вторник, 1 октомври 2013 г.

Моят живот в снимки

Какво ми стана, та снощи рекох да сложа една-две свои снимки във Фейсбук, а сложих значително повече, ето ги; една снимка говори повече, отколкото хиляда думи:



Моя милост - една снимка от преди няколко години, когато все още бях пушач...



В кабинета ми...



Аз със сина ми... преди години...



Човекът, който пише...



Аз като млад учител по философия в Своге, далечната 1983 г.



Аз в Цариград... в Истанбул де...



С моята съпруга...



Аз нейде из Средиземноморието...



Аз като млад на море...





Аз на море облечен като древен грък...



Един млад мислител пак на море...



Със съпругата ми...



На море преди много години...



Моя милост в двора на Лувъра...



С малкия ми син - Данчо Сладуранчо...



Пак с невръстното ми синче...



С приятели-състуденти в Санкт Петербург...



Моя милост в Талин, било е някъде 1982 г.



На манифестация като млад учител в Костенец...



Аз на път с влака за Петербург, престой в гр. Лвов...



В Москва, Червеният площад...



Един млад мечтател в Санкт Петербург, Инженерният замък, в който е учил Достоевски...



Моето семейство, семейството на дясномислещия философ...



Аз като войник... на екскурзия в Рилския манастир



Много години по-късно в Испания, в Барселона...

Ех, години, години... младостта отлетя като птица... но какво от това, животът продължава, а всяка възраст си има своето очарование - стига да е жив духът на човека. Затуй - напред към бъдещето!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.   Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Няма коментари:

А може би тъкмо ИДЕИ е твоето списание?!