понеделник, 16 юни 2014 г.

Продължение на опита за диалог с един анонимен интернетен хулиган, мерзавец и малодушник


По-долу можете да прочетете продължението на започналата се "полемика" (да наречем случващото се така), чиято предишна част публикувах ето тук: Начало на едно прелюбопитно психологическо сеирище: започналото шоу се очертава да бъде безкраен празник!; в резултат на разменените реплики т.н. ми опонент, дето отначало се държеше като прекалено отворен, в крайна сметка позорно избяга:

23 коментара:

Анонимен каза: Грънч, то вече е доказано че си некадърник и го пише вече в официален документ подписан от директорката на основание на жалби на ученици, родители и негативни констатации на експертите по философия и всичкото това нито един съд няма да го отмени. Ти си обречен повече никога да не си намериш работа като учител и ще ти се наложи да се преквалифицираш примерно като станеш овчар или мияч на съдове. А това че си бил написал 20 тъпи книги означава само че си толкова тъп че даже не го съзнаваш и вместо да го криеш без срам го показваш. И списанието ти е тъпо както доказа това докторант Узунов. Няма нито един ученик който да има добро мнение за теб ето до този момент нито един не е застанал в твоя подкрепа също и нито един учител не те е подкрепил явно е истина това че не си човек а си урод някакъв. Иди по-добре се хвърли в река Марица и се удави щото такива като теб не заслужават да живеят.

Анонимен каза: Ти да не си привърженик на анархията? Щом му викат Грънч, значи всява респект. И ако не е била директорката да ги подкокороса, учениците е нямало да смеят да му скочат.

Анонимен каза: Ангеле, мисли как ще спечелиш делото. Хората ти помогнаха - екскурзиантки, сектантки... Те и жалбите трябва да се доказват. Ама защо не ти ги дадоха бе. Успех! Ще се справиш!

Анонимен каза: Първо, аз наистина съм искрен. В началото написаното за мъжа и жената има истина, човек имам какво да вземе от няколко твои изречения. Аз не смятам, че си глупав човек, в никакъв случай. Смятам, че си обърнан, неприет, животът ти е протекъл трудно и си се озлобил. Яд ме е че имаш способността да градиш, а правиш точно обратното. От моя страна няма да си позволя да превръщаме спора ни в махленска вечеринка, както гледам са всички твои - с обиди, плоски опити за анализ и проектиране на мислите върху другият.

Истината е, че методите, които се опитваш да прилагаш наистина вършат работа - дискусията, начина на оценяване, заставането на отсрещната гледна точка. Истината е, че ти ги правиш по ужасно нелеп начин, защото не знаеш как и това те убива.

Не съм жена и изобщо не ми пука за учители в ПГЕЕ (освен за някои по практика), казах ти че съм бивш ученик. Не ставаш за психолог и не можеш да консултираш, защото преди да го правиш трябва да си наясно със себе си, а ти не си. Прекалено много етикираш и обиждаш, затова блогът ти е скапан и няма нищо смислено вътре.

Искам да ми кажеш няколко неща: Къде работи синът ти? Къде работи жена ти?

Не го правя, за да те обиждам, искам да покажа на теб самия какво причиняваш на семейството си. Ако синът ти има собствена фирма или е асистент, или прави нещо значимо съм съгласен, че даваш добър старт. Обаче ако го правеше ти нямаше да си в това състояние, затова всичко написано от теб през последните няколко месеца показва, че животът ти е скапан, че не си доволен от него.

Болката ми е, че всичко това се изсипва върху учениците и щом те са написали жалба, значи работата наистина е сериозна.

Виж, Ангеле знам че е удобно да се оправдаваш, че директорът е настроил всички срещу теб, но аз си спомням когато изгониха Калин Христов - много ученици станаха и реагираха, много учители са били реагирали, за да покажат каква огромна глупост е направила твоята скъпа директорка. При теб защо не стана така - ОТГОВОРИ МИ САМО НА ТОЗИ ВЪПРОС. Никой колега не те е подкрепил, защото не е искал, а не защото се е страхувал. Това е жестоката истина и от нея боли. Тъжно ми е, че ако не беше толкова остър и провокативен бихме могли да пием по едно кафе и да си поговорим сериозно. Смятам, че разговорът би бил полезен. Но ако се видим ти няма да се спреш дълго време с гущерите и змиите по мой адрес в блога ти.

Ангеле, пожелавам ти да си здрав, не изпитвам злоба към теб, пак казвам - съжалявам те и ми е тъжно. Но ми е по-тъжно за учениците и за твоето семейство...

Хубав ден!

Анонимен каза: П.С. Пиши по-малко защото не чета всичко и гледай да не повтаряш мислите си, че е изтощително.

Анонимен каза: Благодарствена телеграма от колектива на ПГЕЕ в Пловдив до любимата директорка:

Скъпа наша госпожо Директор, наша мила Таня!

Вече трети ден откакто ни освободи от присъствието на онзи толкова лош човек (даже не искаме повече да споменаваме името му, щото се гнусим!), три дни минаха откакто и на нашата улица изгря слънцето на правдата и доброто! Опияняващо е чувството на благодарност към теб, което ни владее тия дни, ето, решаваме да го изразим писмено, макар че думите са толкова безсилни!

Скъпа госпожо директор, наша мила Таня, ти си великолепна, ти си смела, безкомпромисна, ти си така справедлива! Просто словото е безсилно да изрази твоята неизразима с думи величавост, благодарим на съдбата, че ни осени с щастието точно ти да ни водиш в тия дни на строеж, на постижения, на победи! Не желаем да те хвалим, знаейки твоята неизмерима скромност, но справедливостта изисква да кажем: ти си страхотна, ти си велика, ти си наша пътеводна звезда, ти си нашата Аврора! Поклон пред твоята гениалност, скъпа наша Таня!

Нашето щастие е неизразимо в тия паметни години, в които ти ни водиш от победа към победа! Знай, че винаги ще ти бъдем верни, че никога няма да те предадем. Имаш завинаги нашата безразделна любов. Прекланяме се пред теб защото те обичаме. Да, на нас никой не може да ни попречи да те обичаме.

В светлината на казаното само думи на пълно презрение заслужава оня низък и подъл "човек", който не можа да те оцени - и който, завиждайки на твоите таланти, се опита да те очерни така грозно.

Е, той вече за нас не съществува. Вече дишаме с пълни гърди, съвсем свободно! Таня, освободителко наша, благодарим ти още веднъж! Позволи ни да те обичаме с цялото благоговение, на което сме способни!

Поклон, наша пътеводна звездо! Имаш навеки сърцата и душите ни, прави с тях каквото искаш!

С обич: от признателния колектив на ПГЕЕ-Пловдив

Ангел Грънчаров каза: Вижте какво, хайде първо да се разберем да се обръщаме един към друг на "Вие"; просто така е прието, не се познаваме, липсва съответната личностна близост; интересно е, че не се усещате колко грозна е такава една фамилиарност от страна на ученик към бивш негов учител; аз, например, се обръщам на "Вие" към всеки един мой бивш учител. Това първо. Респективно, за да има равнопоставеност, и аз ще се обръщам към Вас по същия начин.

Второ, казах, че моята личност би следвало да Ви интересува по-слабо, а на преден план се опитайте да изведете интереса към собствената личност; това е нормалното, а Вие, интересно, се държите като селска клюкарка, ето, примерно, сте започнал да ме разпитвате настойчиво за моето семейство и пр. За тия неща възпитаният човек не пита, явно изобщо не се усещате, че всъщност сте един мерзавец; е, казвам Ви го, щото истината би следвало да бъде почитана. Също така лъжете, че сте искрен: от всяка Ваша дума личи неискреността Ви. Преструвате се на какъвто не сте, стараете се да се изказвате "учено", което издава болезнени комплекси - включително и комплекс за личностна непълноценност, в това число и по отношение на образоваността. та в тази връзка бих Ви предложил следното: ако ми дадете задоволително и смислено обяснение защо толкова Ви интересуват членовете на моето семейство и каква връзка имат те с нашия разговор, едва тогава, ако реша, мога да Ви дам някаква информация за тях. Но мога и да не Ви дам. Това го решавам аз. Знам, че в душите на хората с манталитет на селски клюкарки това нещо предизвиква неудържима тъга и мъка. Аз неслучайно Ви казах, че сте жена; Вие твърдите, че сте бил мъж, да, ама аз нищо мъжко не забелязвам в поведението Ви. Мъж е оня, който има мъжко поведение, мъжките характер, простете, но това Вам специално изобщо не Ви личи.

Трето, опитайте се да осмислите какво показва, какво издава, какво характеризира следната особеност на някои хора, именно хора, които нескривано мразят и изпитват злоба към свои бивши учители. Да мразиш своя бивш учител (какъвто и да е той; учителите, апропо, бидейки личности, имат пълното право да бъдат всякакви!) - какво говори това нещо за човека, който си позволява да изразява такава една омраза? Ще ми бъде безкрайно интересно да разбера как си обяснявате по-специално злобата си към мен по-специално. И, второ, бихте ли имал добрината да ми кажете Вас лично какво Ви засяга моето уволнение от училището, та нали Вие вече не сте ученик там? Можете ли да опитате да обясните за какви особености на характера ви говори това, че ето, сега ликувате по толкова идиотски начин по повод на уволнението ми. Опитайте да се анализирате в тази посока, Вие самият най-много ще спечелите ако напреднете и научите нещичко за себе си, процедирайки по този начин.

Четвърто, ще си пиша колкото и както искам, драги ми наглецо, това е моят блог и е възнагличко да ми поставяте условия колко и как да пиша и прочие. Това именно ми показва, че притежавате съзнание, което е развито по посока на комуноидността: Вие изглежда чувствате блога ми като свой, тъй ли, затова ли почнахте да се разпореждате в него? не стават така тия работи.

Пето и последно: защо никой (по Вашите думи), нито ученик, нито учител и пр., не бил се изказал открито в моя подкрепа, докато при уволнението на К.Христов било имало и учители, и ученици, които го били подкрепили открито. Аз съм в течение на онази история, между другото аз бях единственият учител, който тогава с името си подкрепи К.Христов. Друг учител да е сторил това не съм забелязал, имам предвид публично. Ученици го подкрепиха, но предимно сред завършили или завършващи, не и обаче от другите, по-малките класове. Сиреч, реакцията беше горе-долу аналогична, което иде да покаже, че моята теза за страха е вярна; хората наистина ги е страх да афишират подкрепа както към К.Христов, така и (особено) към мен. Щото К.Христов никога не е бил в такъв фронтален публичен сблъсък с Анастасова, в какъвто съм аз и то не от вчера, а от години; ерго, хората още повече ги е страх да покажат съпричастност.

Между другото, "на четири очи", по скайпа, по телефона, чрез имейли много хора ми заявиха пълната си подкрепа, ала молят, предвид ситуацията, за пълна дискретност: ако обявя кой именно учители ме подкрепят безрезервно (сред работещите в ПГЕЕ-Пловдив), то тия хора ще си имат ужасни проблеми предвид характера на отмъстителната директорка. Уверявам Ви, съвсем не са малко тия хора. Не съм обаче подлец за да кажа кои именно ме подкрепят. Те това нещо трябва да го преценят сами. И сами да изберат момента публично да реагират срещу безобразията. Този момент, по моето възприятие, иде. Скоро ще дойде. Освен това сме българи. "Луди глави" като мен, които заради идеи са способни да си "сложат главата в коша" се броят на пръсти. Комунизмът превърна множеството в страхливи мърморковци, неспособни за изяви на гражданска доблест. Уви, така е.

Тъй. Четете теста ми и отговаряйте пунктуално. Общи приказки не ме задоволяват, отговаряйте конкретно на въпросите. И престанете да се вълнувате толкова от моята личност. Аз съм свободен човек и ще си бъда какъвто искам - колкото и да не се харесва това на разните му там комуноиди и комуноидки. Това поне би следвало отдавна да сте го разбрал. Ако изобщо ме познавахте. Щото имам чувството че пердашите наизуст, изобщо не ме познавате наживо, и изглежда поради вродена мерзост на характера се месите в неща, които изобщо не Ви засягат. Апропо, бихте ли си дал адреса на блога, за да видим що представлява? Като гледам колко сте сурово-критичен към моя, Вашият вероятно е бляскав, и ето, това нещо силно ме заинтригува, с нетърпение ще дочакам отговора Ви - за да разгледам блога Ви с интерес.

Поздрави!

П.Иванов каза: Тая шушумига Ангеле май си обра крушите :))) Сви му перките набързо. А трябваше да го коткаш защото е интересен за изследвания тип. Мерзавец от класа е тоя нещастник. Добре си го доловил. Ама не трябваше така яко да го натискаш. Уплаши се тая мизерна душица.

Анонимен каза: Самият вие, Грънчаров, се обръщате към хората на ТИ (например "Щото си одъртяла"), така че претенциите ви правят класически лицемер и извънредно нагло парче.

Ангел Грънчаров каза: Абе ти с мен не се мери, аз съм писател, ще си пиша и ще говоря както искам :-) Това при мен се нарича "драматургия. :-) При това анонимник не можеш да го обидиш по простата причина, че няма личност, щото сам се е отказал от нея. Сфащаш ли що думам? Освен това аз съм много възпитан човек и на това основание също не можеш да се мериш с мен, щото си просто един анонимен мерзавец :-) Трябва да почитаме истината и да не обиждаме мерзавеца когато прави мерзавщините си; това става по един начин: като го наричаме мерзавец. Ако не зачетем природата му на мерзавец прегрешаваме спрямо истината, а не бива...


Анонимен каза: Всеки може да говори както си иска, Грънчаров. Нарича се "свобода на словото". Понимаете въй ету концепцию? Знам, че много ви се зловиди, но България все още не е цензурирана Русия, колкото и да ви се ще.

Анонимен каза: Не Ангел а същий Христос.

Ангел Грънчаров каза: Таварищ, в моя блог ще се държиш прилично и културно, колкото и да ти е мъчно, че тук е едно пространство за възпитани и мислещи хора, а не за простаци. Иди във форуми в тъй любимата ти Русия или в наши родни подобни кочини и там плюй и повръщай жлъчта си колкото искаш.

Анонимен каза: Щом сте против свободата на словото, Грънчаров, явно вие сте този, който обича Русия. Съвсем излишно е да се оправдавате.

Анонимен каза: Ще продължа да ти говоря на "ти", защото си го заслужаваш. В началото ме нарече с какви ли не епитети и етикети, усещам те по-близък. Затова, Ангеле, трябва да ти призная нещо, ти си първия учител към когото се обръщам на "ти" - честито!

Ако четеш малко по-внимателно, написаното от мен има смисъл. Не са нахвърлени мисли. Виж по-горния пост и ще разбереш каква е причината да питам за семейството ти.

Може би наистина лично ме засяга твоето уволнение в училище, може би от няколко месеца ученици са споделили с мен терзанията си (не само към теб имам претенции Ангеле, защото в нашето ПГЕЕ не си единствен, но затова в някоя друга тема).

Моят блог няма да ти бъде даден, отговорил съм ти по-рано на въпроса "защо".

Никога не съм казвал че изпитам злоба нито към теб, нито към някой учител, казах че не ми пука за някои учители, това не значи злоба. Радвам се, че те няма в училище, защото те помня, помня проблемите, помня крясъците, помня подмятанията за г-н Паунов. Тези неща ме вълнуват, тогава обаче нямах капацитета да се занимавам с теб, след което нямах време, а сега съм никой в това училище. Исках просто да изразя мнението си, надяващ се тайничко тази директорка да е толкова лоша, колкото я описваш, което автоматично ще покаже, че ти си се променил. Но уви, това не е така.

Ангел Грънчаров каза: Свойски разговарят с други хора (без тяхното съгласие) само наглеците и простаците. Примерно Кеворкян, забелязвам, говори с всички на "ти", така се обръща дори и към тия, които се обръщат към него на "Вие". Това е признак за върховна наглост. Тъй че както си искате се обръщайте към мен. По този начин характеризирате себе си, не мен.

Крайно неубедително отговаряте, което на мен специално ми говори много. Освен това изпадате във фактически противоречия, което показва, че хипотезата Ви, че сте уж "бивш ученик", комуто пък се били оплаквали настоящи ученици, отива по дяволите. Примерно никога не съм имал някакви "подмятания" по адрес на Паунов, аз "подмятания" не си позволявам да правя по ничий адрес, което именно и доказва, че никога не сте бил мой ученик. Значи сте учител - или дори директор, така ли излиза? Имате за мен някаква повърхностна представа, основаваща се на някакви слухове, предубеждения, масовидни натрапчивости и пр. Та значи Вам се жалват разни ученици, така ли? :-) И в какво Ваше качество се жалват тия ученици точно Вам? :-) Я помислете малко. Сгромоляса Ви се вече цялата конструкция. Или сам не помните какво сте казал (казала) преди ден-два?

Бягате от отговор на конкретни въпроси, които Ви зададох, което също е много показателно. Затрудняват ли Ви моите въпроси? Прочее, Вие как се отнасяте към по-интелигентните и по-образованите хора от Вас? Бихте ли могъл да споделите професионалната област, в която се изявявате? Щото гледам, че се правите на "капацитет" в области, по които очевидно издишате. А може би сте "специалист по всичко"? Запитах Ви и за адреса на Вашия блог. Дайте да го водим, интересно е. Защо толкова се срамувате от своята истинска самоличност? Може би щото започнахте да осъзнавате мерзското си поведение?

Смислен диалог се води в условия на равнопоставеност. Който нарушава тази равнопоставеност по всякакви начини (криене на самоличността си, хашлашко поведение към личността на опонента и пр.) само демонстрира, че няма принципен интерес към същината на обсъжданите проблеми, а иска просто да навреди на опонента си, да го дискредитира. За мен е загадка какво толкова Ви вълнува това, че аз повече няма да бъда (евентуално) учител по философия в това училище. Изобщо не успявате да дадете смислени обяснения за основанията на Вашия тъй силен интерес към обсъждане по тази тема. А може би сте... философ по образование и ликувате така силно по повод на моето отстраняване само защото копнеете да се разположите на моето място? Питам само, подхвърлям възможна хипотеза. Ние, човеците, сме рационални същества и докато не открием някакъв точен смисъл, не се успокояваме.

Анонимен каза: Това е САМО едно от нещата, по които си приличаш с Кево Кеворкянов, Грънчаров. Говориш на хората на ти. Които се обичат, си приличат, нъл тъй?

Ангел Грънчаров каза: Таваришч, с мерзавци като теб не мога да говоря уважително по простата причина, че няма как и да ги уважавам :-) Сфащаш ли сега?

Анонимен каза: Но защо тогава плачкаш, когато на ТЕБ ти говорят на "ти"? Отдалеч дъхтиш на лицемерие, понимаешь?

Ангел Грънчаров каза: Наглецо и мерзавецо, просто е, ама ти липсва вероятно и акълец, и възпитание да го схванеш: ами нямаш право да ми говориш на "ти", първо, щото не си ми на нивото (културно, интелектуално и пр.) и, второ, по простата причина щото не съм мерзавец като теб, сфана ли сега?!

Ваша милост обаче избяга позорно от диалога, нали?! :-) Ех, гиди ми малодушни мерзавецо и подлецо! :-) Дезертира, а?! :-)

Анонимен каза: Мижитурката си е мижитурка... вари я, печи я, мижитурка си остава...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

петък, 13 юни 2014 г.

Основаваме Клуб на футболопатите, заповядайте и вие!



Svetoslav Alexandrov предлага да се основе клуб на социо-футболопатите, ето как откликнах на идеята му:

Само аз ли не проявявам интерес към първенството? Окей, де - може би минимален, само към финала му... Но случайно да има други такива социопати и футболопати? Понеже аз съм на мнението... щом нас ни няма там, какъв е смисълът изобщо да влагам емоция в нещо, което го виждам за безсмислено? Иначе... ако има и други заблудени душици като мен, да си направим клуб?

Ето как коментирах аз тази актуална тема:

Изцяло не ме вълнува футболът. Опитвал съм да схвана смисъла на тази игра, но някак си не се получи при мен. Други игри ме вълнуват, но тази не. При това смятам, че смисълът на всеки спорт е сам да го практикуваш, а не да гледаш как други го практикуват. Да лежиш на дивана с огромното си шкембе и с бира в ръка и да се отдаваш на някакви емоции при положение, че си такъв нещастник, простете, но на мен ми се вижда възперверзничко. А аз сам не мога да се отдам на подобен род перверзии.

Самият аз да играя футбол намирам смисъл, да гледам обаче как други играят ми е скучно. Умирам от скука като седна пред телевизора когато се играе футболен мач. Ще си скъсам ченето от прозявки. Дали аз не съм нещо ненаред? Знам ли? Но точно така се чувствам, какво да правя, футболът не можа да ме "грабне"... тъй че и аз съм за клуба на социо-футболопатите... :-)


Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Умилителните игрички на наша скъпа - ах, толкова скъпа! - родна бюрокрация







Днес получих този същия документ - на хартиен носител, по пощата, традиционната. Интересно четиво... :-) "Гарван гарвану око не вади", нали така...

А моя милост вчера, предусещайки такова едно развитие на събитията, предвидливо изпрати следния документ - "там, където трябва":

ЧРЕЗ ИА на ГИТ-Пловдив
Г-н Атанас Чернаев – изп.Директор
ДО ИА на „ГИТ” – СОФИЯ Представляван от гл. секретар
Г-н ГЕОРГИ МИЛЧИН, Бул. Дондуков № 1, ет. 5
ДО АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД В СОФИЯ

ЖАЛБА

От Ангел Иванов Грънчаров, от гр. Пловдив, ж.к.Тракия, бл. Вх. Ет. Ап., ЕГН: 590328...

Срещу: 1. Отказа на г-н Милчин да предостави на хартиен носител информация;
2. Разрешението за уволнението ми, взето едностранно.

УВАЖАЕМИ Г-ДА ДИРЕКТОРИ,

1.Обжалвам отказа на молбата ми да получа посочените в нея документи на хартиен носител. Отказът е базиран на чл.чл. 2 и 3 от ЗДОИ, които изискват информацията да е „обществена” (а тя е такава, защото касае обществено учебно заведение) и втората причина – съставяне на мнение за дейността на Д ИТ - Пловдив, която издава неоснователно разрешение в мой ущърб, базирайки се на предоставени от ПГЕЕ-Пловдив документи, които аз положително бих могъл да оспоря, ако получа исканите от мен копия на хартиен носител.

2.Несъгласието и на Д ИТ и на ПГЕЕ да се предоставят тези документи е посегателство върху моите права. Искането на разрешение за предоставяне на посочената информация от вносителя (ПГЕЕ) е нарушаване а независимостта на ДИТ и съучастие в извършването на един незаконен акт – моето уволнение. Тъй като отказът ДИТ за предоставяне на желаната от мен информация е оформен като СЪДЕБНО РЕШЕНИЕ, отбелязвам че ВСЕКИ СЪД РАЗГЛЕЖДА ПРАВАТА И НА ДВЕТЕ СТРАНИ, ПРЕДОСТАВЯЙКИ ПРЕДСТАВЕНИТЕ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ ДОКУМЕНТИ НА ОТСРЕЩНИТЕ СТРАНИ.

Вярвам, че след моята жалба тези нарушения ще бъдат отстранени.

С УВАЖЕНИЕ:.........
(А.И.Грънчаров)

ЗАБЕЛЕЖКА: Вече получих следния отговор от София:

Получено и заведено с вх. № 0104-14283-12.6.2014 г.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Спечелих първото си съдебно дяло срещу директорката на ПГЕЕ-Пловдив и във Върховния касационен съд!


По съвет на един много опитен адвокат, на който попаднах чрез интернет, чрез моя блог и чрез Фейсбук, успях да намеря решението по моето първо съдебно дяло срещу директорката на ПГЕЕ-Пловдив, което заведох преди повече от година, което спечелих на две инстанции, в Пловдивския районен съд, а после на в Пловдивския окръжен съд, но после тя обжалва решението на Окръжния съд във Върховния касационен съд (!!!), това дело беше срещу нейна заповед за наложено ми дисциплинарно наказание "Предупреждение за уволнение". За отбелязване е, че и на трите инстанции водих дялото си сам, чат-пат със съвети на вещи в съдебните дела хора, а понякога и на адвокати-приятели. И ето, оказва се, че и Върховният касационен съд е приел Определение в моя полза, цитирам:

... съдът НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2075/18.12.2013г. постановено по възз. гр. д. № 2819/2013г. на Пловдивския окръжен съд"

Което, както аз разбирам, означава, че и на последната инстанция печеля туй дяло пак аз! Определението не подлежи на обжалване, ето това вече за мен е нещо важно, сиреч, определението е окончателно. За отбелязване е, че и на трите инстанции, въпреки много ми грешки, успях да спечеля дялото си напълно сам - докато ответницата използваше услугите на високоплатен, на щедроплатен адвокат. Тя, прочее, плаща по тия съдебни дела (щото и други хора я съдят, главно за неправомерни уволнения, тя има едно най-любимо хоби, именно да уволнява, да показва властта си като троши човешки съдби, изглежда получава удоволствие от това, знам ли!) та значи тя плаща тия съдебни дела все със служебни, с държавни пари, с пари на училището, за което е време да й бъде потърсена сметка. Това могат да направят само работещите в училището, които обаче, явно, ги е страх да покажат несъгласие с авторитарната и така отмъстителна директорка; и правилно ги е страх, ето, аз дълго време се правих на безстрашен, но си получих своето де, на 19 май, предпразнично, тя най-сетне ме уволни!

И тия дни почвам ново епохално съдебно дяло срещу нея, за отмяната на заповедта й за уволнение, победата, окончателна и безвъзвратна, която постигнах по първото си съдебно дяло, ми дава оптимизъм да се захвана и с тази нова съдебна епопея. Е, спечелих това дяло с Божията помощ де, това специално ми се ще да отбележа и да подчертая тук!

А ето сега и текста на Определението на Върховния касационен съд, надявам се, не издавам някаква държавна тайна като го публикувам в блога си (този документ може да се намери от всеки на сайта на ВКС, просто се иска да знае номера на дялото и го получаваш автоматически, значи не е чак толкова секретен!):

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 503

град София, 08.04.2014 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми април през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 1786 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по жалба на П. г. по е. и е. /П./-гр.П., чрез адв.Т. П., срещу Решение №2075/18.12.2013г., постановено по възз.гр.д.№2819/ 2013г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е потвърдено Решение №2993/ 05.07.2013г. по гр.д.№19600/2012г. на Районен съд - Пловдив. С първоинстанционното решение е уважен предявеният от А. И. Г. иск за отмяна на наложеното му дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. В жалбата се сочи, че атакуваният съдебен акт е незаконосъобразен и необоснован, поради което се иска неговата отмяна.

В изложението на основанията за касационно обжалване са релевирани доводи за допускане на касационния контрол в хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси: 1.) „Каква е формата на вината – умисъл или небрежност – при извършено нарушение на трудовата дисциплина по чл. 190 т. 2 КТ, когато работникът е знаел кога трябва да се яви на работа“; 2.) Неизпълнението на основно трудово задължение от страна на работника – да престира работната си сила – обективирано в нарушение по чл.190 ал.1 т.2 КТ, може ли да обуслови налагане на дисциплинарно наказание по-тежко от „забележка“; 3.) При определяне на тежестта на нарушението на трудовата дисциплина, в критериите по чл.189 ал.1 КТ включва ли се значимостта на неизпълненото трудово задължение.

Ответната страна по жалбата в писмения си отговор поддържа становище, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.

Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което е допустима.


За да уважи предявеният иск и отмени наложеното на ищеца дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, въззивният съд е приел, че за посочените в заповедта два последователни дни – 13.09.2012г. и 14.09.2012г. Г. действително не се е явил на работа, но че това не се дължи на негово умишлено поведение, а е следствие на заблуждението му за датата, до която му е разрешено ползването на платен годишен отпуск – т.е., че се касае за небрежност, която не го извинява, но има отношение към преценката на обстоятелствата, при които е осъществено нарушението. Посочено е, че за работодателя не са произтекли вредни последици, че се касае за период от време, който е преди началото на учебната година, че служителят до този момент не е допускал никакви дисциплинарни нарушения и както в обясненията си по чл.193 КТ, така и в процеса е изразил искрено съжаление за стореното. Направен е извод, че с оглед критериите по чл.189 ал.1 КТ, наложеното наказание е несъответно на констатираното нарушение, поради което е счетено за незаконосъобразно и искът за отмяната му е уважен.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въззивното решение на Пловдивския окръжен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като сочените основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК не се установяват.

Първият въпрос в изложението – „каква е формата на вината – умисъл или небрежност – при извършено нарушение на трудовата дисциплина по чл.190 ал.1 т.2 КТ, когато работникът е знаел кога трябва да се яви на работа“ - така, както е поставен е фактически, а не правен. Въпросът възпроизвежда твърдението на страната, че служителят е знаел, кога трябва да се яви на работа, но умишлено не го е сторил. В тази насока са и доводите в изложението по чл.284 ал. 3 т.1 ГПК, поради което не е налице нито общото основание по чл.280 ал.1 ГПК, нито изтъкнатото по чл.280 ал.1 т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол. Съгласно приетото разрешение по т.1 от ТР№1/2009г. на ОСГТК ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд, или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение /чл. 281 т. 3 ГПК/.

Вторият и третият въпрос имат отношение към критериите за определяне на дисциплинарното наказание (чл. 189 ал. 1 КТ). Уредбата на дисциплинарната отговорност е изградена върху принципа за съответствие на тежестта на наказанието с тежестта на нарушението. Поради това законът, в разпоредбата на чл. 189 ал. 1 КТ, установява критериите, от които трябва да се ръководи субекта на дисциплинарната власт при избора на дисциплинарното наказание. Основният критерий е „тежестта на нарушението“, установено с неговата обективна и субективна характеристика; „обстоятелствата, при които е извършено нарушението“, относими към параметрите на времето и мястото на извършване на нарушението; и „поведение на работника или служителя“, като комплекс от елементи, които съставят неговата трудова характеристика. При констатиране на нарушение на трудовата дисциплина работодателят има право да прецени дали да наложи дисциплинарно наказание на работника или служители или не, както и да определи вида на дисциплинарното наказание. При избора на наказание обаче, той е длъжен винаги да се ръководи от законовите критерии по чл. 189 ал. 1 КТ. Дисциплинарното минало и субективното отношение на работника или служителя спрямо допуснатото нарушение на трудовата дисциплина са част от тази преценка и това е видно от текста на закона. Същото се отнася и до липсата или наличието на вреди от дисциплинарното нарушение, които се вземат предвид при определяне тежестта на наказанието, когато сами по себе си не обуславят квалификацията на нарушението.

С поредица решения, постановени по реда на чл.290 ГПК (напр. - решение № 461/17.06.2010 г. по гр. д. № 626/2009 г. на ВКС, решение № 372/01.07.2010 г. по гр. д. № 1040/2009 г. на ВКС и решение № 476/ 09.07.2010 г. по гр. д. № 269/2009 г. и др.), е създадена задължителна съдебна практика по приложението на чл. 189 ал. 1 КТ, според която, при спор за законността на наложеното дисциплинарно наказание, съдът е длъжен да извърши съдебен контрол за съответствието между наложеното дисциплинарно наказание и извършеното нарушение, респ. относно това дали работодателят преди налагане на дисциплинарното наказание е извършил преценка по чл. 189 ал. 1 КТ, като е взел предвид критериите - тежест на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. Обжалваното решение е съобразено с цитираната съдебна практика, което изключва приложното поле на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Ответникът по касационната жалба в отговора си е направил искане за заплащане на разноски, но доказателства за направени разходи за касационното производство не са представени и съответно не се присъждат.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2075/18.12.2013г. постановено по възз.гр.д. № 2819/2013г. на Пловдивския окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

А може би тъкмо ИДЕИ е твоето списание?!