събота, 21 юни 2014 г.

Решението на Окръжния съд, потвърдаващо противозаконното уволнение на инж. К.Христов от директорката на ПГЕЕ-Пловдив Ст.Анастасова



РЕШЕНИЕ № 1174 19.06.2014 г., гр. Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, VIII състав, в открито съдебно заседание на девети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА, МИХАЕЛА ЛАЗАРОВА

при участието на секретаря В.В., като разгледа докладваното от мл. съдия Лазарова въззивно гражданско дело № 1548/2014г. по описа на ПОС, VIII гр. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК. Обжалва се Решение № 1230 от 24.03.2014г., постановено по гр.д. № 13800/2013 г., по описа на Пловдивски районен съд, І гр. състав., с което е било признато за незаконно и отменено уволнението, извършено със Заповед № 900 от 15.07.2013г. на Директора на “Професионална гимназия по електроника и електротехника Пловдив”, с административен адрес: гр.П., ул.”**” № *, представлявана от Д. С. А., с която на основание чл. 328, ал.1, т.6 КТ, считано от 15.07.2013г., е прекратено трудовото правоотношение с К.А.Х., ЕГН **********,***, като същият е възстановен на заемана преди уволнението длъжност – “***. С решението е разпределена и отговорността за разноски пред първостепенния съд.

Жалбоподателят “ПГЕЕ Пловдив”, чрез процесуалния представител - адв. З., атакува така постановения съдебен акт с доводи за неправилност. Твърди, че уволнението е било извършено напълно законосъобразно, а изложените оплаквания са следните – не се споделят аргументите на районния съд, че чрез едновременното връчване на заповедта за уволнение и новата длъжностна характеристика, работодателят е извършил нарушение на трудовото законодателство, тъй като задължението по чл. 127, ал.1, т.4 КТ няма отношение към законността на уволнението; неверни са изводите, че служителят е бил преназначен на длъжността „***”, тъй като не е налице сключено споразумение между страните в сочения смисъл за изменение на длъжността „*** каквато е заемал до уволнението предвид ТД; по делото не се установява от страна на работодателя да е било целено именно освобождаването на ищеца от длъжност, като не се доказва и, че след уволнението, като свободни длъжности са обявени заеманата от него досега, както и тази, за която се твърди да не е притежавал необходимото образование; твърди се, че факти за наличие на злоупотреба с право не са били въведени от страна на ищеца, поради което и съдът недопустимо е излязъл извън предмета на спора, произнасяйки се по невъведено основание за незаконност на уволнението. Допълва се, че изводите на районния съд са необосновани и не почиват на приобщените по делото доказателства. С оглед изложеното се иска атакуваният съдебен акт да бъде отменен, като се постанови ново решение по същество на спора, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Не се претендират разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор от въззиваемата страна, чрез процесуалния представител – адв. Г., в който се релевират конкретни аргументи против основателността на жалбата. Споделят се изцяло правните изводи, до които е достигнал първостепенният съд – служителят е бил освободен от длъжност, която към момента на уволнението реално не е заемал - работел е като „***”, а е уволнен като „***”; на същия е връчена длъжностна характеристика за друга длъжност, която не е заемал – не е изпълнявал трудови функции като учител по компютърни системи и технологии; незаконосъобразно е едновременното връчване на заповедта за уволнение и новата длъжностна характеристика – ищецът отговаря дори на нововъведените изисквания за образователен ценз, но не е имал възможност да докаже това. Развиват се подробни съображения в полза на застъпваната позиция. Предвид изложеното се иска атакуваното решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски.

Пловдивският окръжен съд, след като провери законосъобразността на обжалваното решение, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, обсъди възраженията и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от ищеца К.А.Х. против “Професионална гимназия по електроника и електротехника Пловдив” обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ. Ищецът твърди, че уволнението му, извършено със Заповед № 900/15.07.2013г. на Директора на ПГЕЕ Пловдив на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, е незаконосъобразно, поради следните съображения - трудовото правоотношение е прекратено за длъжност, която ищецът не е заемал преди уволнението; заповедта и новата длъжностна характеристика са изготвени в един и същи ден, като служителят не е имал възможност да се запознае с новите изисквания и да представи доказателства, че отговаря и на тях; за работодателя не е била налице необходимост от извършване промяна на длъжността, поради което и същият е извършил злоупотреба с права, особено предвид факта, че веднага след уволнението е обявил за вакантна не само длъжността на ищеца, за която той притежава необходимото образование, но е обявено свободно работно място и за лице, притежаващо специалност „***”, степен бакалавър, като от ищеца, според заповедта, е изисквана образователно-квалификационна степен „**” по посочената специалност. Предвид изложеното се иска предявените искове да бъдат уважени. Претендират се разноски.

Ответникът подава отговор на исковата молба, в който оспорва като неоснователни предявените претенции. Изтъква, че уволнението е извършено законосъобразно, преценката на Директора за целесъобразност и обективна необходимост от промяна в изискванията за образование за заеманата длъжност, не подлежат на съдебен контрол. Твърди се, че ищецът е уволнен именно от заеманата от него длъжност до връчването на заповедта. Моли се исковете да бъдат отхвърлени. Не се претендират разноски.

Между страните не се спори единствено, че до момента на уволнението, ищецът К.Х. се е намирал в безсрочно трудово правоотношение с ответника, като ТПО е прекратено с процесната Заповед № 900/15.07.2013 г. на Директора на Гимназията, връчена на 15.07.2013 г. на служителя. В същата е посочено, че се издава на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ и е мотивирана с това, че трудовото правоотношение се прекратява, тъй като служителят не притежава необходимия вид и равнище на образование – а именно – висше образование по образователно-квалификационна степен „***” по специалност „***”, съответстваща на учебния предмет, в съответствие с Инструкция № 2/29.07.1994 г. за изискванията за заемане на длъжността **” или ***”, съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност, с присъдена професионална квалификация ***”, съгласно изискванията по длъжностна характеристика за длъжността „***” в ПГЕЕ гр.П., утвърдена на 15.07.2013 г., връчена на същата дата. Отбелязано е, че новите изисквания са въведени, във връзка с предоставените на Директора правомощия, съгласно чл. 147, ал.1, т.1 от ППЗНП и Заповед РД 09-872/29.06.2012 г. на Министъра на образованието, младежта и науката. Новата длъжностна характеристика е била връчена при отказ, оформен с подписите на двама свидетели.

Относно иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:

Във всички случаи на прекратяване на трудовото правоотношение следва да има яснота (мотиви) за основанието, на което се извършва, както с оглед защитата на работника или служителя, така и с оглед възможността на съда да осъществи контрол за законосъобразност. От значение е именно обосновката на работодателя, посочена в мотивната част на заповедта за уволнение, а не посочената от него правна квалификация.

В настоящия случай работодателят е посочил изрично, че ищецът не притежава необходимия вид и равнище на образование, съгласно изискванията по новата длъжностна характеристика за длъжността „***”, а именно – няма висше образование на образователно-квалификационна степен „*** „***”, съответстваща на учебния предмет/предмети. В този смисъл, заповедта следва да се приеме за мотивирана в достатъчна степен.

С оглед наведените от страните възражения, следва да се обсъди дали служителят е бил уволнен именно от длъжността, която е заемал към момента на прекратяване на ТПО. Твърди се от ищцовата страна, като такова становище е застъпил и районният съд, че към момента на уволнението, ищецът е работил на длъжността учител „***”, а не „***”, поради което дори да се е наложило да бъдат променени изискванията за образование за „***”, то същите не се отнасят към длъжността, която ищецът е заемал, поради което и уволнението се явява незаконосъобразно. Този довод не следва да бъде споделен. За да подкрепят този си извод, както ищецът, така и ПРС, се позовават на представено по делото Допълнително споразумение към ТД № 510.50/18.03.2013 г. /л.165 ПРС/, в което е записано, че К.Х. изпълнява длъжността „***”. Според сключения трудов договор № 080/ 05.12.2006г. /л.5 ПРС/, ищецът е назначен на длъжността „***”. Със соченото споразумение, страните не са постигнал писмено съгласие по смисъла на чл. 119 КТ за изменение на параметрите на трудовото правоотношение досежно вида на заеманата длъжност. Със споразумението е предоговорен единствено размерът на дължимото възнаграждение. Поради изложеното следва да се приеме, че длъжността на ищеца не е била изменяна поради липсата на изрична, взаимна и конкретна воля на страните в това отношение, поради което и възраженията на жалбоподателя в този смисъл следва да бъдат споделени. Само за пълнота, макар и да има само косвено значение в подкрепа на изтъкнатите по-горе изводи на настоящия съдебен състав, следва да се посочи, че упоменатият в ТД код на длъжността по НКПД, от 2005 г. и относима към момента на сключването му, е 23226002, който кореспондира именно на длъжността „***”. В последващото ДС № 196/20.03.2007 г. отново е посочен същият код, като заеманата длъжност от ищеца е разписана като „***”. Не се установява по делото обаче такава длъжност да е фигурирала в щатното разписание на учебното заведение. Ищецът от своя страна не установява при условията на пълно и главно доказване тезата си, че е бил преназначен на длъжност „***”, тъй като както бе посочено това не се доказва от представеното по делото ДС към ТД от 18.03.2013 г., поради което и следва да се приеме, че към момента на уволнението, същият е заемал посочената и в Заповедта длъжност - „***”. Поради това и не се споделя тезата, че работодателят, упражнявайки преобразуващото си право, е прекратил правоотношението за длъжност, която ищецът не е заемал.

Следва да бъде споделен аргументът на жалбоподателя, че връчването на новата длъжностна характеристика не се отразява на законността на уволнението. Според трайната съдебна практика – задължението на работодателя по чл. 127, ал. 1, т. 4 КТ за връчване на длъжностна характеристика на работника няма отношение към законността на уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ - предмет на установяване в трудовия спор за законност на уволнението е притежавал ли е служителят изискващото се за длъжността образование, поради което фактът на запознаване с длъжностната характеристика е без правно значение. Работодателят има задължение по чл. 127, ал. 1, т. 4 КТ за връчване на длъжностна характеристика на работника при възникване на трудовото правоотношение, с оглед съществуване на яснота за възложените трудови функции. Обхватът на първоначално възложените трудови функции и въвеждането на нови изисквания за заемане на длъжността са обективни факти, които са предмет на установяване в хода на съдебното производство по оспорване законността на уволнението, към които факти връчването на длъжностна характеристика за изпълняваната длъжност няма отношение. В конкретния случай, дори да се приеме за основателно твърдението, че поради едновременното връчване на заповедта за уволнение и новата длъжностна характеристика /връчена при отказ/, ищецът не е могъл да се запознае с нововъведените изисквания и в тази връзка да предостави доказателства, че отговаря и на тях, това обстоятелство рефлектира единствено върху субективното му отношение към уволнението и накърнява чувството му за справедливост, но не се отразява на законосъобразността на прекратяването на ТПО.

Съгласно приложената Диплома за завършено висше образование /л.10/, ищецът е завършил специалност „Експлоатация и ремонт на авиационно въоръжение и ракетна техника”. Тази специалност попада в професионално направление „Електроника, автоматика, комуникационна и компютърна техника” от област на висшето образование „Технически науки”, съгласно посоченото в Списъка на професиите за професионално образование и обучение. Според същия са налице различни наименования на професиите от това направление, в това число техник/монтьор на комуникационни системи, техник на електронна техника, монтьор на такава, техник на компютърни системи и др. От доказателствата по делото се установява, че ищецът е преподавал учебни дисциплини, свързани с устройството и действието на различни машини, т.е. в направления електроника и автоматика, но така също е преподавал и различни учебни предмети, свързани с изучаване на компютърни системи и технологии, като е провеждал и съответните практически обучения /л.60 и сл. ПРС/. Т.е. преди момента на уволнението, същият очевидно е притежавал необходимата квалификация за преподаването на учебни дисциплини, свързани с усвояване на необходимата материя досежно устройството на компютрите, спецификите и функционирането им. При така установеното съдът намира, че в преподавателската си дейност, ищецът е обучавал учащите на различни по естеството си дисциплини, като извършваната от него дейност е имала комплексен характер – преподавал е теоретично и практическо обучение както относно устройство и начин на работа с различни по вид машини и друга техника, така и относно структура и управление на компютри и компютърни системи. Следователно притежаваното от него образование е отговаряло на изискванията на заеманата от него длъжност. Както се сочи и от въззиваемия ищец, съгласно разпоредбите на представените от него Наредба №36/24.11.2003 г. за придобиване на квалификация по професия „***” , респ. Наредба №21/6.11.2003 г. за придобиване на квалификация по професия „***”, ищецът, съобразно притежаваната от него специалност, е отговарял на необходимите изисквания да преподава както теория, така и практика по посочените отделни специалности. В тази връзка не се споделя становището на жалбоподателя, че ищецът не е притежавал дори изискуемото образование за ***”, тъй като в представеното становище от МОН не е застъпено становище в сочения смисъл. Нещо повече, ищецът представя доказателства, че нееднократно е посещавал редица обучителни курсове за повишаване и актуализиране на професионалните си знания и умения, макар по същество да не притежава диплома за завършено образование „***” по „***”. С оглед изложеното, съдът намира, че не е била налице обективна необходимост работодателя да повишава изискванията към образователната степен, която следва да притежава ищецът, доколкото същият е отговарял на всички изисквания, за да изпълнява вменените му задължения да преподава различни учебни дисциплини, чиито предмети попадат в обхвата на притежаваните от него знания и квалификация.

Действително промените в изискванията за заемане на определена длъжност са въпрос на целесъобразност и преценката относно необходимостта от тези промени е правомощие на работодателя, който е натоварен да организира съответния трудов процес. Генерализирането на това виждане обаче е неправилно. Дискреционната власт не е неограничена по обем, тъй като в противен случай би се стигнало до възможност недобросъвестни работодатели да злоупотребяват с правомощието си да определят изискванията за заемане на определена длъжност и съответно да прекратяват трудови правоотношения с определени работници и служители, когато те не отговарят на тези нови изисквания. Затова - при всички случаи, когато страната прави възражения и навежда доводи относно липсата на обективна необходимост от въвеждането на новите изисквания за заемане на длъжността, съдът е длъжен да изложи съображения в тази насока/в т.см. Решение № 8 от 28.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 598/2009 г., III г. о., ГК, пост. по реда на чл. 290 ГПК/. Тук следва да се отбележи, че не се споделя оплакването на жалбоподателя районният съд да е излязъл извън предмета на спора, произнасяйки се по незаявено основание за незаконосъобразност на уволнението, а именно - извършването му чрез злоупотреба с право. В исковата си молба, ищецът изрично е подчертал, че според него такова е налице, позовавайки се и на конкретни факти и обстоятелства, които според него изпълват съдържанието на понятието, поради което и правилно този аспект е намерил отражение в мотивите на съда, които се намират за съответни на доказателствата по делото и от настоящата инстанция. В конкретния случай не се установява да е имало обективна необходимост от въвеждането на нови изисквания към длъжността, а именно – наличието на завършена степен на образование „***” по „***”. Но дори да се приеме, че Директорът на ПГЕЕ, реализирайки делегираните му права, е достигнал до субективна преценка, че следва да бъдат завишени образователните изисквания към заеманата от ищеца длъжност, то съдът намира, че уволнението отново се явява незаконосъобразно. Безспорно се установява, че след извършването му, ответната гимназия е обявила за вакантни две работни места – учител по компютърни науки, като изискваната специалност и квалификация е била - компютърни системи и технологии, инженер по компютърни науки и учител по автоматизация на непрекъснатото производство, със специалност и квалификация – автоматизация на производството, автоматика /л.171 и сл. ПРС/. За първата от тях обаче, изискваната степен на образование е бакалавър, а не както се изисква от ищеца, според заповедта за уволнение – магистър. Нещо повече, самият ответник твърди в отговора на исковата молба, че при приравняване на остарелите наименования на специалностите, тази на ищеца К.Х. „***” се приравнява на „автоматизация на непрекъснатите производства”. При това положение, от една страна не става ясно по какви причини се разминават изискванията, които според Директора на ПГЕЕ ищецът следва да притежава, за да изпълнява заеманата от него длъжност до момента – т.е. да е „**” по компютърни системи и технологии, след което занижава тези стандарти и обявява свободно място за длъжност учител по компютърни науки, със изискванията за посочената специалност, но степен бакалавър. А от друга - обявено е свободно място за учител по автоматизация на непрекъснатото производство именно с изисквания за специалност, каквато ищецът притежава, като същият бива уволнен, тъй като не е „***” по „***”, каквото изискване е въведено очевидно за друга длъжност. В този контекст не се споделят възраженията на жалбоподателя, че за свободни са били обявени коренно различни длъжности от заеманата от ищеца до момента. При това положение, съдът намира за правилни изводите на ПРС, че промяната, залегнала в новата длъжностна характеристика е целяла уволнението на ищеца и не е била провокирана от обективна и наложителна промяна във връзка с повишени образователни изисквания. Принципно работодателят не следва да установява наличие на обективно възникнала необходимост от предприетата промяна в изискванията за определена длъжност, тъй като волята му е подчинена на негова суверенна преценка, като съдът не е компетентен да се произнася какво образование и/или квалификация налага нуждата на работата за дадена длъжност и дали има обективна необходимост от въведената промяна, стига с нея обаче да не се нарушават императивни правни норми, каквато е злоупотребата с право/чл. 8, ал. 1 КТ/. /в този смисъл Решение № 3 от 20.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 621/2010 г., III г. о., Решение № 173 от 8.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 686/2010 г., IV г. о., ГК постановени по реда на чл. 290 ГПК/. Вярно е, че принципно добросъвестността при изпълнение на трудовите права и задължения се презюмира, но в конкретния случай, с оглед анализа на представените по делото доказателства и наведените възражения, съдът намира, че същата е оборена по несъмнен начин.

С оглед изложеното, въззивният съд намира, че уволнението е извършено незаконосъобразно, поради което правилно същото е признато за незаконно и отменено. Предявеният иск е основателен, поради което и правилно е бил уважен. В тази част, поради съвпадение на крайните изводи на двете съдебни инстанции, атакуваното решение следва да се потвърди.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:

Основателността на иска се обуславя от незаконността на уволнението, до какъвто извод съдът достигна. По същество искът се явява основателен, поради което и правилно е бил уважен. Както бе изложено по-горе обаче, не се приема становището на ПРС, че заеманата преди уволнението длъжност е била „***”, поради което в тази част, решението следва да се отмени, като ищецът бъде възстановен на длъжността „***, която е заемал преди да бъде незаконосъобразно уволнен.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му въззивно разглеждане, разноски следва да се присъдят единствено в полза на въззиваемия –ищец. Налице е своевременно искане в този смисъл, като са представени и доказателства за сторени такива, поради което жалбоподателят на основание чл. 78, ал.3 ГПК следва да бъде осъден да заплати сумата от 680 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 1230 от 24.03.2014г., постановено по гр.д. № 13800/2013 г., по описа на Пловдивски районен съд, І гр. състав., в частта, с което К.А.Х., ЕГН **********,***, е възстановен на заемана преди уволнението длъжност – “***”, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ВЪЗСТАНОВЯВА К.А.Х., ЕГН **********,***, на заемана преди уволнението му длъжност – “***” в “Професионална гимназия по електроника и електротехника Пловдив”, с административен адрес: гр.П., ул.”**.

ОСЪЖДА “Професионална гимназия по електроника и електротехника Пловдив”, с административен адрес гр.П., ул.”** №**, представлявана от Директора С. А., да заплати на К.А.Х., ЕГН ********** сумата от 680 лв./шестстотин и осемдесет лева/ - разноски за въззивното производство.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от 23.06.2014 г. при предпоставките на чл. 280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Няма коментари:

А може би тъкмо ИДЕИ е твоето списание?!