На страницата на Промяна на образованието СЕГА се е получил един спор, в който, по моето възприятие, няма нищо лошо, съвсем нормално е свободните и обичащите свободата хора много да спорят, понякога и твърде разпалено, да имат различни разбирания, по-естествено от това няма. В тия спорове, казват, се раждала истината. Така че аз лично не съм изненадан от тия спорове, пък дори и да са някакви временни конфликти, убеден съм, че различията са нещо чудесно, те ни движат напред, към онова, което така примамливо мами в далечината, именно истината. По тази причини давам гласност на случилото се и в моя блог, а пък ми се ще и да документирам чрез в-к ГРАЖДАНИНЪ тия спорове, казах, те са нещо чудесно, живите, мислещите и свободните хора много спорят, само немислещите и мъртъвците, предполагам, изобщо за нищо не спорят, там цари "пълно единомислие":
ЗАЩО НМР НЕ ПОДКРЕПЯ АНГЕЛ ГРЪНЧАРОВ?
(Отговор на последния текст на г-н Явор Ганчев)
Първо: Вярно е, че Ангел има нужда от добър юридически консултант, но в смисъла на неговия живот е много по-важно той да получи подкрепа като духовна и професионална съпричастност (не съчувствие).
Второ: Саможертвата на Ангел и неговата всеотдайност на идеи, за които много НПО-та само говорят и покрай това говорене си „живуркат“, заслужава не само някакво „становище“, а действие от което да стане ясно на МОН, че не може така лесно да унищожава новаторите, които работят в системата. Според НМР, т.е. според Вас, след като работи в системата, т.е. като се е подчинил на системата, страданието му е правомерно и заслужено, а НПО-НМР ще гледа отстрани и като епикурейски богове ще съзерцава как „глупавите“ новатори умират за новите идеи, а децата включени в системата (почти 100% в България) са обречени на „некачествено“ образование и опростачване.
Трето: Вече съм преосмислил и нямам „всякакви съмнения относно НМР“. Разбрах, че НМР е неприкосновена идейна територия на епикурейски богове, които кръжат около системата на образованието и ще я унищожат, след като си изградят своя, „свободна система“ на образованието.
Четвърто: Съгласен съм, че ролята и предназначението на структурите на гражданското общество, каквото е и НМР не е да осъществяват действия в резултат от случайно хрумнали „желания“. Но не съм съгласен, че НПО не трябва да подкрепя „някакви си даскали“, които по собствена воля са се подчинили на образователната система, не са излезли от нея и както идеолозите на НМР да работят извън системата за нови форми на образование;
Пето: Съгласен съм, че подкрепата от страна на НПО-НМР не може да бъде външно определена и приемам твърдението Ви, че това „ще стане когато и ако имаме възможност, в момента, в който преценим за подходящо и по начин, по който ние преценим за удачен“. Но като имам предвид, че Ангел няма намерение доброволно да напуска системата и за разлика от идеите на НМР има намерение да работи за промяна на образованието чрез промяна на системата, на нейната законодателна основа, не очаквам подкрепа от „епикурейските богове“ в образованието.
Шесто: Най-малкото недостойно е пред белите ни коси и годините отдадени на образованието (като имам предвид възрастта Ви(, да се отнасяте към нас снизходително и да иронизирате чрез съвета си „да не реагирате по детски на нещата, които не Ви харесват“.
Седмо: Наслушал съм се на менторския тон на „мъдри“, по-млади и по-възрастни от мене, които да ме съветват да не действам като наивник и „дете“, но въпреки това успях да инициирам промяна в закона за спорта.
Осмо: Аз не търся „действия на НМР според собствените си желания“, но аз имам определени очаквания от НПО-НМР като структура на гражданското общество в сферата на образованието и се надявах на определени действия след ентусиазма на конференцията за свободното образование, спрямо учител, подложен на репресии и преследване от образователните чиновници. Тези очаквания не са определени от случайно хрумнали ми „желания“, а са определени от теоретично и практически обоснованата концепция за предназначението на НПО.
Девето: Не съм се „опитвал“ да наруша добрият ред „на конференцията с Яков Хехт“. Вярно е, че предложих на конференцията за свободното образование да се изработи от участниците в конференцията декларация-призив до МОН за подкрепа на идеите на конференцията, която да се превърне в законодателна инициатива за включване в закона на възможност за новаторски дейности и форми на организация на образование, които предпоставят свободно развитие на децата, по подобие на демократичното образование на Яков Хехт. Не съм предлагал написан от мене текст и не съм настоявал непременно да се приеме такава декларация. Приех, че е в правото на организатора на конференцията да приеме или да не приеме моето предложение.
Странен ми е стилът на представянето на тази случка. Оказва се следното: „Мъдрото“ момче изпаднало в странна ситуация да обяснява на „един възрастен мъж“ (пак подигравателна ирония), че е „абсурдно... 300 човека да приемат декларация, която той си е написал и която никой не е чел“. Тогава, не съм разбирал, че този отказ е концептуално обоснован с убеждението на лидерите на НМР за отхвърляне на мястото и ролята на държавата (МОН) в образованието. А разбрах и друго, че на форуми, дори и претендиращи за свободни, не може да се предлагат, а още повече и да се приемат спонтанно родили се призиви (декларация) - по стар тоталитарен обичай.
Десето: Не ми е известно Ангел да е искал „да напише становището на НМР за собствения си случай“, но съм убеден, че Ангел има нужда от морална и професионална подкрепа. Вече не съм сигурен, че НМР ще иска и ще може да разбере новото в методиката на обучение по философия, както и смисъла на борбата му за промени в образованието към свобода на учителя. Според НМР учителят може да има свобода само извън образователната системата.
Единадесето: Нямам нищо против да прекратя своите „писаници“ във ВАШАТА ГРУПА, които не са по съществото на ВАШАТА ТЕМА. Обръщам Ви внимание, че това не са просто „писаници“, а изстрадани истини в борбата за промени в системата на образованието.
Дванадесето: Изразът „писаниците, които не са по същество на темата“, би трябвало да се преведе като „идеи, които не са в съгласие с идеологията на НМР“ (разбирай на Явор Ганчев).
Тринадесето: С тази покана (да напуснем ВАШАТА група) ми напомняте идеологическият секретар на ОК на БКП, който ме привика да ме предупреди, че ще бъда изгонен от младежкия дом, заедно с моя Сократовски клуб ако продължавам с разпространението на „неправилни и зловредни“ идеи и ако не спра гостуването в клуба на проф. Николай Василев, наказан от БКП. Запечатаха клубната зала. Е, и... Ах, да, няма да им преча!
Четиринадесето: Напускам Вашата група. Е, и... Ах, да, няма да Ви преча!
Написа: Райчо Радев
А ето сега и дискусията, възникнала по повод на горното становище:
Николай Дренчев каза: Досега само префърцунени но неощипани госпожици, дето хем ги сърби, хем ги боли, хем няма кой да ги почеше са държали тук такъв тон.
Но на въпроса: образованието е една от многото теми, по които НМР работи, но не най-главната и не най-наболялата.
НМР спечели авторитета си с изключително обмислени, балансирани и задълбочени позиции по най-страшната социално-инженерна инвазия в обществото ни - отнемането на деца от семействата.
Все пак, опитваме се да следим и темата за образованието - на национално ниво. Нелеп е опитът да се въвлече авторитетна национална организация като страна в спор кой как e преподавал.
Съжалявам, може и да имам някакво мнение дали г-н Грънчаров е добър философ, но не мога да заложа на карта авторитета на организацията ни - тази организация, която (и) аз съм изграждал, но не е моя, тя е последна отбранителна линия на народа ни - на база мнението ми за нивото на преподаването на философия в пловдивско училище, съставено чрез четене във Фейсбук на публикации от засегнатата страна.
Мария Николова каза: Направо не ми го побира умът как ще занимаваш цяла национална конференция със себе си, при условие, че имаше толкова сгъстена и организирана програма с прекрасни лектори и всичко си беше на ниво. Точно затова критикувах и критикувам Ангел Грънчаров - защото иска по неговия случай да вземат отношение хора, които хал хабер си нямат от няколкогодишната му борба с неговата директорка. Но дори и да си има вече, след пороя от публикации във всички образователни групи, този случай не е за решаване нито от НМР, нито от групата Учители.
Райчо Радев каза: Явно е, че ще напусна групата, когато престанат предизвикателните "писаници", както се изразява г-н Ганчев. Г-н Дренчев, явно не разбирате, че мръснишки се гаврите, като ни наричате "префърцунени, но неощипани госпожици...". Уважавам това, което прави сдружението ви и затова отговарям подробно и аргументирано на текстовете. Разбирам, че трябва да ни наплюете пред Вашите съдружници, но това е признак за по-ниско ниво на цивилизованост. Г-жо Николова, точно защото си беше на ниво, предложих да се настоява пред МОН да подкрепи законодателно идеите на конференцията. Моята персона не ме вълнува в случая: времето до края на живота ми е много по-малко от времето до неговото начало. Интересува ме промяна в образованието за моите внуци, а не за моите прапра... правнуци. В конференцията видях възможност за ускоряване на борбата с инертността на МОН.
Николай Дренчев каза: Това е идейната ни разлика - вие считате (според мен - много наивно) че вследствие на някаква конференция МОН ще се събуди и ще въведе промяна. Аз считам, че ние трябва да правим нашето дело, а какво прави МОН и как отговаря на очакващите от него някаква промяна - това си е работа на МОН и на очакващите от него.
Апропо - ако не сте доволен от УС на НМР, в НМР има "обществен съвет" - личности с авторитет в обществото, чиято функция е да съветват УС, като го предпазят от залитане в крайности. Може да пишете до тях.
Между другото вашият случай не е обсъждан на съвет на УС на НМР, защото такъв не е имало, откакто е уволнен Грънчаров. Срокът за отговор е три месеца (три заседания) - съвсем нормален срок за проучване и оценка на глобални обществени процеси, които се развиват с десетилетия. Но вас тези срокове не ви устройват, защото във вашите личностни, дребни, конюнктурни борбички времето се измерва в часове и минути.
Доколкото разбирам темата на обсъждане в УС няма да бъде "Уволнението на Грънчаров", а "Атаката на Радев с/у НМР"
Райчо Радев каза: Фактът, че в критичните ми разсъждения за идейните основи на НМР виждате "Атака на Радев с/у НМР", показва и доказва, че реминисценциите от тоталитарното мислене на близкото минало не са напуснали и Вас. Не желая да "атакувам" НМР. Атакувам несъстоятелните идейни предпоставки на двама лидери на НМР. НМР е активно гражданско сдружение на родители (не казвам родителите) и аз уважавам както неговото участие в борбата с инертността на МОН (факт, независимо дали го искат или не), макар и извън системата, така и идеите, които се отстояват в изявите на сдружението. Що се отнася за подкрепата на Ангел Грънчаров, аз очаквах много от НПО-та да се самосезират, да разберат аргументите му и ако решат, че са основателни да решат да го подкрепят. Ще добавя и още едно съображение относно "префърцунените госпожици": префърцунените госпожици не биха издържали 40 дни гладна стачка пред МОН, срещу репресиите, психическият тормоз и личностно преследване в образованието.
Явор Ганчев каза: Къде грешим - не коментираме идеи, а хора. Моля ви, да се върнем към темата, без лични квалификации.
Stoyan Panchev каза: На мен идеята да искаш (като учител) да се връщаш вътре в държавната образователна система, след като те е репресирала с цел да я променяш е като жертва на домашен тормоз да се връща при насилника и да го променя
Елена Петкова каза: Факт е, че членове на НМР съдействаха за гостуването на г-н Хехт на МОН и това беше отразено в медиите доста добре. Ако не събуждане (по Н. Дренчев), то промяна винаги става, не винаги е забележима. Г-н Радев, въпросът с подкрепата на г-н Грънчаров е принципен и трудно се обсъжда във ФБ. Моралната подкрепа трудно става забележима, а и до момента не съм прочела Ангел да е публикувал мотивите за уволнението. Най-добре - самата заповед. Предшествано ли е уволнението от други наказания? Вие преценявате дали да напуснете НМР-група, но това не е членуване по смисъла на организация. Винаги можете да бъдете полезен с независима гледна точка. НМР като НПО претърпяха забележимо според мен развитие от създаването - до регистрирането - до днес, включително и поради много критики, отстоявайки позиции, но и отразявайки критики и съвети. Нищо лично и мръснишко от страна на Ники Дренчев в писането за "ощипани госпожици", вярвайте ми! Отделно, че и др. сме държали подобен тон - това са рисковете на виртуалното общуване
Georgi Georgiev каза: "Аз считам, че ние трябва да правим нашето дело, а какво прави МОН и как отговаря на очакващите от него някаква промяна - това си е работа на МОН и на очакващите от него."
- Има ли някой, който смята, че МОН има намерение да му служи? Каквото и да направи това министерство (и не само това) то няма да е доброволно. Както се вика - оставете ги да пасат...
Аз не искам нищо от МОН, а да гладувам пред сградата му и да вредя на себе си (освен ако не го считам здравословно) заради малоумниците там ми се струва неразумно.
Това от една страна. От друга ... . .. харесвам хора с претенции. :-) Очаквах повече от вас. НМР да се самосезира! Веднага! :-)
"Ощипете" се сами... и си отворете очите... Объркали сте по кого да лаете...
Елена Петкова каза: Георги, да не би да имаш опит със самоощипването?! Обаче повече харесвам предложението на Явор - връщане към темата без личностни квалификации.
Ангел Грънчаров каза: Вчера ми се наложи да пътувам из страната - по "комитетски работи" :-) - сега се връщам и виждам, че тук се е заформила интересна и показателна дискусия. Все се надявах в тази точно група да не се стига да такъв род квалификации, особено по отношение на хора, които квалификаторите съвсем не познават, ала на, случили са се. Явно някои особености на националния ни характер са така жилави, че непреодолимо се проявяват при общуването във всякакви общности, съставени от българи, но както и да е. А иначе по обсъжданата тема: няма да скрия, че такъв тип отношение към мен ме обиди, аз не си позволявам към никого да се държа по такъв начин, е, като се обидих, си взех шапката и се махнах от групата, щото усетих, че съм нежелан. Да, обаче преди малко видях, че г-н Ганчев е ревизирал, струва ми се, позицията си и по тази причина подадох заявка да се върна, таман с това "иди ми дойди ми" се изявявам според квалификациите на оня проницателен мислител, който определи мен и г-н Радев, ни в трън, ни в ръкав, като "ощипани госпожици" :-)
Както и да е, аз съм свободен човек и макар често да правя или да казвам неща, за които след време съжалявам, имам достойнството след това да се извиня. Г-н Ганчев също, забелязах, има усет към тия морални неща и го е сторил, тъй че няма проблеми, всичко е ОК. Има, позволете ми да забележа, значително по-важни въпроси за обсъждане от тези за характера на Ангел Грънчаров или Райчо Радев, тъй че призовавам да разговаряме за тях. Другото са предимно дреболии и в крайна сметка и глупости.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар