неделя, 30 декември 2012 г.

Дискусия: Докъде води всеобщото гонене на химерата, наречена "щастие"?

Смятам, че тази дискусия, предизвикана от една реплика на Ivo Berov ("Ама какво пък толкова му има на това щастие, че всички така се натискат за него, особено по Коледа и Нова Година?!) заслужава да й се обърне внимание, не само заради темата, а най-вече заради интересните становища, изказани по нея, които поставят сериозни проблеми, нуждаещи се от по-внимателно вникване; показателен също така е и начинът, по който ние, българите, изобщо водим дискусии; та ето на тия основания рекох да придам по-приличен вид на тази дискусия, подготвяйки я за публикация в блога, а евентуално и във в-к ГРАЖДАНИНЪ; ето какво си казаха събеседниците:

Иво Бораджиев каза: Ти не мечтаеш ли?

Diana Ivanova каза: Щастие е да си с хората, които обичаш, да се насладиш на топлината на дома, след забързаното време. Щастлива Коледа!

Настя Костадинова каза: Ами изпълва ти душата ! Честито Рождество Христово и ЩАСТЛИВА КОЛЕДА!

Ilka Yanchovichina каза: Не знам...

АЛЕКСАНДЪР ХАРАЛАНОВ каза: Щастието трае от няколко секунди до няколко минути, няколко пъти в живота... Това е! Повечето хора никога нямат тези мигове щастие...

Maria Karagiozova каза: Въпросът беше риторичен. Щастието не се обяснява.

Snejanka Dimitrova каза: Спомням си едно стихче, вече не зная кой го беше написал, но е по темата: "Аз чаках щастието дълго! Хиляда пъти то ме лъга! Не питах никога защо е щастие, а лъже то!". Е, може би това му е на щастието, все го търсим и то все не идва...

АЛЕКСАНДЪР ХАРАЛАНОВ каза: Никой не обяснява щастието - просто казвам колко трае ако въобще се появи...

Юри Терзийски каза: И аз това се чудя...

Катя Иванова каза: А някога е било толкова близко до нас, че не сме го усетили! ВЕСЕЛА КОЛЕДА!

Snejanka Dimitrova каза: Мога да го обясня като философска категория, но както казва Мария - щастието не се обяснява. Като в рекламата: не може да се обясни това, което трябва да се преживее!

Настя Костадинова каза: Щастието е емоционално състояние, при което човек изпитва чувства, вариращи от задоволство и удоволствие до пълно блаженство и прекалена радост... Щастието - само шест букви, които придават на живота ни смисъл и го правят по-приятен... Щастието… просто една дума, толкова малка и в същото време достатъчно голяма, за да носи в себе си цялата красота и доброта на света!

Sofia Chervenkova каза: Иво, как си го обясняваш?

Тони Илиева каза: Ами пробвай щастието и ще прецениш какво толкова му има...

Veselka Venkova каза: Здраве и разум, философи!

Анна Велева каза: Повече се натискат за Чудото, отколкото за щастието...

Ivo Berov каза: Въпросът не е какво е щастието и колко трае. Чудя се защо, как и кога се е превърнало в някаква всеобща ценност? Защо всички са си въобразили, че щастието е задължително едва ли не. Откъде накъде пък? И че трябва човек да се стреми към него. Че това ли му е работата на човек - да се стреми към някакво си щастие? С цялото уважение, което дължа към хората, но щастието с всичките му козунаци, снимки, снежинки, късметчета, пухчета, джудженца, шейнички, банички, светлинки и джингълбеления е ми се струва нещо досадно, скучно и безсмислено. Но няма да се увличам, да не ви развалям празника като ви харесва щастието със станиоловите му отблясъци и джингълбеленето - търсете си го, дано го намерите.

Maria Karagiozova каза: Това, което изброихте, г-н Беров, са външните прояви на преяждането. Хората не разбраха, че не питате. Ще продължават да ви обясняват. Лично аз съм щастлива, когато някое мое действие не завърши с провал. :-)

Ivo Berov каза: В тази празнична неделя няма пък да джингълбеля!

Борислав flyco каза: Щастие е да ти окажат внимание, дори и с джингълбелене.

Настя Костадинова каза: Хахаха, че кой го търси г-н Ivo Berov, ние тук си общуваме само с Вас, правим Ви компания. Щастието не се търси, то или го имаш заложено или не, хайде, приятен ден!

Sofia Chervenkova каза: Май лееко преувеличаваш, но посоката ти ми е интересна! : )

Ivo Berov каза: А, ето това вече е друго - можем за малко да сме заедно, а пък щастието дали ще го има или не си е негова работа, да върви по щастието си...
25 декември в 15:52 · Харесвам · 5

Борислав flyco каза: За малко бяхме заедно...

Настя Костадинова каза: А, ето тук пак няма да се съглася с Вас, щастието е състояние на духа.

Ivo Berov каза: Хич не преувеличавам даже - а този, чието раждане празнувате - дали дойде при хората за да джингълбели, да се кефи и да бъде щастлив? Или да ви направи, да ни направи по-добри. А вие на неговото раждане ли се радвате, или на почивката и възможността да похапнете с ближния си?

Николина Георгиева каза: Аз мисля, че по-ценно е здравето, затова ви го пожелавам.

Ivo Berov каза: Рождество е християнски празник, щастието е езическа ценност - зимното равноденствие, вечният възврат на Аполон и Слънцето - кеф, радост, ядене, плюскане, буйства. Засега толкоз. Стига поучения за днес.

Настя Костадинова каза: Г-н Ivo Berov толкова искам да Ви видя отстрани, как се радвате и на малките неща и със сигурност сте изпитвали Вашето си щастие. Радвам се на всичко, когато имам възможност, радвам се дори че точно аз съм се родила, радвам се дори и на вашите песни, колкото и щури да са те. И моля Ви, Вие да не би да не хапнахте, снощи на Бъдни вечер. Да, Рождество Христово е християнски празник и всеки си го празнува както си иска, никой не може да отнеме на хората това, който и да е той!

Ivo Berov каза: Само една добавка - в моя Северозападен край, където прекарвах ваканциите си никой никога по никакъв начин не е споменавал каквото и да било щастие - там такова понятие не съществува никак въобще даже. Щастието като ценност, към която човек трябва да се стреми, се е появило сравнително скоро - през втората половина на 20-ти век.

Настя Костадинова каза: Само една добавка - в моят Североизточен край пък се споменава. И съм сигурна, че Вие, точно Вие г-н Ivo Berov, сте истински щастлив човек. Лек и спокоен вторник!

Ivo Berov каза: Дори на моите песни. Дори. Това наистина е впечатляващ стремеж към щастие!

Настя Костадинова каза: Хахахаах, малко щастие! Апропо, малка радост, от многото, които водят до щастие...

Ceci Totova каза: Честито Рождество Христово!

Snejanka Dimitrova каза: Настроихте ме прозаично! Щастието не е винаги се съизмерва с някакви свръхемоционални усещания! Щастие е ако умираш от жажда някой да ти даде глътка вода, ако ти се... нужда и си на обществено място, да намериш тоалетна! Доста принизих понятието щастие до най-елементарните нужди, за което моля да ми простите, но като се замисля... и това е щастие !

Anélia Barthès-Tosheva каза: Това, че в Северозапада не го споменаваме (според Вас Г-н Беров) не значи, че не сме щастливи и особено като премахнем ограниченията "особено по Коледа и Нова година" (ще си позволя да добавя и други като "особено по рождени, именни дни, годишнини, 8 март (за някои), Великден, Гергьовден и т.н.")

Strashimir Karanov каза: Весела Коледа! Щастието не кьошк, в който да отседнеш... може би е трамвайна линия с много и различни спирки...

Илия Савов каза: Аз съм щастлив човек и ми е много приятно, господин Беров, но ме потиска нещастието в България поради политическото управление. Комунизмът не пуска властта в страната. Широките простонародни маси, както ги наричате, си гласуват просташки и така живеят и не разбират защо живеят зле.

Jannie Gradzik каза: ... може би само по тези празници си се сещаме, че може да пожелаем и нещо хубаво на другите...

Илия Савов каза: Жани, на Вас Ви желая късмет - защото на Титаник някои са били богати и здрави, но са нямали късмет!

Sonia Yoncheva каза: Прав сте г-н Беров! КЛИШЕТА! Така е прието.
25 декември в 22:54 · Харесвам

Ангел Грънчаров каза: Да, интересно е това: всички до един сякаш гонят и преследват щастието, а в същото време около нас е пълно с нещастници, които се разпознават от пръв поглед - или от първата дума. Даже има вече и цели народи, които сами се съзнават като нещастни. Като народи, съставени предимно от нещастници. Нашият народ изглежда е такъв. Значи има нещо сбъркано в изначалната нагласа, че щастието е нещо най-важно, което безусловно трябва да гоним, към което трябва всички едва ли не задължително да се стремим. На мен това всеобщо гонене на химерата, наречена "щастие", ми прилича на една много коварна останка от комунизма, който също излезе с претенцията да прави всички до един хора щастливи, т.е. да им даде т.н. "всеобщо организирано щастие", което, както знаем, доведе до един всеобщ кошмар. Е, щом всички задължително искат да са непременно щастливи, свободният човек има право да заяви ето това:

Аз пък не ща да съм щастлив, имам право да искам да съм и нещастен, та да съм различен! Презирам вашето щастие, вашата скотска представа за щастието. Имам право да искам нещо друго, е не точно това, което и вие. Държа да бъда щастлив по своему, примерно, да съм в състояние, което във вашите очи изглежда "нещастно". Е, нека, аз пък обаче искам да съм себе си. Комунистите разстрелваха ония, които не щяха да се вградят във всеобщо организираното щастие на комуната и на колектива, за да не смущават презрената й идилия, сега няма да успеят да ме привлекат и мен до тяхната бедна представа за смисъл на живота, която те обозначават с толкова изтърканата дума "щастие".

Dragomira Valtcheva каза: С риск да бъда досадна и заподозряна в дребнаво желание за опониране, възнамерявам да вметна, че не е точно да се твърди, че щастието като стремеж е изобретение на 20-ти век. Дори и непознаващи материята хора (какъвто е и моят случай) биха се усъмнили, че никога преди това не е имало представи за щастие, както и думи, които да ги изразяват. В старогръцката литература примерно се срещат поне три думи, които означават някакъв вид щастие - eudaimonia, eutyhia и olbos.

Има едно определение на Аристотел, според което щастието (eudaimonia) е ЦЕЛ, в стремежа си към която хората избират дадени неща и избягват други. Харесвам това определение, защото не полага щастието като някакво постигнато състояние, а именно като движение, стремеж.

Ivo Berov каза: Щастието като житейска ЦЕЛ и житейска ЦЕННОСТ, не като СЪСТОЯНИЕ се появява във втората половина на двайсти век. Като състояние го има не само при древните гърци, но и при древните млекопитаещи, а може би дори при по-съвременните амеби. Житейските ценности преди двете войни са били други.

Dragomira Valtcheva каза: В определението на Аристотел си е точно ЦЕЛ, но може би той не е достатъчно древен и достатъчно грък. Простете липсата ми на житейски опит отпреди двете войни.

Ivo Berov каза: E, имате житейски опит от четвърти век преди новата ера. Съжалявам, че се впуснах в допълнителни обяснения. Както всеки български разговор и този се обърна на себедоказване, себеизява и желание за превъзходство. Което е част от несполучливите опити за несполучливото българско щастие.

Dragomira Valtcheva каза: Напълно съм съгласна с последната ви мисъл. Желанието за превъзходство пречи на щастието (и в това отношение никой не е особено невинен). Общуването носи удоволствие само когато е на равни начала и никой от събеседниците не е в позиция на сила спрямо другия.

А иначе - аз просто исках да обогатя обсъждането с малко допълнителна информация. Не знам защо сте го схванали като желание за себеизява (в случай че мене имате предвид). Лично аз обичам да научавам нови неща и съжалявам, ако това не важи и за другите.

Освен това предполагам, че истинското превъзходство няма нужда от себеизява. Обикновено то е видимо, без да крещи и без да се натрапва. Весели празници!

Ангел Грънчаров каза: Не, тук не мога да се съглася, и то решително, щото чувствам, че не изразихте вярното, истинското положение на нещата: българските разговори не се обръщат на "себедоказване, себеизява и желание за превъзходство" (де да беше така!), българските разговори се отличават с това, че никой никого не слуша, камо ли пък да вниква в аргументите на другия човек, на другата страна; в българският разговор всеки слуша само себе си, упойва се донасита от своя си глас - и капчица внимание не обръща на това, което говори другият човек. Тук ни е проблемът на нас, българите. Всичките ни разговори са разговори между глухи... прочее, глухите хора повече се вслушват в това какво говорят другите отколкото ний, типичните българи...

Dimitar Iliev каза: Права е Dragomira Valtcheva: според Аристотел целта минимум на съществуването е да оживееш, а целта максимум - да живееш добре (откъдето според него произлизат семейство, общество, институции и т.н.). В това "да живееш добре" се включва и днешното понятие "щастие", но не само - доброто живеене означава и да постъпваш правилно. Що се отнася до самата думичка "щастие", тя в съвременния ни език е русизъм (църковнославянизъм), при това неправилно транскрибиран от руски: би трябвало да е с-частие, което означава да си цял, жив и здрав, с всичките си части налични и работещи в хармония. То на руски така и си се си пише, със сч-, само че по незнайна причина ние сме го транскрибирали с щ-, може би защото руското щ звучи приблизително по подобен начин, като [шч], и някой нашенец е чул думата, но не я виждал написана...

Чисто нашенската, домашна дума за благополучие е "срета" или "срекя" (или други подобни варианти), която е съществувала в говорите ни, но днес - поради типичния за българския език негативизъм - в книжовния ни език е останала само "несретата". Тоест, понятието "щастие" си е съществувало, не е измислено след Сталинград и Хирошима. Да не забравяме и едно от основните неотчуждими човешки права според американската конституция: pursuit of happiness.

Друг е въпросът какво съдържание е било влагано в това понятие преди и сега и тук сроред мен Иво Беров е прав. Днес под "щастие" като че ли разбираме главно непрекъснатото усещане на задоволство и еуфория. Преследването на щастие схващаме преди всичко като набавяне на колкото се може повече приятни усещания и положителни емоции и по възможност запазването на това състояние на духа постоянно. Това не е точно идеята за "щастие", която са имали хората преди няколко века и която означава по-скоро нещата ти да вървят както трябва, а не както ти е приятно (когато едното не противоречи на другото, още по-добре, но това далеч невинаги е възможно). Днешното разбиране за "щастие" като за "кеф" може би прави хората по-повърхностни и по-пасивни. По-повърхностни, защото нищо не може да отбираш от света, ако търсиш само приятната емоция и се държиш все едно всичко негативно в него не съществува. По-пасивни, защото в преследването само на приятната емоция на всяка цена ти можеш единствено да консумираш блага (материални и нематериални), но не можеш да създаваш такива.

Удовлетворението от създаването на нещо е сред най-хубавите усещания въобще, само че, за да бъде то достигнато, трябва да минеш и през доста зор и мъка в процеса на създаване. А това противоречи на плиткото разбиране за щастие като "само и единствено приятни усещания" и хората все повече го отбягват.

Ivo Berov каза: Какъв Аристотел, какви конституции, какви пет лева?! Аристотел е писал и за атома и за десетте категории, това не значи, че по света и най-вече в България хората са се занимавали с атома и с категориите на Аристотел. Става дума за щастието като обществена ценност към която човек се стреми. Ами прочетете например народните песни на братя Миладинови - там въобще няма такава дума - щастие. Там на момата, или на момъка може само да им е драго. Момата е трябвало да не досажда като дете, да помага като девойче (хавелче), да си намери лика-прилика, по възможност по-богат момък за омъжване, да отгледа деца и да обучи после снахата. За никакво щастие никой не си е и помислял. Нито пък си е помислял, че трябва да се стреми към него. Подобни са задълженията и на мъжа.

В ония времена хората са приемали живота като дълг, като задължения, които е трябвало да изпълнят. Хеле пък за християните - за тях щастието на тоя свят си е направо противопоказно. И така е наистина до средата на двайсти век. Чак през преломната 68-ма година на запад започват да се налагат други ценности. (Всичко това най-общо казано, разбира се.) Говоря за простички неща, не за произхода и развитието на понятията, за конституциите и за прозренията на разни философи през вековете. Ако става дума за това кой какво е чел, кой колко знае и какви безкрайни дълбокомъдрия и цитати може да извлече от паметта си като доказателство за своята значимост преминаваме към съвсем друг предмет на разговор.

Мария Христова каза: Подозирам, че думата щастие е дошла с рекламите.

Dimitar Iliev каза: Г-н Беров, по същество казвам абсолютно същото, което казвате и Вие: че идеята за благополучие едно време не е включвала основно кефа; че думата "щастие" е новоприет русизъм (естествено, че няма да има у братя Миладинови, не ми е и през ум минавало обратното!); че съществуването на думички, които днес превеждаме като "щастие", не означава, че идеята за щастие някога е била като днешната. Не разбирам защо отхвърляте твърденията на събеседника си и след това казвате със свои думи и свои примери същото! Диалог, чуваемост и обратна връзка някакви има ли, или сте развили професионалното увреждане на коментатора и анализатора да може да слуша само себе си и да не разбира, когато отсреща подкрепят тезата му с примери от своята област?

Простете, че съм споменал Аристотел, явно това е признак на непростимо високомерие и не ми е позволено да участвам в разговора с нещичко, което знам (простете и че си позволявам да изтъквам, че въобще нещо знам, явно го правя само и единствено за да чеша егото си, посипвам си главата с пепел).

Dragomira Valtcheva каза: Много хубави неща сте написали, Иво, но аз наистина не разбирам защо се дразните, че читателите ви са решили да вземат на сериозно вашия статус на тема щастие.

Ангел Грънчаров каза: Г-н Илиев, коментара Ви е чудесен, ако изключим тезата, че думата щастие е русизъм, вижда ми се пресилена... руските думи са предимно на основата на старобългарския език, не обратното, зависимостта е друга...

Иначе добре очертавате проблема, простете, но бих желал да го публикувам в блога си от Ваше име, като отделен постинг, възразявате ли? Правя го, понеже там съм започнал да пиша по тази тема, та наистина Вашият коментар е много на място и казва ценни и важни неща...

Dimitar Iliev каза: А, и още нещо: предмодерните или "традиционните" общества са типологично сходни. Разбиранията за това какво е етичен мъж и честна мома в Атина на Аристотел (по същество малко патриархално градче) или в някое населено място в Ирак или Палестина са по-близки помежду си, отколкото, да речем, правилата за движение в големите градски центрове на съответните култури Та затова не са неуместни по-широките паралели. Различията идват с модерността.

Ivo Berov каза: Към Димитър Илиев. Май аз трябва да се извиня - явно съм станал необосновано подозрителен. Просто си мислех, че вместо самоизтъкване е добре да помислим заедно защо всички напоследък - от примерно едно 40 години насам се стремят към това неизяснено щастие, защо то стана мода, стана цел, защо всички се стремят към него, и защо по никакъв начин не го постигат, разбира се, като отгоре на всичко се чувстват длъжни да го показват чрез всякаквите щастливи усмивки, празнични трапези, ухилени приятели, хотелски стаи, плажни веселия по фейсбука. И вижте представянията по фейсбуците - всички идват да рекат - аз съм щастлив, аз съм успешен, вижте ме какъв съм ухилен, вижте ме тук пред Айфеловата кула, а там пред статуята на свободата и ниагарския водопад, вижте каква кола имам, а пък ето ме тук на балкона на хотелската стая при морето - а пък ето ме тук как щастливея на купон. Ами всичко това е изкуствен образец, това е показност, това е измислено, не му вярвам, това е преструвка, това в края на краищата показва само тревожност и неуравновесеност, ако не е и някакво вътрешно мъчение, за това иде реч, още веднъж се извинявам на Димитър, пускам писанието без редакция. Ами аз пък съм сложил като въвеждаща снимка едно простовата но искрена представа за ада от по-миналия век от един забравен манастир.

Dimitar Iliev каза: А, г-н Грънчаров, не видях постинга ви по-горе. Имате съгласието ми, разбира се, и ще ми е интересно да се оформи дискусия на блога Ви по тези въпроси.

Иначе за русизма - разбира се, прав сте, въпросният русизъм преди да стане русизъм в българския е бил старобългаризъм в руския! :-) Но в народните ни говори към днешна дата го няма. Не знам дали защото е изчезнал след старобългарската епоха, или защото по начало не е бил характерен за народния език, а е бил само книжовен неологизъм, изкован от светите братя Кирил и Методий или някой друг.

Ангел Грънчаров каза: Благодаря много, г-н Илиев! А за етимологията на думата "щастие" си заслужава да се мисли, но понякога етимологическият поглед не дава много...

Мария Христова каза: Може би това, което искам, ща. При всеки е различно.

Dimitar Iliev каза: Иво, напълно прав сте, тук сме на едно мнение! Причината според мен е това, което писах по-горе: защото сме объркали понятията за "благополучие" (или както там ще го наречем) и "кеф". Да си щастлив и благополучен човек за нашите деди например е означавало да имаш преуспяващ дюкян на чаршията. Което, разбира се, включва и това да си лягаш и ставаш по тъмно, да си бодеш очите зад тезгяха и други неща, които в моладжийската представа за щастие не се вписват. Защото не изглеждаш винаги фешън, нямаш кафе машина и компютър с включен фейсбук на работното място, не ти се полага по подразбиране почивка на екзотично място поне веднъж в годината и като цяло не се кефиш и удоволстваш особено често. Това е моето виждане за това как сме стигнали дотук. Но има вероятно и и още фактори - Вие например изтъквате показността и видимостта като необходимо условие за това да си щастлив в съвременния свят. Да, и това го има. И може би още неща...

Ангел Грънчаров каза: Г-жо Христова, Вашето допускане ми се вижда много логично и убедително: "това, което искам, което ща..."; състоянието на задоволени щения, желания, копнежи, страсти; имам чувството, че е точно както казвате! Поздравления!

Veselinka Yaneva каза: Да бе щастието не го ли носиш в душата си нито луксозната обстановка, нито вкусното ястие което ти поднасят в реномиран ресторант (в което ядосания готвач може и да се е изплюл) ще те направят щастлив. Не е важно къде, си важно е с кого си; ако виждаш радост в очите на човека срещу теб не може да се разплачеш, засмиваш се и се чувстваш щастлив... толкова е просто.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Няма коментари:

А може би тъкмо ИДЕИ е твоето списание?!