Абе наистина, какво ли съм седнал да се оплаквам от издевателствата на родната ни бюрокрация бе; я вижте нещо, което ще ни убеди, че моя милост, с всичките идиотщини, които преживя през последните години, е един вид "щастливец" в сравнение с това, което българската бюрокрация е сторила на други хора; ето какво ми прати един буден интернетен "приятел":
О, AIG, никак не си пострадал много, да ти кажа, ха-ха-ха, само виж на какви висини е способна бай Ганьовската бюрокрация и се възрадвай, ОК? И пред умрелите не се спира, че пред теб ли?
Бълхарите са сами на тази планета, a другите нации живеят само като фон - за да се види колко са велики бълхарите, а най-отгоре е Бог, но па и той е бълхарин - както един спортен ритнитопковец в BG ни го обясни преди време...
Та прочети непременно ето това: Орлов мост, автор Ивайло Диманов
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
Няма коментари:
Публикуване на коментар