четвъртък, 19 юни 2014 г.

След Украйна руските империалисти, подобно на бесни песове, почнаха да ръфат и България!




Нямам идея как ще завърши ситуацията с газопровода „Южен поток“. Естествено разбирам логиката на случилото се... България е под външен натиск, принуждаващ я да се оттегли от проекта. Ясно е кой и защо приложи този натиск. Само най-големият наивник ще пропусне връзката между зачестилите визити на американски сенатори и последното изказване на българския министър-председател Пламен Орешарски относно „Южен поток“.

Имам предвид предсказуемостта на българското решение за оттегляне от проекта. България се е отказвала по подобен начин в продължение на векове. Братята от България на няколко пъти в миналото меко казано продадоха Москва за жълти стотинки.

Всеки път действията на България спрямо големия й брат потвърждават, че жертвите на Русия в името на славянофилията не са нищо повече от неизличими ментални проблеми тип Достоевски, които нямат общо с истинските руски политически интереси. Само си спомнете колко много руски животи са пожертвани за сметка на България, Сърбия, Чехия, Словения и Черна гора – и колко безсмислено изглежда това днес.

Най-подходящият термин за този феномен е „достоевщина“ - в смисъл героите на Достоевски. Това се отнася до някой, който безкористно спасява другите, знаейки, че няма да получи дори благодарности за това. Дори, казва писателят, е възможно да отнесеш някоя и друга ругатня. Обикновените руснаци имат лесен начин да разрешат проблема: те просто изтриват от паметта си тези неприятни епизоди от историята. Например, фактът, че България воюва срещу Русия и в двете световни войни. Малко хора си спомнят този интересен факт. И ако се случи да бъде напомнен, те веднага ще те смъмрят и ще кажат: „Е, малкият ни брат се държи малко неприлично. Животът е такъв понякога!“.

Може би именно това непрекъснато опрощаващо настроение подтиква нашите славянски братя многократно и открито да отхвърлят Русия. Междувременно диалогът между Москва и София, Белград и Прага често прилича на този между братята в книгата „Облакът Атлас“...


Чудя се кое преобладава в (горния, бел. моя, А.Г.) текст: нахалството или невежеството?

Защото е неприлично да си толкова невеж, а да претендираш да си „голям” и да обвиняваш в неприлично поведение „малкия си брат”- толкова „малък”, че те е покръстил, още когато си бил дивак и ти е дал език, който и до днес (по признание на руски езиковеди) има поне 50 на сто стари български думи. И толкова да ти е „брат”, че руски пропагандатори, близки до Путин, нагло го оприличават на „невярна невеста”.

И това се отнася само до заглавието! В текста, писан уж с някаква смесица от разочарование и самосъжаление, а всъщност от високомерната позиция на простия човек със самочувствието на ментор от последна инстанция, гъмжи от лъжи спрямо елементарната историческа фактология...

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Руският кагебистко-путинистски идиотизъм напредва с ускорени темпове, след Украйна руските империалисти, подобно на бесни песове, почнаха да ръфат и България! Докъде са готови да стигнат в тази посока можем да сме напълно сигурни: те задръжки нямат, украинският пример е изключително показателен в това отношение!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Няма коментари:

А може би тъкмо ИДЕИ е твоето списание?!