петък, 13 юни 2014 г.

Спечелих първото си съдебно дяло срещу директорката на ПГЕЕ-Пловдив и във Върховния касационен съд!


По съвет на един много опитен адвокат, на който попаднах чрез интернет, чрез моя блог и чрез Фейсбук, успях да намеря решението по моето първо съдебно дяло срещу директорката на ПГЕЕ-Пловдив, което заведох преди повече от година, което спечелих на две инстанции, в Пловдивския районен съд, а после на в Пловдивския окръжен съд, но после тя обжалва решението на Окръжния съд във Върховния касационен съд (!!!), това дело беше срещу нейна заповед за наложено ми дисциплинарно наказание "Предупреждение за уволнение". За отбелязване е, че и на трите инстанции водих дялото си сам, чат-пат със съвети на вещи в съдебните дела хора, а понякога и на адвокати-приятели. И ето, оказва се, че и Върховният касационен съд е приел Определение в моя полза, цитирам:

... съдът НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2075/18.12.2013г. постановено по възз. гр. д. № 2819/2013г. на Пловдивския окръжен съд"

Което, както аз разбирам, означава, че и на последната инстанция печеля туй дяло пак аз! Определението не подлежи на обжалване, ето това вече за мен е нещо важно, сиреч, определението е окончателно. За отбелязване е, че и на трите инстанции, въпреки много ми грешки, успях да спечеля дялото си напълно сам - докато ответницата използваше услугите на високоплатен, на щедроплатен адвокат. Тя, прочее, плаща по тия съдебни дела (щото и други хора я съдят, главно за неправомерни уволнения, тя има едно най-любимо хоби, именно да уволнява, да показва властта си като троши човешки съдби, изглежда получава удоволствие от това, знам ли!) та значи тя плаща тия съдебни дела все със служебни, с държавни пари, с пари на училището, за което е време да й бъде потърсена сметка. Това могат да направят само работещите в училището, които обаче, явно, ги е страх да покажат несъгласие с авторитарната и така отмъстителна директорка; и правилно ги е страх, ето, аз дълго време се правих на безстрашен, но си получих своето де, на 19 май, предпразнично, тя най-сетне ме уволни!

И тия дни почвам ново епохално съдебно дяло срещу нея, за отмяната на заповедта й за уволнение, победата, окончателна и безвъзвратна, която постигнах по първото си съдебно дяло, ми дава оптимизъм да се захвана и с тази нова съдебна епопея. Е, спечелих това дяло с Божията помощ де, това специално ми се ще да отбележа и да подчертая тук!

А ето сега и текста на Определението на Върховния касационен съд, надявам се, не издавам някаква държавна тайна като го публикувам в блога си (този документ може да се намери от всеки на сайта на ВКС, просто се иска да знае номера на дялото и го получаваш автоматически, значи не е чак толкова секретен!):

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 503

град София, 08.04.2014 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми април през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 1786 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по жалба на П. г. по е. и е. /П./-гр.П., чрез адв.Т. П., срещу Решение №2075/18.12.2013г., постановено по възз.гр.д.№2819/ 2013г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е потвърдено Решение №2993/ 05.07.2013г. по гр.д.№19600/2012г. на Районен съд - Пловдив. С първоинстанционното решение е уважен предявеният от А. И. Г. иск за отмяна на наложеното му дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. В жалбата се сочи, че атакуваният съдебен акт е незаконосъобразен и необоснован, поради което се иска неговата отмяна.

В изложението на основанията за касационно обжалване са релевирани доводи за допускане на касационния контрол в хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси: 1.) „Каква е формата на вината – умисъл или небрежност – при извършено нарушение на трудовата дисциплина по чл. 190 т. 2 КТ, когато работникът е знаел кога трябва да се яви на работа“; 2.) Неизпълнението на основно трудово задължение от страна на работника – да престира работната си сила – обективирано в нарушение по чл.190 ал.1 т.2 КТ, може ли да обуслови налагане на дисциплинарно наказание по-тежко от „забележка“; 3.) При определяне на тежестта на нарушението на трудовата дисциплина, в критериите по чл.189 ал.1 КТ включва ли се значимостта на неизпълненото трудово задължение.

Ответната страна по жалбата в писмения си отговор поддържа становище, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.

Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което е допустима.


За да уважи предявеният иск и отмени наложеното на ищеца дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, въззивният съд е приел, че за посочените в заповедта два последователни дни – 13.09.2012г. и 14.09.2012г. Г. действително не се е явил на работа, но че това не се дължи на негово умишлено поведение, а е следствие на заблуждението му за датата, до която му е разрешено ползването на платен годишен отпуск – т.е., че се касае за небрежност, която не го извинява, но има отношение към преценката на обстоятелствата, при които е осъществено нарушението. Посочено е, че за работодателя не са произтекли вредни последици, че се касае за период от време, който е преди началото на учебната година, че служителят до този момент не е допускал никакви дисциплинарни нарушения и както в обясненията си по чл.193 КТ, така и в процеса е изразил искрено съжаление за стореното. Направен е извод, че с оглед критериите по чл.189 ал.1 КТ, наложеното наказание е несъответно на констатираното нарушение, поради което е счетено за незаконосъобразно и искът за отмяната му е уважен.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въззивното решение на Пловдивския окръжен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като сочените основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК не се установяват.

Първият въпрос в изложението – „каква е формата на вината – умисъл или небрежност – при извършено нарушение на трудовата дисциплина по чл.190 ал.1 т.2 КТ, когато работникът е знаел кога трябва да се яви на работа“ - така, както е поставен е фактически, а не правен. Въпросът възпроизвежда твърдението на страната, че служителят е знаел, кога трябва да се яви на работа, но умишлено не го е сторил. В тази насока са и доводите в изложението по чл.284 ал. 3 т.1 ГПК, поради което не е налице нито общото основание по чл.280 ал.1 ГПК, нито изтъкнатото по чл.280 ал.1 т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол. Съгласно приетото разрешение по т.1 от ТР№1/2009г. на ОСГТК ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд, или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение /чл. 281 т. 3 ГПК/.

Вторият и третият въпрос имат отношение към критериите за определяне на дисциплинарното наказание (чл. 189 ал. 1 КТ). Уредбата на дисциплинарната отговорност е изградена върху принципа за съответствие на тежестта на наказанието с тежестта на нарушението. Поради това законът, в разпоредбата на чл. 189 ал. 1 КТ, установява критериите, от които трябва да се ръководи субекта на дисциплинарната власт при избора на дисциплинарното наказание. Основният критерий е „тежестта на нарушението“, установено с неговата обективна и субективна характеристика; „обстоятелствата, при които е извършено нарушението“, относими към параметрите на времето и мястото на извършване на нарушението; и „поведение на работника или служителя“, като комплекс от елементи, които съставят неговата трудова характеристика. При констатиране на нарушение на трудовата дисциплина работодателят има право да прецени дали да наложи дисциплинарно наказание на работника или служители или не, както и да определи вида на дисциплинарното наказание. При избора на наказание обаче, той е длъжен винаги да се ръководи от законовите критерии по чл. 189 ал. 1 КТ. Дисциплинарното минало и субективното отношение на работника или служителя спрямо допуснатото нарушение на трудовата дисциплина са част от тази преценка и това е видно от текста на закона. Същото се отнася и до липсата или наличието на вреди от дисциплинарното нарушение, които се вземат предвид при определяне тежестта на наказанието, когато сами по себе си не обуславят квалификацията на нарушението.

С поредица решения, постановени по реда на чл.290 ГПК (напр. - решение № 461/17.06.2010 г. по гр. д. № 626/2009 г. на ВКС, решение № 372/01.07.2010 г. по гр. д. № 1040/2009 г. на ВКС и решение № 476/ 09.07.2010 г. по гр. д. № 269/2009 г. и др.), е създадена задължителна съдебна практика по приложението на чл. 189 ал. 1 КТ, според която, при спор за законността на наложеното дисциплинарно наказание, съдът е длъжен да извърши съдебен контрол за съответствието между наложеното дисциплинарно наказание и извършеното нарушение, респ. относно това дали работодателят преди налагане на дисциплинарното наказание е извършил преценка по чл. 189 ал. 1 КТ, като е взел предвид критериите - тежест на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. Обжалваното решение е съобразено с цитираната съдебна практика, което изключва приложното поле на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Ответникът по касационната жалба в отговора си е направил искане за заплащане на разноски, но доказателства за направени разходи за касационното производство не са представени и съответно не се присъждат.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2075/18.12.2013г. постановено по възз.гр.д. № 2819/2013г. на Пловдивския окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Няма коментари:

А може би тъкмо ИДЕИ е твоето списание?!