Дискусията за свободата, разглеждана през призмата на отношението към децата още в най-ранна възраст, която се откри по повод на една мисъл на Gayane Minassian и мой коментар върху нея (виж публикацията Обмяна на мисли за онова "страшно и опасно нещо", наречено свобода, продължава; интересно е, че се установи сблъсък между привърженик на тезата за "дирижираната свобода" и моя милост, аз пък съм привърженик на тезата, че отдаването на свободата, макар да ни изглежда толкова "страшно и опасно нещо", е единствения начин за пораждането на свободни личности и на свободни съществувания; все пак, за да сготвим "пиле със зеле", трябва най-напред да имаме пиле, а след това, на второ място, и зеле; ето какво си казаха събеседниците, които, разбира се, спорят по типично нашенския маниер - без никакъв стремеж за вслушване в аргументите на другия:
Димитър Митев каза: Г-н Грънчаров ни казва, че понеже да си родител и учител е твърде отговорно, изходът е да "освободим" децата си. Няма нужда да ги предпазваме от грешки, нито дори да им казваме какво е грешка... Страшен съвет. Буквално.
Гаяне, нима споделяш подобни възгледи или просто многословието или наличието на "правилните" думи е скрило за теб смисъла на това изказване?
Елена Петкова каза: Димитър, колегата Грънчаров е философ и учител. Предполагам, че не е имал предвид непознаването на категориите добро-зло, светло-тъмно, красиво-грозно.
Ангел Грънчаров каза: Г-н Митев, да, прав сте, "свободата е страшно и опасно нещо", цитирам Достоевски. Затуй повечето хора се чудят на кого да прехвърлят този тежък дар на свободата, с който това същество се ражда, пак цитирам Достоевски. Със свободата трудно се живее, но за сметка на това се живее достойно. Вие страдате за загубата на контрол от страна на родителя спрямо детето, а аз пък Ви казвам: един родител е спокоен за бъдещето на детето си само когато е стигнал до нивото да му има доверие, че е способно да се справя само. Без свобода дотук не се стига.
Да направиш детето си зависимо означава да го направиш нещастно. Между свободния родител и свободното дете, или между детето и родителя, които не игнорират свободата, възникват прекрасни отношения, при които те си влияят помежду си стократно по-ефективно, отколкото благодарение на външния контрол, който на Вас се вижда панацея. Темата е голяма, но бих си позволил да Ви посъветвам да не изпитвате толкова голямо недоверие към свободата: без свобода нищо добро не е било постигнато на този свят. А благодарение на свободата си сме сътворили и постигнали всичко, да, на нея дължим всичко.
Вярно, у нас разбиращите позитивния смисъл на свободата хора са малко. Оттук иде и недоверието към свободата, на тази база сме стигнали и до дереджето, на което сме сега: най-бедни и най-унизени сме. Докато народите, сред които свободата е нещо най-желано, просперират във всички отношения, радват се и се наслаждават на всичките й дарове и плодове.
Елена Петкова каза: Ангел, родителят има причина да страда само когато доброволно се е отказал да контролира детето. Властта му над детето предполага (изисква) задължава с контрол. Докато детето усвои отношението свобода-отговорност и развие умения да се самоконтролира. Другото е крайност... свободата на петгодишния да си "избира" пола. И да го променя под унесения към "свободата" поглед на благо-неадекватния родител. Ако родителят не контролира детето, ще се възползват не-родителите.
Димитър Митев каза: Г-н Грънчаров, надявам се да не е неучтиво, ако отбележа по повод вашето презюмиране, че имам страх от свободата, че в случая вие маскирате под тази дума една голяма доза безотговорност и приписвате собствената си неувереност в ценностите си на останалите хора. Благодаря ви и за съветите, но и тях не съм ви ги искал, за да ми отправяте такива лично, още повече след като вие "сам не сте сигурен, че са верни".
Ангел Грънчаров каза: Г-н Митев, имам чувството, че не направихте и най-малък опит да вникнете и да схванете смисъла на това, което казах. Проблемът си е изцяло Ваш...
Г-жо Петкова, преходът от състоянието на зависимост-контрол (несвобода) към саморегулация след като между тях бъде години наред бива копана пропаст е труден, да не кажа невъзможен. Вместо да копаем пропасти би следвало чрез доверието към способностите на детето да решава само да строим мостове към неговото изцяло отговорно съществуване. Излишно е да казвам колко съдбовни са годините, в които Вие смятате, че трябвало било да заложим на външния контрол. Убием ли инстинкта към свобода у малките деца след това едва ли ще можем да ги подтикнем към свободата - те вече ще са "разочаровани" от нея още преди да са я изпитали... Нещо подобно, апропо, се случва на г-на Митев
Димитър Митев каза: Г-н Грънчаров, благодаря за анализа на моята действителност според вас. Очевидно стана, че вие държите да определяте моето образование и възпитание като зависимост и несвобода и да отъждествявате с тези думи и сегашната форма на държавно образование. С подобно тенденциозно отношение не правите нищо повече от това да демагогствате, а с това пред самотитулуването ви за философ спокойно можете да добавите думата "дървен". Няма да ви преча на разсъжденията повече, извинявайте.
Ангел Грънчаров каза: Да, наистина не е добре повече да се излагате... достатъчно сторихте в тази посока! :-) Все пак не е добре че така решително пренебрегвате мисленето...
Елена Петкова каза: Да, Гаяне, сериозни следствия поема родителят, когото харесваш (печелиш) посредством цитираните излияния на Ангел Грънчаров: "Изходът е един: нека всеки сам да разполага с живота си, нека всеки да бъде свободен, нека всеки да привиква от най-ранна възраст със свободата, с отговорността за собствения живот. Този е верният подход. Нека всеки сам да сътворява бъдещето си. Нека всеки да поема пълната отговорност за това, което му се случва. Нека избира, нека да плаща за грешките си, нека да се радва на постиженията си." Всъщност нищо не поема родителят - хвърля си детето на социалните, че е по-лесно. Детето му поемало отговорността да си смени пола... оу, нека от ранна възраст да привиквало с отговорността за собствения си живот?! Откачено, та гадно.
Ангел Грънчаров каза: Г-жо Петкова, за каква смяна на пола, простете, бълнувате? Вие това ли свързвате със свободата? Много се извинявам, но имах чувството, че сте интелигентен човек, ала ето сега установявам, че по отношение на враждебността си към свободата сте на нивото, което е характерно за привържениците на АТАКА, дето обитават по цял ден кръчмите...
Елена Петкова каза: Не съм компетентна дали "атакуващите" излизат вечер или по-скоро сутрин от кръчмите, враждебни към всички, които разсъждават различно... изобщо разсъждават, а не ръкопляскат. Обаче ми е известно, че ДЕЦАТА осъзнават живота в ранна възраст 3-5 г. вкл. като пол. И им е интересно да знаят дали не могат да го променят например. Е, "бизнесът" вече предлага такива възможности, както сте чели и на тази стена, и в група НМР. И "социално отговорни фактори" насърчават родители да не се месят в "свободния" избор на детето. Всъщност нищо ново под слънцето не прокламирате - в люлката на детската "свобода" - СССР децата бяха насърчавани да доносничат за родителите си. Много откачено, ненормално... неморално. Без родителска власт детето няма как да види пример за отговорно вземане на решение. Свободата и отговорността се учат както се учи азбуката. Да, инстинктът за свобода е неотменим точно като инстинктът за размножаване. И двата инстинкта се култивират чрез възпитание. Което е намеса, колкото това да Ви прави нещастен, г-н Грънчаров. Разбирам го по отправените обиди, но няма как да Ви излъжа, че точно по отношение на детето, родителя и учителя интерпретирате достоверно идеята за свободата в детството. С най-добри чувства!
Ангел Грънчаров каза: Свободата не се "учи", тя се преживява и усвоява чрез практикуването й. Отнеми на детето свободата, превърни го в изпълнител на родителската воля и то никога няма да бъде свободно, понеже детските години за решаващи, са основополагащи за бъдещето на човека. А как детето се научава да практикува свободата? Просто е: родителят винаги го пита: а ти как мислиш че е добре, а ти как решаваш да постъпиш? И го оставя само да реши. Оставяме го да опитва свободата - иначе няма как да я почувства. Така се опитва и отговорността. Това са основополагащи положения на възпитанието, пронизано от съвременен и свободолюбив дух. Родителят, който превръща детето си в свой придатък, го прави нещастно, зависимостта поражда несамостоятелност, несамостоятелните хора са неуверени, нямат вяра в силите и в способностите си - и в крайна сметка са нещастни. Несвободният човек винаги е нещастен - особено пък когато не го съзнава...
Димитър Митев каза: Г-н Грънчаров, то и вие не се усещате: така сте се вторачили в частния си случай, че не виждате общото, важното и на практика спорите сам със себе си. Откъде-накъде трябва да приемем, че дисциплина и възпитание са синоним на несвобода и несамостоятелност? В същия дух и аз бих могъл да кажа, че да оставяш решенията, засягащи детето, на самото него е сигурен път към превръщането му в социопат. На което вие с основание можете да възразите "ама аз нямам предвид всички решения", нали! Надявам се да разберете аналогията. Да не добавям, че подобно родителско поведение спокойно може да бъде квалифицирано като безхаберие или отказ от носене на родителска отговорност. И всъщност моят първи коментар бе именно в тази посока.
Извън темата на спора, искам да ви призная, че ако това е поведението ви като учител-философ, то аз не бих ви поверил детето си, защото начина, по който водите този дебат - личните нападки и квалификации, назидателният и надменен тон, а и тенденциозния (да не казвам ограничения) ви поглед върху разисквания въпрос определено свидетелства, че не сте за това призвание - да бъдете учител. Не го казвам, за да ви обидя, но да предизвикам да си направите преоценка на ценностите и да си отговорите сам на въпроса вие учител ли сте, философ ли сте или най-обикновен локумаджия и грубиянин.
Gayane Minassian каза: Простете, но нямам възможност да участвам в дискусията. Само преглеждайки неподробно коментарите виждам, че думите на Ангел са изтълкувани в крайност.
Елена Петкова каза: :-)
Ангел Грънчаров каза: Г-н Митев, имам чувството, че сте изфантазирали неща, които не само че ги няма в моите коментари-изказвания, но даже и през ума не са ми минали. И не са могли да ми минат през ума. Изглежда не сте положил известно по-старателно усилие да схванете, да се доберете до точния смисъл, който се съдържа в думите ми. И ми приписвате тълкувания и стил на поведение, които и който са ми изцяло чужди, не отговарят на моето съзнание, на моя манталитет. Както и да е, явно сте овладян от някаква емоция спрямо мен, което, предвид това, че изобщо не се познаваме, е крайно неуместна и не благоприятства дискусията ни. Оценките Ви за това ставам или не ставам за учител просто не са във вашата компетентност, дори и Вие лично да сте философ по образование, да не говорим пък за призвание. Оставям ги на Вашата съвест.
А същинският проблем, по който всъщност разговаряме, да Ви напомня, е този: доколко външният контрол, не зачитащ автономията на детската личност, може в своето развитие някога да доведе до една самостоятелно мислеща и действаща суверенна личност? Аз смятам, че ако така се процедира с "малката" личност на детето, на младия човек, и то тъкмо в този най-отговорен етап от развитието на индивида, то това създава непреодолими после деформации, понеже развитието й тръгва в невярна посока и по неверния начин. Аз също така смятам, че главните дефекти на "дирижираното", а всъщност несвободно личностно развитие в периода на детството, създава непоправими по-късно дефекти и деформации, които в крайна сметка пораждат една непълноценна, едно едностранчиво развита, ощетена човешка личност.
Ако можете да ми обясните как става този фокус, именно детето, израсло в несвобода, сиреч, потисканото отвън дете, в един момент ще се преобрази в свободна, суверенна и самостоятелно вземаща своите решения личност, то аз, без преувеличение, ще апелирам Вашето име да бъде представено пред Нобеловия комитет за присъждането Ви на Нобелова награда. (За жалост, доколкото зная, Ленинска награда вече не съществува, иначе тя много повече щеше да Ви подхожда!) :-)
Ще си позволя да дам един пример, белким ме разберат и ония, които не щат, на които се изплъзва разбирането за момента. Ето, да речем, птичката - а птиците са животинки, които дотам са привързани към свободата, че направо я символизират; самото летене е тържество на свободата, на тържеството свободния дух над инертността на материята! - та значи птичката оставя малкото птиче само да отвори криле и да полети, вместо да го придържа, да го подкрепя, да му помага някак да движи крилете си; прави това дори с риск то да падне от гнездото, но, падайки, то полита! По същия начин ако водим за ръчичка малкото, учещото се да проходи дете и не го оставим да се справя само, силно ще затрудним прохождането му, истинското е да го оставим да пада, да става, да изпробва силата и устойчивостта на краката си и в един момент то прохожда, а прохождането е изцяло негова заслуга и постижение; по същия начин се учи и плуването, чрез хвърляне във водата и рисковано опитване да се задържиш над водата, инак не стават тия работи. Дано ме разбрахте, не е толкова сложно това, което се мъча да обясня.
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар