неделя, 8 юни 2014 г.

Този момент - нравственият - съвсем не е за пренебрегване!

В публикацията Моето ново съдебно дяло се очертава да бъде вече съвсем подобно на Сократовото! си позволих да кажа няколко леко критични думи по повод реакцията (по-скоро въздържането от всякаква реакция) на моите идейни приятели и ратовници от организациите за свобода в образованието; ето какво ми подхвърли един човек в тази връзка, а по-долу можете да разберете какво аз му отговорих, тия неща са свързани с господстващите тенденции в нашата народна психология, поради което не бива да бъдат оставяни без никакво внимание:

Николай Дренчев каза: Г-н Грънчаров, вашия случай е добра конкретна илюстрация на методите, чрез които образованието се поддържа в закостеняло и парализирано състояние, подвластно на анонимна банда чиновници. Хората, инициирали "промяна в образованието сега", са ви приели в редиците си и са ви разпознали като един от хората, които разбират порочността на тоталитарната образователна система. Като човек, борил се срещу тази мелачка на съзнания и готов да погуби собственото си благополучие в името на по-възвишени идеали.

Но какво очаквате да направят за вас хората, които се борят против системата? Очаквате ли те да молят системата (тази система, която презират - и на която не вярват) да преразгледа решението си относно вашето уволнение?

Ангел Грънчаров каза: Не. Такова нещо не съм очаквал и не мога да очаквам. За мен това не е важно. Очаквах обаче все някаква реакция. Хора сме. Едно просто писъмце от страна, примерно, на НМР или на Движението за либерализация на образованието до наглата администраторка, която ме изхвърли като мръсно коте на улицата и то не за друго, а защо съм се стремил да си изпълнявам най-качествено задължението (обявявайки ме при това за "пълен некадърник"!) или до нейната началничка, Министър Клисарова, би имало смисъла просто на един НРАВСТВЕН или ЧОВЕШКИ ЖЕСТ, който показва, че все пак има хора, които мислят ИНАЧЕ.

Щото нали знаете как се чувствам аз сега, не зная дали можете да си го представите: пълното мълчание и от страна на тази свободолюбива общност, която ратува за свободно образование, ВСЪЩНОСТ и ФАКТИЧЕСКИ означава АКТ НА СОЛИДАРНОСТ спрямо моите мъчители, спрямо ония, които се погавриха най-нагло с мене! И тук нравствения избор, за който се опитвам да намекна, е този: избери с кой си, с "идиота" Грънчаров, с когото се погавриха така грозно, или с ония, които дръзнаха да се погаврят така с него. Аз лично за себе си бих казал, че поставен в такава ситуация гарантирано няма да мълча, а ще реагирам със съпричастност, ще покажа твърдо от чия страна съм; показах го по време на гладната стачка на г-н Райчо Радев преди време, тогава пак всички грозно мълчаха и гледаха сеир, аз обаче не си позволих такова едно малодушие.

Но ние сме различни. Щом предпочитат, нека да мълчат, нека да са солидарни с мъчителите ми. Това е избор, имащ нравствен смисъл. А този момент, нравствения, съвсем не е за пренебрегване. Показва колко всъщност струваме. Може да се тупкаме по гърдите какви сме, щом това нещо не ни личи в постъпките, явно нещо не е наред...

Това го казах по принцип, нека никой да не се чувства обиден, тия неща са принципни и не критикуват никого конкретно! :-)

ЧАСОВЕ ПО-КЪСНО:

:-) Тишина :-) Колко многозначителна е обаче тишината - ето това нима не се разбира? :-)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Няма коментари:

А може би тъкмо ИДЕИ е твоето списание?!