Дискусия за пътя на България

Публикацията от 23 март 2011 г. под заглавие Покана за дискусия: Къде е мястото на България - с чуждия ни по манталитет Запад или с толкова близката ни "братска" Русия? предизвика интересни коментари, които публикувам отделно, понеже са една добра основа за още по-дълбоко вникване в темата, имаща съдбовен за нас, българите, характер; моля ако някой от участниците в дискусията забележи, че нещо съществено е от неговия коментар е изпуснато, да каже, ще го поправим; та ето коментарите, които едва сега смогнах да подредя и да подготвя за публикуване:

Анонимен каза: Добро утро! Допада ми статията. Аз също живея в чужбина и виждам, че имаме сериозни разлики по отношение на ценности, морал и поведение. Най-удивителното е, че ние можем да селекционираме тези качества и да ги модерираме по свой начин, който определено ни тласка напред. За мен тези разлики са причина местните хора да ни се възхищават тайно, а открито да се дистанцират от нас. Естествено има и много, които не крият симпатията си и респекта към нашата образователна система и традиции. Попаднеш ли на такъв човек и работодател стремително изкачване по стълбата на успеха ти е гарантирано. Аз също мисля, че нашето място е при народи с нашия манталитет и природен интелект. Забелязвам, че тези, които много бързо се дистанцират от всичко положително в българина, много бързо се превръщат в консуматори и немислещи хора. Те нямат собствено мнение, собствена гражданска позиция и естествено се превръщат в част от безлична маса, чийто бог са единствено парите. В тези среди не се коментират книги, не се ходи на концерти, отсъства топлината във взаимоотношенията. Отдавна не бях срещала подобна статия в българските страници и сега се радвам, че отново се повдига темата за духовността на българина. Приятен ден на всички читатели на този блог!

Томи Томев каза: "Русия, въпреки че е богата страна, никога не е имало възможност за печалба на пари както на Запад и в Америка."

Тези думи ще коментирам така: Русия никога не е била управлявана в полза на хората, в полза на обществото, а в полза на вечните си имперски амбиции да владее на всяка цена колкото си може по-голяма част от света, пък и, защо не и целия свят. Обикновените руски хора винаги са живеели зле. Дори по време на комунизма бяха много по ограничени и от нас българите. Ние все пак сме по близо до цивилизована Европа.

Българинът, независимо какъв искат да го изкарат разните анонимни застъпници на близостта ни с руснаците, е по-интелигентен, и по европеец отколкото азиатец. Затова аз мисля, че нашето място е в Демократична Европа, а не в обятията на Русия.

Анонимен каза: Имам чувството, че на някои хора им харесва да бъдат съпричастни с народи, които са изгубили (или никога не са притежавали) християнски морал и поведение. Според мен там е основната беда – 50 години комунизъм и див атеизъм са "затрили" всичко човешко и почтено в народа ни – виждаме едни овълчени, подли и крадливи хора, възпитаващи в същия дух децата си и оправдаващи се с демокрацията от западен тип. Ами щом им харесва, наистина да отидат в нещастната Русия. Казвам "нещастна", защото народът й не е виновен, че от крепостничеството направо е преминал в комунистически модел държава, внесен отвън комунизъм по теориите на двама или трима луди, които са си правили експерименти.

Руснаците нямат чувството за собственост, защото никога не са притежавали такава. Да живееш безотговорно и да чакаш от държавата подаяния, това е и желанието на голяма част от българите, тук Величеството беше право – чипът ни наистина се е сбъркал. Аз също имам приятели в Канада, там са от 80-те години, устроили са се чудесно и нямат никакво желание да се завърнат в България. Идват си само за малко да видят близките си и пак си заминават в една чудесно уредена страна. А тези, които без образование отиват и не могат да се реализират, те и тук са същите неудачници, но такива ще са и в Русия. Dobrata

Анонимен каза: Българите много обичат да разсъждават на народопсихологически теми, макар че тук се засягат и други сложни и важни цивилизационни и философски въпроси, на които не може да се отговори в няколко реда. Необходими са няколко предварителни забележки.

1. Никой не отрича, че нещо като национален характер, манталитет и народопсихология съществува. Според психоаналитика Карл Густав Юнг народите развиват нещо като колективно подсъзнание и особен манталитет в резултат на особения си исторически опит. Въпреки това трябва да сме предпазливи с генерализациите. Не всички хора отговарят на общоприетите клишета и не всички могат да бъдат поведени под един знаменател. Така например е много по-вероятно един швед, руснак или поляк да е алкохолик, отколкото един българин. Но от това не следва, че всички шведи, руснаци ли поляци са алкохолици, а всички българи – трезвеници и въздържатели. В Европа като цяло е много по-вероятно да се натъкнеш на изтънчен интелектуалец, отколкото в Америка. От това обаче не следва, че всички американци са простаци, а всички европейци префинени интелектуалци и т.н.

2. Националният характер не е нещо абсолютно неизменно, дълбоко вкоренено едва ли не на генетическо или някакво друго тайнствено ниво, а подлежи на изменения. В случая с България това се проявява особено драстично няколко пъти – при покръстването 864, след падане под византийска и турска власт, след Освобождението 1878 и след 1944. Римляните например в течение на историята също много са се изменили – от суров, дисциплиниран, войнствен, суров наров в началото до изнежени страхливци и мързеливци в късната античност и неслучайно варварите накрая унищожават Римската империя. А днешните италианци едва ли имат много общо със Сципион и Катон.

Нещо повече: комунистическото господство в Източна Европа до голяма степен нивелира националните особености, поради което източноевропейските народи днес а много по-близки помежду си, отколкото са със западноевропейските. Така например един източногерманец по манталитет днес в много отношения е по-близък до един българин, отколкото до един западногерманец. Впрочем източногерманците днес са най-деморализираният посткомунистически народ, не румънците, унгарците или българите, но сега няма да се спирам на това.

3. Политическият и обществен живот на една страна, разбира се, е до известна степен функция на националния характер, но не винаги зависимостта е еднозначна. Така например българската политика от 1944-1989, но и след 1989 се диктува в много по-голяма степен от заповедите, нарежданията и желанията на Москва, отколкото от „националния характер” и въжделенията на българите. Между другото в комунистическата идеология националните особености са второстепенни. Комунистите схващат историята като класова борба и слабо се интересуват от националните моменти. Според тях пролетариите от целия свят нямат националност, затова трябва да се „съединяват”. Генералните секретари на КПСС не се виждаха като приемници на царска Русия, нито пък Георги Димитров, Вълко Червенков и Тодор Живков се смятаха за наследници на хан Аспарух, Стефан Стамболов или цар Борис Трети.

Често се правят сравнения между руснаци и българи, според мен съвсем неоправдано. Руският национален характер е много по-различен от българския дори само поради причината, че двата народа имат коренно различна историческа съдба, съвсем различни са като демографски потенциал, география и климат на обитаваната среда и т.н. Освен това славянската кръв у руснаците е сравнително голям процент, а българите определено не са славянски народ. Дори само на външен вид българите са много различни от руснаците. При това и руснаците са силно повлияни и модифицирани от комунизма. Русия очевидно не е Западна страна, но не се знае как щеше да се развие, ако не беше попаднала под комунистическо робство. А руската революция 1917 не беше историческа необходимост, а една случайност. Дори украинците, които са най-близкият до руснаците народ, в много отношения силно различават от руснаците.

Датският ориенталист Регнар Расумсен казва: „... Ориенталската (източната) политика е основана на връзки между индивиди. Тя не е основана на абстрактни принципи като закон, морал или етични кодове. Ключовата дума е: лични връзки. Има значение кой за кого е женен. Принадлежността към кланове е определящият фактор. Държавата и законът не могат да съществуват поради простата причина, че кланът е най-голямата единица, която отделният гражданин разпознава. Всяко нещо, което се опитва да поеме власт над клана, веднага се редуцира до „вражески клан”. Идеята за държава или правителство е един абсурд в клановото общество.

Русия принадлежи към ориенталския (източния) свят. Този факт трябва да бъде добре разбран, преди да можем да схванем руската политика...”

А един американски анализатор пише: „Китай и Русия споделят много присъщи характеристики, които ги предразполагат да бъдат нации-хищници:

● Голямо население от слабо образовани хора, лишени от много открити контакти със Запада, които могат да бъдат манипулирани чрез пропаганда и могат да формират базата на големи армии.
● Дълга история на авторитарно управление, а не на правителства, базирани на принципите на основните човешки права.
● Обезкуражени и наплашени народи, свикнали да бъдат контролирани и командвани.
● Особен вид безмилостност и нечувствителност на съвестта, която има тенденцията да създава лидери и сили за сигурност, способни на невъобразими ужаси.”

Като изключим ограничения във времето и пространството древногръцки експеримент с демокрацията, можем да кажем, че модерната демокрация е продукт на специфичното развитие на англосаксонския и скандинавския свят. Всички други страни по света днес само повече или по-малко успешно имитират англосаксонския модел. В този смисъл доколкото политиката е донякъде продукт и на „народопсихологията”, а демокрацията – нещо хубаво и желателно, можем да кажем, че има някакви положителни черти в народопсихологията на англосаксонските народи, позволили създаването на демократично обществено устройство. От това обаче не следва, че всички характерологични особености на англосаксонците са хубави и достойни за подражание. В този смисъл не можем да упрекваме българите, че не харесват някои черти на тези народи. Никой народ не е съвършен.

Другите народи, които по една или друга причина не са изградили демократични общества, също могат да имат качества, достойни за възхищение и подражание. При това, както казах, политиката не може винаги да се обясни само с националния характер. Така например каквито и демократични тенденции и тежнения да са имали българите по време на турското робство, те просто не са имали възможността да ги осъществят поради външни, независещи от тях обстоятелства. Виждаме и днес с какъв стоицизъм японците понасят природните и техногенни катастрофи. В никоя европейска страна това не би било възможно. В Япония става възможно в резултат на „верноподаническата психика” на японците. Но наред със своите преимущества верноподчническата психика има и своите отрицателни страни. Затова Япония и Германия никога не са били демокрации и стават такива едва вследствие на външна намеса.

Съвършени общества няма, но демокрацията е сравнително най-доброто в историята досега. А европейските ценности и особености и „народопсихология” при всичките възможни критики като цяло водят до демократични общества. Следователно европейският манталитет наред с отрицателни трябва да има и важни положителни качества.

А какво да кажем за българите? Имат ли те този положителен европейски манталитет? Българската модернизация поради исторически причини е закъсняла и това се усеща до днес. Но каквито и упреци да отправяме към българите, трябва да признаем, че те изпъкват като най-европеизирания народ на Балканите. Това е особено фрапантно, ако ги сравним с гърците, освободили се от турско робство 50 години по-рано, непреживели комунизма и членове на ЕС от 30 години. Въпреки това гърците остават едно примитивно, ориенталско, кланово общество и живеят ментално в 19 век. В периода 1878-1944 България, макар и далеч от англосаксонски стандарти, е най-демократичната страна на Балканите, същото важи и за след 1989. На моменти много по-демократична дори от някои западноевропейски страни – като и Германия, например.

Въпросът за комерческото, потребителско общество е сложен и не позволява еднозначен отговор. Още Адам Смит, често представян като апологет на капитализма, всъщност е негов остър критик. Както и да го увъртаме, в крайна сметка трябва да признаем, че капитализмът почива на алчността, завистта и конкуренцията, а това не са морални качества, които бихме искали да се култивират у хората. По-важни от икономическите са духовните ценности. Само че чисто духовните ценности влизат в противоречие с материалните ценности. Но пък общество, основано само на духовни ценности, никога не би могло да просперира материално, а оттам поне донякъде и духовно, защото духовното поне до известна степен предполага материалното. Да, светът е не е черно-бял, а е сложен и противоречив.

Отделен въпрос е, че голяма част от днешните проблемите на Запада са резултат от неговата собствена лоша, необмислена икономическа и финансова политика. Западът забрави за морала и етиката и започна да култивира само икономическите ценности. Капитализмът от поне 40 години се движи в една съвсем погрешна посока на кредитна експанзия. В съвременното общество в центъра на вниманието не стоят трудът и спестовността, а консумацията. А за да се засили консумацията, през 1930-те години в Америка се измисля кредитът, който през 1950-те години се възприема и от Европа. Някога, ако искаш да си купиш нещо, има само един начин: да спестяваш, докато събереш достатъчно пари да си го позволиш. Днес това е немислимо: хората искат всичко веднага, тук и сега. Резултатът е, че дълговете на домакинствата в САЩ понякога стотици пъти превишават реалната им собственост. Няма как това да не доведе до криза.

Друг отрицателен момент е хиперболизираната роля на финансовите спекулации в съвременната икономика. Следвоенното възстановяване и съживяване в Западните пазарни икономики завърши в края на 60-те и началото на 70-те години. Тогава е достигнат и пикът на реалните доходи в САЩ, Европа и малко по-късно в Япония. През 70-те години икономическите проблеми започнаха да стават все по-видими, между другото не само на Запад, но и в комунистическите страни. Това е началото на широкомащабните финансови спекулации на Wall Street, при които реалната икономика стагнира, но се натрупват огромни състояния на базата на дългове, само чрез манипулации на цифри върху хартия или на компютърните екрани, без да се добави една стотинка към реалното производство. Някои от тези финансови спекуланти дори бяха обявявани за гении – а впоследствие попаднаха затвора. Но всъщност резултатът е падане на реалните доходи на населението. Днес въпреки номинално по-високите заплати хората в развитите пазарни икономики като цяло имат по-малка покупателна способност, отколкото преди 40 години. Само че в резултат на кредитната експанзия благосъстоянието привидно е нараснало.

Това беше малък принос към дискусията – бележки без претенции за изчерпателност.

Анонимен каза: Г-н ТОМЕВ, не сте ме разбрали правилно може би. Тук не става въпрос дали България трябва да остане в Евросъюза или да бъде под опеката на Русия. Нито едното, нито другото. Въпросът е в това да се изгради една нова формация на демократичен принцип, с народи, близки по своята душевност и култура. Визирам православните народи. С общи пазари, с взаимопомощ във всяка една област.

В съвременната глобализация народи като българския са обречени да изчезнат – или по точно да бъдат обезличени. Трябва да се опрем на традициите си в православието. Но в никакъв случай под диктовката на Москва; това не трябва да се допуска. Трябва да се създаде нещо като контрапункт на този убийствен англосаксонски капитализъм. Виждате сами каква вражда, омраза и завист лъха отвсякъде. Говори се само за пари, апартаменти и мерцедеси. Духовността я няма никъде, топлината в човешките отношения, дори и най-големите приятели се изпокараха за пари и какво ли не.

Така не може да продължава. И не ми казвайте, че това е правилния модел – дивият капитализъм. Ние сме носители на нещо, което Запада го няма и няма и да го придобие никога – казва се сърдечност в отношенията. А иначе който иска да ходи на гурбет в чужбина и да печели много пари – прав му път. Но в никакъв случай да не се насажда техния модел на живот; той само отчуждава хората.

Томи Томев каза: Дивият капитализъм го правят комунистите, които, използвайки се от служебното си положение по време на комунизма, подпомогнати и с участието на ДС, се превърнаха в най-големите капиталисти – без да изпитват и капка угризения, че погазиха "красивите си комунистически идеали".

И не става въпрос за Европейския съюз и Русия, а за големите различия между българи и руснаци – като манталитет и възприемане на света.

Анонимен каза: Та квинтесенцията на моето разбиране е:

1. Съвършено общество няма и не може да има. Политиката не е в състояние да постигне идеалния човек и общество и не бива да си поставя такава цел. Капитализмът не е утопия. И в тази система може да се случат ужасни неща. Но каквито и да са злините на пазара, злините на социализма и интервенциозма са по-големи. Всички, които са живели при комунизма знаят, че когато държавата доминира икономиката, тя по необходимост се изражда в полицейска държава. Каквото и да се говори срещу капитализма, той винаги е за предпочитане пред социализма.

2. За съжаление капитализмът особено в последните 40 години се развива в неправилна посока. В центъра стоят вече не трудът и спестовността, а потреблението, при това на кредит. В този смисъл представата, че на Запад всички са трудолюбиви и неуморно работят, не отговаря на истината. И там хората са се омързевили и се стремят само към консумация. Икономическите ценности напълно са изместили етиката и морала и не можем да отречем, че критиката на капитализма от етични позиции не е лишена от основание. В този смисъл капитализмът вече е загубил много от функцията си на образец и пример. Светът се намира в преломен момент и на кръстопът.

3. В посткомунистическите страни и без това не може да се очакват дори наченки на морал в икономиката и политиката, защото тя е доминирана от посткомунистите, а те са хора, лишени от морал.

4. Българите при всичките възможни уговорки са част от Западната, европейска цивилизация. Това не означава да се отрича българската специфика. Консерватизмът подчертава националните особености. Затова не може целта да е българите да се разтворят в Европа и да загубят своята идентичност. Българите наистина имат положителни качества, които други народи нямат и обратно – други народи имат качества, които би било желателно българите да имат. В някаква степен България е добра комбинация между Ориента и Запада. Неслучайно централните и северните европейци тайно завиждат на южноевропейците, които формално нямат северния „стандарт”, но въпреки това живеят по-добре и повече се наслаждат на живота.

5. Някаква особена общност на православните страни е проблематична, защото главната православна страна – Русия – не е демократична и няма изгледи да стане. Поради това политическото сближаване между православните страни и Русия е противопоказано. Нищо не пречи да се черпи от и да се наслаждаваме на постиженията на руската култура и на културата на останалите православни страни, но това не бива да добива характер на някакви особени политически отношения. България е направила своя необратим цивилизационен избор в полза на Европа. Също така не бива да се преувеличава значението на религията. В крайна сметка православието и католицизма са изключително близки и доктринерните разлики между тях са изкуствени, с политически подтекст. Време е да преодолеем схизмата от 1054 г.

Мисля, че това е една балансирана позиция без крайности и залитания. Светът е сложен, многопластов и противоречив.

Анонимен каза: Ние сме далече от англосаксонския тип, но сме близки до южните страни – Италия, Португалия, Гърция и към тях трябва да се стремим, а не към зловещата северна руска империя, където животът не струва и пукнат грош.

Анонимен каза: Можем да повторим и думите на Боян Пенев за европеизираните българи:

„Нашата цел е: една синтеза върху основите на българската душа – едно критично и по-дълбоко вникване в цялостния характер на чуждите култури и усвояване само на онова, което наистина би имало значение за нас и би отговаряло на една действителна потребност. Далечният идеал би бил: да примирим в себе си немската предметност, добросъвестността и глъбината на немската мисъл с живия френски стил, да противопоставим руския нравствен идеализъм на грубата българска практичност, да победим сухия догматизъм със свободните форми на английското творчество, да осмислим и облагородим нашия ограничен индивидуализъм с широката общественост и универсалния дух на Франция. Да бихме могли!”

Е, това, разбира се, е непостижим идеал: да станем съвършен народ, вземайки отвсякъде само най-доброто и отказвайки се от всички наши отрицателни черти.

Малко по-различно е мнението на банкера Атанас Буров. Както винаги, цинично:

„- Господин Буров, Вие познавате световната история и политика...
- Да речем.
- Обиколили сте целия свят...
- Истина е.
- Учили сте и сте живели във Франция, Швейцария, Германия...
- И в България.
- Кое според Вас е най-ценното качество на един народ? Това, което вие уважавате най-много.
- Труден въпрос, господин Памукчиев. Много труден. Аз мисля, че най-ценното качеството на един народ е любовта му към отечеството. Не скромността. Не честността. Не и трудолюбието. Защото се доказа, че най-трудолюбивите народи най-често стават плячка на негодниците, като асирийците и немците. Последната война го доказа. Аз живеех с мисълта до вчера – до май 1940 година, че на света има три страни, само три страни, които са готови да умрат, да загинат, но да не превият врат и коляно пред противника си, пред своя враг. - И кои бяха те? - Русия, Англия и Франция. Обаче като видях, че Франция преви врат и коляно пред немеца, загубих тази вяра в нея. За мене французинът не е това, което съм си го представял. Само Русия и Англия са двете страни на света, които са готови да умрат, да загинат, но да не позволят врага да се гаври с тях. Защото с победения винаги се гаврят. Ебат му жената, изнасилват му децата - той мига и мълчи. Душат го, бесят го, колят го - той пак мълчи. Изземват му всичко, дори децата - той пак мълчи. Няма нищо по страшно от това, да те победят. Само Русия и Англия не позволиха на Хитлер да се гаври с тях. И затуй аз най-много уважавам тези два народа. И ценя най-високо това тяхно качество – родолюбието, гордостта на нацията. Нация без гордост не е нация. Никой друг народ, освен английския и руския, не застана пред немеца и не му стовари юмрука си в зурлата. Само тези два народа казаха "Стой! Дотук!" И му превиха врата. Казвате трудолюбието... Какво е трудолюбието? Глад, страх от утрешния ден, жажда за пари – това са пружините, това са моторите, които тласкат шайбата на трудолюбието. Не е вътрешна потребност. Казват, че българския народ бил трудолюбив. Народ, който има по календар 169 черковни и официални празници, не е трудолюбив. Черквата в България, колкото и добро да е направила, разврати тоя хубав наш народ, направи го хайлазин... Тя му еба майката. Тя го накара да празнува мишин ден, бабин ден, Зарезан, Свети Силвестър – и все не се работи. Все се пие и се почива. Тя впиянчи тоз хубав наш народ и го направи дембелин, хайлазин.”

Ангел Грънчаров каза: Ето още публикации в този блог, имащи отношение към темата (за ония, които се интересуват повече):

Дискусия за свободата и бъдещето на "капитализма"

За жалост има много общи черти в психологията на масовия руснак и на масовия българин

Защо ние, българите, в мнозинството си се оказахме, за жалост, недостойни за свободата?

Дискусия: Духът на Балканите и българската идентичност

Принос към психопатологията на масовата българска душа и нейното безразделно и робско преклонение пред "руската сила, воля, пот и кръв"

Русия е най-големия душманин на България

Какво е Русия за нас, българите? - тази статия, струва ми се, най-пълно изразява позицията ми по проблема...

Ех, Русийо, Русийо - ех, Българийо, Българийо...

Любовта към Русия като велика загадка на българската душа

Народът ни пък дреме в безпаметство и овче малодушие…

“Другата България” срещу “нашата България”

Историята ни е еманация на нашето съзнание за свобода