Svetoslav Alexandrov предлага да се основе клуб на социо-футболопатите, ето как откликнах на идеята му:
Само аз ли не проявявам интерес към първенството? Окей, де - може би минимален, само към финала му... Но случайно да има други такива социопати и футболопати? Понеже аз съм на мнението... щом нас ни няма там, какъв е смисълът изобщо да влагам емоция в нещо, което го виждам за безсмислено? Иначе... ако има и други заблудени душици като мен, да си направим клуб?
Ето как коментирах аз тази актуална тема:
Изцяло не ме вълнува футболът. Опитвал съм да схвана смисъла на тази игра, но някак си не се получи при мен. Други игри ме вълнуват, но тази не. При това смятам, че смисълът на всеки спорт е сам да го практикуваш, а не да гледаш как други го практикуват. Да лежиш на дивана с огромното си шкембе и с бира в ръка и да се отдаваш на някакви емоции при положение, че си такъв нещастник, простете, но на мен ми се вижда възперверзничко. А аз сам не мога да се отдам на подобен род перверзии.
Самият аз да играя футбол намирам смисъл, да гледам обаче как други играят ми е скучно. Умирам от скука като седна пред телевизора когато се играе футболен мач. Ще си скъсам ченето от прозявки. Дали аз не съм нещо ненаред? Знам ли? Но точно така се чувствам, какво да правя, футболът не можа да ме "грабне"... тъй че и аз съм за клуба на социо-футболопатите... :-)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар