четвъртък, 26 юни 2014 г.

Решително възражение спрямо един нескопосан опит за хвалене на "революционните намерения" на отиващата си вече министърка на образованието



Попадам тази сутрин на текст на някой си Иво Райнов с патетично заглавие: Само една крачка разделя министър Клисарова от революцията в средното образование. Брях да му се не види, аз за малко да проспя "революцията", тя била почти започнала, а аз да не усетя това - а уж се смятам за революционер?! Зачетох се. Ето няколко откъса, дето особено много говорят, пък после вижте и моя коментар, щото аз наистина не мога да търпя когато някои хора се изсилват да кажат нещо, а всъщност нищо особено не казват:

... Изглежда, че в последния месец преди своето оттегляне професорът е готова да предприеме стъпки, които биха предизвикали началото на революционни промени в закостенялото образование. (Тюх да ме се не види, за малко да проспя револуцията, тя била вече започнала бре!)

... Може би най-революционната стъпка, която се загатва от диалога между синдикалисти и министерска администрация е ревизиране на една десетилетна дискриминация към немалка част от българското учителство... (Леле, коя ли те тази "най-революционна стъпка"?!)

А то какво било: ... намаляване на годишният норматив за някои предмети е с 30 до 70 часа! (Абе тоя подиграва ли се с нас бре?! Каква "револуция" има в това?!)

... Революционна е още една тема в дискусията между синдикат и министър – постепенното намаляване на натовареността на по-възрастните учители. Идеята за известно облекчение за всеки преподавател преминал 50-годишна възраст заслужава адмирации. (Егати, тоя Райков дали пък не се майтапи, като нарича тия неща "револуционни?! Дали аз не сфащам майтапа му?!)

... Внимание заслужава и ангажиментът в бъдеще пенсионирането в професията да бъде съпроводено с 8 брутни заплати за лоялните към училището учители. По този начин ще се демонстрира уважение поне с идея по-близо до най-важните за държавата към момента професии – армия, полиция, съд, които получават значително повече в края на професионалната кариера. (Това вече е гавра: "почти" приравняването по уважителност на професията им към... милиционерите било... "проява на револуционност"?! Тоя Райков джубмуш ли си прави с нас бре?! Или си мисли, че щом сме даскали, требе непременно да сме и малоумни, така ли излиза според него?!)

И тъй нататък. Няма начин, наложи се да реагирам. Ето какъв коментар написах там, обръщайки се към тъй патетичния "револуционер" Райков:

Абе, колега Райнов, какво "революционно" има в тия "благоволения" на министърката?! Тя била благоволила, видите ли, да ни даде това, да ни отпусне онова и ето, наричаме това нещо "революционно"?! Абе Вие давате ли си сметка какво приказвате? И какво "революционно" има в намаляването на норматива на някои специалности? Или в намаляването на часовете за предпенсионерите? Глупости на търкалета!!! Вие изобщо давате ли си сметка за ония наистина революционни промени, които са необходими на българското образование?!

Ако тия неща, дето Вие наричате "революционни", са такива, то какво да кажем за ония същностни и коренни промени, които наистина са необходими? А това тук, дето Вие така го величаете, простете, са дреболии, истинското и същинското е съвършено друго. Повечко си мерете приказките, щото ставаме смешни. Предполагам сте учител, резил е така неточно един учител да употребява думите, опитвайки се да постигне една високопарност, която никому не е нужна...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Няма коментари:

А може би тъкмо ИДЕИ е твоето списание?!