Верният път е този: демократични дебати за избистряне на съзнанията, пораждане на вдъхновяващи идеи и едва на тази основа - реални действия по промяна на отчайващата ситуация

Във фейсбук-групата УЧИТЕЛИ една смела дама написа нещо наистина революционно, което има ефекта на неочаквано взривила се бомба в центъра на заспал град; ето какво написа тази смела жена, а пък по-долу можете на прочетете основното от дискусията по него:

Дали да не последваме примера на медиците от спешно отделение? Представям си следната новина в утрешните новинарски блокове:

"Днес държавните и общинските български училища осъмнаха пусти и празни, учителски оставки валят във всички краища на страната. РИО повсеместно не успяват да отреагират - налага се инспекторите да влизат в класните стаи и да задържат учениците там! Родителите са възмутени! Учителите също и са категорични, че няма да влязат повече в училищата, а ще започнат да дават само частни уроци на мотивирани ученици, индивидуално, с високо качество и НЕ по задължение, а по желание! Защото на българския учител му писна да го разиграват като дресирана маймунка!"

Написа: Боряна Николова

Ето и някои по-интересни според мен мнения от горещата дискусия по подхвърлената тема; понеже групата е затворена и било "неправилно" да се изнася навън казаното (написаното) в нея, ми се налага да оставя само инициалите на изказващите се (преди време бях изключен от групата заради това, че съм изнесъл информация от нея, да видим сега дали това ще ме спаси, но го правя тъкмо защото съм дълбоко убеден, че повече хора трябва да имат възможността да се запознаят с това какво мислят българските учители):

S. B. каза: Мила Боряна, ние от по старото поколение, вече сме го правили. Не желая да те разочаровам, но ще ти кажа, че ефект нямаше. Учениците се радваха, че не учат, пък на родителите хич не им пукаше. Даже подмятаха: "Пък тия даскали не се наядоха! Цял ден стоят със скръстени ръце!". И което бе най-фрапиращо, въпреки че бяхме в училище и всички ученици - на двора, накрая Министерството на образованието на всички стачкуващи пусна заповед за неплатена отпуска. Малко се промениха нещата когато към нас се присъединиха детските учителки. Тогава видимо родителите се стреснаха. И все пак опитайте. Вие може би ще успеете. Успех!

Боряна Николова каза: Знаете ли, Стефка, не ме разочаровате изобщо. Радвам се, когато колегите от вашето поколение споделят своя опит, макар и с болка, заради непостигнатите надежди за цялостно подобряване на положението на учителя. Споделям болката на отминалите опити, защото вече я разбирам. Преди 4-5 години, може би не, но сега много добре я разбирам тази болка. Вдъхвате ми кураж, въпреки всички неволи. Днес, това същото положение на българския учител е станало толкова по-нетърпимо,че нито един нормален гражданин на страната няма интерес от нас - да сме масово "стресирани", "зомбирани", "унижени", "посредствени" или "безхарактерни" учители. Та нали ние сме "храната" за децата ни? Нуждаем се от промяна на всички нива в държавата, но образованието трябва да е приоритет! Това да стане ясно - ПРИОРИТЕТ. Не само на думи. А за успеха на една такава спешна "операция", каквато правят медиците, няма да сме достатъчни само аз и вие. Тежка диагноза трудно се лекува и ще трябва "тежка ръка".

S. B. каза: Не зная какъв съвет да дам. Мисля,че е редно да се изчака да отмине изборната еуфория и после да се натисне Министерството най напред за референдум, а после за незабавна реформа. Но според мен за тази цел са нужни две условия - стабилно правителство и единство сред колегите.

Боряна Николова каза: Нина, права сте и вие, всички, зад клавиатурите и мониторите си, сме истински хора, с реални мисли и съдби, живеем в една и съща "правова" държава и се люлеем на крайчеца на едно и също скъсано въже-под нас е пропаст. Реалността е лицемерна.

N. G. каза: Ниското заплащане е най-големият проблем.

M. A. каза: Не е това! Проблемът е в това, че нямаме права!

Боряна Николова каза: Тук сме толкова голяма и представителна извадка на учителството, че много малко ни трябва от група да нараснем до нов профсъюз и да си намерим изгубените права. ОК, какво друго освен недоволството от заплатата, ни обединява?

N. G. каза: Да и това, че ученици и родители имат повече права от нас!

M. A. каза: Напрежението, демотивираността на учащите, безхаберието на родителите (не всички), наглостта на простаците....

Боряна Николова каза: За мен устройството на училището, йерархията, която се съблюдава отгоре и стремежа да се командори наред по най-обикновен тоталитарен маниер..са нелепи. Кажете ми, колко училища знаете, в които учителският колектив или учителско-родителското настоятелство, сами си избират директора?

N. G. каза: Николко! Всичко е мафия!

Боряна Николова каза: Кажете ми, защо и по чии изисквания- народните, или проевропейските, всички деца са задължени да ходят на училище?

Задължението поражда абсурда, до който достигнахме днес- да се мъчим да наливаме от пусто в празно, защото "Кирето да не остане неграмотен.."..

А той, Кирето, понеже нямал мотивация да учи, натирили го да я търси в училище...

Че учителите и грамотност, и професия да му дадат до 8-ми клас, нали... понеже с мотивацията не успяват.

М. Н. каза: Който учил до 8 клас, учил. Оттам насетне, на който не му се учи, айде, пътя!

Боряна Николова каза: Така трябва да е, даже още по-либерално може, за да се постигне качеството, което ни се търси. Да влизат в училищата само САМОМОТИВИРАНИТЕ за учене, не всичките..

С другите - да се занимават социалните служители.

S. B. каза: Ей тук вече съм съгласна. Вярно е, че учителските заплати и пенсии са най ниски, но не върху това трябва да е съсредоточено вниманието. Според мен истинската трагедия е в това, че учителят е поставен на колене пред родители, ученици и общество. Особено учителите по хуманитарните предмети, те трябва да обслужват дадена идеология и често пъти преподават неща противоположни на разбиранията им.

От друга страна и учителите трябва да бъдат високо ерудирани, та да се премахне това черно петно ширещо се в обществото: "Всеки некадърен в друга област, става учител!".

М. Н. каза: Не, Стефче. Всеки некадърен в своята област става я чиновник, я депутат, я, посланик в чужбина, демек издига се. Хич не става учител. Пък колегите да не са роби на каквато и да е идеология, ами да споделят и своите възгледи с учениците. Така трагедията ще е по-малка.

Л. П. каза: Аз съм детски учител! Децата са наблъскани по 35, че и нагоре. Учителят няма физическа възможност да ги обгрижи да не говорим за нещо повече! За заплати и отговорност няма да говорим! Споделям мнението на една от колежките, преди години стачкувахме! Нищо не се промени, само орязаха парите на стачкуващите! Скептична съм! Не знам дали нещата ще се променят... промяна трябва, кардинална!

P. P. каза: Здравейте и добър вечер на всички, които са на линия! Ех, че хубав пост, Боряна! Всъщност много пъти дебатиран и коментиран. Нараснахме много, да, станахме внушителна група. Но никой от МОН явно не го интересува какво мисли учителското съсловие. Всъщност те много добре знаят и ни четат. Да, искам да осъмнем с една такава новина - всички учители стачкуват, училищата са затворени, детските градини, за които се бият денонощно, също, хаосът става пълен, защото не могат да се намерят учители, които да застанат пред децата и родителите не могат да отидат на работа. Завършващите не могат да получат дипломи, кандидатстването е пред провал, всички по веригата закъсват. Да, мечтано, но трудно реализуемо. Защо?

Защото не може да постигнем 100 процентово единство. Истината коя е в цялата ситуация? Тя е че правата на учителите са нарушени, те са унизени, пренатоварени, времето им е запълнено с празна бумащина, излишни мероприятия и упражнения, които лишават децата от много неща. Не се цени трудът на учителя, системата е пълна с абсурди. Синдикатите не защитават правата на учителите, или поне не се усеща тяхното присъствие на хоризонта. Мога много да изреждам, но не и точно тази вечер...

Въпреки, че имам голям опит, продължавам да живея с мечтите си за по-добро отношение към нашата професия и не за първи път го казвам, че трябва да се започне от вдигане на заплащането. След това стъпка по стъпка да се обмислят нещата, които ще регулират всичко. Ние ги предлагахме, група учители ходиха в МОН, но явно не това е пътят. А харесванията не означават смелост, че утре ще излезе този народ на бунт отново. Веднъж доказахме, че не сме страхливи, че ни е писнало да търпим, че повече не може така. Ако синдикатите и политиците не са го осъзнали, толкова по-зле. Рано или късно всичко се връща като бумеранг, всичко, но ще е за сметка на децата ни. И ако в другите държави нещата са по-добре от България, то е защото те са научени да си търсят правата и да скачат за всичко, дори за най-дребните неща. А ние сме свикнали да търпим и да се надяваме, че ще дойдат по-добри времена. Но те не идват и не идват, сменят се поколение след поколение и по-добре не става, а по-зле.

Казвам, че заплащането е най-важно, защото не можеш да въздействаш върху някого, да даваш пример и да ти каже в очите: "Защо да уча, виж ти колко получаваш, а там колко дават?" Няма смисъл да уча повече." ЕТО, ЗАТОВА ВИ КАЗВАМ, ЧЕ ОТТУК ТРЯБВА ДА СЕ ТРЪГНЕ, ЗАЩОТО ДНЕС В БЪЛГАРИЯ ВСИЧКИ УЧИТЕЛИ ВЗИМАТ РАЗЛИЧНО - ЕДНИ СА ДОБРЕ, ДРУГИ ЗЛЕ... И НЕ ВИНАГИ ИЗВЪРШЕНАТА РАБОТА Е КРИТЕРИЙ ЗА ПО-ДОБРО ЗАПЛАЩАНЕ... ИМА ТВЪРДЕ МНОГО СУБЕКТИВИЗЪМ НА ВСИЧКИ НИВА, НЕНАКАЗУЕМОСТ ЗА МНОГО НЕРЕДНОСТИ, МНОГО ФАЛШ В СИСТЕМАТА И МНОГОИЗЛИШНА ЕНЕРГИЯ ЗА БЕЗСМИСЛЕНИ НЕЩА, КОИТО С НИЩО НЕ ПОМАГАТ НА ДЕЦАТА. ТАКА ЧЕ ДАНО ДОЙДЕ ВРЕМЕТО ЗА НОВО ПРОБУЖДАНЕ, ДАНО ИМА ПОВЕЧЕ УЧИТЕЛИ, ЗА КОИТО ТАЗИ ПРОФЕСИЯ Е НЕ САМО СРЕДСТВО ЗА ПРЕПИТАНИЕ, А НЕЩО ПОВЕЧЕ.

V. P. каза: Директорите не е нужно да са най-добрите професионалисти, те са администратори и там трябва да бъдат добри за да не се съюзяват с вълците от МОН и РИО и безмилостно да ръфат нашего брата, а действително да стоят начело на сплотен и добронамерен колектив където стресат на професията по-лесно се преодолява и няма задкулисни игри!

Боряна Николова каза: Да прекратим тук коментарите, че се поувлякохме, пък полза никаква. Дали ще има новина, дали учителството ще се обедини и ще защити исканията си за реална промяна на образованието-зависи само от нас!

В. Р. каза: Браво, Боряна! Точно така, на маймуни ни направиха, а на всичко отгоре не ни е сигурна работата. Аз не знам кога и как ще се пенсионирам защото съм без работа в момента, а имам 27 години педагогически стаж. Подавам документи, но никой не ме взема и не знаеш защо. Обидно е!!!!!

М.С.каза: Търсят "млади" учители, колежке, затова. И при нас назначиха двама "млади" и се чудим как да им вкараме учениците в клас и как още не са ги били!

В. Р. каза: Има и възрастни учители, които не си гледат добре работата, но са с постоянен член и не могат да ги бутнат, а отговорните като мен обикалят училищата и не знаят какви връзки да използват, за да упражнят правото си на работа. Кошмар е да си учител в област Търговище.

S. B. каза: Като чета изказванията стигам до извода,че за 50 и кусур години,в образователната система нищо не се е променило.Нашите проблеми са станали ваши.Ние поне имахме подсигурени работни места.Например аз две години се мъчих да стана "градска" учителка. Като не успях да получа постоянно място в града, отидох в едно близко село и там изкарах 12 години, през които никак не ми бе зле. Даже се утешавах с мисълта: "Ако и от тук ме изгонят, отивам в Родопите, хем и привилегии ще ползвам." А на вас, изглежда и тази надежда е отнета.

Затова не се предавайте, дерзайте! Успех!

Боряна Николова каза: Мария Симеонова, младите учители са удобни за назначаване, защото имат по-малко разходи и със своята неопитност, ако се случи и да са съвестни- ето им на директорите най-чудните изпълнители!

Най-голямата глупост е да се делят учителите на млади и стари, но за съжаление се прави. Учителите за мен са две категории - призвани и посредствени.

N. D. каза: Официално ние сме в стачка още от времето на "разпуснатата седянка". Тя беше до изпълнение на исканията заложени в нея. Това да се е случило! А по-голяма от нея не е имало никога. Следователно на нас се гледа от позицията: Кучетата си лаят - керванът си върви! Аз лично нямам нищо против, но родителите няма да ни подкрепят защото ни мислят за гувернантки, детегледачки и други подобни, при това безплатни. Кой ще им "гледа "децата - питат - а не кой ще ги учи.

Боряна Николова каза: Все пак, Нели Димитрова, една част от родителите ще ни подкрепят, убедена съм в това. Има доста недоволни родители от положението на децата им в училище, които много добре разбират "дебелата работа" от къде тръгва и не търсят първопричината за всички беди само в учителите. Много е важно добре да се обосновем пред тези и пред всички родители въобще- защо стачкуваме и какво искаме- че това не е само по-висока заплата, а нормално бъдеще за всички деца и учители в училището.И тогава ще ни се получи търсеното разбиране. Е, едва ли от всички.

N. D. каза: Напълно съм съгласна. Много ми се иска родителите да разберат, че стачкувахме за промяна в образователната система на първо място и на последно за заплати, но за съжаление и предишния път се намериха мнозина, които издържаха 3 дни и след това "засвириха "друго. Не бива да забравяме, че нашите говорители бяха малко, а на платените и удобните бе дадена широка платформа за агитация... Родителите милеещи за образованието на децата си и вникващи в проблемите на системата са малобройни.

Боряна Николова каза: Колкото и малобройни да са, точно на тях можем да се надяваме, на другите-ако не можем да се надяваме, то можем два пъти по-усърдно да им споделяме проблемите на професията си отвътре, за да стигнат и те до разбирането. Все пак и те са родители. А тези, които въобще "не вдяват"- препращаме към социалните служби- там да ги разбират. Всички родители трябва да разберат, че образованието не е държавен подарък, а лична ЦЕННОСТ.

Е. П. каза: Подкрепих стачката 2007 и бях на площада. Имаше и родители. За нова стачка или продължение на тази от 2007, е необходимо синдикатите да кажат. Тоест - да чуят какво и кога искат учителите. Отвреме-навреме се разнася в медийното пространство, че г-жа Такева плаши със стачка... остава съвместно да уцелите времето.

М. Н. каза: Какъв директор, какви пет лева! Синдикатите са бита карта, те са недействащи структури, затова недей очаква от тях нещо, което да доведе до промяна.

Z. I. каза: Не сте ли чували за стачен комитет? И още ли се заблуждавате , че в България има синдикати?

S. B. каза: Мисля, че ако има стачен комитет, той би трябвало да се обърне към синдикатите и съвместно да уточнят датата, мястото и програмата на стачката.

Е. А. каза: Има Закон за уреждане на колективните трудови спорове, в който са регламинтирани всички изисквания, при които могат да се обявят ефективни стачни действия. Лесно е да се организират хората за стачка в предприятието, учреждението, тъй като проблемът се решава от работодателя и Стачния комитет. Локалната стачка обхваща повече предприятия и е по-трудна за осъществяване. Най-трудно се прави национална стачка, например при определен бранш, както е образованието. Нужни са структури, които да я организират, да се изберат училищни, общински, областни и национални СК, които да организират стачката и водят преговорите. Много са изискванията за ефективни стачни действия. Нужна е организация-водач, която по Закона да има право да обявява стачка. ЗУКТС е изключително строг при нарушаване на правилата. Обявяването на стачката за незаканна, означава дисциплинарно уволнение за всички организатори т.е. за СК. Недоумявам как ние, членовете на групата, ще организираме стачка, особено национална! През учебната година в няколко училища на страната имаше сериозни конфликти, но при решаването им учителските колективи не бяха единни. Така недоволството затихна. Щом в учебното заведение не успяваме да решим успешно проблемите си, не защитаваме единодушно правото, то как ще успеем да направим това на национално ниво!? Въпросът не е само да искаме, но и да познаваме до съвършенство законодателството, за да не попаднем в някой негов капан. А, вярвайте, има такива. И най-важното е да можем да го направим.

Л. П. каза: Така се радвам да чета тези коментари!!! Пробужда се възрожденския дух! Имаме много пречки, колеги! Система, закостенялост, предразсъдъци, бюрокрация... и да не забравяме, че сме седянка, която трябва да се развали! Но тръгне ли водата...

Боряна Николова каза: Седянката не може да се развали вече, Лилия. Дори може да прерасне в ЛЯТНО УЧИТЕЛСКО ХОРО . Благодаря на Елена Петкова и на Енеза Ангелова за разясняване на законовото положение за организиране на протестни действия.

Ще цитирам нещичко от една друга група, ако позволите, после обяснението:

"Промяната в Закона за образованието може да се инициира и отстои от гражданските организации в образованието. Фактът, че европейските изследвания потвърждават личните ми наблюдения, свързани и с неприятни изживявания, че гражданското общество в България е с едни от най-лошите показатели, а в това число и структурите и организациите на гражданското общество в сферата на образованието. (Вж. В блог РАЙЧО РАДЕВ, доклад на конференцията в с.Оряховица)

ГРАЖДАНСКИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В СФЕРАТА НА ОБРАЗОВАНИЕТО, НАЦИОНАЛНО ОБЕДИНЕНИ В ЕДНА ПРЕДСТАВИТЕЛНА СТРУКТУРА (каквато не съществува и всички опити за това се провалиха) може да стане инициатор на съществени промени в законодателството в образованието.

Конкретен пример на гражданска инициатива за законодателни промени е промяната в Закона за спорта инициирана и извоювана от директорите на спортни училища. С подробности може да се запознаете в публикуваният текст в блог РАЙЧО РАДЕВ."

Г-н Райчо Радев, със своя споделен опит, ме накара да се замисля дали пък ние всички тук не грешим като си мислим, че само учителска стачка е решение на проблемите ни в образованието?

Е. П. каза: Училищните настоятелства са значими граждански организации в сферата на образованието. Регистрираните. Повечето са такива.

Боряна Николова каза: Има ли реално действащи училищни настоятелства??? Има ли друг тип граждански организации в сферата на образованието?? Или в групата да си основем една нова такава?

Е. А. каза: Има достатъчно неправителствени организации, които работят за промяна в системата на образованието. Но нека не си въобразяваме, че и те могат да направят чудеса. Нещата опират да това - искат ли управляващите (които и да са те) да започнат реформата в образованието съвместно с учители, родители и ученици. В това е разковничето. Разбира се, една консервативна система трудно се реформира. Това ще носи много негативи на тези, които се заемат със задачата. По тази причина се правят козметични промени.

В. Г. каза: А какво правят синдикатите по въпроса?

Е. А. каза: Ами попитайте ги...

V. I. каза: То, от тия неправителствени организации сме на тоя хал, я....

Ангел Грънчаров каза: Чудесна тема за дискусия и още по-чудесна дискусия се е получила, поздравления! Чета изказванията с удоволствие и се оказва, че почти няма какво да добавя - и моите мисли са изказани вече, което е рядко срещащо се постижение! Още веднъж благодаря на всички участници в дискусията!

S. B. каза: Наистина бихме заслужили поздравления ако има резултат. В противен случай напразно сме си хабили думите и сме загубили ценно време.

Ангел Грънчаров каза: Никога времето, отделено за обмисляне и обсъждане не е загубено време. Преди да се действа трябва много да се мисли и разговаря. За да се оформи потребното за промените съзнание. Без сериозни и загрижени разговори като горния няма да има никакви промени - щото промените в нашия човешки свят се правят от хора, овладени от вдъхновяващи ги идеи. Тия идеи се раждат в споровете, в дебатите. В демократичните дебати. Аз от години се борих да предизвикам такъв дебат по реалните и най-горещи проблеми в нашата училищна общност, имам предвид тази на ПГЕЕ-Пловдив, за благодарност тия дни бях... уволнен от самонадеяната директорка-автократорка. Но продължавам да вярвам, че пътят е този: демократични дебати за избистряне на съзнанията, пораждане на вдъхновяващи идеи и едва на тази основа - реални осмислени и всекидневни действия по промяна на плачевната ситуация.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.