По повод на публикацията Кога ли и ние ще се отървем окончателно от окупаторите си?:Хаха, точно тогава бях в Унгария и този плакат наистина беше навсякъде. Само че впоследствие се оказа, че за никакъв „конец” за товарищите в Унгария не може да става дума. Унгарците продължиха упорито да гласуват за посткомунистите и разни руски агенти. А руската Пета колона невинаги е така лесно разпознаваема.
Ето мнението на двама компетентни автори. Първо, бившият шеф на полското военно контраразузнаване Антони Мациеревич:
„На практика процесът, чрез който Русия контролира независимостта на окупираните по-рано страни е сложна тема. Но същността на системата се крепи на огромен и влиятелен елит, който е създаден и контролиран от Съветската система. Проблемът може да бъде идентифициран в продължаващите съветски навици, невъзможността за лустрация и декомунизация, проблемите с истинската национална независимост на лидерите от бившия елит. Красноречив е примерът на полските специални сили и особено военното контраразузнаване, които до 2006 се управляваха от хора, формирани от съветското ГРУ.”
Второ, беглецът от КГБ Анатоли Голицин:
„Тъй като дори професионални анализатори на Запад невинаги осъзнават какво представлява разузнавателният потенциал на комунистическия блок в действие по отношение упражняването на влияние в полза на блока, е желателно да се дадат поне няколко теоретически примера. Да допуснем например, че определена некомунистическа страна стане цел на разузнавателния потенциал на блока. Това означава, че целият разузнавателен и контраразузнавателен персонал на всички комунистически страни ще разгледа своите разузнавателни ресурси и ще направи предложение какво може да се направи, за да се повлияе на правителството и политиката му, на дипломацията, на политическите партии, отделните лидери, печата и т.н. Това ще означава, че... няколкостотин високо обучени професионалисти и няколкостотин тайни агенти сред населението на страната ще бъдат насочени да работят в различни посоки в името на една цел според съответен единен план. Агентите ще бъдат насочени не само да придобиват информация, но и да извършват определени действия и да упражняват влияние, когато и където се изисква от плана. Техният обединен потенциал да влияят на правителството, печата и общественото мнение би бил значителен.”
При това Голицин описва една хипотетична некомунистическа страна. Какво обаче да кажем за бившите комунистически страни, които са били интегрална съставна част на съветската система? Там има не стотици, а хиляди, ако не и десетки хиляди съветско-руски агенти, които денонощно са заети с „активни мероприятия” за прокарване и налагане на руските интереси.
Не е така лесно отърваването от руските агенти, защото:
Анонимен чешки анализaтор: ... Ако тези „антикомунистически революции” (през 1989) бяха истински, нито една нямашe да е успешна и много хора щяха да загинат по време на въстанията. Никой на Запад нямаше да узнае имената на истинските дисиденти и никой нямаше да научи за истинските революции.
В случая с Чехословакия „антикомунистическият дисидент” Вацлав Хавел през 1975 година пише писмо до тогавашния комунистически президент Густав Хусак, в което осъжда комунистическия режим и обвинява комунистите за нарушаване на Хелзинските споразумения. При нормални обстоятелства такова писмо щеше да бъде разглеждано като директна атака срещу комунистическия режим и Хавел, ако беше истински антикомунист, със сигурност щеше да бъде убит или в най-добрия случай осъден на 20 години строг тъмничен затвор... Комунистическата репресивна машина никога нямаше да допусне нещо подобно, освен ако то не е дело на самия тираничен режим, разбира се, по заповедите на Москва... Хората знаеха добре какво ще се случи, ако започнат някакво въстание срещу комунистическия режим. „Смелата съпротива” на Хавел сещу режима поради това не е толкова смела, както Хавел и компания се опитват да ни внушат...
НОВАТА РУСКА ЗАПЛАХА ОТ СТАРИЯ СЪВЕТСКИ СЪЮЗ на Джеф Найкуист (американски анализатор), 28 януари 2011 г. Откъси:
Тази седмица продължавам разговора си с бившия полковник от КГБ Виктор Калашников, който беше така любезен да обрисува неразказаната история на рухването на Съветския съюз. Калашников е бил анализатор за КГБ и е работел в Австрия по време на събитията 1989-1991. Падането на Съветския съюз, казва той, е събитие, което в широки кръгове се представя и разбира погрешно...
„Аз бях свидетел и ще коментирам по памет какво преживях; как действаха властите и как реагираха. Съществува широко разпространеното мнение, че икономическите проблеми бяха основната причина за рухването на СССР и че те доведоха до реформите на Горбачов. Моите контрааргументи са:(1) че СССР се управляваше от хора с частни интереси и мотиви;
(2) тези хора бяха напълно доволни от икономическата система на Съветския съюз.
Калашников посочи южноруския град Таганрог, където неговият чичо Алексей е бил началник на КГБ в града. „Аз посещавах него и неговото семейство много пъти през 60-те и 70-те години... той имаше най-хубавото жилище в този хубав южен град. Имаше две Волги, едната от КГБ с шофьор. Хората непрекъснато носеха огромни количества деликатеси в жилището му. Имаше голяма вила на брега на Черно море. Освен това с колеги имаше на разположение самолет..., с който пътуваха до Москва на покупки. Освен това пътуваха в Европа и по Средиземноморието. Така че обобщено чичо ми нямаше икономически проблеми в стария СССР. Повечето номеклатурчици живееха живот на ниво на горна средна класа. Разбира се, днес мнозина от тях имат още по-висок стандарт. Но през 80-те години те не бяха мотивирани да променят нищо радикално. Това бих искал да изтъкна.”
Но докато ръководният елит живее комфортно, народът на СССР живее мизерно. Според Калашников „Марина и аз правехме много скъпи пътувания в СССР като изследователи... В 1980 или 81 посетихме Урал. Да ви кажа честно, посетих стотици предприятия, колхози и совхози, кметства, хотели и села и практически никъде нямаше храна, защото всичко се разпределяше чрез сложна система сред населението. Рафтовете в магазините бяха празни... А водата през лятото почти не можеше да се пие. Миризмата беше ужасна. Условията на живот на огромното мнозинство от народа бяха напълно мизерни. Номенклатурата живееше добре, но до 90% от хората живееха в бедност. Жилищните условия за обикновените граждани бяха отчайващи или катастрофални.
Да, наистина руският народ беше изправен пред тежки проблеми, това е вярно. Но какво от това? Икономическото положение на хората нямаше влияние върху стабилността на режима. Имаше ли опасност от въстание? Абсолютно не. След терора на Сталин ръководителите знаеха как да потискат инакомислие, как да пращат хората в затвора. Те имаха ГУЛАГ. Нямаше, разбира се, никакво работническо движение. Беше напълно тихо, и това беше нормално... нямаше политически или социални вълнения. В Урал например всичко беше в ред. Горбачов можеше да продължи да управлява по същия начин още 20 години. Тогава защо всичко се промени? Аз не вярвам икономическите проблеми да са били основната причина за промените на Горбачов.”
Калашников подчертава нещо важно. Освен това ние знаем от книгите на бегълци от Съветския блок (като Ян Сейна и Анатоли Голицин), че промяната в комунистическата система е бил планирана много преди 80-те години. Тя е съставна част на дългосрочна стратегия. Непосредствената причина според Калашников да се възобнови стратегията е Роналд Рейгън.
„Не той лично, а администрацията му, политиката му, стратегията му и тази на НАТО. В началото до средата на 80-те аз бях в аналитичния отдел на КГБ и там бяха загрижени от военно-политическия натиск на Запада, особено на американците. Имаше съревнование в Космоса, океаните и във военната област. За да оцените всичко това подобаващо, трябва да погледнете събитията в началото на 70-те. Имам предвид, разбира се, войната във Виетнам. Москва извади от нея едно просто заключение. Заключението на Съветския генерален щаб беше, че американците може да бъдат победени на бойното поле, без да се прибягва до ядрено оръжие. За целта е необходима страна от Третия свят, въоръжена и обучена от нас, добра пролетарска партия и силен лидер.
За да спечели такива страни, Съветският съюз се впусна в глобална експанзия под етикета на политика на разведряване. Съветите интервенираха в Африка, превземайки Ангола и Мозамбик и се намесиха в Никарагуа. Беше успешно глобално настъпление с някои неуспехи. Това стана във време на обща американска слабост поради подкрепата, която получавахме от левите и пацифистите. Това включваше ефекта от масови демонстрации срещу американски военни и ракетни бази. Съветският съюз продължаваше така, докато нещо изведнъж не се промени неочаквано за нас.”
Както обяснва Калашников, президентът Роналд Рейгън започва да упражнява военен натиск върху СССР по време на първия си мандат... Дали американците блъфираха? Дали периодът на американска слабост беше преминал? После, през 1986, арабски терористи взривяват дискотека в Германия. „Това беше извършено от либийци с помощта на източногерманската Щази”, каза Калашников. „Трима души бяха убити, включително американски военнослужещи, а 200 ранени.
Няколко дни след това американски самолети бомбардираха Либия. Това беше масивен военен отговор, и това беше сериозно. Моите началници преценяваха ситуацията внимателно и аз участвах в няколко заседания. Само една атака срещу дискотека и американците изпращат бомбардировачи. Значи няма шега с Роналд Рейгън или неговия народ. Този епизод показа, че съветската стратегия за прилагане на натиск срещу Запада беше достигнала своя предел...”Тъй като Съветският съюз беше започнал да навлиза в Африка, в Афганистан и Централна Америка, американците се почувстваха длъжни да подсилят отбраната си. От стратегическа съветска гледна точка нищо повече не можеше да се спечели чрез директна екзпанзия. Трябваше да започне връщане към друг стратегически модел, държан дълго време в резерва. Новата стратегия трябваше да включва дипломация.
„Става дума за идеята да се създаде общ европейски дом, позволявайки на германците да се обединят и да помолят американците да си отидат у дома, да плащат на Москва, да трансферират технологии в СССР и т.н. Аз знам, че германското обединение беше схема за благоприятен изход за Кремъл, защото в Германия се очакваше да дойдат на власт просъветски сили, главно от левицата. Ние бяхма уверени в това. Основната цел беше американците да бъдат изтласкани от Европа... Работехме директно с германците...
Но това, което се случи като следващо, беше неочаквано. Обединението на Германия се осъществи бързо, за няколко месеца. Никой не очакваше това. В течение на 1990 съветските въоръжени сили, които възнамеряваха да окупират Западна Европа, се озоваха на територия на НАТО. Нямаше опция тези войски да бъдат държани на територията на Германия. Така че руснаците се озоваха в невъзможна ситуация. Съветските войски трябваше да се изтеглят... Изтеглянето до голяма степен дестабилизира съветската система...
Ситуацията изискваше внезапна промяна на вътрешната политика. През август 1991 консервативни сили уж опитаха да направят държавен преврат. Самият Горбачов нагласи нещата защото се чувстваше измамен в Европа. Въпреки това те накараха Садам Хюсеин да окупира Кувейт и Садам започна да заплашва Саудистска Арабия. Буш-баща беше достатъчно умен, за да не навлезе прекалено дълбоко в Ирак навремето, а Съветският съюз стана незаменим партньор на Запада в ООН и Съвета за сигурност.
По-късно 11 септември 2001 беше необходим, за да се подмами американската армия в Ирак и Афганистан. Това направи Вашингтон още по-зависим от Москва, и това е ситуацията и сега. А разпадането на СССР през 1991 беше свързано с ескалация на политическата криза в Украйна. Украйна е голяма и важна част от Съветския съюз и украинците продължаваха съпротивата... Знам от служители на КГБ в Украйна, че те през цялото време се страхуваха, че нещо става и ако загубят контрол, това ще означава сериозни неприятности за Москва. Поради това украинският КГБ беше още по-брутален и по-твърд от руския. На нашите срещи в Лубянка ние... ги критикувахме. Но те отговаряха: „Нямате си представа колко опасна и тежка е ситуацията в Украйна.”
И когато съветските войски се изтеглиха от Европа, украинските активисти организираха въстание. Украинците бяха готови за въоръжено въстание. Те имаха и части сред съветските въоръжени сили. Бяхме предупредени за това и то беше сериозно. Ръководството в Киев непрекъснато молеше Москва за помощ, за някаква подкрепа. Но Москва не беше в състояние да помогне, защото беше ангажирана с Германия и НАТО. Така че беше напълно невъзможно да се мобилизират части, за да бъде потисната украинската съпротива. Това беше истинският проблем. Ако Украйна станеше независима, ако националдемократите дойдеха на власт там, със Съветския съюз беше свършено. Това беше ясно на всички. Без Украйна, СССР беше фикция...
Но не всичко беше загубено за КГБ или комунистическия елит. Десетилетия преди това съветските стратези бяха предвидили период, когато ще е необходима реформа на съветската система. В публикувана в 1984 книга беглецът от КГБ Анатоли Голицин пише за таен план за премахване на господството на комунистическата партия. Това според него ще е заблуда. Комунистическата партия ще продължи да съществува под повърхността. Тя само ще премине в нелегалност или ще се разцепи на различни нови партии и ще контролира руския политически процес по сценарии. Калашников отбелязва гъвкавостта на Кремъл в лицето на кризата:
„Москва успя да се прегрупира, да се възстанови, като създаде ислямистките сили. Така тя запази съветската легитимност. Това е изключително важно да се разбере. Дипломатически Руската федерация е днешният Съветски съюз. Тя има всички пълномощия и атрибути в Съвета за сигурност и т.н. И тя запазва статута си на ядрена свръхдържава. През 1991 ни казваха: „Слушайте, другари, това е поражение за нас. Но това е временно.” Съветският съюз никога не е приемал никакво поражение в Студената война, нито за миг. Няма дори временно прекъсване на политиката от Горбачов през Елцин до Путин. Ние се реорганизираме и ще се върнем...
А какво беше отношението на висшето ръководство на КГБ по това време?
През октомври 1991 бях на среща в Москва с генерал Виктор Иваненко, който отговаряше за сигурността в КГБ. Той искаше да ме види и да обсъдим ситуацията с парите на комунистическата партия и КГБ. Австрия, където работех за КГБ, беше централна за международния бизнес на КПСС. В Австрия ние контролирахме няколко банки, техните генерални директори бяха офицери от КГБ, т.е. в капиталистическа Австрия. Руското присъствие в Австрия беше подавляващо.Но исках да кажа за срещата с ген. Иваненко, че ръководството на КГБ не показваше тревога или лоши чувства към събитията. Те просто преподреждаха бизнеса си според новата ситуация. В самата Виена босът на комунистическата партия смени костюма си и стана капиталист. Обратът към капитализъм в Русия не беше искрено обръщане към свободата. Приватизацията на Съветския съюз просто означаваше трансфер на държавната собственост в ръцете на номенклатурата... Това е формулата на контролирания капитализъм в Русия.
По този начин според думите на Калашников руските комунисти използваха процеса на „приватизация”, за да се превърнат самите в бизнес класа и да сключват сделки със Запада... Така те отново поставят Запада в мрачна стратегическа позиция заради Ал Кайда, заради зависимостта на Запада от руски газ и петрол и поради икономическото сътрудничество с Русия. Всичко това ще позволи на Русия да разпространи своите военно-политически операции по цялото земно кълбо. Русия днес има ресурси, за каквито дори не можеше да мечтае по време на Студената война...
Същото важи за западните медии, финанси и т.н. и т.н. Полето на разузнаването се е променило и сега се използва различна тактика... Но шпионажът е не по-малко усилен от по-рано, даже е по-интензивен. Ето как нова заплаха израства от старата заплаха. За да цитираме майора от КГБ Анатоли Голицин, това е случай на „нови лъжи за старото”.
Подготви: АНОНИМЕН
Няма коментари:
Публикуване на коментар