През последните няколко години работих най-упорито върху осмислянето и предлагането на работещи решения, касаещи най-тежките проблеми на обучението, образованието, възпитанието, нравственото и личностното формиране на младите хора, на учениците. Излязох с ред инициативи в тази посока, като идеята ми беше да спомогна за пораждането на пълноценен дебат по тия всичките проблеми; уви, оказа се, че това нещо не се получи, моите инициативи срещнаха отвсякъде и се сблъскаха в стените на бездушието, на безхаберието, на непукизма, не пазенето на удобното идилично статукво и пр. Ще дам този пък един екстравагантен конкретен пример в тази посока, ще публикувам красноречив документ, илюстриращ как именно бидоха посрещнати моите инициативи. Но ето първо поводът за да бъде написан този документ. Работейки върху указаните проблеми, написах следната поредица и я представих на вниманието на педагогическия съвет, на цялата училищна общност на ПГЕЕ-Пловдив, училището, в което работих цели 14 години (до 19 май тази година, когато бях уволнен по недопустимо грозен начин от директорката Ст.Анастасова):В същата по поредица подготвих и текстове, касаещи ВЪЗПИТАНИЕТО, ето ги и тях:
Нравственото възпитание на младите: не забравяме ли нещо най-важно? (11 декември 2008 г., обърнете внимание, това е време, в което новата въпросна директорка още не се е възцарила, тя става директор в 2010 г.)
За ефективното нравствено въздействие върху душите на младите (8 декември 2012 г.)
Как да помогнем на младите да станат по-добри? (неделя, 9 декември 2012 г.)
Проблемът на проблемите на българския живот е нравствен, има морално естество, това е началото, първата част на едно обръщение към цялата училищна общност на ПГЕЕ-Пловдив; ето и продължението му:
Продължението на моето Обръщение към училищната общност на ПГЕЕ-Пловдив (1 февруари 2014 г.)
Накрая обобщих тия два документа в един общ, носещ вече заглавието "Обръщение", него именно и представих за обсъждане в Педагогическия съвет:
Да сме човеци е causa sui - от тази отговорност никой не може да избяга: човекът е самоцел и самоценност (неделя, 2 февруари 2014 г.)
Смятах и продължавам да смятам, че проблемът на проблемите в образователната система е нравствен, нейните дефекти имат нравствено естество, нравствен може да бъде само и пътят, по който да се преодоляват тия проблеми. Другояче казано, трябва да се прави нещо за преодоляване на обхваналата я страшна деморализация. А сега интересува ли ви какъв е отговорът на тия мои инициативи? Просто е: директорката Анастасова дава моите предложения на една главна учителка "да се произнесе компетентно", тази главна учителка, понеже добре знае отношението на директорката към автора, сиреч, към моя милост, е поставена, дето се казва, в "небрано лозе", как е мислила да излезе от ситуацията аз не знам, но какви мотиви в крайна сметка сметка са надделели си личи по следния куриозен документ, който тя е съчинила; аз за този документ не знаех до този момент, директорката го кри от мен, не допусна обсъждане на докладите ми на Педагогически съвет, всички тежки проблеми бидоха "заметени под килима", какъвто е нейният обичаен подход; но ето сега се повъзхищавайте на въпросното творение (отбележете, авторката пише документ със заглавие "открито писмо", ала го адресира верноподанически до... директорката, която пък го скрива, ето какво означава "откритост" в понятията на администраторите!); да добавя и това, че с този документ имам възможността да се запозная едва сега, той е сложен прилежно в "ей-такавата папка" с "доказателства", която директорката предостави в районния съд по заведеното от мен съдебно дяло за клевета; с тия "доказателства" тя ще се опита да "докаже" тъкмо клеветата си, именно да защити тезата, че моя милост била страдала от... "нервно-психически разстройства"); та ето го този наистина сюблимно интересен документ, представен за участие в една дискусия по нравствени теми, сама имаща пределно нравствен характер, която тепърва ще бъде нищена пред... Районен съд в Пловдив:
ЗАБЕЛЕЖКА: Очаквайте публикуването на още по-умопотресаващи документи - стига това изобщо да е възможно! - от тази очертаваща се да бъде съвсем сензационна поредица!
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар