вторник, 20 май 2014 г.

Заповедта за уволнението ми от ПГЕЕ-Пловдив, станало предпразнично днес, според тъй човеколюбивия обичай на директорката Ст. Анастасова

Ето заповедта за моето уволнение, връчена ми предпразнично от многоуважаемата госпожа директорка на ПГЕЕ-Пловдив днес, преди около час. Обърнете внимание колко умилителни са "мотивите" на г-жа Директорката:


В разговора ни около връчването на заповедта - по нейния любим маниер станало съвсем внезапно, предпразнично, под форма на "подарък" по случай 24 май, Деня на просветата, духовността и културата, при това само 1 месец преди края на учебната година и пр.! - та значи в разговора ни, преминал в съвършено приятна и за двете страни обстановка, г-жа Директорката има добрината да ми каже същинския, истинския мотив за уволнението ми, а именно "Като не ти харесва тук, напусни сам, е, не напусна, не намери това достойнство, ето, налага се сега да те уволня!", на което моя милост, трогнат от тази искреност, й заявих, че г-жа Директорката така и така не можа да разбере, че сега живеем в съвършено други времена, в които разните началства не могат да правят това, което им се иска, именно, да се гаврят и в крайна сметка да ликвидират неудобната личност (както това е ставало в другите, в блажените времена от близкото ни минало), че България вече е правова държава, което пък означава, че подобни рецидиви на произвол, на административен волунтаризъм, респективно, ще получат дължимото противодействие чрез българския съд.

Както и да е, тепърва ще пиша по интересния казус, който днес получи още по-интересна развръзка - или "завръзка", това ще се разбере скоро. Пиша това в къщи - от днес, от 9.30 часа вече не съм на работа, взех си един час и в междучасието г-жа директорката съвсем внезапно ме извика - от една страна съм напълно спокоен (аз знаех, че тя все някога ще изпълни заветната си цел, главна цел на досегашното й директорстване), но от друга страна, поради внезапността на удара, който ми нанесе войнствената директорка, сърцето ми в момента бие с пулс над 150 удара в минута. Ще ми се наложи да ида при кардиолога ми, ще видим какво ще правя - от днес съм напълно свободен човек.

А, да, г-жа директорката и една нейна най-гореща фенка, привикана като "свидетел", ми заявиха също, че според тях, щом съм имал такива "авангардни идеи за образованието", било трябвало да си основа свое училище, където да си преподавам според "модерните подходи", сложените в кавички изрази бяха изречени с подобаващата подигравателна гримаса.

Това е. Хубав ден на всички! Бъдете здрави!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

1 коментар:

Анонимен каза...

Много интересно, излиза, че не можеш да си връзваш и обувките :-)! Мисля, че ако сменим името на г-н Грънчаров с това на г-жа Анастасова, по ще хване декиш! Това май е текста на заповед за уволнение на г-жа Анастасова.

А може би тъкмо ИДЕИ е твоето списание?!