Кратка хронология на епичните борби, довели в крайна сметка до временното ми поражение - и до ликуването на всичките ми врази

Адвокатът, към когото се обърнах да заведе и да води делото по оспорване на заповедта за уволнението ми от ПГЕЕ-Пловдив (там работих близо 14 години като учител по философия и гражданско образование), ме помоли съвсем вкратце да опиша хронологията на моите епохални отношения с директорката на това училище, именно г-жа Стоянка Анастасова, назначена през 2010 година от тогавашния министър на образованието, от правителството на ГЕРБ, имам предвид Сергей Игнатов. И ето, аз сега се виждам принуден да изпълня тази негова молба, което е доста трудна задача, но за мен това е предизвикателство; ето какво се получава за момента:

• Прелюдия: преди въпросната особа да стане директор на ПГЕЕ-Пловдив аз с нея съм имал най-нормални колегиални отношения. Интересно е, че тя ме смяташе за "свой човек" в борбите си срещу стария директор, не знам защо е смятала така, но още по-интересно е, че тя същата, която след 3 години и половина ще ме уволни по прекалено глупавия мотив "пълна неспособност да изпълнява работата на учител", "пълна непригодност", "некадърност" и пр., преди да стане директорка много ме ценеше като специалист; даже си спомням случай когато тя ме помоли да ме заведе в едно заведение в близост до Търговската гимназия в Пловдив, там ме запозна с нейна приятелка, учителка, на която за първи път в живота й се било наложило да води предмета "Свят и личност" в 12-ти клас; там аз бях представен като "голям спец" по тия предмети, дадох й консултация как следва да бъде преподаван този предмет и пр., посочих й мои разработки по него и пр., сложени за ползване в интернет и т.н.; г-жа Анастасова в ония времена си падаше по интелигентските разговори с по-изтъкнатите колеги, щото сама се стараеше да прави нужното та да бъде отнасяна към тоя човешки вид;

• Когато разбрах, че тя е станала директорка (никой не е вярвал това, кандидатурата й беше куриозна - на фона на останалите твърде сериозни кандидати в директорския конкурс), та когато разбрах, че новият ни директор носи името "Стоянка Анастасова", моя милост, който съм доста импулсивен, си позволих да възкликна публично пред доста хора ето какво: "Майчице мила!?"; дето се казва, изпуснах се да възкликна така; много е възможно това да й е било казано от "доброжелатели"; когато пък я срещнах за първи път след спечелването на конкурса, аз пък имах глупостта (щото я чувствах като "близка") да й кажа ето какви думи: "Чудя ти се на акъла защо се захващаш с тази толкова тежка работа?!", казах го в приятелска тоналност, но усетих, че изражението й рязко се измени, тя изглежда го схвана буквално, аз обаче не съм влагал такъв смисъл; както се казва, произведох едно гафче;

• Въпреки тия неща тя в първата си година като директор се отнасяше добре с мен, нещо повече, вкара ме в какви ли не комисии, станах в един момент доста приближен до новата директорка, участвах дори в най-апетитната комисия, тази по разпределение на парите от т.н. "диференцирано заплащане"; директорката знаеше, че правя, да речем, видеозаписи на мои уроци по философия и ги слагам в блога си, никога не ми е казала дума против това, дори го смяташе за новаторство; аз тогава минавах дори в нейните очи за "авангардно мислещ" човек, тя самата също искаше да създава такова впечатление за себе си;

• През есента на 2011 г. почина Стив Джобс; разговаряйки с ученици, стигнахме до идеята, че какво пречи нашето училище да вземе за свой патрон името на знаменития американец; аз писах по този повод в блога си; на другия ден в двора на училището се изсипаха репортери от почти всички телевизии, пловдивски и национални; сигурно ги впечатлило ето това "училище, носещо името на Ленин, ще бъде преименувано на името на Стив Джобс", това стана поантата на въпросната кампания; та телевизиите почнаха да вземат интервюта от мен и от директорката, а също така и от ученици; за около седмица това стана нещо като "сензация", нали знаете как се случват тия неща, по принципа "всяко чудо за три дни"; кой знае защо директорката застана на странната позиция, че патрон, видите ли, не ни бил изобщо нужен, санким, и "ТЕТ-Ленин", както се знае това училище в Пловдив, "си било добро име"; спомням си, че даже давах интервюта за радио "Хоризонт", канен бях в разни телевизии, и "телевизията-майка" направи по този повод голям репортаж; в един момент директорката се изнерви кой знае защо (въпреки че телевизиите правеха реклама на училището, и то не за нещо лошо, а за нещо съвсем хубаво, интересно!), свика "оперативка" и се нахвърли по недопустимо груб начин срещу мен; дойде ми тази нейна атака като "гръм от ясно небе", аз спонтанно реагирах твърдо, щото не позволявам някой да се държи по толкова груб начин; за първи път "колективът" биде разделен на "лагери", на три лагера, почнаха се дебати; спомням си, че най-твърда подкрепа за моето предложение да обсъдим идеята ПГЕЕ-Пловдив, дето е без патрон, да приеме за такъв Стив Джобс, си позволи да изрази инж. Калин Христов, преподавател по компютри; каза "Абе колеги, какво толкова, Ангел само предлага, нека спокойно да го обсъдим!", но директорката държеше на това, че аз съм бил злоупотребил, бил съм развалил имиджа на училището с тия интервюта и пр.; за куриоз ще кажа, че същият този инж. Калин Христов, неин най-сериозен конкурент в директорския конкурс, след около годинка ще бъде уволнен от училището по недопустимо груб начин (съдът на първа инстанция го върна на работа, ала неуморната директорка, потрошавайки сума ти държавни пари, обжалва на по-горна инстанция);

• Аз иначе съм човек неотстъпчив и немекушав: организирах с помощта на учениците на нещо като "референдум" за това кой да бъде новият патрон на училището; имаше гласуване във всички класове, с урна, както и подобава, с комисия, съставена от ученици, както се казва, проведох практически урок на учениците по демокрация; директорката мълчеше и скърцаше със зъби; доста медии отразиха "референдума"; резултатите (в полза на Стив Джобс) даже не бяха допуснати за обсъждане на педагогически съвет, въпреки моето писмено предложение; директорката почна да ми устройва разни възгнуснички административни номерца за отмъщение, щото съм си позволил да й разваля началническия комфорт; примерно, започна без никакво предупреждение да посещава мои часове и да дебне за "нарушения"; но иначе, външно погледнато, имахме някакви що-годе приемливи лицемерни "колегиални" отношения, нищо че студенината се чувстваше; аз изобщо не съм подозирал че тя е толкова отмъстителен човек, въпреки предупрежденията на колеги, които я познаваха от много отдавна;

• Случи се така, че се преуморих и се наложи да вляза в болница заради проблеми със сърцето; стоях там цял месец; като се върнах, без да ме предупреди изобщо, директорката по телефона (!) по време на първия час ми съобщи да не влизам повече в цели четири класа (!), тя ми ги била отнела от преподаване (!) и то само два месеца преди края на учебната година (!), понеже, видите ли, "срещу теб има цели две ей-такива папки с жалби и от ученици, и от родители" (!!!). Значи аз се наложи да стоя в учителската стая, а друг, външен лектор, да води часовете ми, което е доста унизително, пък и опасно: какво пречи и други класове да поискат същото от тъй дащната и популистично настроена директорка?! Аз обаче сам предложих на останалите класове, на които преподавам, да пишат жалби срещу мен, та да видим как ще реагира директорката; почна се една доста сложна игричка с действащата чрез мръсни административни номерца директорка, която в крайна сметка ще доведе до уволнението ми, станало й вече нейна заветна цел; от този момент нататък тя всекидневно ще прави нужното да трупа "компромати" срещу мен, а също и да организира добиването им; дори и учители бяха подбудени да пишат жалби срещу мен, примерно по такъв доклад до приближена до директорката класна ръководителка за невзет час по философия (учениците просто не се бяха явили) на мен ми беше наложено дисциплинарно наказание заради това, че не съм бил отразил в дневника този факт; но това е по-късно, а преди това се започна една одисея с моята синдикална лидерка, от КТ "Подкрепа", лична приятелка на директорката, а също така помощник-директорка на училището (!); тя, разбира се, не пожела с нищо да ми помогне в тежката ситуация, в която бях поставен; напротив, опита се да ме репресира по оригинален начин, примерно, организира "разгромно събрание" (по тертипа на "народните съдилища" веднага след 9 септ. 1944 г.) на синдикалната организация, на което аз бях обявен за "народен враг", за "враг на народното добруване под сянката на трона на тъй мъдрата директорка"; понеже се гнуся от мелодрамите аз отвърнах с есе в моя блог по случая, написано в ироничен стил; след няколко месеца ще се окаже, че въпросната синдикална-лидерка-помощник-директорка-и-лична-приятелка-на-директорката ще ме даде под съд за... обида (!!!), да, имаше и такова едно дяло; оказа се, че вече в това училище животът почва да тече в духа на абсурдитските пиеси на Кафка, на Бекет, според виденията на Йонеско или на Оруел, сиреч, че в него вече всичко е възможно;

• Понеже съм човек с изследователски наклонности, тия екзистенциални феномени силно ме заинтригуваха и реших да се възползвам в пълна мяра от търсаческия шанс, който тъй благосклонната съдба ми подари: почнах да пиша всекидневни репортажи за случващите се причудливи истории в ПГЕЕ-Пловдив; това, разбира се, нажежи обстановката, то наливаше масълце в огъня; вместо да търси разумен компромисен изход от създалата се ситуация директорката ми обяви война по всички фронтове; аз имам благодарение на записките си пълна документация за случилото се в тия близо епохални две години на въпросната война или крамола; почнах да издавам книги (!), съставени от мои статии по проблемите на образованието, писани редовно в блога; постарах се да развия спецификата на своите преподавателски иновации, да разкажа за своя подход и пр.; не крия, че въпросната крамола ме импулсира невероятно да работя интензивно по тази така важна проблематика; написах и издадох доста текстове под формата на сборници, книги, брошури; с оглед да предизвикам демократичен дебат в самото училище и да спомогна за разсейването на тягостната психологическа и нравствена атмосфера в него почнах да пиша поредица от доклади до Педагогическия съвет, също така жалби до висшестоящите институции, до Министъра, до Омбудсмана, до кого ли не; почна се поредица от проверки, директорката пък почна да ме "ковлади" на разни институции за моите въображаеми "нарушения", примерно да вика инспектори, експерти от Министерството, от Комисия за защита на детето (!!!), щото, видите ли, се оказа, че аз в нейните очи съм бил вече "нарушител на правата на децата", техен "мъчител" и какъв ли не още; почна се серия от проверки на мои часове, все правени внезапно, в нарушение на установения законов ред, за тях яз бивах уведомяван минута-две преди проверката, липсваха надлежните заповеди за тия проверки, абе административния терор и тормоз, на който бях подложен от всевластната директорка, си го биваше, спор няма;

• В резултат на това здравето ми окончателно рухна; разболях се сериозно, сърцето ми вече изобщо не влизаше в ритъм и биеше бясно с ритъм над 200 удара в минута; наложи се да постъпвам в болници, накрая бях инвавалидизиран от ТЕЛК с 60% нетрудоспособност, но това изобщо не впечатли с нещо нашата тъй любвеобилна и човечна директорка, тормозът продължи с неотслабваща сила, наред с гаврите; в началото на учебната 2012-2013 г. директорката ми организира дори... "самоотлъчка", именно, бил съм "закъснял" да се явя на работа цели два дни (!!!); на мен това мое "нарушение" ми дойде като "гръм от ясно небе": оказа се, че датата в моята молба за отпуск е била подправена собственоръчно от директорката (!), просто тя променя числото "14" на "12", така съм бил подведен от нея, видите ли, да "закъснея", заради което тя ми наложи тъй дълго лелеяното дисциплинарно наказание "Предупреждение за уволнение", та да може след това при първо ново "нарушение" да ме уволни съвсем "законно"; е, аз обжалвах пред съда тази неправомерна заповед, съдът на две инстанции отмени заповедта, сега делото още се гледа във... Върховния касационен съд, явно претендиращата да е непогрешима директорка не пести държавните пари и е готова да се съди до дупка само и само да докаже своята "пълна непорочност"; да, обаче постоянният тормоз доведе до ужасна последица: една сутрин, бързайки да не закъснея за първи час, се подхлъзнах, паднах, ударих си при падането жестоко главата; оказва се при удара съм получил сътресение на мозъка, съпътствано от кръвоизлив; образува се т.н. хематом; все пак в това състояние ходих на работа близо две седмици, но в един момент почнах да се чувствам ужасно, излязох в болнични, лекарите дълго време не можаха да установят причината за ужасното състояние; лекуваха ме за какво ли не, но подобрение не настъпваше; накрая когато аз вече съвсем грохнах една лекарка най-сетне се е вслушала в думите на сина ми (аз нямам спомен от тия дни) за падането ми и ме е пратила на скенер на главата; откриват хематома, на другия ден в мозъчната неврохирургия ми беше проведена тежка животоспасяваща операция с черепна трапанация, едва оцелях, Бог изглежда се смили да ми подари още малко живот, по думите на един от лекарите; това, че сърцето ми е зле и че пиех какви ли не други лекарства (примерно антикоагуланти) е усложнило задачата, затова така се изрази човекът; последва 8 месечен отпуск по болест за възстановяване след операцията;

• Върнах се на работа в края на м. ноември 2013 г.; от този момент досега безпощадната директорка разигра какви ли не ужасии само и само да ме принуди или да се оттегля сам от работа, или да грохна съвсем и да не мога да си изпълнявам задълженията, или да ме загащи в нарушение и най-сетне да ме уволни "законно"; то не бяха какви ли не номерца, организирани бяха дори "бунтове на класове" срещу "некадърния преподавател", идваха какви ли не комисии да ме проверяват, абе случиха се такива чудесии, каквито здравият човешки разсъдък едва ли може да си представи че са изобщо възможни в наше време; да, ама се оказа, че за г-жа Анастасова няма никакви невъзможни неща; аз продължих да документирам всичко случващо се в блога си, имам нова книга за този период, съставена от написаните в него текстове от най-различно естество, пак алармирах всички институции, да, ама не, ето, дойде момента да бъда уволнен; и това стана по твърде специфичен начин, ето как;

• Тук ще си позволя на сложа един цитат от моя статия от блога:

"На 12 май 2014 г., понеделник, изпратих следното Безпощадно правдолюбиво писмо до Б.Борисов: "Или се вслушайте в глухия, идещ от дълбините призив на историята – или си обирайте крушите!". Точно седмица по-късно, на 19 май бях уволнен в качеството ми на преподавател по философия и гражданско образование от директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова, която беше назначена на този пост - я, какво съвпадение?! - по време на управлението на същия този Бойко Борисов, беше назначена от неговия министър на образованието С.Игнатов. Дали наистина всичко това е просто съвпадение по време - или има и някаква по-съществена, причинна връзка, аз това не мога да кажа, но нищо не ми пречи да предполагам. Сиреч, да мисля и в тази посока. Интересно е, че заради писмото ми до Б.Борисов, както се полага, бях обруган от негови разгорещени фенки, писмото ми беше наречено "злобно", "неправилно мислещо", "клеветническо", "нямащо нищо общо с фактите" и не помня още как, но отзив от самия адресат не получих никакъв, никаква реакция от негова страна нямаше; предполагам пиарите са му дали умния съвет да мълчи, щото а каже нещо, това ще означава откриване на дискусия, която може да доведе до негативни последици за въпросната партия, за ГЕРБ.

Да, умен съвет са дали пиарите на Б.Борисов, той упорито замълча, с което мълчание фактически призна правотата на моите обвинения и подозрения; щото ако това, което му казах, беше съвършено неверно, той, разбира се, би могъл да реагира, ала ето, той замълча, явно няма какво да каже, няма шанс да се оправдае. Мълчанието в такъв случай със законно право може да се тълкува по указания начин: като "знак за съгласие". От друга страна мълвата в Пловдив обаче твърди, че съпругът на директорката на ПГЕЕ-Пловдив бил "с много стабилни връзки" в ГЕРБ, включително стигащи до самия Б.Борисов, което и обяснява защо тя можа да спечели оня същия директорски "конкурс", в който участваха изключително много сериозни кандидати, но се оказа, че никой от тях нема шанс да я победи. Та ето сега едно такова обяснение, именно, че съм бил уволнен от тъй благодарната на ГЕРБ за службата и поста си директорка един вид за да се отблагодари с нещичко за назначението си, е много близко до ума. И какво ми пречи да попитам лично Б.Борисов за това дали има някаква такава връзка - след като с него сме фейсбук-"приятели"? Ето какво му написах там на лични съобщения: ...";

• Спирам дотук, че се изморих; писна ми направо; сигурно съм пропуснал много неща, но то може ли всичко да се изброи; иначе имам пълната документация по случая-шедьовър, но тя е по-скоро за историята, тази история ще бъде интересна за бъдещите историци на нашенските нрави, а не за съда, не и за адвокатите, предполагам, щото те трябва да си вземат отпуск от поне 1 месец за да могат да изчетат всичко написано по случая; аз каквото съм писал, а това, дето е писала директорката, това, дето са отговаряли сезираните от нея и от мен институции аз не знам, до него нямам достъп, то от мен е крито от директорката така старателно, че аз нямам никакъв достъп до него; тя го пази сякаш е държавна тайна, нищо че ме касае така пряко; това, разбира се, е незаконна злоупотреба от нейна страна с информация, щото ме държи в пълно информационно затъмнение, осигурявайки си безчет предимства; да, ама така законът не позволява, а морала да не говорим; ще видим, тепърва ще се разбере цялата истина, за което призовавам уважаемия съд.

Толкоз. Капнах. Умни хора ми казаха да си почина, да предам двете дела на опитни адвокати и да си се захвана с моите работи, с писане на сериозни книги, щото наистина се изтощих с тия глупости; ето, сега се сещам, че изпуснах нещо важно: г-жа Анастасова в моя официална характеристика, предназначена за ТЕЛК, писа черно на бяло, че съм бил "податлив на чести нервно-психологически разстройства", сиреч, ме оклевети по един недопустим начин (аз, слава Богу, с психиката съм си добре, вероятно най-вече защото гледам на всичко случващо се с една философска ироническа невъзмутимост, това изглежда ме спасява); та по тази нейна клевета сега аз водя и друго дело, и за него трябва да си намеря, изглежда, адвокат, щото сам едва ли ще се оправя; пък ми се и ще да напиша нещичко; та за адвокати ще ми се наложи да намеря в тоя момент към 1000 лева общо, ще се наложи да ги изгладувам тия пари, но нямам друг избор; най-лошото е, че с тия разходи най-вероятно ще пропадне излизането на списание ИДЕИ, което от шест години издавам с мои скромни средства и с помощта на скромни средства на някои фенове на списанието; но ще видим; времето ще покаже всичко, то и всички рани лекува.

Хубав ден на всички! Не се тормозете за онова, което сами не можете да решите, оставете всичко на времето - то може всичко! Чао засега!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.