четвъртък, 26 юни 2014 г.

Административната система в образованието умее да се защищава, на нея изобщо не ѝ пука за никакво право, за никаква истина, за никакъв морал



На сайта на РИО-Пловдив може да се прочете следната "новина", а пък днес отидох до Инспектората, където ми връчиха и даденото на изображението съобщение за отказ (недопускане) за участие в конкурса за директор на Езикова гимназия в Пловдив:

Кратък текст на новината: Допуснати и недопуснати кандидати до участие в конкурс за заемане на длъжността „Директор” на общинско училище, обявен със заповед № РД-06-0-228/09.05.2014 г. на началника на РИО - Пловдив

Пълен текст на новината: С П И С Ъ К на допуснатите и недопуснати кандидати до участие в конкурс за заемане на длъжността „Директор” на общинско училище, обявен със заповед № РД-06-0-228/09.05.2014 г. на началника на РИО - Пловдив

І. Допуснати до участие в конкурс за заемане на длъжността „Директор” на общинско училище:

1.Венцислав Петров Николаев
2.Димитрийка Стоянова Стоянова
3.Елена Петрова Тепавичарова
4.Красимира Ангелова Станева
5.Майя Динкова Русева - Друмева
6.Мария Димитрова Димитрова
7.Марияна Ангелова Симеонова – за ЕГ „Пловдив” – гр. Пловдив
8.Марияна Николова Генчева
9.Николай Атанасов Радев
10.Пенка Николова Стайкова
11.Петър Йорданов Нейчев
12.Петя Грозева Стойчева
13.Ружка Милчева Генова
14.Сюзан Орхан Моллаюсеин

ІІ. Не допуснати до участие в конкурс за заемане на длъжността “Директор” на общинско училище:

1. Ангел Иванов Грънчаров – не отговаря на изискването на раздел ІІІ, т. 3, пр. 2 от заповедта за обявяване на конкурса.
2. Марияна Ангелова Симеонова – недопуска до участие в конкурса за длъжността „директор” на НУ „Васил Левски” – гр. Кричим, община Кричим, област Пловдив и ОУ "Христо Смирненски” – с. Строево, община Марица, област Пловдив, тъй като не отговаря на изискванията на раздел ІІІ, т. 6 от заповедта за обявяване на конкурса.

НЯКОИ НЕОБХОДИМИ ВЪПРОСИ: Да, командната административна система в образованието - "Империята"! - отвърна на удара, на предизвикателството, което ѝ отправих като обявих, че ще участвам в този конкурс: не ме допускат до участие в него! Значи ли този отказ, че според представите на командната административна (бюрократична) и абсурдистка система, властваща в образованието, моя милост е човек, лишен от... граждански права - и на какво правно и морално основание се стига до едно такова фактическо състояние? Това, че ако една администраторка от най-долно (в смисъл на нисше) ниво е издала на човек като мен нещо като "присъда", именно, че съм бил, видите ли, "абсолютен некадърник", "напълно неспособен да бъде учител" и прочие идиотщини, то тази санкция, независимо от очевидната си абсурдност, има за Системата някаква илюзорна и непоклатима "правна сила" - дотам, че съм лишен от гражданското и човешкото (а също и професионалното) си право да участвам в конкурси за подобни държавни длъжности и служби?! Как е възможно с един подзаконов акт да бъдат отменяни фундаментални и конституционни права на лица, които не са осъждани от законен съд, сиреч, имат пълния обем от всякакви права?! Нима презумпцията за невиновност (до доказване на противното от законен съд) не важи за абсурдистката командно-административна система в образованието?! И ред други въпроси буди това фриволно решение на комисията, което, разбира се, е "законно" във формалния смисъл, ала не издържа и най-елементарна проверка откъм логичност, законосъобразност и правомерност?!

Аз, разбира се, знаех за този пункт в изискванията към кандидатите, нещо повече, подадох документи за участие именно да установя дали Инспекторатът в Пловдив, който благодарение на мои жалби и доклади е запознат до пълни подробности с онази епична история на моите отношения с въпросната администраторка на ПГЕЕ-Пловдив, довела до уволнението ми, ще дръзне да се възползва от това формално основание за отказ, за недопускането ми до участие в конкурса. Е, дръзнаха, което показва, че не им пука за нищо - в това число не им пука изобщо и за качеството на образованието на учениците. Пука им само за едно: да си остане непобутната онази омерта, на която се крепи всевластието им, пука им само за максимата "Гарван гарвану око не вади!". Системата - "Империята" - умее да се защищава, на нея изобщо не й пука за никакво право, за никаква истина, за никакъв морал. Такива са способни на всичко, в това число и да обрекат децата на цялата нация на най-калпавото образование, каквото изобщо е възможно, образование, което е значително по-калпаво от необразованието даже! Калпаво образования човек е в значително по-тежко положение от необразования - защото живее с илюзията, че е "образован". И има съответното калпаво съзнание за образованост, което безкрайно му вреди. Докато необразованият човек е съвсем автентичен - и неизвратен. Но това са други проблеми. Но интересуващото ме тук се свежда до този отказ, който за мен означава следното:

Означава, че самата система вече самата себе си закопава, сама на себе си е гробокопач. Е, щом така й харесва, нека да продължава да се самозакопава. Ний даже ще ѝ помогнем да го стори още по-бързо и ефективно. Та да се отървем накрая от нея - и да станем свободни. щото Системата в този момент е диктаторът, тиранинът, който мачка свободата на всички! Аз поне съзнавам какво прави и се боря с него. Има обаче дейци, дето не съзнават, и си мислят, че уж са "свободни" - ето това е съзнанието, характерно за истинския роб. Истинската трагедия е при тия хора. Горко им! Те кога - и КАК? - ще зажаднеят за отнетата им свобода - ето това е въпросът!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Няма коментари:

А може би тъкмо ИДЕИ е твоето списание?!