петък, 21 декември 2012 г.

В очакване на края на света...

И така, днес ще чакаме... "краят на света". Да видим какво ще стане де. Любопитно е все пак. Повечето хора сякаш си позволяват "престъпно лекомислие" по този въпрос. Обяснявам си го с лекомислието, характерно за стадната психология: вярно, ще ходим на заколение, вярно, ще мрем, ама ще мрем всички наведнъж, значи умирането няма да е толкова страшно. Има нещо наневутевско в такава една психология: щом и комшията ще умре, е, тогава и аз ще умра, ама само той да умре преди мен, та да се порадвам малко на умирането му! Ако гадател предрече на даден конкретен човек, че днес или утре ще умре, тогава по съвсем друг начин жертвата ще реагира, ала сега, понеже заедно ще мрем, почти никой не се е трогнал.

Е, аз познавам хора, които са се трогнали, ама не наистина, а само наужким. Щяло да настъпи вселенски мрак, кошмарен студ, трябвало да се запасяваме с дърва, щото дълго време нямало да има ток и светлина, който има дърва, ще оцелее, а който няма, като мен, непременно ще умре. И други варианти на последните дни може да се чуят или прочетат. А повечето се шегуват: е, колко пъти вече станаха, все чакаме краят на света, а той не идва, и сега явно ще е така. На такива умници мога да си позволя да река само това: че нещо много пъти не се е случило, примерно, 100 пъти не се е случило, то това не значи, че винаги няма да се случва, напротив, нищо не пречи да се случи на 101-я път. Толкоз. Хич нямам време тази сутрин за писане - представете си, успах се, тая нощ съм спал като труп след вчерашното нощно будуване! - станах едва в 5.30, а иначе винаги ставам в 5.00 часа. Тъй че сега по тази причина ще бъда съвсем кратък.

Ще ходя на работа след малко. Интересно ми е в днешния ден, последен преди ваканцията, дали учениците ще дойдат на училище, понеже, като капак на всичко, днес, знайно е, е "краят на света". Да дойдат на училище учениците в последния ден, в деня на края на света, ми се вижда множко, ето, затова ми е любопитно да разбера какво ще стане. Нека, моля, администраторите да не разглеждат тия мои думи като призив към учениците днес да не идат на училище. Аз само заявявам, че ми е любопитно да разбера как учениците ще постъпят в днешната толкова интересна психологическа ситуация. Нищо повече от това не ща да кажа или да внуша някому.

Интересно ми е също така и следното: дали днес, като отсъстват, предполагам, доста ученици, и пълноценен учебен процес не може да се води - часовете ще бъдат по 20-тина минутки! - дали, според административната премъдрост, за да сме стриктни, ще трябва да пишем отсъствия на липсващите ученици и дори класове? Щото завчера моя милост беше наказана с дисциплинарно наказание точно за едно такова "произшествие", именно, не съм бил "документирал" липсата на един клас за час по философия, случила се в сходна ситуация, в самото начало на учебната година. Та днес ще следя за това как административната и бюрократична премъдрост ще реагира по този въпрос: ако днес дадени учители не впишат отсъствията, това ще е "прецедент", който пък води дотам да се обезсили завчерашната директорска заповед за моето наказание. Не че има значение де, днес имаме оправдание, че е краят на света, но искам също така с очи да видя как ще се реши тоя казус.

Хайде, чао, приятен края на света да си пожелаем все пак! Има значение дали ще е приятен или неприятен краят на света, нали така? Е, аз предлагам да е все пак по-приятен настъпващият край на света, по-приятно да ни галят адските пламъци, в които всичко ще изгори. Дано. Ще видим. Ще го усетим днес с кожата си. Все пак обаче е вълнуващо, че сме късметлии, дето имат невероятната възможност с очите си да видят края на света. Трябва да се чувстваме поласкани от тази чест. И да умрем с чувството, че сме нещо като избраници. Нека това да ни е наградата за добър, примерен и праведен живот, но къде ли ни е тоя праведен живот де, като сме такива грешници, ето и за това следва да се запитаме в тоя съдбовен ден. Чао. Да видим дали ще си пишем още или това е последното ми писмо...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Няма коментари:

А може би тъкмо ИДЕИ е твоето списание?!