събота, 17 януари 2015 г.

Документът, с който се откри съдебното дяло, атакуващо заповедта за моето уволнение от длъжността преподавател по философия в ПГЕЕ-Пловдив



Още на 19 май 2014 г. публикувах интересен документ: Заповедта за уволнението ми от ПГЕЕ-Пловдив, станало предпразнично днес, според тъй човеколюбивия обичай на директорката Ст. Анастасова; днес решавам да публикувам моята искова молба до Районен съд в Пловдив, с която заведох гражданско дело с трудово-правен характер, с което поисках съдът да отмени въпросната заповед. Тия дни смятам да публикувам още документи от това дело, чието разглеждане фактически приключи, след 26 януари 2015 г. предстои излизане на решението на съда по него. Поради многократни настоявания на читатели на блога решавам да запозная читателите си с аргументацията и на двете страни, както и с възлови документи по това дело, което изключително нагледно показва реалната психологическа и нравствена ситуация, характерна за училищните общности у нас. Образователната ни система се намира в състояние на тежка агония, която е израз на назрялата отдавна необходимост от коренна промяна на отношенията; тече борба между новото и старото, между привържениците на съвременните методи и защитниците на тъй приспивното и пагубно статукво. Етап от за борба и съдебният процес, с развитието на който се старая най-редовно да ви информирам.

ДО РАЙОННИЯ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ПЛОВДИВ

ИСКОВА МОЛБА

от Ангел Иванов ГРЪНЧАРОВ, ЕГН ..., гр. Пловдив, ж.к. „Тракия”, бл. ..., ап. ..., тел. ...

Против: Професионална гимназия по електроника и електротехника (ПГЕЕ) Пловдив, БУЛСТАТ ..., гр. Пловдив, ул. „Пещерско шосе” № 26, представлявана от директора Стоянка Анастасова

Трудов спор – по чл. 344, ал.1, т.т. 1, 2 и 3 КТ, Цена на иска – ...

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖО / ГОСПОДИН СЪДИЯ,

Работих при ответника при условията на постоянен трудов договор на длъжността „старши учител” като преподавател по общообразователен предмет – Психология и логика, Етика и право, Философия, Свят и личност, до 19.05. 2014 г. когато със заповед № 860/19.05. 2014 г. трудовото ми правоотношение бе прекратено на основание чл. 328, ал.1, т.5 КТ.

Считам извършеното уволнение незаконно, поради което предявявам в срок тази искова молба пред Вас.

І. Не са налице основания за извършване на уволнението. Не отговарят на действителността твърденията за липса на качества, умения и навици за ефективно изпълнение на възложената работа. Заповедта не е мотивирана съобразно изискванията на Закона и създадената практика по приложението на чл. 328, ал.1, т. 5 КТ.

Тези твърдения са голословни и произволно съчинени. Те не отразяват обективни конкретни факти по време, дни и учебни часове на „проявените липси на качества”.

1. Една част от твърденията в заповедта за уволнение третират произволно взаимоотношенията ученици (родители) - учител:

- неспособност да привлече вниманието на учениците в часовете по ФИЛОСОФИЯ

Възразявам – Това твърдение не почива на никакви факти. Нещо повече, то е в пълно противоречие с всякакви факти. Разбира се, че привличам вниманието на учениците си в моите часове. Просто подходът ми е по-различен: за мен учениците не са обекти на външни въздействия, а са субекти на своя познавателен интерес и на активността си. Това е различна образователна технология, която директорката не е положила усилия да схване.

- неспособност да предотврати възникнали конфликтни ситуации между него и учениците

Възразявам – това във всички случаи е достатъчно неясно обвинение, или твърдение, но насочва към силово „предотвратяване” на конфликти, което не е в моя стил; а в края на тази мотивационна част на заповедта е казано, че съм безсилен да се справя с прояви на лоша дисциплина. Колко силен би трябвало да бъда? За мен това остава неизвестно. Тук пак си личи нежелание за разбиране на подхода ми.

- не съм бил умеел "да овладявам" учениците в час

Възразявам - как?, с какви физически средства и методи да ги овладея? Не вниманието им, а самите ученици?..Не разбирам този типичен за системата израз „да овладея учениците”.

- че съм бил генерирал напрежение сред ученици и техните родители

Възразявам – вероятно става дума за недостатък в личността или в характера ми, а не за липса на качества – генерирането на напрежение е активитет, а липсата на умение е пасивно състояние.

- че подходът ми бил неприемлив за децата

Възразявам – не всичко в училище е приемливо за децата; въпросът е да го направим приемливо в добрия смисъл на думата. За какъв лош подход става дума, когато преподаването се извършва съобразно утвърдените планове и методики?

- че подходът ми с децата е различен от този на моите заместници

Мой коментар - ?! – няма отношение към липсата ми на качества! С кого съм сравняван – то е произволно. Това не е обективен критерий.

- че в часовете ми по ЕТИКА И ПРАВО, ФИЛОСОФИЯ, СВЯТ И ЛИЧНОСТ учениците не възприемали преподавания учебен материал на ниво, което се констатирало в часовете, в които са преподавали други учители

Мой коментар – очевидно не става въпрос за липса на мои качества и умения, а за излишък на такива у замествалите ме колеги; и какво отношение има това към мен и заповедта за уволнение?

- и т.н.

Категорично възразявам срещу всички изложени квалификации, а подробно по всеки пункт ще взема становище след събирането на доказателства.

И се стига до заключението в средата на хаотичната заповед, че ”липсва умение за покриване и спазване на Държавните образователни изисквания”.

Имам нужните за заемане на длъжността образование, квалификация и опит именно по тези предмети, свързан с прослуженото от мен време точно в ответната гимназия. Учил съм в СУ „Св. Климент Охридски”, завършил съм философия в Санкт-Петербург, Русия (Ленинград, СССР), бил съм университетски преподавател и учител. Имам защитена „І клас квалификация”. В ответната гимназия винаги съм се стремял да спазвам изискванията за длъжността, както и да науча учениците да мислят, разсъждават и да бъдат достойни хора и граждани на страната ни.

Изложеното в заповедта са опити за квалификации от субективно естество, а не конкретни факти. Не е установено кога са се случили, за кой период са те. Не е установено на база какви обективни изисквания и критерии са направени. Уволнилата ме директорка е филолог по образование, специалност твърде далечна от преподаваните от мен дисциплини. Директорката е посещавала мои часове, но без спазване на процедурата за това: издаване на нарочна заповед, сформиране на комисия, в която да влизат освен административни лица и колеги, преподаващи сходни предмети и пр.; учителят и учениците трябва да са известени предварително за посещението. Не е обсъждала с мен евентуални мои пропуски и да ми е правила забележки. Като сравнение с моята преподавателска работа е взела някаква база с мои заместници, когато съм отсъствал по болест, че при тях учениците са получавали добри оценки, което пак е изцяло субективно. Аз съм титулярът и нося отговорност за обучението им. Евентуални мои заместници, пък и самата директорка, не са оправомощени и не могат по същество да дават мнение за липса на умение за покриване и спазване на Държавните образователни изисквания.

Крайно негативната оценка за моя подход и стил на преподаване се дължи на това, че директорката е привърженик на една друга образователна технология, на която аз съм принципен противник; тия различия обаче са неизбежни и естествени, но те в никакъв случай не са основание за един такъв краен негативизъм; в сферата на философията няма как да има една-единствена и привилегирована образователна технология и методология, там плурализмът на подходите и методите на философско познание е не само естествен, той е и задължителен.

Като част от моите виждания за бъдещо on-linе обучение, в което страната ни е безнадеждно изостанала, съм качил в Мрежата – в YouTube и в основния ми блог HUMANUS директни немонтирани записи от мои часове, които показват начина ми на преподаване и установената диалогична и съдържателна атмосфера при преподаване и усвояване на учебния материал. Тези записи директно опровергават нелепостите, описани в заповедта за уволнение. Няма да обременявам процеса с искане за прилагане на чл. 204, ал.1 ГПК. Но тези записи съществуват в обективната действителност; аз нямам основание да се срамувам от тях, а напротив. При интерес към тях и при неопровергаване от страна на ответника, би могло за тях да се приложи чл. 155 ГПК.

2. Другата основна част от т.нар. „мотиви” касаят директни дисциплинарни нарушения, а уволнението по чл. 328, ал.1, т. 5 КТ е безвиновно. Недопустимо е основания, които биха послужили за дисциплинарно наказание (дисциплинарно уволнение), да бъдат използвани за основание за уволнение поради липса на качества. Дисциплинарното нарушение означава наличие на качества, които не са приложени умишлено или поради небрежност, а липсата на качества е нещо различно – („човекът толкова си може...”).

- Такива са твърденията, че (1) лицето Грънчаров „не преподава учебен материал”, и че (2) „учебният материал се преподава с неподходящи методи и похвати”.

От една страна не преподавам учебен материал, но от друга страна го преподавам с неподходящи методи и похвати...
Това, при положение, че има изготвени от ищеца и разписани от директорката учебни планове и програми, утвърдени от РИО Пловдив, означава, че са извършвани от мен във времето непрекъснати груби нарушения на служебните задължения, т.е. че аз умишлено или поради небрежност съм престъпвал законовите регламенти на своята дейност. Което от своя страна означава, че имам качества за преподавател, но не съм ги прилагал в практиката ми. Тази вътрешно противоречива организация на твърдените констатации свидетелства за принципна и методологична неопределеност, породена от липса на критерии и от стремеж да се напъха всичко в прокрустовото ложе на непригодността (каквото беше старото понятие за липса на качества за ефективно изпълнение на възложната работа). Което издава основната цел на „мероприятието” – просто да бъда уволнен, независимо от обективното състояние на нещата.

Пловдивските Районен и Окръжен съд имат устойчиво разбиране за това кога заповедта за уволнение съответства на нормите на Кодекса на труда и кога просто е целено уволнение – т.е. каква е целта, независимо от словесния пълнеж.

3. В заповедта не е мотивирана трайна липса на качества.

Уменията, навиците и опитът не се губят за един ден, нито за година.

В заповедта за уволнение липсва каквото и да е произнасяне по това - имал ли е Грънчаров въобще някакви качества за преподавател, ако е имал – докога; ако е нямал – защо въобще е назначен; ако ги е загубил – от кога е станало това; как; оказвана ли му е някаква помощ и съдействие - все пак иде реч за дългогодишен преподавател със солидно образование, опит и квалификация...

Не винаги съм бил лишен от качества, умения, навици и опит. Със заповед № 284/ 11.12. 2012 г. бях назначен от директорката за председател на комисията за обработка и анализ на резултатите според методиката на РИО Пловдив – една от най-важните комисии. И това – забележете – е по време след издадена ми на 27.09. 2012 г. заповед за дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” и последвалото обжалване от мен!

Бил съм назначаван от директорката за член и на други комисии, което с оглед критериите за професионална пригодност означава, че не съм лишен от качества за ефективно изпълнение на работата.

4. Заповедта за уволнение поради липса на качества е плод на субективизъм и преднамерено лошо отношение към мен от страна на директорката.

А. Лошото отношение към мен ескалира от направеното от мен предложение през 2011 г. Професионалната гимназия по електротехника и електроника - Пловдив да носи името на забележителния компютърен гений Стив Джобс, починал същата година. Идеята получи неочаквана гласност в цялата страна и ПГЕЕ бе посещавана от редица телевизии и медии под слогана „Стив Джобс победи Ленин” (така се казваше училището преди Промяната). Директорката ме обвини, че съм бил злоупотребил, бил съм развалил имиджа на училището и пр., което аз не възприех – все пак става дума за гимназия по електроника, където ежеминутно се използват откритията на Стив Джобс, а не за училище за политици.

Б. Аз съм един от най-активните блогъри в България. Поддържам образователни блогове, също блогове за дискусии, всекидневно следя и коментирам политическата ситуация и изразявам своята гражданска позиция по най-актуалните проблеми на обществото. От 6 години заедно с група философи издаваме философското списание „Идеи”, неговата цел е да подпомага духовното, ценностното, идейното и и личностното укрепване най-вече на младите хора. От две години списанието поддържа и международно многоезично научно-теоретично издание (приложение), което издаваме в сътрудничество с философи от Украйна и др. страни. Автор съм на много учебници и учебни помагала по философия, на философски и психологически книги, издадени от най-авторитетни издателства. В своята преподавателска работа се стремя да изпълнявам задълженията си на най-съвременно методологично ниво, използвайки авангардни, нестандартни подходи с цел да направя философията близка на младите хора, с цел да им помогна да развият у себе си така ценните качества, свързани със способността за самостоятелно и критично осмисляне на проблемите.

В публикациите се се стремях да дам философско осмисляне на проблемите в ПГЕЕ Пловдив като част от образователната система в България. Това, заедно с политическата ми и гражданска позиция, подразни някои хора.

В. На 27.09. 2012 г. бях наказан от директорката дисциплинарно с „предупреждение за уволнение”. Обжалвах в Съда и с Решение от 5.07. 2013 г. по гр.д. № 19600/ 2012 г. Пловдивският Районен съд отмени заповедта.

Решението бе обжалвано от директорката пред Окръжен съд Пловдив, който с Решение № 2075/ 18.12. 2013 г. по в.гр.д. № 2819/ 2013 г. потвърди решението на Районния съд.

Решението на Окръжния съд бе обжалвано от директорката пред ВКС, който с Определение № 503/ 8.04. 2014 г. по гр.д. № 1786/ 2014 г. не допусна касационно обжалване.

Излагам фактите по този пункт в последователност, а не със стандартния израз: „решението на Районния съд е влязло в законна сила”, защото тези епизоди във времето ми костваха много душевни страдания и здравословни проблеми.

Г. Ползвал съм отпуски по болест поради болно сърце, тахикардия и пр. През м. април 2013 г. бях опериран (след падане и удряне на главата, което е причинило обилен кръвоизлив) за изваждане на хематом в черепа. Последва 8-месечен отпуск по болест. При завръщането ми на работа директорката дори не ми подаде ръка, да не говорим за стандартен поздрав. А преди да бъдем началник и подчинен, сме преди всичко човеци, за което аз винаги съм пледирал, и на което най-вече съм се опитвал да науча младите хора в часовете ми. (Не съм ги възприемал като деца, а като млади хора.)

Имах проблеми след завръщането ми с отслабена дисциплина, дори разхайтеност. Някои мои часове бяха проваляни съзнателно от отделни групички ученици. Сезирал съм директорката за това – сега в заповедта подобна проблематика се стоварва върху мен. На хулиганстващите ученици не бе направена дори забележка. По два-три други драстични случаи за лошо и арогантно отношение на ученици към мен като учител директорката изобщо не даде ход на мои писмени доклади по тия случаи до Педагогическия съвет; един вид тя застана зад провинилите се ученици, което доведе до засилване на тяхната агресия, израз на съответната им деморализация; подобно поведение на директорката може да се приеме като използване на ученици за упражняване на тормоз над преподавател.

И не става дума за човещина, за която разсъждавам непрекъснато в основния си блог HUMANUS и преподавам в училище. Съгласно чл. 126, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета администраторите и учениците изразяват почит и уважение към учителите. А алинея 2 на същия член предписва административните органи и обществеността да оказват помощ и съдействие на учителите за провеждане на ефективна възпитателна и образователна дейност.

Което, виждате, има в излишък в обжалваната заповед. Почит ли? Уважение ли? Просто вижте заповедта за уволнение.

Д. На 6 януари 2014 г. се явих пред ТЕЛК за продължаване срока на инвалидизиране. На това заседание на комисията бе представена производствена характеристика, изготвена от директорката, в която тя, присвоявайки си медицински компетенции, каквито няма, пише: „Поради често възникващите конфликтни ситуации между него (Грънчаров) и учениците, които той не може да овладее по време на учебните занятия и извън тях (??? – отново да овладявам учениците (!), при това този път и извън учебни занятия (!)), изпада в нервно-психически разстройства, което е предпоставка много често да се влошава здравословното му състояние. Поради честите си отсъствия по болест не е в състояние да изпълнява задължителната си годишна минимална преподавателска норма и задължителната си като учител длъжностна характеристика, въпреки че е освободен от класно ръоводство като трудоустроен. Ръководител: Стоянка Анастасова.”

Бях насочен към Психиатрична ТЕЛК, която отрече твърденията.

За горното по моя тъжба съм завел НЧХД № 1727/2014 г. на Районен съд Пловдив, Наказателна колегия, ХІ състав за обида и клевета.

Е. За безкрайните унижения, на които съм бил подлаган, като например: искане „на конвейер” на писмени обяснения в невъзможни за изпълнение срокове, сезиране на най-различни институции като РИО и ДАЗД по доноси, които аз не знам, и т.н. съм завел по съвет на Омбудсмана на Републиката дело пред Комисията за защита от дискриминация под № 170/ 2014 г.

Основанието за дискриминация като личност и преподавател по чл. 4, ал.1 от Закона за защита от дискриминация ще изложа отделно; сега го посочвам в този раздел като факт за предубеденост и субективизъм. При това не съм запознат с повечето от твърденията и констатациите; и становище по тях ще взема по реда на чл. 312, ал.2 ГПК.

Ж. Вярно е, че в Кодекса на труда няма разписана процедура, по която работодателят да извърши документиране на твърденията си. Но без да бъда уведомен за конкретните претенции спрямо мен и да ми се даде възможност да взема отношение, както и да бъда въобще поне запознат с тях изцяло или частично – това е нарушение на правото ми на защита, за което съдебната система следи и ще проконтролира в това съдебно производство. Както и по липсата на реакция на многобройните ми доклади, сигнали и предложения.

5. Твърдя и поддържам, че обжалваната заповед е издадена в нарушение на забраната за пряка и непряка дискриминация като личност и преподавател, установена в Закона за защита от дискриминация и Кодекса на труда, по изложените в пункт „5.Е” факти и обстоятелства, които Ви моля да вземете предвид при разглеждане и решаване на спора за незаконно уволнение.

7. Заповедта е незаконосъобразна и поради нарушение на чл. 333, ал. 1, т. 2 и 3 КТ.

С Решение № 0947/ 12.93. 2014 г. ТЕЛК е установил трайно намалена работопособност 62 %, като е посочено изрично , че заболяването ми попада под закрилата на Наредба № 5 и на чл. 333 КТ. Работодателят ми не е искал, нито получавал предварително мнение на ТЕЛК и разрешение от Инспекцията по труда на посочени конкретни основания.

Освен това аз съм под закрилата на Кодекса и на самото основание, че съм трудоустроен с намалена работоспособност.
Не съм викан в ТЕЛК, преглеждан и освидетелстван във връзка с издаване на предварително мнение за уволнението ми.
ИА „ГИТ” отказа да ми даде доументите, с което е искано и дадено разрешение на уволнение.

ІІ. Предявявам иск за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност.

Като акцесорен, ще Ви моля да уважите и иска ми за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност в ПГЕЕ гр. Пловдив.

ІІІ. На заеманата длъжност получавах брутно трудово възнаграждение в размер на 929, 99 лв месечно.

Вследствие незаконното уволнение останах незает по трудово правоотношение, за което предявявам иск за заплащане на обезщетение за оставане без работа вследствие незаконно уволнение в размер на брутното трудово възнаграждение за времето на оставане без работа, но не повече от 6 месеца, в размер на 5 579, 94 лв ведно със законната лихва върху сумата от завеждането на исковата молба до окончателното изплащане.

Като излагам всичко това, аз Ви моля, уважаеми Районен съдия, да ни призовете на съд и след като докажа претенциите си по основание и размер, да постановите решение, с което да отмените обжалваната заповед като неправилна и незаконосъобразна; да ме възстановите на заеманата до уволнението длъжност „старши учител общообразователен предмет – психология и логика, етика и право, философия, свят и личност” в ответната гимназия ПГЕЕ Пловдив; и да осъдите ответника да ми заплати обезщетение за оставане без работа вследствие незаконно уволнение в размер на 5 579, 94 лв, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; и разноски и адв. хонорар.

ДОКАЗАТЕЛСТВА: А. Писмени.

Представям и моля да приемете:

1. Два броя експертни решения на ТЕЛК;
2. Писмо изх. № 0104-13093/ 30.05. 2014 г. на ИА „ГИТ”;
3. Заповед № 284/ 11.12. 2012 г. на директорката;
4. Годишно разпределение на часовете по философия 11 клас за учебната 2013-2014 г., одобрено от директорката;
5. Годишно разпределение на часовете по етика и право 10 клас за учебната 2013-2014 г., одобрено от директорката;
6. Жалба от 16 март 2014 г. до Комисията за защита от дискриминация с препис от разпореждане на Комисиятаа за образуване на дело;
7. Решение от 5.07. 2013 г. по гр.д. № 19600/ 2012 г. на Районен съд Пловдив;
8. Решение № 2075/ 18.12. 2013 г. по в.гр. д. № 2819/ 2013 г. на Окръжен съд Пловдив;
9. Определение № 503/ 8. 04. 2014 г. по гр.д. № 1786/ 2014 г. на ВКС;
10.Тъжба от 26.03. 2014 г. до Районен съд Пловдив;
11.Доклад от 13.12. 2013 г. до директорката;
12.Доклад от 26 ноември 2013 г. до директорката;
13.Писмо № 6578/ 11.02.2014 г. на Омбудсмана на Р България;
14.Мнения на ученици по повод анкета, проведена преди уволнението;
15.Доклад до Педагогическия съвет на ПГЕЕ от 14.02.2014 г.;
16.Ново искане до директора на ПГЕЕ с копие до началника на РИО Пловдив по Закона за достъп за обществена информация.
17.Фиш за получено БТВ за м. април т.г.

Б. 1. Моля Ви да се разпоредите да се изиска работодателя-ответник по реда на чл. 190, ал.1 ГПК и от Инспекцията по труда Пловдив по реда на чл. 192, ал.1 ГПК да представят цялата преписка във връзка със специалната закрила по чл. 333 КТ като документи, а не като мнение, и в частност писмо № 0058-3127/ 12.05. 2014 г. на ПГЕЕ Пловдив и издадено предварително разрешение за уволнение №.0058-3195/ 13.05. 2014 г. на Д „ИТ” Пловдив.

2.Моля Ви да се изиска по реда на чл. 192 ГПК от РКМЕ/Регионалната картотека на медицинските експертизи/ към РЗИ Пловдив писмото на гимназията-ответник, с което е поискано мнение от ТЕЛК, и даденото такова в експертното решение, като се укаже на третите лица отговорността при непредставяне по чл. 87 ГПК и отговорността за вреди по чл. 192, ал. 3 ГПК. А на ответника – отговорността по чл. 161 ГПК.

Представям молби за третите лица.

3.Моля Ви да задължите ответника да представи личното трудово досие на ищеца, както и

4.Да представи справка за годишния успех на учениците ми, завършили тази учебна година, по моите предмети.

5.Оригиналите на анкетните карти по повод вменените ми недостатъци.

Г. Гласни:

Моля Ви да допуснете като свидетели лицата:

1. Венелин Александров Паунов, при режим на довеждане, с адрес: гр. Пловдив, бул. ... – предишен директор на ПГЕЕ Пловдив, за установяване отношенията между мен като преподавател и учениците (родителите) в класна и извънкласна дейност, както и с училищния мениджър.

2. Иванка Вълчева Топалова – Асса, при режим на призоваване от адрес: София 15101, ж.к. ..., вх. А, ..., за установяване наличието на умения и тяхното приложение в работата ми като преподавател;

3. Марин Петков Чушков, при режим на призоваване от адрес: Пловдив 4000, ... за установяване наличието на педагогически навици в работата ми като преподавател.

4. Калин Атанасов Христов, при режим на призоваване от адрес: 4003 Пловдив, ..., за установяване на наличие на опит и използването му в работата ми като преподавател.

Д. Експертиза.

Моля Ви да назначите съдебно-икономическа експертиза, която да провери документите в счетоводството на ответника, в т.ч. последното получавано БТВ за месеца, предхождащ уволнението, и да даде заключение за размера на дължимото обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ.

Е.В съдебно заседание ще представя доказателства за незаетост по трудово правоотношение след уволнението, актуални към датата на заседанието.

Ж. Други доказателства ще ангажирам в срок след получаването на отговора на ответника.

ПРИЛОЖЕНИЯ: описаните по-горе в пункт „А” ведно с копия от исковата молба и доказателствата за връчване на ответника.

С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

Ангел ГРЪНЧАРОВ

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Няма коментари:

А може би тъкмо ИДЕИ е твоето списание?!