До: ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Сотир Цацаров
ЖАЛБА
От: Владимир Маринов Петков, ЕГН 460710..., 9009 Варна, ул. ...
Срещу: Незаконосъобразното постановление по преписката на ВКП с вх. № 3243/13г. от прокурора Валери Първанов, относно виновно извършено деяние по чл. 282 от НК
Уважаеми Господин ГЛАВЕН ПРОКУРОР,
Посоченото постановление е незаконосъобразно дори само на основанието, че прокурорът недопустимо незаконосъобразно е заменил понятието "работодател" в чл. 329, ал. 1 от КТ с незаконосъобразното, с недопустимо лично неговото понятие "ръководител" за да обоснове, но неправилно и незаконосъобразно с него мотивите, а в крайна сметка и постановлението си.
Понятието "работодател", има възлово, съществено и същностно важно значение за признаването или за отхвърлянето на вината и на отговорността за причинените от дееца вреди по казуса чл. 282 от НК.
Ето защо се налага неговото точно и законосъобразно тълкуване и изясняване преди да преминем към втората същностно важна незаконосъобразност в посочените мотиви от обжалваното постановление на прокурора Валери Първанов, която заедно с първата го правят недопустимо неоснователно, неправилно и незаконосъобразно.
Работодател във висшето училище категорично безсъмнено е катедреният съвет на катедрата, затова и защото е органът в него, който провеждайки обучение по една или няколко учебни дисциплини с академичния си състав, е компетентен, знае и може да обсъжда, решава с гласуване и предлагане на основното звено - факултетния съвет за обсъждане, решаване и утвърждаване на всичките си кадрови въпроси за приемане на работа, на нови членове от академичния си състав, чрез съответния конкурс, за тяхното периодично атестиране, както и за тяхното освобождаване от работа, на което и основание от чл. 58 и чл. 58а от ЗВО, или на субсидиарно приложимите от Кодекса на труда, на основанието чл. 59 от ЗВО,
които в случая са: чл. 328, ал. 1, т. 2 и чл. 329, ал. 1 от него, включително следва да прави по компетентност и подбора при съкращение в щата, по чл. 329, ал. 1 от КТ.
Затова и защото, нито ректорът-ръководител, подписващ заповедите за назначение или освобождаване от длъжност, но само и единствено по предложение на катедрения и факултетния съвети, нито ръководителят-декан, председателстващ и ръководещ факултетния съвет, а нито и ръководителят катедра са компетентни или имат право (нека ми бъде посочено в кой закон или правилник е разписано, аз не го намерих и затова го отричам категорично) да правят подбор при съкращение в щата на преподавателско работно място - без обсъждане и прогласуваното му решаване на такъв важен кадрови въпрос, по който правилно компетентен във висшето училище да го обсъжда, решава с гласуване и да прави предложения е работодателят, т.е. е катедреният съвет И (а не ИЛИ !!! е записано в чл. 26д, ал. 2 от ЗВО) ръководителят катедра, т.е. заедно, не поотделно, защото последният има право на един-единствен глас при гласуване решението на този колективен работодател, а следователно и "работо-отнимател".
Работодател не е, нито - ректорът, не деканът, а не е и ръководителят катедра, ако не е организирал заседание на катедрения си съвет. На което, след обсъждане и демократично гласуване се взема решението за подбора, което е абсурдно да бъде еднолично взето от нито един "ръководител" във висшето училище. Повтарям:
Първо, защото не е компетентен да го прави самостоятелно. Второ, защото няма правото да го прави. И трето, защото висшето училище не е казарма, нито е към МВР, за да имат в него и най-дребните наченки на единоначалието някакво приложно място.
Доказателствата в преписките: заповедта на ректора с № 287/18.07.2002г. и протокол от з. на кат. съвет, на кат. ТИЕ с № 10/18.06.2002г. подкрепят и трите довода. ЗВО и ЗНСНЗ (отм.) и неговият ПП, приложими и действащи през 2002г. - също.
Следователно приемането от прокурора, че подборът е извършен законно от ръководителите във ВУ - ръководител катедра и декан и, че ректорът-ръководител се бил съобразил с тяхното законно, според чл. 329, ал. 1 от КТ предложение/19.07.2002г. за подбор на щатното ми работно място - не е законосъобразно, дори само, защото, нито един от тримата ръководители не е и не може да бъде работодател във ВУ.
Правен абсурд не достоен за правист, камо ли за прокурор от ВКП е да приема, когато решението за даване работа на преподавателя от катедрения съвет се взема категорично задължително - демократично, решението за освобождаване от работата му - независимо на какво основание - можело да бъде вземано еднолично, пък ако е така, защо ли ректорът направо не е подписал заповедта си за уволнението ми с № ЛС - 274/23.07.2002г., а е издал преди нея заповедта си с № 287/18.07.2002 г. И без това в първата липсва и съвсем не случайно основанието за издаването й, а именно: чл. 329, ал. 1 от КТ.
А това основание липсва, дебело подчертавам, не само формално в уволнителната заповед, но и действително. И не само в правното, но и във фактическото пространство на настоящия правен казус по чл. 282 от НК.
А това съвсем не е единствената съществена неоснователност, равносилна на незаконосъобразност при нейното издаване, незабелязана (или "незабелязана"), но недопустимо: не мотивирала постановлението на прокурор Валери Първанов.
Защото ректорът доц. Барудов нарочно, умишлено и виновно - за да елиминира подбора от работодателя, издава в отпускно време заповедта си с № 287/18.07.2002г. (защото е имал пълната възможност да я издаде от 12-ти до 16-ти юли 2002г., когато работодателят е бил на работа, а не в годишния си отпуск), с която иска от ръководител катедри да направят подбора при съкращение в щата, прекрасно знаейки, че същите са в императивен, задължителен и неотменен от него в същата или друга заповед - платен годишен отпуск, за да имат правото и за да могат да направят този подбор с катедрените си съвети.
От което следва, че предложението за подбора на моето щатно преподавателско работно място (без никакво значение от съдържанието на трите точки в него и, защото то не отговаря на истината), направено и подписано на 19-ти юли 2002г. от двамата, отново да подчертая - административни ръководители, не командири, не началници, а съвсем не и работодатели - от ръководител катедра и декан, това предложение е не само незаконосъобразно, то изобщо и въобще не съществува, то липсва в правното, а следователно и във фактическото пространство.
Защото то е правно нищожно.
Предложението е незаконосъобразно и защото не е направено от моя работодател, след обсъждането и демократичното му гласуване.
Затова и защото катедреният съвет от 16-ти юли 2002г. също, както двамата посочени ръководители е в годишния си, задължително правещ трудовия им договор - неактивен, отпуск, според също приложената и посочена, като доказателство тук заповед с № 253/01.07.2002г., издадена от доц. Барудов на основанието чл. 173, ал. 4 от КТ (ал. 7 от сега действащия КТ)
Кой тогава е направил, но престъпно превишавайки правата си над тези на действителния ми работодател, катедрения съвет на кат. ТИЕ с цел да ми навреди: липсващия подбор на личността ми в уволнителната заповед.
Подбор на личността ми недопустимо отсъстващ, не само формално, но и фактически в мотивирането на чл. 328, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда, според който съм уволняван от ръководителя-ректор, с уж законната му, според прокурора от ВКП Валери Първанов, заповед с № ЛС - 274/23.07.2002г., която би следвало да
е основана и с проведен подбор, според чл. 329, ал. 1 от КТ, но добре видно е, че той липсва в нея.
Подборът при съкращението на щатното ми работно преподавателско място недопустимо липсва в същата: - защото е правно нищожен.
- защото е правно незаконосъобразен.
- и, защото подборът е замислен и е осъществен нарочно в отпускно време, т.е. : нарочно, умишлено и виновно тайно и скрито от действителния ми работодател - катедрения съвет на кат. ТИЕ.
- а липсата на законен подбор основателно насочва към заключението и за ярко дискриминационната му същност (справка: чл. 21 от ЗЗДискр. гласи:
Работодателят прилага еднакви критерии при осъществяване на правото си за едностранно прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 2 - 5, 10 и 11 и чл. 329 от Кодекса на труда или на служебното правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 2, 3 и 5 от Закона за държавния служител без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1 - заб.: през 2002г. чл. 21 от ЗЗДискр. не е съществувал, но е заменим с чл. 8, ал. 3 от КТ и с чл. 172, ал.1 от НК).
От който член най-малкото е видно задължителното наличие на подбор при съкращаване в щата и второ, че липсата му е дискриминация, без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. А замисълът и осъществяването му на липсващия подбор от кого са тръгнали - да се запитаме.
От кат. съвет на кат. ТИЕ, от фак. съвет на ФЕ, от декана на ФЕ, или от ръководителя кат. ТИЕ!?! В периода 18-ти до 23-ти юли 2002г. тези избиращи, решаващи, предлагащи и управляващи основни органи на ВУ и тези административни ръководители, а не работодатели, всичките те са били в императивен годишен отпуск.
Ето защо: правилният, законосъобразният и желязно-логичният отговор е: нарочно, умишлено и виновно незаконосъобразно издалият уволнителната си заповед ректор доц. Барудов е този, който си е превишил правото и властта над тези на действителния ми работодател с цел да ми навреди, като е подбрал престъпно моето щатно място за съкращение и, като ме е лишил престъпно от работата, от средствата и от ценностите, осигурявани ми от нея.
А този извод се подкрепя желязно-логично и от доказаните трикратни неоснователни, неправилни и незаконосъобразни опити на същото лице в качествата му на кадровик на ТУ-Варна и на негов ректор да ме уволнява и да ми вреди заради възгледите ми, а
- не поради некадърността ми да изобретявам, т.е. да сътворявам и да реализирам научно-творческите си идеи, или да преподавам.
- Не, защото нямало часове и преподавателска заетост за милостта ми в кат ТИЕ - неистина, оборена с отказа на действителния ми работодател да гласува предложеното от рък. катедра мое уволняване на основанието чл. 58, ал. 1, т. 3 от ЗВО, виден от протокола с № 10/18.06.2002г. от неговото заседание.
- Не, защото съм имал отрицателна атестация - неистина, защото отрицателната ми атестация е от 1995г., оборена е с решението на съда срещу незаконното ми уволняване, основано на нея, защото това решение ме е възстановило на работа и затова тя не би следвало да се използва отново неоснователно, за да мотивира каквито и на когото да били уволнителни действия впоследствие, спрямо личността ми.
- А, съвсем не, поради третия довод във фалшивото и липсващото в правно-фактическото пространство "предложение за подбор" подписано от рък. кат. и от декана, първо, защото на 19-ти юли 2002г. те са в платения си годишен отпуск тези ръководители, а не работодатели, второ, защото предложението е еднолично, а не демократично взето от двамата ръководители и трето - доводът, а именно: че не съм бил защитил повече от 21 години дисертация - е неистинен и фалшив.
Затова и защото е неоснователно и е смехотворно да се съди за научната квалификация: да изобретяваш, т.е. да можеш и да постигаш научно-творчески постижения, каквито са, според чл. 4, ал. 2, б. "б" от ЗНСНЗ(отм.), но действащ през 2002г. - изобретенията и то твоите лично сътворени, (а не от подчинените и от сервилничещите му колеги, както е при доц. Барудов), по квалификацията: да пишеш дисертация (и защото такива лица, като него не ги пишат, ами ги преписват своите дисертации!).
А затова и защото аз имам лично и изцяло, 100% мои изобретения и патенти, а доц. Барудов ги нямаше, нито през 2002г., а ги няма и в ей този настоящ момент, защото не може, не е кадърен да изобретява. Как тогава, защо и с каква човешка и професионална съвест прокурорът от ВКП Валери Първанов си е позволил да заключи, очевидно неистинно и незаконосъобразно в своето постановление, че видите ли:
"Доколкото в чл. 58 ал. 1 от ЗВО е посочено, че освобождаването се извършва със заповед от ректора, при определени законови предпоставки, които са налице в случая, то не може да се приеме, че има превишаване на права или нарушаване на задължения от страна на ректора доц. Барудов".
Как така са налице законовите предпоставки.Когато действията на доц. Барудов спрямо личността ми нямат нищо общо със законността, а само и единствено - с престъпността.
Как така и защо прокурорът ще твърди и ще основава отказа си за образуване на производство срещу дееца върху неистината, че в заповедта с № ЛС - 274/23.07.2002г. от доц Барудов : "законовата предпоставка", а именно: чл. 329 от КТ, е налице, когато тя, не - очевидно, а очевадно - липсва.
И то нарочно, умишлено и виновно липсва, а не по незнание, по погрешка или по непредпазливост.Когато деянието е видно как е "прецизно" замислено и изпълнено от доц. Барудов - с широк замах и началнически манталитет, но уви и съвсем не е премерено правилно, справедливо и равнопоставено по трудов договор
спрямо личността ми.
Само поради което неистинно твърдение на прокурора в постановлението, по същностен и по най-важен въпрос в него, то категорично следва да бъде отменено, като не съобразено с истината, а следователно, като неоснователно и, като незаконосъобразно.
А затова и, защото доц. Барудов нарочно, умишлено и виновно е взел незаконосъобразно решението си (заповедта си с № 287/18.07.2002г.) да подбере сам моето щатно работно място за съкращаване, но нарочно, умишлено и виновно пренебрегвайки волята и правото на действителния ми работодател катедрения съвет на катедра Теоретична и измервателна електротехника - да го направи: справедливо, основателно, правилно, демократично и законосъобразно.
За да си задоволи - уж скрито зад законосъобразните мотиви за това съкращение в щата, своето недопустимо отмъстително чувство към личността ми - на база непоносимостта на Барудов към възгледите ми, като ми навреди: жестоко и престъпно отнемайки работата и ценностите й за мен и семейството ми.
Как така и защо прокурорът ще защитава дееца със смехотворните си и незаконосъобразни, неоснователни и неистинно мотивирани твърдения и как така, и защо той ще си затваря очите и с каква съвест няма да признава очевидното виновно престъпване от доц. Барудов на чл. 282 от Наказателния кодекс.
Не може, не е допустимо - прокурорът да приема процесния случай, не като крайната, престъпната фаза на дискриминация в трудово правоотношение, както е в действителност, а за трудов спор - видите ли, борба на възгледи как да се работи по-добре - в който шефът (ректор, декан, или рък. катедра - без никакво значение кой), той винаги имал право, защото бил...ръководител, когато е съвършено ясно кой във ВУ е истинският и законният работодател и как е гласувал той на 18-ти юли 2002г.
Недопустимо е прокурорът да не вижда нарочното потъпкване правото ми на равнопоставена по ТД страна - на законен подбор при съкращаване на щатното ми място, сторено умишлено и виновно от ръководителя-ректор доц. Барудов, защото е превишил нарочно, умишлено и виновно правото и властта си над тези на катедрения съвет на кат. ТИЕ, който е органът във ВУ, без чието прогласувано решение по подбора никой ръководител в същото ВУ не е компетентен и няма право да го извършва еднолично.
Нито една от които равнопоставени по ТД страни - няма правото чрез превишаване правото и властта си - незаконно да вреди на другата. Точно какъвто е настоящият случай.
Все едно, или подобно прокурорът да твърди, че ако гражданинът Болен Сиренов дойде законно на власт и почне да претопява цигани и турци на сапун (както искаше да претопява турците Тодор Живков в късния соц. у нас, само че не на сапун, ами в българи) - няма да върши престъпление, защото отношенията му с тях са били законно установени с избора и утвърждаването на договора между него и народа - избрал го да управлява.
Все същото, или подобно, както ако собственикът на имот застреля крадеца, който е влязъл да открадне, а не да убива собственика... Все подобно, ако полицаят застреля престъпника, без последният да му е застрашил по никой начин живота...
Нито посоченият собственик, нито полицаят, нито Волен Сидеров, а нито и ректорът, ако ще и професор-академик да е - може безнаказано незаконосъобразно да си превишава правото и властта!, за да вреди ужасяващо, безумно, безсмислено и недопустимо, на когото и, който и да е - гражданин - невиновен и не-
заслужаващ - такива многократно превишаващи нормалността и законността - ответни реакции.
А, ако доказано нарочно незаконосъобразно си е превишил такъв деец правото и властта, законно дадени му по служба, за да навреди неправомерно някому, независимо в сферата на кои правно-фактически отношения - то този деец категорично подлежи на осъждане и следва да си понесе осъдителната присъда.
Уважаеми ГЛАВЕН ПРОКУРОР,
На основание доказаното тук противоречие с истината, основателността и законосъобразността на заключението в постановлението на прокурора от ВКП Валери Първанов, основателно Ви моля да постановите:
1.Отмяната на това незаконосъобразно постановление.
2.Откриването на досъдебно производство, според чл. 282 от НК срещу виновния деец лицето Стефан Тодоров Барудов.
3.Предявяването на обвинителен акт в съда, по чл. 282 от НК, към който да се присъединя, като частен обвинител и, като граждански ищец, срещу лицето Стефан Тодоров Барудов.
Пред вид кристално ясно доказаната тук и очевидната негова вина за деянието по чл. 282 от НК и отговорността на същото лице за престъпно причинените ми вреди от неговото извършване.
19.04.2013г.
Владимир Маринов Петков:.......
Справки за граждани:
Информация за преписка № 03243/2013 на прокуратура ВКП-София:
Преписката е за решаване при прокурор.
Дата на разпределяне на преписката: 10.06.2013
Данните са актуални към предходния работен ден.
До: Сотир Цацаров - лично, открито и отворено писмо
От: Владимир Маринов Петков, 9009 Варна, ул. ...
Уважаеми г-н Цацаров,
Вдъхнахте ми надежда, че в България ще има правосъдие, не толкова и само след забележителното представяне на екипа Ви пред "съда на народа", т.е. по телевизията, по повод изборните машинации с бюлетините, но и с факта от биографията Ви - също научен от телевизионно предаване - а именно, че сте се пренасочили от лекарската към правната професия.
За мен доказателство, че сте търсили в нея не само професията, но и своето призвание.
Което е изключително съществен, макар и прост логически факт, но с важни последици не само за Вас, но и за страната, включително и за личността ми, като неин гражданин.
Затова и защото, точно в тези дни очаквам от институцията оглавявана и ръководена от Вас - справедливо отсъждане по своето нарочно престъпно нарушено право на труд в ТУ-Варна, според чл. 282 от НК, от дееца Стефан Тодоров Барудов, ректор на Висшето училище.
По преписка на ВКП с вх. № 3243/13г.
По която имам неоснователен отказ от прокурора Валери Първанов, според твърдо и категорично убеденото ми мнение, защото отказът му не е съобразен с истината, със закона и със справедливостта.
А току що разбрах от интернет по съвсем други повод и тема, че Валери Първанов е, или е бил зам. главен прокурор на ВКП.
Ако е първото, моето лично и нарочно открито и отворено към медиите послание до Вас е предупреждение, че този прокурор, или не си познава професията, или е корумпиран. Тъй като недопустимо, непростимо, или и нарочно е изкривил на 180 градуса и така е прикрил истината в мотивите на постановлението си, вместо да я види, да я признае за да приложи закона съобразно с нея, а не със смехотворната си небивалица и неоснователност, че, видите ли работодател в държавното висше училище по смисъла на чл. 329 от КТ е ръководителят (ректор, декан, или ръководител катедра), а не първичното звено: катедреният съвет.
С които: очевидна небивалица, неоснователност, по народному: дърта лъжа в кошничка, а по правному: неистина прокурорът е опитал да защити не истината и закона, а престъпното лице.
Вероятно, защото - както си е разбрал функциите този прокурор - да защитава престъпника, така и си ги е изпълнил.
Ако е второто, изразявам надежда, че няма да позволите на неговите (на прокурор Валери Първанов) категорично ясно, че са основани на посочената неистина: мотиви, да бъдат повторени и затвърдени от прокурора, на който е разпределена преписката с вх. № 3243/13г. на ВКП, според втората ми жалба адресирана до Вас. Което е станало на шести юни 2013г. , понеже следих стриктно движението на моята преписка до пристигането й във ВКП, след нейното комплектоване с преписките на варненските прокуратури.
Основателната ми молба към Вас, уважаеми г-н Цацаров, е на основа истината - отразена в последната ми жалба, която прилагам и тук, за Вас, е да проконтролирате постановлението на прокурора, на когото сте разпределили преписката с вх. № 3243/13г.
И ако то не е съобразено с истината и закона, а повтаря недопустимо неистините и незаконосъобразността на постановлението от прокурора Валери Първанов - да си направите правилните изводи за: професионалните, за личностните и за корупционните качества на същия.
Естествено е, че ако и това последно постановление на прокурор от ВКП не е съобразено с истината и със закона на мен ще остане да се жалвам от липсата на правосъдие у нас по чл. 282 от НК в Съда по правата на човека и човешките свободи в Страсбург.
Което основателно се надявам, че няма да допуснете, ако действително имате призванието на правист.
Приложение: втора жалба до Главния прокурор на ВКП по преписката с вх. № 3243/13г., разпределена на прокурор от ВКП на 06.06.2013г.
12.06.2013г.
Владимир Маринов Петков:...............................................
Справки за граждани
Информация за преписка № 03243/2013 на прокуратура ВКП-София:
Преписката е за решаване при прокурор.
Дата на разпределяне на преписката: 10.06.2013
Данните са актуални към предходния работен ден.
Няма коментари:
Публикуване на коментар