В наше време образованието е забранено. Много малко от това, което се случва в нашето училище, наистина е важно. А нещата, които са важни, не са написани в никой учебник или тетрадка. Как ще се справяме с живота? Как ще се изправим срещу трудностите? Не знаем. Не ни учат на това. Много говорят за образование, прогрес, демокрация, свобода, по-добър свят, но нищо от това не се случва в класната стая. Учат ни да сме отчуждени един от друг и да се състезаваме за неща, които нямат стойност.
Родители и учители не ни чуват. Никога не ни питат за нашето мнение. Нямат си представа как се чувстваме или какво искаме да правим.
Нямаше ли да е чудесно ако ние избирахме всеки ден да ходим на училище? Ако това беше наш избор, а не на нашите родители? Ако училището беше едно хубаво място, където да се забавляваме, да играем, да бъдем свободни, да избираме какво да учим и как да го учим!
Учете ни, че нещата могат да бъдат различни. Това е примерът, който трябва да ни дадете. Вашите очаквания са ваши, не наши. И докато продължавате да ги имате, ние ще продължаваме да не ги оправдаваме. Заради всичко това казваме СТИГА!
Стига сте решавали вместо нас, стига сте ни оценявали, стига сте се налагали! Нито науките, нито изпитите, нито титлите ни определят. Ние ще решаваме какви искаме да бъдем, какво искаме да правим, да чувстваме или да мислим. Смятаме, че образованието е забранено. Не по вина на семействата, не по вина на децата, не по вина на учителите.
Всички сме отговорни. Всеки път когато оставяме всичко както си е - вместо да пробваме нещо ново.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
Няма коментари:
Публикуване на коментар