Много поучително интервю на Иван Костов: Трябва мъжество за да станеш и да кажеш: "Аз съм политик!"

Препечатано от в-к КЛАСА: Иван Костов, лидер на ДСБ и съпредседател на Синята коалиция: Има гражданско общество и то ще реагира на следващите избори

Трябва мъжество, за да станеш и да кажеш: Аз съм политик!

Снимка: Мишел Герон

Г-н Костов, ДСБ все по-често говори за полицейски произвол. Това не задълбочава ли несъвместимостта с понятието „европейска демокрация”?

Да. Полицейският произвол е абсолютно недопустим за европейска държава. Той не само не се толерира от демокрацията, но и потъпква демократичните институции и изкарва хората на улицата.

Защо механизмите на демокрацията позволяват да се случва това?

Защото нямаме добре изградена демокрация. Ние нямаме независима съдебна власт, нямаме върховенство на закона. Демокрацията функционира като цялостна система, когато има върховенство на закона и то се признава от всички институции. При нас няма такова нещо. Ето ви пример: министърът на вътрешните работи обяви за невинен кмета на Сливен, който е обвинен от прокуратурата. Това е абсурд! Същият министър чете в парламента разговори, записани със СРС, и обяви лекари за убийци. Явно има проблем, щом член на правителството действа по този начин. Видимо не е завършена работата по изграждане на демокрацията. Подобни действия не са възможни в нито една европейска страна с изградени демократични механизми.

В такива случаи е задължително да се попита: ”Кой има полза от това?”

До края на миналата година казвах, че натискът на полицията над престъпния свят става все по-отчаян поради липсата на стройно изградени обвинение и съд. Сега този натиск премина оттатък отчаянието и се превърна в насилие. Това е признак на слабост! На голяма слабост и невъзможност да бъдат решени задачите за противодействие на престъпността със средствата на демократичните институции, включително и съда. Това означава неспособност, некомпетентност, липса на воля, отсъствие на политическа решителност.

Кой има изгода от всичко това? Безспорно – престъпният свят! Корумпираните висши служители, корумпираните сред политиците... Защото в тези условия престъпници се кандидатират за президенти.

В началото на годината казахте, че скандалите в страната са като пожари, чийто дим скрива политическия хоризонт. Какво трябва да видим отвъд димната завеса?

Политическият хоризонт се очертава от нуждите на хората. Скандалите пречат да се видят конкретните проблеми на обществото. Пречат на държавата и институциите да се съсредоточат в тяхното решаване - един по един, с ежедневна къртовска работа. Непрекъснато, бавно, методично, неотстъпно. Това, което не се вижда зад дима, са огромните нужди на едно бедно население, най-бедната част от Европейския съюз. Това е истинският проблем, който трябва да решават българските управляващи.

Преди ден заявихте: ”Ако този парламент продължава да бяга от всички теми, ще добяга до предсрочни избори.” Доколко е реална тази перспектива, след като правителството получи вот на доверие?

Това е възможно да се случи, ако мнозинството бяга от отговорността си да упражнява властта. Основната отговорност на демократичната власт е ефективният контрол. Ето, парламентът отказва да упражни контрол над изпълнителната власт. Това демотивира всички участници във властта. Защо някой да се навира между шамарите, да дава експертизи, след като това няма никакво значение. Това демобилизира участниците във властта.

Същото става и с парламентарната група на управляващите. В четвъртък в един вестник има заглавие, че парламентарната им група се е разцепила по въпроса, дали да има анкетна комисия за нещата около лекарите в болницата в Горна Оряховица.

От депутатите на ГЕРБ 16 гласуваха „въздържал се”...

Не, аз не знам дали се има предвид това или неща, случили се вътре в групата. Но знам, че докато говорех от трибуната, виждах срещу себе си депутати на ГЕРБ, които кимаха с разбиране. Виждах ги, че ме разбират и споделят това, което казвах. Говорим за живи хора, дошли в парламента със своите чувства и морал, а не за да събират пощенски марки примерно.

Говорите за деморализация на институциите. Но този процес не върви ли отгоре надолу, не се ли деморализират и гражданите? Не реагират ли те с отказ от участие на избори примерно?

Не, не стигам дотам. Мисля, че в България има гражданско общество и то ще реагира подобаващо още на следващите избори. Сигурен съм в това!

Заради нещата, които се случват в Египет, но и заради нещата, които се случват в Белгия – мислите ли, че площадната енергия на българите е още жива?

Сигурно е, че площадната енергия на французите е винаги налице! Дали и при нас е жива – времето ще покаже. Но има моменти, в които хората усещат, че нещо трябва да се направи, и го правят сами. И тогава се намират лесно водачи. Това е енергия, която избликва отвътре. Но ако хората нямат желание да излязат на площадите, не може да ги изведе нито Станишев, нито Доган. Как си представяте Доган начело на градски протест в София?

След всичко казано от вас може ли да се говори за криза в управлението?

Когато се бяга от контрол, когато се избягва истината – има упадък на волята за управление, не само демотивация... Вижте как премиерът говори на министрите си, на депутатите, как ги нахъсва. Той се мъчи да противостои на демотивацията им. Има ясен упадък на волята да се управлява. Веднага след упадъка на волята, след демотивацията и деморализацията следва кризата в управлението. Времето ще покаже кога точно ще настъпи. Но признаците са налице, те водят нататък.

Има един вечен въпрос: ”Какво трябва да се прави?” И от страна на така наречената политическа класа, и от страна на гражданското общество?

На общия въпрос трудно мога да ви дам конкретен отговор. Но мога да отговоря за всяка отделна сфера или политика какво трябва да се прави. Конкретните политики решават конкретните въпроси. В това отношение знам какво трябва да се прави. И все пак - в най-общ план изборите ще решат съдбата на страната. И ГЕРБ ще бъде наказан най-вероятно от избирателите заради безволевото си управление, заради некомпетентността, проявявана от част от министрите, заради коалицията му с „Атака”. За пропиляното обществено доверие.

В началото на това управление вие, Синята коалиция, бяхте негови партньори. Но бяхте ли и съюзници?

Съюзници – не! Защото съюзниците споделят и обща отговорност, нали? Ние не можем да носим отговорност за действията на управляващите. Партнирахме им, защото подкрепихме тяхната антикризисна програма, която те изоставиха. Подкрепяхме програмата им за управление, която те изоставиха. Т.е. ние подкрепяхме политики и политиката им на управление, която те заявиха и после не изпълниха. И това е и отговор на въпроса, който Бойко Борисов патетично зададе: ”Аз, ако знаех, че вие ще ме изоставите...”. Да, но ние, ако знаехме, че ти ще изоставиш собствената си програма за управление и антикризисна политика, нямаше да те подкрепим от самото начало. Доверието не е нещо, което можеш да вземеш като чадър – да го сложиш в колата си и да го отваряш при дъжд. Доверието в политиката зависи от стъпките, от действията. Как да подкрепяш някого, който се отказва от собствената си програма за противодействие на кризата? Кой помни онези 62 мерки, които правителството написа заедно с „Подкрепа” и работодателите? Какво се изпълни от тях, помним ли ги?

Има социолози и проучвания, които твърдят, че все повече традиционни десни избиратели припознават ГЕРБ като своя партия, като носител на класическото дясно. Дали този процес, ако го има, не намалява електората на Синята коалиция?

Вижте, в България всичко се купува и продава. Купуват се и се продават и социологически изследвания. Има социолози, които са фортпостове на политически стоящите зад тях лица. И вършат мръсната работа, която политиците не искат да свършат или дори да кажат на глас.

Това означава ли, ако използваме една крилата фраза, че слуховете за смъртта на десницата са силно преувеличени?

Много силно преувеличени! Предстоящите избори ще отговорят на този въпрос. Каквито и изборни кодекси или алинеи да се правят от управляващите с идеята да спечелят предимство на избори – всички и винаги се обръщат срещу тях. Когато си загубил доверието на хората, на избори винаги проличава.

Колко политици има в това Народно събрание? Питам ви, защото вие сте единственият от всички 240, посочил в графата „професия” – политик.

Много малко. Може би една извинителна причина за депутатите да не посочват „политик” като професия е, че у нас политик е мръсна дума. Трябва мъжество, за да станеш и кажеш: ”Да, аз съм политик! Хвърляйте кал срещу мене, хвърляйте обвинения, говорете лъжи, не пестете обидите си – аз съм отсреща. Аз продължавам да служа на хората, на тези които са ме избрали.”. За това се изисква сила, изисква се усещане за отдаденост. Аз съм се отдал, няма за кога да сменям попрището си. Мога, разбира се, да се занимавам и с друго. Но вече съм избрал политиката. Нямам причини да се отказвам от нея, след като толкова много съм направил. За съжаление в България политик означава крадец... Няма журналист, няма артист, няма художник, няма интелектуалец, който да не говори обидни неща за политиците.

Ако сравним нашето отношение към политиката и политиците с отношението на англичаните, веднага се вижда огромната разлика. Англичаните не прощават слабостите на политиците си, но никога не губят представа какво е да си политик. Когато говорят за политика и за политици, знаят все пак, че това са хора, които са се обрекли да служат на обществените интереси, а не на своите лични. По дефиниция! И винаги запазват дистанцията, разстоянието и един вид респект. Към този, който го е направил, който е успял да подчини собствените си интереси на интересите на другите. Може би е така, защото в Англия има много примери, които доказват, че уважението на англичаните към техните политици е основателно. Цялата им история, политическите им постижения, практикуването на политиката е направено по този начин – от хора, които са заслужили уважението. При нас няма такава история, няма подобни заслуги, няма ги постиженията. Има непрекъснато замеряне с компромати и с кал... А може би у нас нихилизмът към политиката наистина тръгва и от самото Народно събрание. Защото няма самоуважение.

Извинете ме, но лексиката на парламента невинаги се различава от лексиката на критиците на политиците...

Така е. Но трябва ли да ви кажа, че лексиката на премиера не се различава от езика на улицата? Мнозина говорят като него не защото са хора от улицата, не защото не могат да говорят смислено, сдържано, без да използват жаргон, а защото това изисква популисткото говорене. Има публика, която харесва такова говорене. Бойко Борисов говори съзнателно по този начин, поне според мен. Така той радва онези, които разбират само този език; показва им, че е човек, излязъл от низините, и им е останал верен. Да, но тази игра е до време.

Интервюто взе Борислав Наумов