неделя, 13 декември 2009 г.

7.3.Търсенето на първоосновата на всичко съществуващо

7.3.Търсенето на първоосновата на всичко съществуващо

Това, че нещата съществуват наистина е нещо първо, което обединява всичко съществуващо в една общност. Да схвана какво означава съществуването, какво е това да съществуваш, е първото, от което следва да започна: загадката на съществуването е изпълнена с непонятност и дори плаши. Как съществуват отделните неща е въпрос, който идва впоследствие, но да се асимилира какво е съществуване е първото, фундаментът. На него би следвало да се стъпи, та да се върви уверено напред.

Някой може да каже: и какво толкова мистериозно има в това, че нещата съществуват? Съществуват си и толкоз – нима има нещо тук за разбиране, какво ли пък тук е под въпрос? Може би нещата просто си съществуват? Какво има тук още да се пита и търси?
Така погледнато, загадката е разрушена: голяма работа, съществуват, нека да си съществуват, мен какво ме засяга това?! При една такава нагласа за тайнство на съществуването изобщо не може да се говори. Тук не се долавя това, че да съществува нещо е цяла мистерия, чудо, нещо необяснимо никога и докрай. Ето че се иска човек да промени нещо в нагласата си за да се приобщи към тази толкова възвишена мистерия на съществуването, от която и ние, хората, сме част.

Най-напред – за да постигна нещо в тази насока – мога да се запитам така: дали има нещо, от което да зависи съществуването на нещата, които изобщо съществуват? Или не бива да се пита така: съществуват си – и толкова! Нима може да смятам така? Всичко може, но важното е дали има смисъл. Ето че стигнахме до задънена улица още щом като поставихме първият въпрос: какво означава това, че нещата изобщо си съществуват? Явно се налага още много да се мисли по него та да се доберем до смисъла, до един такъв най-грандиозен смисъл.

Да питам как съществуват нещата е въпрос, който оставям за впоследствие. Но има един още по-коварен въпрос: а защо нещата изобщо съществуват? Въпросът, съдържащ това “Защо?”, винаги е най-философски и смислен въпрос. Въпросът „Как?” е някак си по-технически, той обяснява механизма, докато въпросът “Защо?” винаги е същностен и философски. Значи какво трябва да отговоря ако се запитам: как или защо е “по-първи” въпрос? Или: кой въпрос е “по-важен”, кой е “най-важният”? Работите започнаха великолепно да се оплитат и объркват. Е, поне има смисъл след това да ги разплитам, та да поставя всяко нещо на неговото си място.

Все пак дотук открих, че трябва да изясня най-напред поне едното от тях, а именно какво значи това, че нещата изобщо съществуват. Търсейки отговор по един такъв въпрос, вероятно ще ми се разкрие и защо те съществуват. Защото реалността, която стои зад така загадъчната дума “съществуване”, носи в себе си и своето “Защо?”, и своето “Как?”, и всяко друго, до което умът ми може да се докопа.

Дали ще се успокоя ако разбера някога тези неща докрай, ако отговоря на тези въпроси в един момент сякаш пределно изчерпателно? Как ли хората спят спокойно щом като не са наясно примерно с това защо нещата съществуват? Защото ако не съм прояснил въпроса защо нещата съществуват – и какво изобщо значи това да съществуваш! – аз няма как да проумея и собственото си съществуване в този прекрасен, така изобилно-щедро облян от светлина свят.

Да, наистина, как така да не е важно, та нали от разгадаването на този въпрос зависи и това защо аз самият съществувам? Не е ли това най-важното, от което зависи всичко останало? Да, най-важното е, по-важно от това за мен лично няма, макар че е съвсем нормално да допусна, че моето съществуване е само брънка от една грандиозна верига на съществуващото, която обхваща всички светове в тази наша необятна галактика и Вселена. Как човек да не изтръпне когато осъзнае, когато си опита да си даде сметка какво значи това?!

И след като аз самият, човекът, ми е “най-близкото” от всички други съществуващи неща, то въпросът защо аз самият съществувам необходимо трябва да е най-първият. Ако отговоря на него, то това вероятно ще ми помогне да разбера защо съществува и останалото. Дали не трябва да започна наистина от този въпрос на основание на това, че той ми е най-близък? Може би е така, но нали трябва да се провери? Не показва ли обаче един такъв подход, че в такъв случай аз съм склонен да се надценявам: щом и понеже съм човек, то аз започвам и тръгвам от съществуването на човека, за което обаче е безспорно, че то е само брънка от онази грандиозна вселенска верига от всякакви съществуващи неща?! Ако мравките примерно започнат да си правят своя философия, те няма ли по същия начин да турят своето мравешко съществуване на първо място – по-високо дори от съществуването на звездите?! Дали не допускам някаква коварна грешка като във философията си започвам с едно такова “субективизиране”? Ето каква странна дума измислих още тук…

Но че има и още нещо: а на какво, впрочем, е израз това, че нещата съществуват? Това, че съществуват, дали не е случайност или инцидент? А може би съществуването им е свидетелство за нещо още по-фундаментално от самото непосредствено съществуване?

Кое е това “нещо”, което определя съществуването? Има ли нещо, на което съществуването е израз и потвърждение? Великолепни въпроси са тези, над тях си заслужава много да се мисли. И да не се бърза много-много с отговорите.
Приемането, че има нещо, което сякаш стои “зад” съществуването и го определя, е хипотеза, която си заслужава да се осмисли. Макар че още сега ми хрумва, че такова допускане май повече усложнява самата ситуация, отколкото нещо решава. Но всичко трябва да бъде обсъдено и осмислено.

Добре, приемам, че има нещо, което определя съществуването на всичко съществуващо, което все едно подтиква нещата към съществуване. Как обаче да го нарека това нещо? А дали онова, от което зависи съществуването на всичко друго, само съществува, самото то съществува ли? Това е един превъзходен въпрос: съществува ли онова, от което зависи самото съществуване, на което съществуването е израз? Или такъв въпрос някак си е “съчинен” и по тази причина звучи така странно? Но може ли от нещо да зависи самото съществуване, а пък то самото да не съществува? Нима е възможен такъв абсурд? Да, наистина, това е очевиден абсурд – ето защо трябва да приема нещо толкова просто: това, от което зависи всичко съществуващо, неизбежно и необходимо съществува. За което самото съществуване на съществуващите неща е неоспоримо доказателство.

Добре, ясно е, че тази основа и същност на съществуването съществува, но коя и каква, собствено, е тя? Дали не трябва да й дам някакво име? Какво е онова, от което зависи съществуването? Каква е тази суверенна и най-първа същност, на която съществуването е прост израз? Как се нарича изворът на всяко съществуване, на всяко съществуващо?

Тук, изглежда, имам два варианта. Единият е този: съществуването има за свой израз нещо съществуващо. Другият е някак си странен, но не бива да го подминавам: нищото е извор на съществуващото, защото за да възникне изобщо нещо, то сякаш се “излюпва” в несъществуването! Екстравагантно положение, но защо пък да не го допусна и него? Още повече че си има своите основания: съществуването произлиза от несъществуването, произлиза от него, както Афродита е произлязла от морската пяна, зародила се е в нея. От нищото е произлязло всичко, и в нищо то ще се превърне когато свърши отреденият му срок за съществуване. Да, на този свят няма вечни неща, “всичко тече и се изменя” (Хераклит), човек даже не може да влезе два пъти в една и съща река – понеже вторият път реката и водата вече е друга! От нищото сме произлезли и в нищо ще се превърнем е една невероятно продуктивна хипотеза, която допускам, и която тепърва ще трябва да я осмисля колкото се може по-дълбоко.

А другият вариант е, че онова, което поражда самото съществуване, няма как да е друго, освен най-мощна в това отношение – в отношение на съществуването – субстанция, която, понеже сякаш има излишък от съществуване, защото е преизобилна с него, непрекъснато подхранва съществуването на всички съществуващи неща. Такава преизобилна, преизпълнена с потенциал за съществуване субстанция се нарича Бог. Това ли е Бог? Интересно, много интересно е това…

Или пък да не употребяваме засега тази така велика дума Бог? Дали пък основа на съществуването не е онова, което философите наричат битие? “Битието съществува многолико” (Хайдегер), ето това изречение може би разбулва тайната? А какво е битие ще трябва да разбера непременно, и то съвсем скоро. А дали пък Бог не е самото битие? Или той е Свръхбитие? Ако Бог е абсолютно по своя най-мощен потенциал битие, то какво тогава е битието като такова? Вижда се, че въпросите тук също нямат край. Важното е обаче да сме предразположили съзнанието си да долови смисъла на тези въпроси. Получава ли се това при вас? Опитайте, може и да се получи.

Дали от битието зависи съществуването, дали съществуването не е израз на едно свръхвелико неизменно битие? А Бог не е ли най-висшето битие, Битието “изобщо”, корена на всяко битие и съществуване? Невероятен възторг обзема душата ми щом е способна да се остави на тези, на толкова вълнуващи въпроси. Да, само човек, надарен с разум, съзнание, душа и дух може да си задава такива въпроси – това е велико! Нищо на този свят не го умее това. Нито котката ми, която дяволито ме гледа сега, докато удрям пръсти по клавиатурата, и ме дебне, та да изпружи лапички, защото тя, горката, си мисли че като движа пръсти я каня да си играем! Нито ето това парче мрамор, с което натискам страниците на книгите – и което е обречено да съществува във вечно безмълвие. Макар че има едно преимущество пред мен: проклетият камък ще ме надживее, ще го има и когато мен няма да ме има на този свят! Но наистина нищо друго може да си задава такива въпроси, а само аз, човекът, мога да си ги задам. Това е нещо, което ме изпълва с чувство на гордост от съзнанието, че съм мислещ и съзнаващ човек.

Как мога да бъда спокоен докато не изясня тези въпроси? Бог, Битието, човекът, съществуването, Вселената, загадъчното й мълчание, и пр., и пр., това са проблеми и теми, от които трябва да тръгна в своя порив към истината на съществуването. Първото изглежда е сред тях, сред изброените “неща”. Или е така, или пък “първото” е нещо, за което изобщо не подозирам до този момент. Нищо, ще направя нужното да го открия, няма да го оставя скрито както вероятно на него му се иска…

Няма коментари:

А може би тъкмо ИДЕИ е твоето списание?!