам чувството, че живеете някъде на небето? Вие знаете ли как се става доцент у нас? А как се защищаваше дисертация у нас знаете ли? Поинтересувайте се и тогава ще мислите иначе...

kadebg: На бас че после ще каже – ˝всичко става с връзки˝!

asinronia1: dhweb, мда, естествените науки се нуждаят от лабораторни условия и техника, за да се развиват успешно. Иначе е все едно, да вържеж устата на учителя и да го караш да преподава урок. Между другото, по тоя повод да отбележа, че в хуманитаристиката например, западняците гледат с пренебрежение на електронното публикуване и издаване, защото знаят, че то се прави от безпаричие и заради икономии. Много по-голям авторитет имат книжните издания.

Dhweb: Ех, какво излиза г-н Грънчаров, че всички доценти и професори са ментета?! Да знам как се става, познавам и общувам с такива. Знам и как се защитава дисертация, но както знаете вече няма ВАК и нещата се променят лека полека.

niki261: Никъде от работа не се става богат, но можеш да си живееш добре и почувстваш човек. На колко от вас им се е случвало да си напълнят 2 пъти в месеца резервоарите на колите догоре, колко от вас като влязат в магазина купуват това което им се яде, а не най-евтиното, колко включиха ел.печка без да се притеснят колко ще платят???? Е АЗ НЕ ИСКАМ ДА СЪМ БОГАТ, ИСКАМ ДА СЪМ ЧОВЕК,

asinronia1: Аз знам как се става доцент у нас и как се защитава дисертация, но знам как става и навън - не мислете, че има много голяма разлика, защото няма.

Dhweb: niki261, Ами стреми се към това, което искаш. Да се почувстваш човек е много общо казано.

Kadebg: УРААА Най-накрая!

asinronia1: Аз май съм още на ниво ...гълъб.

dhweb: А аз съм на ниво кокошинка, но животът е пред мен.

Kadebg: Еееее, хехехе, браво бе, вие двамата ме разсмяхте! Втори път днес!

Ангел Грънчаров каза: Разбира се, че не всички доценти и професори у нас са некадърници, но не вярвам че Вие ще се осмелите да твърдите, че са все гении и таланти Както и да е, всеки си има мнение, но ми е тъжно когато срещна човек, който, да речем, е мислещ, пък страда от разни общоразпространени скрупули и предразсъдъци спрямо едно или друго нещо. Един такъв предразсъдък е, че учителите ни били не знам какви си. Дами и господа: не смейте да ругаете и да подценявате този мъченик, българският учител!

Не позволявам дума да се издума против българския учител! Щото всички вие, дето скептично присвивате устни, че учителите ми били такова и онакива, също сте станали някакви личности благодарение на български учители!

dhweb: Никой не подценява българските учители, нито омаловажава труда им. Просто са по-надолу в академичната йерархия, да не кажа почти извън нея. Относно професорите и доцентите, мога да коментирам само тези, с чиято дейност съм запознат И все пак, помислете за публикации в международни списания

Ангел Грънчаров каза: Не позволявам дума да се издума против българския учител! Щото всички вие, дето скептично присвивате устни, че учителите ми били такова и онакива, също сте станали някакви личности благодарение на български учители!

Kadebg: АИГ – срещу българите може, а срещу българските учители – не?

asinronia1: Леле, направо курник заформирте. Иначе да отбележа за протокола, била съм учител. По философия.

asinronia1: dhweb , имам публикации в международни, но и там се робува на авторитети, рядко се плаща и като в нашите се разчита, че си даваш текст заради честта и славата, а не защото е труд, който би трябвало да си има своята цена.

Ангел Грънчаров каза: Аз съм имал публикации в най-авторитетните ˝академични˝ и ˝научни˝ (да употребя любимите Ви думи!) списания още когато съм бил на 26-30 години. И съм написал и дисертация, и книги, сам издавам сега списание. Ето че аз самият не се вмествам във Вашата представа за учителите, че трябва да се непременно ˝неакадемични˝. Познавам много български учители, които превъзхождат във всяко едно отношение смешните и жалките ни доценти и профанесори в български университети.

Dhweb: Не знам относно робството на авторитети. Във всяка сфера е така и това е нормално. Но тези публикации са единствения начин да се докажеш пред общността, не изключвам участието на научни форуми, конференции и прочее. Пари могат да дойдат само, ако работиш по проект. В Западна Европа и заплатите са добри и се отпускат много пари за научна работа, така че там учените имат пари. По-дяволите, там дори докторантите и постдокторантите са супер заплатени.

Ангел Грънчаров каза: С абстрактното понятие ˝българи˝ може да се прави всичко тъкмо щото е абстрактно Но българският учител не е абстракция, казах, той е мъченик. Ако Ви харесва, хулете мъчениците, това у нас не е новост...

dhweb: Ангел Грънчаров, това кой кого превъзхожда е вашето субективно мнение. В науката всеки трябва да доказва способностите си. Аз говорех за съществуващата йерархия, която не съм измислил аз, така че смекчете тона

Българи е абстрактно понятие?!? Обяснете.

asinronia1: Така е, за разлика от БГ, в други страни се инвестира в образование и наука. Учители и преподаватели не се чудят как да оцеляват, а как да се усъвършенстват. У нас е точно обратно - постоянно ти изобретяват някакви нови критерии, учебни планове, атестации, с които ти поставят все по-нови и по-високи изисквания, на които трябва да отговориш, не за да ти порасне заплащането, а за да си защитиш мижавата заплата. Т.е. стимулирането е подменено със стагниране.

Това за проектите е абсолютно вярно, както и че се отпускат достатъчно пари за тях, а не като нашето просветно министерство - да обявяват нулеви години за изследователските проекти.

Kadebg: Ангел Грънчаров – казвам нещо за последно и после няма да се хабя повече. С мислене като ˝ние българите сме такива и онакива˝, ˝България е такава и онакава˝, ˝Това и онова у нас не е новост˝ и прочее негативни изказвания не помагаш на никого, само пречиш. Да не говорим, че не е вярно и е абсолютно нелепо да обобщаваш така. Проблемът е, че много хора мислят така, и оттам тръгват проблемите. ˝Когато корабът започна да потъва, капитанът се усмихна. Защо, попитаха го. Сетих се кого да обвиня, каза той˝

Dhweb: kadebg, има и друга приказка. Винаги плъховете първи напускат потъващия кораб.

asinronia1: Ей, ма много сте лоши значи. Стига тормозили човека, малко ли му е разорението, че отгоре на това и вашето настървение да търпи. Я по-толерантно, моля!

Dhweb: Не понасям нихилизма, с който от години ни заливат...

Ангел Грънчаров каза: Понеже стана дума за учители, ето нещо за (и от) един такъв. И също ако искате можете да видите и това.

Понятието ˝българи˝ е твърде абстрактно понятие. Всеки от нас е, предполага се, българин, но това ˝българи˝ никъде реално не съществува, то е абстракция, общо понятие. Да бъде хулено едно общо понятие е смешна работа Да ти се обиди едно общо понятие е още по-смешна работа. Понятията нямат душа и не могат да бъдат обиждани :-) Само личностите могат... вярвам, че сега ме разбрахте поне отчасти

asinronia1, ярно говорите и съществени неща сте казали. Няма нищо, свикнал съм да ме ръфат, да ме поучават, мъмрят и пр. За 26 години учителстване друго комай не съм получавал...

Млади са, затова така; нищо не знаят, а говорят абстрактно; ний, дето сме изстрадали всичко, мислим иначе, иначе виждаме нещата, знаем къде са болките, щото много ни е боляло. А това, че са оптимисти и си мислят, че всичко, що фърчи, се яде, може и да е добре: то е добродетел на младостта. Но когато младостта вземе да поучава стари и препатили хора като мен, е малко невъзпитано, но сме свикнали... няма нищо

asinronia1: Така е, всяка възраст има своите предимства и недостатъци, но личният опит си остава уникален, което прави споделянето му необходимо, не само за да се предпазим от чужди грешки, но и заради примерите, които ни предоставя.

Dhweb: Не мисля, че етносът ни е абстрактно понятие, но както и да е. Това, че сме оптимисти, значи че имаме желание да живеем и да се борим.

Lubimo: Ако се върнете и прочетете коментарите с изненада ще видите какви са българите, кои мислят позитивно, кои са си продали душата и кои смятат споделянето като мрънкане! На чужд гръб и сто тояги са малко! Молете се да не ви застига съдбата на този човек, защото за да напише това, страданието му е било в степени по-голямо! Не мога да спра да се питам, къде се дяна човешкото в хората! Този човек не иска ˝акъл˝, а разбиране и най-вече доказва симптоматиката на един лош процес с непредсказуеми последици

Dhweb: Аз мисля позитивно. Защо си мислите, че примерно на мен ми е лесно? Обаче бачкам по 18 часа на ден и не се оплаквам. Статията е чисто мрънкане на един отчаян човек. Да не би родителите ни да живеят по-лесно, а бабите ни с по 150 лв. пенсия? Всеки изпада в дупки и от него зависи дали ще излезе от тях. Но най-лесното е пораженски да подвие опашката и философски да мие чинии и кенефи в Англия. Но и там парите няма да му стигат, защото цените са други и там ще мизерства.

Не искам да обиждам или наскърбявам никой. Г-н Грънчаров, вярвайте и всичко ще се оправи! Това е което искам да ви кажа.

Ангел Грънчаров каза: dhweb да имате много здраве от мен: не съм отчаян изобщо! Боря се, драги. И не мрънкам. Никакъв психолог не сте, както сам по-горе го признавате, ала да давате присъди, по добър нашенски обичай, можете - и с охота го правите. Коректното е човек като много-много не е сигурен за какво точно става дума да си премълчи, ама где тая добродетел.

Младостта обаче Ви оправдава донякъде. Жив и здрав да сте. Ще Ви кажа нещо на изпроводяк: оня, който разбира що е свобода, никога не дава съвети на друг човек, още по-малко пък присъди... Свободните по дух хора най-високо от всичко ценят достойнството – своето и на човека до себе си. На ближния, пък и на ˝далечния˝...
А пък когато на някой му е мъчно и изразява страданието си, да му навираш в носа разсъдливите си банални съвети е нещо като гавра, ако ме разбирате що искам да кажа...

Dhweb: Не съм психолог, но статията ви звучи доста пораженски ˝ако някой българин на Запад има нужда от възпитателка (гувернантка) за децата си, а също и от чистач и готвач, нека да се обади, изобщо не държим да ни плаща много, колкото да живеем и колкото да мога , оттам, да продължавам да издавам списание ИДЕИ (то струва 350 евро на 3 месеца).˝ Формата за коментари е за това, да се пишат коментари.

Т.е. единственото което искате от мен е да ви съчувствам и да роня крокодилски сълзи за вас, без дори да ви познавам. Г-н Грънчаров, хиляди българи, съвсем не абстрактни биологични единици, са във вашето незавидно положение. Борете се!

Ангел Грънчаров каза: Благодаря! Това и правя цял живот! Човешко е на моменти човек да се почувства слаб и безпомощен, да се отдаде на отчаянието, ала това са моментни състояния; докато сме здрави и живи – да благодарим на Бога за това! – ще се борим и нататък, ще сме още по-силни след минутите на резигнация на жизнената сила...

dhweb: Това вече е друго!

Barmolino: Корабът отдавна е потънал, спасителни лодки няма понеже капитаните са го напуснали преди да потъне или казваш fuck off на държавата която само те мачка и тъпче или оставаш роб. Разберете това докато е време. В България няма политика има мафия. Прост пример: ББ какъв политик? Е този Охранител какво знае за управляването на една държава?! Ама другите преди него чеп за зеле не става от тях. Лошото е, че не нищо не може да се направи за да се оправим затова и българите изчезват един по един и не се връщат.

dhweb: Щом си изгубил вяра, изборът е твой. Бягството е най-лесния вариант за “спасение”.

kilikanzer: Бе! Дано да се опраят нещата!

Barmolino: Нещата са се оправили, но не за нас ами за тях. Тези, на които гласувахме доверие, на които вярваме – и те се възползват от това и ни въртят на малкия си пръст.

Opozition: Ангел Грънчаров, аз също ще замина и както казват в Америка ˝so soon˝, знам, че никак няма да ми е лесно, но в Бг бъдеще няма, искрено ви пожелавам успех във всичките начинания.

Barmolino: Само да добавя. Като вече заминал не си мислете, че живота ви извън страната ще е по-лесен и всичко ще ви се поднася на тепсия. Ако някой ви е казал, че всичко е лесно и ще станеш богат още докато се приземиш на така желаната земя много се лъжете. Да, ще станете душевно богати и ще израснете на мислене и начин на отношение към вас самите и към хората.

Savlena: Не, не е бягство, а вариант за спасение на ˝умните и знаещите, подвластни на можещите и силните на деня˝ – леко перифразирам Иречек. Но, уви, в съвременните български условия е факт!

Barmolino: Така е…

20-ТЕ НАЙ-ЛЕСНИ НАЧИНА ДА СТАНЕШ БОГАТ

Повечето хора преследват успеха като работят здраво, жертват личния си живот и дори здравето си с една едничка цел - богатство. Не винаги обаче нещата стават по този начин, пише Businessweek.

Някои късметлии нямат нужда от диплома от престижен университет или години в разработка на ново лекарство. Това означава просто да бъде направено колкото се може по-малко и въпреки това да се спечелят повече пари, отколкото човек някога си е мечтал.

Ето и някои от най-лесните начини човек да натрупа състояние:

Да спечелиш от лотарията

Повечето хора си мечтаят да спечелят от лотарията само веднъж, но жителката на Лас Вегас Джоан Гинтер печели невероятните четири пъти. Според ABC News Гинтер е печелила четири пъти през последните 17 години.

Тя печели 5.4 млн. долара през 1993 г., 2 млн. долара през 2006 г. и 3 млн. долара през 2008 г. Най-голямата й печалба идва през 2010 г., когато с билет за 50 долара тя взема 10 млн. долара.

Да наследиш състояние

Наследяването на състояние може да се окаже трудна работа от емоционална гледна точка (а и държавата ще си иска своето), но това е един от начините, по който хората забогатяват без да са работили особено. Кристи Уолтън, например, вдовицата на Джон Уолтън, който е син на основателя на веригата магазини Wal-Mart Сам Уолтън, наследява богатството на съпруга си, след като той загива в самолетна катастрофа през 2005 г. Състоянието на съпруга й, което се оценява на 22.5 млрд. долара, я прави един от най-богатите хора в света, според сп. Forbes.

Да заложиш на правилния кон с чужди пари

Тексаският софтуерен предприемач Глен Фулъртън печели 900 000 от конните надбягвания Кентъки Дърби през тази година. Още по-хубавото е, че той дори не залага със собствени средства. Фулъртън, който е новак в залаганията печели лотарийно залагане за 100 000, спонсорирано от Churchill Downs и CNBC да заложи цялата сума на някои от конете в надбягването. Изборът му пада на кон Super Saver, чийто коефициент е 8 към 1. Конят не го подвежда.

Да вкараш топката за голф в дупката с един удар за 1 млн. долара

Това е предизвикателство, с което дори повечето професионални голфъри няма да се справят. Джейсън Харгет, мениджър на ресторант и баща на четири деца се включва в последния момент в подобно състезание с награда 1 млн. долара, организирано по време на голф турнир в САЩ през 2009 г. Той за малко се отказва от участие поради контузия на китката, но за щастие решава да остане на голф игрището. Харгет вкарва топката в дупката с един единствен удар със стика на брат си и печели наградата.

Да купуваш акции и да ги държиш в портфейла си

Дългосрочните инвестиции в акции могат да се отплащат добре. Жителката на малко градче в щата Илинойс Грейс Гроунър работи като секретарка във фармацевтичната компания Abbott Labs в продължение на 43 години. Тя купува три акции на компанията за 180 долара от специална емисия през 1935 г. и ги задържа в следващите седем десетилетия. Компанията прави сплит на акциите на няколко пъти като Гроунър реинвестира дивидентите. Когато тя умира на 100-годишна възраст през тази година, Гроунър вече е разполагала със 100 000 акции на стойност около 7 млн. долара.

Банката да добави няколко нули към сметката ви

Бихте ли приели милиони, ако трябва да живеете като беглец? Двойката новозеландци Лио Гаои и Кара Хъринг имали собствен бизнес в страната си. През май миналата година Гао подава молба за овърдрафт в размер на 100 000 новозеландски долара от Westpac Bank. Вместо това, вследствие на грешка той получава 10 млн. новозеландски долара (около 6 млн. щатски долара по това време). Гао прехвърля част от средствата в различни сметки в Китай и Хонконг. Двамата напускат страната и се укриват оттогава. Има информации, че в момента са в Китай. Westpac Bank успява да си възстанови част от парите. (Служителката на банката, която прави грешката при превода, е уволнена миналия август, след като прави втора грешка при превод на заем, при която обаче банката не понася загуби.)

Да намериш съкровище в мазето си

Всеки си мечтае вехториите, които има вкъщи, да имат не само сантиментална стойност, но също така и огромна парична стойност за колекционерите. Това рядко се случва, но едно американско семейство наскоро открива копие на рядко срещаното първо издание на поредицата комикси за Супермен Action Comics No. 1, от юни 1938, докато разчиствало мазето си, в подготовка къщата им да бъде иззета от банката. Комиксът се оценява на 250 000 долара и се очаква да помогне на семейството да запази къщата си.

Да ви излезе късмета при гаражна разпродажба

Плесенясалите кашони при следващата гаражна разпродажба на някои от съседите могат да са доста по-ценни, отколкото на пръв поглед - със стотици милиони долари по-ценни.

Художникът Риск Норсиджиан купува 65 снимкови негатива при гаражна разпродажба преди 10 години, за които се смята, че са правени от легендата във фотографията Ансел Адамс през 20-те и 30-те години на миналия век. Автентичността им се поставя под въпрос, но търговецът на предмети на изкуството от Бевърли Хилс Дейвид Стрийтс смята, че стойността им може да 200 млн. долара.

Да се омъжиш за някой богаташ

Любовта е над всичко, казват романтиците, така че няма нищо лошо човек, докато изживява любовта, да се наслади и на някои от луксовете на живота. Кой знае това по-добре от Меланиа Кнаус, словенският фотомодел, която през 2005 г. стана третата съпруга на милиардера Доналд Тръмп? Според сп. Forbes състоянието на Тръмп се оценява на 2 млрд. долара. Двойката има предбрачен договор.

Да се разведеш с някой от Бийтълс

Разводите са неприятно и емоционално нещо и в тях няма нищо лесно. В някои случаи обаче едната от двете страни си тръгва с огромна сума пари. Дали е трудно? Да. Дали е рентабилно? Понякога. След четири години брак Хедър Милс получи около 50 млн. долара при развода си с бившия Бийтълс Пол Макартни през 2008 г.

Да се родиш богат

Някои хора се раждат със сребърна лъжица в устата, а други също така получават армия от прислужници и кралство, което трябва да управляват. Кралските особи все още са се сред най-богатите в света. Да вземем султанът на Бруней Хаджи Хасанал Болкия, например, чието състояние се оценява на 20 млрд. долара, според Forbes.

Да завеждаш съдебни дела

През 2003 г., Седрик Макара от Ню Йорк печели съдебно дело и обезщетение в размер на 3 млн. долара, след като наранява ръката си в сградата, където работи. Той заявява, че е вкарал ръката си в дупката на врата на тоалетната където би трябвало да бъде бравата. Той дръпнал вратата точно в момента, когато някой я бутнал като по този начин увредил сухожилията на палеца си. В резултат на това ръката на Макара е оперирана, а той не ходи на работа в продължение на шест месеца. Макара съди собственика и мениджъра на сградата.

Да намериш злато с метален детектор

Докато някои хора събират тен на плажа, други претърсват пясъка с метални детектори за изгубени бижута и пари. Понякога плячката им се оказва доста по-голяма. Такъв е случаят с Тери Хърбърт, безработен британец, който открива злато във фермата на свой приятел в Стафърдшир. Той намира 1 600 артикула англосаксонско злато и сребро, като някои от тях датират от 7-ми век. Общата им стойност е 3.285 млн. паунда (или около 5.1 млн. щатски долара). Хърбърт ще получи половината от сумата.

Да дадеш на Марк Зукербърг 1 000 долара

Предприемачът Пол Селия твърди, че през 2003 г. наема студентът от Харвард Марк Зукербърг, за да напише софтуерен код за неговата компания StreetFax и инвестира допълнителни 1 000 долара в нов проект, който 18-годишният първокурсник започвал, наречен "The Face Book." Според Селия двамата подписват документ, който сега му дава правото на 84-процентен дял в във Facebook, който се оценява на 21 млрд. долара. Адвокатите на Facebook твърдят, че искът на Селия е безпочвен, но в края на юни той завежда дело срещу CEO-то на Facebook Зукербърг и срещу самата компания. Ако Селия спечели делото, може да забогатее с над 17 млрд. долара.

Да уловиш бейзболна топка, с която е поставен рекорд и после да я продадеш

Човек трудно се отказва от подобни трофеи, но достатъчно голяма цена, би притъпила болката от раздялата. През 1998 г. ученият Фил Озерски хваща топката, с която Марк Магуайър от Oakland A's удря рекордния си 70-ти хоумрън за сезона и я продава няколко месеца по-късно за 3 млн. долара. През 2007 г., Мат Мърфи от Ню Йорк продава топката, с която Бари Бондс прави рекордния 756-ти хоумрън в кариерата си за 752 467 долара.

Да продадеш някои играчки

Жена от Калифорния продава колекцията от 275 играчки от серията Transformers на покойния си съпруг за 1 млн. долара през 2007 г. Тя й съпругът и започват да купуват играчките в периода 1984 - 1987, докато той се възстановявал от катастрофа с мотоциклет.

Да регистрираш популярен домейн

Каква е любимата ви напитка? Храна? Дейност? Направете си списък и вижте дали някои от тези думи вече са използвани в имената на домейни. Идеята може да се окаже за милиони. Собственикът на софтуерна компания в Мериленд Крис Парк продава на търг домейна Pizza.com за 2.6 млн. долара през 2008 г. Парк регистрира домейна за 20 долара през 1994.

Да имаш любовна афера с важна клечка

Мълчанието е злато, особено когато ръководител на голяма компания не иска да се научават неща от личния му живот. Организаторката на събития Джоди Фишер и Марк Хърд, който наскоро подаде оставка като главен изпълнителен директор на Hewlett-Packard, постигат извънсъдебно споразумение за неопределена сума. Тук не става дума само за CEO-та. Твърди се, че голфърът Тайгър Уудс е платил на бившата си любовница Рейчъл 10 млн. долара, за да не споделя подробности от тяхната афера.

Да живееш върху петролно езеро

Късметът се усмихва на жителите на градчето Стенли в Северна Дакота през 2008 г., когато петролни компании започват да проявяват интерес към извършването на сондажни работи на тяхна територия и откриват огромни резерви. В резултат на това, градът процъфтява и много от жителите му бързо стават милионери.

Да играеш твърдо със строителните предприемачи

Ако притежавате последния имот, който пречи за стартирането на голям нов проект, това може да ви донесе доста пари. През април Дейниъл Голдстийн, собственик на последния имот, заставащ на пътя на проекта Atlantic Yards в Бруклин, Ню Йорк продава тристайния си апартамент за 3 млн. долара, което с около пет пъти повече, отколкото е заплатил за него през 2003 г.