По повод на публикация от вчера със заглавие Инспекция по труда е задвижена с оглед да се разбере как директорката на ПГЕЕ-Пловдив успя да заобиколи закона, която е свързана с моето уволнение от същото това училище, станало преди седмица, се породи една дискусия за ситуацията в сферата на образованието, която ми се вижда интересна, която показва и говори много; знаете че за мен изучаването на странностите на българския национален характер са нещо като мое хоби; ето какво си казаха там събеседниците:
Pavlina Petrova каза: Чета Ви отдавна и единствено от уважение към Вашата персона не взимам отношение, защото вероятно ще се ядосате. Но извинете ме, не бих занимавала толкова хора с личните си житейски премеждия, защото ние тук нищо не можем да променим във вашите отношения на работното място. Личните конфликти се решават на едно друго място. Все пак Ви желая успех при обжалването!
Мария Николова каза: Аз пък не го чета. Само гледам, че публикува и толкова. По същите причини не вземам отношение, но Ангел ми знае мнението по тези въпроси, защото не съм му го спестявала.
Konstantina Karaivanova каза: Най-интересното е, че в тази група се разпространяват жълти плакатчета на Ганчев и се коментират воплите на Грънчаров. Общото между тях е, че са отвратени от образователната система, която възпитава наркомани, простаци и т.н., лишава ученика от достойнство и граждански права... Ясно е, че и админите са от тази група - "радетели" за промяна. Добре ще е да намерят наистина поле за изява, но не тук!
Pavlina Petrova каза: А Константина не желае ли никаква промяна в системата?
Адриан Асенов каза: Караиванова, от както ми писа на лично, разбрах що за човек си. Ти пък си от тази група, която са толкова зомбирани учители, че истината и в лицето да те удари, няма да я осъзнаеш. Съжалявам те и ти казвам директно - ти си промита жестоко! Не са ти виновни нито Ганчев, нито Грънчаров, нито Мария като админ, а ти самата!!!!
Кажи ми, Караиванова, какво ти харесва на теб в сегашната система, та все си контра на всичко и всеки - индоктринацията там ли, слабата подготовка ли на децата, неспособността им да мислят критично, че не ми е ясно нещо?
Konstantina Karaivanova каза: Промяна в системата не се прави така! Прави се от действащи учители, работещи и знаещи... Хора като Ганчев и Асенов и хабер си нямат от образование. Категорично не приемам, че децата имат слаба подготовка! Като не Вие ясно, Асенов, обърнете се към г-н философа! И ако обичате - не ми говорете на "ти"!
Ангел Грънчаров каза: Не крия, че ми е много интересна реакцията на колегите към моите преживелици в училище. Аз по темперамент съм изследовател, много ме вълнува човешката психология. Затова, не за друго пиша по тия проблеми. Факт е също, че искам да способствам за реалната промяна в съзнанията най-напред на занимаващите се с образование и възпитание, щото за жалост в тази област не всичко е наред. Системата е безжалостна и дефектите на много хора, неин продукт, си личат от километри...
Konstantina Karaivanova каза: Наистина си личат много...
Pavlina Petrova каза: Господин Грънчаров, да приема ли, че пишете всичко това така подробно с едничката и единствена цел да промените съзнанието и мисленето на преподаващите в системата?
Ангел Грънчаров каза: Мисля, че представянето на точната, на реалната психологическа и нравствена ситуация на примера на едно училище (като училището, в което до оня ден бях на работа - преди да ме уволни самозабравилата се пълновластна директорка-самодържица) може много да помогне за промяната към по-добро в съзнанията, а тук според мен се намира ключа и към всяка друга промяна. В тия неща съм дълбоко убеден. Без промяна най-напред в съзнанията същностна промяна в живота ни не може да настъпи. А вярвам разбирате, че много неща в живота ни в училищните общности не са каквито трябва да бъдат.
Pavlina Petrova каза: Грънчаров, разбира се, че много неща не са такива, каквито би трябвало да бъдат и затова ние, учителите, сме се събрали по неведоми пътища всички заедно тук, за да споделяме и променяме нещата. Вие знаете, че случаи като Вашия са на много места в страната - тоест има много самозабравили се директори, в тях е пълната власт. Но има и такива директори, като Ирена Анастасова и именно те ми дават куража да си мисля, че за всеки има видов ден. Има ги истинските учители, с душа, сърце, отношение, ново мислене и т.н, има ги, и трябва да не ги крием. Лично аз познавам двама такива. Но познавам и още по-трагични случаи от вашия и вашата директорка. А на Константина ще кажа, че ако учителската общност тук не и харесва, да излиза. Ти не си по-различна, след като си тук.
Ангел Грънчаров каза: Ний, философите, по начало работим точно в тази сфера - да оказваме благотворно влияние върху промяната на съзнанията на хората. Тази е задачата на философите, на която следва да бъдат верни. Всички имаме кусури и проблеми в душите и съзнанията си, напълно праведни хора на тази земя няма. Затуй ми е много интересен човешкия тип на "непогрешимите" хора, към който принадлежи и моята тъй любезна бивша директорка. Ето на такива хора най-вече се налага да помагаме, щото тяхното съзнание е безкрайно объркано и поставено на нездрави основи. Стигнали са до положение да не могат да реагират по човешки начин на онова, което се случва около тях. Властта им действа като наркотик, като опиум. Правят безброй грешки и то доста опасни, ала се смятат за безгрешни. И около тях има хор от подлизурковци, които и пеят химни за това колко са велики, добри и непогрешими. Представяте ли си в каква тежка ситуация се намират такива хора? Не е човешко да не изпитваме състрадание към тях и не е християнско да ги оставим да затъват във вманиачеността си че са безгрешни.
Адриан Асенов каза: Господин Грънчаров, трябват повече хора като вас. Преди хиляди години едни от най-известните хора са били философи... днес са футболисти и чалгаджийки, и затова и сме на това дередже!Живко Русев каза: Истина, истина ви казвам!...
Ангел Грънчаров каза: Г-н Асенов, аз лично смятам, че огромна е отговорността на учителите за същностната промяна на отношенията в нашата страна. Системата на българското образование е безчовечна, тя култивира безчовечност, ето, учителите сме тези, които следва да очовечаваме тези отношения - щото се разбра, че без морал сме за никъде.
Ето например един такъв проблем: всевластието на директорите в рамките на настоящата действаща система. Знайно е, че властта развращава, а абсолютната власт развращава абсолютно. Системата в българското образование е такава, че властта на директорите е абсолютна - стига да спазват инструкциите на висшестоящите началства. Това нещо нанася всекидневни сериозни деформации в отношенията в училище и засилва дехуманизацията им. Примерно, директорите навсякъде са обкръжени от свити с мило усмихнати подлизурковци и подлизурки, а в тази ситуация учител да се държи достойно означава, че той неминуемо ще бъде обявен за "враг", подлежащ на унищожение. Както именно се случи с мен. Да, директорското всевластие нанася всекидневни сериозни деформации в отношенията в училище и засилва дехуманизацията им.
Адриан Асенов каза: Това е истина, господин Грънчаров, за това каква трябва да е ролята на учителите. Но остава да обясните едно много важно нещо - а как ще се преборят тези на върха на пирамидата, които искат едно послушно население, които диктуват всичко, които са виновни за безчовечността, както вие казвате...
Ангел Грънчаров каза: На върха на пирамидата на образователната система произволът и безотговорността са още по-големи. Съзнанието за всевластие е колосално. Министерските чиновници, чиновниците в инспекторатите и директорите са една самовластваща каста, която е заинтересована да държи това статукво, даващо й безконтролна власт. А на учителите и учениците е отредена ролята да бъдат послушни изпълнители на волята на самонадеяната безконтролна администрация. Е, дадена е е минимална "свобода", подчинена обаче на диктата на властта. Аз лично смятам, че тази система трябва да бъде разрушена и на реалните участници в процеса на образование да се даде свобода сами да уреждат всички въпроси - с оглед постигане на ефикасно взаимодействие. Тогава работите ще потръгнат, щото ще бъдат поставени на вярната основа. Няма да е лесно, но този е верният път.
Pavlina Petrova каза: Но това не е само в образователната ни система...
Ангел Грънчаров каза: Да, г-жо Петрова, това е навсякъде. У нас животът ни във всички общности се ръководи по социалисто-комунистически маниер от всезнаещата държавна администрация, поради което този изцяло неефективен начин на организация на живота е довел до очакваните резултати: най-бедни и най-унизени сме и като нация, и като индивиди. Системата пречи за разгръщането на творческия потенциал на индивидите, сиреч, блокиран е двигателят на общественото развитие, поради което сме стигнали до такъв плачевен резултат: най-бедни и най-унизени сме. И дори сме стигнали до още по-голяма степен на падение: не съзнаваме колко сме унизени, примиряваме се с всички унижения с оглед поне да оцеляваме физически.
Адриан Асенов каза: Разрушена!!!! Евала, нямам какво да добавя... разрушена, съсипана и унищожена завинаги! И да дойде новото! Амин.
Ангел Грънчаров каза: Да, полумерки няма да помогнат. Иска се коренен поврат, същинска революция в представите и действията. Полумерките само задълбочават агонията. Системата е мъртва. Трябва да бъде погребан трупът. За да покълне свежата зеленина на живота.
Сега съществуващата система посегна на най-важното, на исконното: образованието е живот, форма на духовен живот; образованието и възпитанието без свобода са невъзможни, свободата е истинската им почва. Животът в човешката общност погива без реална свобода и пр. Тия неща са аксиоми, те са нещо най-просто и очевидно, но у нас са потъпкани по най-груб начин. Затова у нас и нищо не върви, а всичко агонизира, бива умъртвяван всеки повей на живот, на жизненост, на инициатива, на творчество, на личностност и т.н.
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар