четвъртък, 8 май 2014 г.

Кафка, Бекет и Йонеско ряпа да ядат - те сигур в този момент се обръщат от завист в гроба си, тъй предполагам



По най-обиколни канали успях да науча част от една "характеристика", касаеща моя милост, писана при това от отговорен, дето се казва, "ръководен фактор"; този документ, пряко касаещ ме, разбира се, не ми е предоставен, но ето, поради недоглеждане, при мен "оттече", така да се каже, част от силно касаещата ме информация за моята личност. Привеждам този откъс, за да може повече хора да разберат що за оптика имат и с какво се занимават нашите "ръководни фактори", на които, прочее, ний, хората, от данъците си плащаме иначе добрите им заплати; та ето въпросния абзац, успял някак да се изплъзне от менгемето на цензурата:

"... Г-н Грънчаров нарушава правата на учениците като упражнява системен психически тормоз, изразяващ се в често повишаване на тон, трудно контролиране на емоциите, недопускане учениците да изразяват мнение различно от неговото, задаване на въпроси с интимна насоченост, които притесняват учениците. С поведението си той ги кара да се чувстват незнаещи, неразбиращи, като ги подценява. Ежедневните публикации в интернет пространството, в които преподавателя едностранчиво отразява как протичат часовете му повлиява върху самочувствието на децата, нарушава личното им достойнство и също представляват форма на психически тормоз, той като по този начин (така е написано в документа, налице е грешка в изразяването, бел. моя, А.Г.) прави обществено достояние грешки на учениците и осмива и иронизира тяхното мнение или позиция."

Какво ще кажете, бива си го туй бисерче на административната абсурдистка литература, нали?! Кафка, Бекет и Йонеско ряпа да ядат - те сигур в този момент се обръщат от завист в гроба си, тъй предполагам. Горя от нетърпение да прочета целия документ, понеже аз много си падам по четенето такива шедьоври. Ето по тази причина ми се налага да напиша следното:

До Директора на ПГЕЕ-Пловдив

НОВО ИСКАНЕ ПО ЗАКОНА ЗА ДОСТЪП ДО ОБЩЕСТВЕНА ИНФОРМАЦИЯ

от Ангел Иванов Грънчаров, преподавател по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив

Уважаема госпожо Директор,

Тия дни, по мой сигнал, отправен до Етичната комисия на училището, същата ми предостави да се запозная с протокол от нейно заседание, на което е бил обсъждан мой ДОКЛАД по нравствената ситуация в училището; разбира се, комисията не е счела за нужно да ме покани на заседанието си, за да ми даде възможността да изложа и да защитя своята гледна точка; нещо повече, беше ми казано, че членовете на уважаемата Етична Комисия не били желаели да разговарят с моя милост, което ми се вижда доста "етично" от тяхна страна, но да не придиряме чак толкова. Този щрих по бляскав начин обаче показва и доказва моите тези за отровената нравствена атмосфера в нашето училище, което по презумпция, забележете, е едно възпитателно учреждение. Настоящото ми искане обаче се свежда до това, че в упоменатия Протокол е цитиран любопитен и интригуващ пасаж от "Задължително предписание РД-14-55/17.03.2014 г. на Държавна агенция закрила на детето", документ, с който Вие до този момент не сте имала добрината да ме запознаете.

Та в тази връзка си позволявам да Ви призова да си изпълните задължението по закон и да ме запознаете с този документ. Щото незапознаването ми с въпросните предписания може да се тълкува като устройване на "клопка" от Ваша страна - ако същата тази Комисия след определен период от време дойде да провери изпълняват ли се нейните предписания от моя милост, как смятате, възможно ли е аз да мога да съм изпълнил предписания, и то задължителни, с които изобщо не съм запознат? Освен да взема да се обърна към някоя врачка или ясновидка - тя да ме информира някак за тия толкова "секретни", крити от мен предписания?

Използвам случая да Ви напомня, че имах предишни искания за запознаването ми с други документи, според предписанията на Закона за достъп до обществена информация, Вие тогава ми предоставихте нищожна част (само два документа!), тъй като, по Ваша преценка, трябвало било да извършите сложна процедура по искане на съгласие от "трети страни"; на мен още тогава такива аргументи ми прозвучаха крайно неубедително. Бихте ли имала все пак добрината, макар и със закъснение, да изпълните предписанията на Закона?

9 май 2014 г.
Пловдив С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Няма коментари:

А може би тъкмо ИДЕИ е твоето списание?!