На тази централна гара, тъй като гарите в Цюрих са 15, около 3000 влака се движат дневно, транспортирайки 360 000 пътници на ден. Въпреки това гарата не е достатъчна, под коловози от 4 до 9 са построени тунели, на 16 м дълбочина с разширения на гарата. Тунелите са дълги 4,8 километра, строени са 7 години и струват над 200 милиарда швейцарски франка. Разширението на гарата ще се ползва от 15 юни тази година. На гарата има 28 коловоза, повечето подземни. Под самата постройка на гарата в уютни подземия се приготвя храната за пътуващите. Представете си удобствата при обслужването на жителите на Цюрих. Той е голям колкото Пловдив, с агломерацията - съседните села - колкото София, а има 15 гари. От птичи поглед, или ако отворите карта на Гугъл, ще видите страшна плетеница от жп линии по, над и под земята. В самия град има улици, по които влакове се движат върху мостове, между сградите. Точността и бързината не се подлагат на никаква критика. Има влак с името Ледник, защото се движи по мостове, свързващи върховете с ледници. Но целта днес не са влаковете, а произведенията на изкуството, в случая на новото реалистично изкуство.
Едно от тях няма как да подмине човек, защото то виси във въздуха, над главата на пътниците и е достатъчно голямо и цветно, за да бъде забелязано. Ето го, високо зад него се вижда отново композицията на Марио Мерц от така нареченото brio art - interface на природата и интелекта. И тъй като никой, близък с математиката, не обясни на читателите на блога какво означават цифрите върху птиците, ще се опитам да обясня аз, най-долу, след коментарите по тази дебеланка, наричана фамилиарно Синята Нана (Нана е нарицателно за жена)
Официалното название е Ангелът-пазител, а авторът е Ники дьо Сен Фал - Niki dе Saint Phalle.
Тя е французойка, но е живяла на изключително много места по света. Животът й е бурен и пълен с приключения и много, много действие. Още като ученичка в религиозно училище е изгонена от там и насочена за консултация с психиатър, в следващото си училище боядисва в червено листата на една лоза - произведение на изкуството. По-късно рисуването й помага да се измъкне от сериозна нервна криза. Занимава се с театър, манекенка е, но мечтае след едно посещение в Барселона, където се влюбва в стила Гауди - да направи своя градина от скулптури. В Париж се движи в кръга от представители на новото изкуство, между които е и българина Кристо. Среща се и със Салвадор Дали. Посещава често Лувъра, а по-късно се свързва и с художници сюрреалисти. Между другото - брак с американец и две деца, които след развода ще останат при баща си. Необикновена личност, откъдето и да я погледне човек.
В началото на кариерата си като художник се подиграват на творбите й, но в един по-късен период има продажби с наддавания за тях. Картини, афиши, бижута, декори и костюми, архитектура, скулптура, филми. Спирам да изброявам, но списъкът е много дълъг. Стреля с карабина върху гипсови плоскости, а после стреля по пакетче с боя, което опръсква картината. На нейни изложби и посетителите се подканват да стрелят. Разсъжденията й върху призванията на жените я водят към скулптури на жени - жени раждащи деца, магьосници, проститутки и прочие, но неин приоритет си остават гигантските жени-нана, които присъстват в много градове по света. В Америка дори се продавали надуваеми такива като произведение на изкуството. Обемните закръглени цветни фигури символизират радостна, освободена и сигурна в себе си жена.
В Цюрих тя е ангел-спасител, изненадващ с цветове, фантазия, закрилящ пътуващите. Като ангел си я поръчали швейцарците, но не блед и измъчен, а контрастиращ с обстановката и създаващ много настроение. Дълга 12 метра, тежаща един тон, висяща на височина 15 метра, пазителката на пътуващите е дошла чак от Америка, където по това време живее Ники дьо Сен Фал. Това е подарък по случай 150-годишнината на швейцарските железници. Защо е синя? Може би защото синьото е цветът на спокойствието и духовността. Направена е от полиестер, затова е крехка, на всеки 3 месеца я почистват с компресиран въздух и фини четки, от платформа ескалатор. Златните крила й придават лекота и грация, а светещи червени снопчета се преливат от един в друг съд като позитивна енергия.
Ники става швейцарка благодарение на втория си мъж - Жан Тангели, швейцарец. На десетки километри по-надолу от гарата, покрай езерото Цюрихзее, може да се види негова кинетична машина, направена от старо желязо. Ники ше създаде също кинетични машини след смъртта му, ще реализира филми и ще направи мечтаната градина с пъстри скулптури. За съжаление поради вдишвания на токсични пари по време на работа ще получи сериозно дихателно заболяване и ще почине 5 години след създаването на Цюрихската Нана, на 71 години.
Нейното изкуство не ми допада кой знае колко, но тя остава трайно в историята с безброй творби, затова никой не би посмял да каже, че животът й е пропилян напразно. Харесва ли ни или не, няма особено значение. Но има значение да помислим: ние каква следа оставяме след нашия собствен живот?
В предишния откъс разказах за философското яйце на Марио Мерц. Вижте пак част от него, на която се виждат цифри върху птиците, посветени на откритията на италиански математик от Средновековието.
Редицата числа на Фибоначи, роден през 13 век, са цели числа, в нея всяко число е сбор от двете предходни. Числата, които е поставил Марио Мерц в композицията "Философското яйце" са точно тези. Ето началото на тази редица
0, 1, 1, 2, 3, 5, 8, 13, 21..... и така до безкрайност: 1 = 0 + 1, 2 = 1 + 1, 3 = 2 + 1, 5 = 3 + 2, 8 = 3 + 5 и т. н.
От тази редица са съставени формули, които намират голямо приложение, например ако искаме да изчислим колко ще бъде населението след 6 месеца.
Написа: Мария Василева
ЗАБЕЛЕЖКА: Предстои допълване на тази публикация с изображения на произведенията, за които става дума в текста, но тъй като имам затруднения с прикачването им, това ще стане малко по-късно през деня.
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар