Мисията е изпълнена: работното място е освободено, неточният човек е отстранен...

Пиша и плача, Ангеле, целият съм болка, душата ми е стегната като в обръч, сърцето ми кърви, връщам се към дните на ужаса, които ме изпратиха на лечение в ОДПЗ - гр. Русе, където едва бях изправен на крака; днес просто недоумявам как съм излязъл жив от ужаса, как по-сетне съм не съм си отишъл без време?! Не, не, не, не трябваше да подхващам тази кървяща душевна рана, която никога няма да зарасне, знам, че го правя с цената на здравето си, но колко ли време ми остава да живея?!

Знам много добре, че днешното наше общество е сурово, жестоко с безразличието си към болката и страданието, знам, знам, знам, но ако аз не изгоря, ако другите около мен не преодолеят апатията и безразличието, ако хора като теб не откликнат на човешкото страдание, що става тогава с нас, за какво живеем?! За единия къшей горчив хляб, заради едничкия клетичък животец ли?!

Боли, боли, боли, тресе ме, тресе…

ВТОРА ЧАСТ: ПО СЛЕДИТЕ НА ЕДНО НАСИЛИЕ

(правното законодателство и блюстителите му – между гротеската и фарса)

"Когато фактите говорят и Боговете мълчат... но и да изслушаме и другата страна" – основни постулати на римското право.

СЛЕДИТЕ ОСТАВАТ: Из трудово досие на Атанас Маринов Атанасов-Ганчев

(период 2005-2010)

Всичко започна като в роман на Франц Кафка. Трябваше да се освободя работното си място, беше необходимо за семеен приятел. И започна месомелачката. Но аз съм го описал в "Не превръщайте българското училище в ЕАД, г-н Директор" - clubs.dir.bg и "Кошмарът се завърна", НUMANUS, 4ХІ.2010, „Не, не, не искам повече страдание, боли, боли, кърви, кърви...”

ПРОТОКОЛ

гр. Русе, 26.09..2005 г.

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ граждански състав, в открито съдебно заседание на 26 Септември 2005

Свидетел Николай Радоев Петков (Съдът разясни на свидетеля, че носи наказателна отговорност за лъжесвидетелстване на основание чл.290 от НК)

Управител съм на частна фирма. Познавам ишеца тъй като сме членове на един и същи литературен клуб. Знам, че работи като учител. Атанас ми се беше оплакал, че в началото на годината януари месец бил изнуден да подаде молба за неплатен отпуск от директора на училището. Помоли ме, тъй като се опасяваше да не стане нещо подобно да присъствам заедно с него когато ходихме беше след края на учебната смяна, но точно датата не си спомням. Отначало директора го извика и той влезе сам и след това видях, че Наско излезе афектиран, като не знам какво са приказвали. След като се отвори вратата и вече присъствахме на разговора, директорът каза, че са в добри отношения и е благосклонно настроен към Атанас и затова му предлага два изхода или да получи заповед за дисциплинарно уволнение, или за неплатен отпуск. Имаше два листа, но конкретно със съдържание не съм се запознавал. Директорът му каза, че отпуската му ще е до началото на следващата учебна 2006 година, но дотогава в зависимост от физическото и психическото му състояние ще прецени дали да го вземе на работа. Наско му отговори, че трябва по някакъв начин да се препитава и така няма да има средства и положението му ще е още по-тежко. Беше много афектиран. След това тръгна да си събира нещата и те се разпиляха. Спомням си, че беше взел двете заповеди и директора си издърпа тази за уволнението. След това като излязохме в коридора, директорът ни последва. Предлагаше на Наско да му помогне като го вземе на работа като портиер. Ние си тръгнахме..."

Свидетел АНТОН РАДОСЛАВОВ РАЧЕВ (Съдът разяснява на свидетелят, че носи наказателна отговорност за лъжесвидетелстване на основание чл.290 от НК)

... Тръгнахме си, като директорът ни изпрати. След това на друга среща в училището не съм ходил. Господин Ганчев ми се беше оплакал, че преди това е бил принуден да подпише молбата за неплатен отпуск, но не е имал свидетели. Преди това знам, че беше в болнични, като на два път съм го посещавал в ОДПЗС – Русе, като това беше февруари и март 2005 год. Преди тази среща господин Ганчев се оплака, че януари месец е бил изнуден да подпише молбата за неплатен отпуск, но не е имал свидетел и за това поискал да присъстваме с него. На тази среща, на която присъствахме, той не е подписвал нищо."

А ето резолюция върху молба 383/30.05.2005 г., с която искам да ми бъде предоставено копие от паралелната заповед за дисциплинарно уволнение: Отказвам на подателя, няма налице, но такава заповед по начало, че такава заповед не е съществува и не е съществувала.". Какъв объркан ред на мисли, упражнил достатъчно влияние и върху стила, затова след тази резолюция всички мои молби или не бяха резолюирани с "Да" или "Не", или просто не беше им обръща внимание.

РЕШЕНИЕ № 220, гр.Русе, 24. 10. 2005 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Русенският районен съд Х граждански състав в публично заседание на 26-ти септември през две хиляда пета година

РЕШИ:

Осъжда СОУ "Васил Левски" - Русе, представлявано от директора Галин Ганчев да заплати на Атанас Маринов Атанасов-Ганчев, ЕГН:500420... сумата в размер на 2100 лв, обезщетение по чл. 213, ал 2 от КТ за незаконно недопускане на работа в периода от 03.05.2005 до 26.09.2005 г., както и сумата в размер на 70 лв. - разноски по делото.

(И един личен въпрос: с какви средства ми беше заплатено това обезщетение, което набъбна почни двойно, защото бях възстановен на работа едва четири месеца по-късно, чл.213,ал от КТ е императивен относно вината и солидарната вина, питам, защото в невъзможност да бъда учител, защото работното ми място бе изтъргувано още през тая 2005 год.? Вие ми заявихте, че докато сте Директор, аз учител тука няма да бъда и че ако не приема да бъда преназначен за библиотекар, мога да го осъждам колкото си искам" съдът ще те връща, ще плащам от училищния бюджет, съди ме колкото си искаш... И още – не затова ли бяха салтоморталетата в НОИ и НАП, надлежно регистрирани като нарушение от страна на РУСО в писмо ОП-5692-22323/05.10.10? Но има ли наложени административни санкции, най-малкото, не зная, никой не ме е осведомил за това, само дето аз съм ощетен от това, от 2008 год. загубил трудовото си възнаграждение, което ми се полага за І ПКС, все пак делегиран бюджет, пък и кой си ти за да се възправяш срещу директора си?

РЕШЕНИЕ № 602

ГР. РУСЕ, 06.12.2005 год.

Русенски окръжен съд гражданска колегия в публично заседание на 25 ноември две хиляди и пета година

... Пред въззивната инстанция СОУ "Васил Левски" гр. Русе представят оригинала на молбата на Ганчев за ползване от 28.01.2005 г. върху която има резолюция "Да” със същата дата.

Да, ама не, както обичаше да казва доайенът на българската журналистика Петко Бочаров! Тази молба, писана под диктовката на самия директор, затворен в кабинета му, заобиколен от верните му служители от ръководството и синдикалните лидери, ми бие изтеглена от ръцете за да мога да бъда шантажиран впоследствие, за да си тръгна, изтеглих копие от нея с молба №384 от 30.№5.2005 год. по искане на адвокатката ми и без резолюция върху нея, така е представена и на заседанията на РРС, затова и оригиналната молба бе изискана от председателя на съдийската колегия г-жа Пенка Димитрова и бе вписана в протокол към заседанието на съда.

Но нищо ново под слънцето галинганчевско: "... Смущението на Горан (Галин, бел. моя) Ганчев беше много голямо от факта, че боровчани, минавайки през Две могили са научили, че Горан е присъствал на събранието там. Подписът на Борово се оказа фалшифициран. Така той напълно беше разкрит като фалшификатор и манипулатор...

Загубил доверието на НКС, той бе посъветван да си подаде оставката като председател на КС на СДС, което и направи на 12.09.1994 год. Впрочем манипулациите са негова стихия, неговата втора природа, за да се стигне да грозното твърдение в негово интервю във в."Утро" (рубриката "Свободна зона", 22.01.2009 год., стр.4"

„... Майка ми е внучка на Венета Ботева и е кръстена на нейно име..."

Но изглежда не е чел книгата на истинската внучка на жената до Ботев, Венета Рашева-Божинова "Внучката на Венета Ботева разказва за Ботевото семейство", Изд. на ОФ, София, 1976 год. Но, нейсе и това влиза в аксесоара на подобни личности.

Из Жалба на Цветанка Богданова Александрова

до директор на СОУ "Васил Левски" гр. Русе

…

2.дойде в окаяно състояние
3.употребил алкохол
4.има неугледен външен вид
5.мръсен
6.плюе като говори

Да оставим квалификациите настрани, но възможно ли е лице, което не може правилно да напише адресатът на дадена молба, да си послужи с такъв стегнат, абсолютно бюрократичен порядък на обвинения (ръкописът на жалбата е ръкописен, с налични три почерка, установени от графолог, но и видни от пръв поглед) Но парадоксалното по тая жалба е не кой е продиктувал този текст от нея, или може би написал, е отговорът на прокурор Дилян Михайлов по жалба 06057//2009 (постановление на Районната прокуратура - Русе от 18.01.2010, получен от мен на 26.01.2010, ден след изтичане на 7-дневния срок за обжалване, но и да бях го получил навреме, нямаше да го сторя, защото искам да щадя здравето си… Та, съди сам"... по преписката не са налице достатъчно данни за извършено престъпление по чл.309 ,ал.1 от НК. Това е така тъй като в обясненията си, снети в хода на проверката Цветанка Александрова сочи, че сама е изготвила и подписала жалбата си срещу Атанас Ганчев до Директора на СОУ "Васил Левски" - гр.Русе)

Обърнахте ли внимание, че в адресатът на жалбата е написано до директор, твърде неграмотно. Изготвената в хода на проверката експертна проверка потвърждава изнесеното в обясненията й и също установява, че ръкописният текст и подписа в жалбата са изпълнени от Цветанка Александрова. Но защо не се направи очна ставка между мен и нея, защо не беше изготвена графологична (почеркова) експертиза и не на последно място, защо случаят беше възложен на полицейският служител Иван Илиев, който беше заместник-директор в училището в периода 1991-1995 и председател на РДП – Русе, когато г-н Галин Ганчев беше председател на КС на СДС, преди НКС да го помоли да си подаде оставката? Може би случайно съвпадение? (Герасимов Георги "Политиката в моя живот", ИК "Парнас", Русе, 2001 год., стр.160) Герасимов е бившият областен кординатор на СДС, който си тръгна огорчен от СДС, но си остана верен и предан на синята идея. Но с каква мъка гласува за нея когато на последните избори за НС Галин Ганчев отново цъфна в листата на СИНЯТА КОАЛИЦИЯ?)

Знае ли че човек, както може би също по този начин човек да възприеме и председателстването на Училищното настоятелство от г-н Николай Борисов Борисов, днес съдия в Разградския районен съд, чиято дъщеря е ученичка в ХІ клас в училището, преди това същия е бил служител в РДВР – Русе, затова се и потули жалбата ми.

Останалото е:

Писмо, изх. № 261/17.03.2010 год. за обяснителни бележки въз основа на докладна записка от възпитателка, името не се упоменава, а самият аз не съм виждал въпросната докладна записка... и наказания "забележка", писмо със същата цел, № 552/10.06.2010, като този път докладната записка (има я на бяло, видях я с очите си, копие от нея е в личния ми архив), но този път от главния счетоводител и домакина (-нката) на училището и дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение". И поканата от "личен състав” да си подам молбата за пенсиониране...

Пред грозната перспектива да бъде съсипано напълно здравето ми, а аз имам исхемично заболяване, предпочетох да си тръгна... Целта оправдава средствата... Мисията е изпълнена: работното място е освободено, неточният човек е отстранен...

Другото е мълчание....

04.02.2011 год.
Атанас Ганчев, Русе

(ЗАБЕЛЕЖКА: Горният текст е продължение на публукацията Училище, превърнато в змийско гнездо.)