Аз тия писма, дето се били писали срещу мен, до този момент (именно до представянето им като "доказателства" - от директорката на ПГЕЕ-Пловдив - в заведеното от мен съдебно дело за клевета срещу нея) не ги бях виждал, подписи под тях се събираха в най-строга тайна от мен, никой нема достойнството да ми покаже кое толкова е възмутило "колектива" срещу мен, но това са подробности, изцяло отговарящи и добре характеризиращи стила на ръководство на въпросната администраторка. Тия дни имах щастието да прочета тия шедьоври, забележете, до "пловдивската общественост" било адресирано туй писмо, а вие за него, драги пловдивчани и пловдивчанки, за него до този момент знаехте ли? Явно и от вас, кой знае защо, е било крито, не знам, аз също съм пловдивчанин, пък ето, до този момент не го знаех, нищо че съм даже обект на разгромния гняв. Публикувам този документ с намерението туй обръщение най-сетне да стигне до адресата си; ето, четете, приятно четене ви желая:
ЗАБЕЛЕЖКА: Никъде в туй писмо няма отбелязана дата, на която то е писано или пуснато до медиите. Забравили са да турят дата, явно са се гласели то да е валидно "за всички времена и народи". Иначе има приложени листи с подписи, на които обаче не личи за какво именно са се подписали въпросните подписчици; да публикувам ли и подписите заедно с имената ви, драги ми подписчици, има ли някой да се срамува заради това, че се е подписал под този памятен документ в защита на любимата и така мъдра ръководителка? Иде време за срама де, то за всяко нещо неизбежно си му идва времето... значи смятате, че не бива да публикувам имената на подписалите, правилно ли изтълкувах мълчанието ви? :-)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар