събота, 14 февруари 2015 г.

Още по любопитния правен казус, разглеждан в съдебното дяло за моето уволнение и изгонване от образователната система



Позволявам си да публикувам важен документ, свързан със съдебното дяло, заведено от моя милост с искане Съдът да отмени крайно одиозната заповед за моето уволнение от длъжността преподавател по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив (в тази връзка не е зле да видите и ето тази публикация: Документът, с който се откри съдебното дяло, атакуващо заповедта за моето уволнение от длъжността преподавател по философия в ПГЕЕ-Пловдив). Правя това понеже съм дълбоко убеден, че гласността и публичността по това съдебно дяло не само ще подпомогне правосъдието, но и ще потвърди демократичността на тази толкова възвишена институция, която по същество е най-здрав темел на демокрацията ни. По случващото се на това дяло, а също и по повод на своето поведение нямам нищо, от което да се срамувам или да крия, нещо повече, смятам, че ако правораздаването не върви ръка за ръка с морала, то това е признак, че има нещо нездраво и в двете. Понеже много години съм преподавал на младите предмета "Философия на правото", ведно с т.н. гражданско образование, смятам, че този конкретен правен казус, разглеждан на моето съдебно дяло, е един чудесен, направо образцов конкретен пример, който може да бъде използван не само за целите на обучението по тези два предмета, но и по останалите философски предмети, които съм преподавал толкова години - защото всичко в тях, в своите най-значими моменти, е свързано в една превъзходна амалгама.

Другояче казано, правя тази публикация с чисто познавателна, образователна и в крайна сметка с възпитателна цел; добре зная, че голяма част от моите ученици от училището, от което бях изгонен и изпъден, продължават редовно да четат блога ми, е, аз като техен учител продължавам индиректно и задочно, така да се рече, да си изпълнявам задачата: да помагам за по-задълбочената им подготовка по философия, психология, право, етика, гражданско образование - и то с примери от самия живот. Това е единствената причина, която ме подбуди да извърша настоящата публикация; ето, моля, четете:

ДО РАЙОННИЯ СЪД-ПЛОВДИВ

СТАНОВИЩЕ

от Ангел И. ГРЪНЧАРОВ - ищец, със съдебен адрес: гр. Пловдив, ЖК „Тракия”, бл. ..., ап. ..., представляван от пълномощника си адвокат Феодор ИЛИВАНОВ

Относно: Определение от 10. 10. 2014 г. по гр.д. № 11190/ 2014 г., насрочено за 4.11. 2014 г. в 15 ч., Съдия г-жа В. И.

ГОСПОЖО СЪДИЯ,

В изпълнение на дадената ни възможност в определението и на основание чл. 312, ал.2 ГПК вземаме становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и предприемаме съответните процесуални действия, за което Ви представям нашето становище, което Ви моля да съобразите при гледане на делото.

Приемаме доклада по делото със следните уточнения:

1. В съдебно заседание на 4 ноември ще представим доказателства за незаетост по трудово правоотношение вследствие уволнението.

2. Молим Ви за установяване, че доверителят ми към датата на уволнението е страдал от заболяване по Наредба 5, да бъде назначена съдебно-медицинска експертиза от специалист-кардиолог, който да провери медицинската документация от освидетелстването му в РКМЕ (ТЕЛК) към РЗИ Пловдив, както и тази, която ищецът му представя; като при необходимост и по негова преценка да извърши личен преглед на ищеца; и да даде заключение за това: упоменатите в ЕР на ТЕЛК сърдечни страдания включват ли се в исхемичната болест на сърцето; респ. страда ли ищецът от заболяване под закрилата на Наредба 5 (ИБС) към момента на уволнението и към датата на експертизата.

3. Молим Ви да отмените определението в частта за внасяне разноски за призоваване на нашите свидетели, на основание чл. 83, ал.1, т.1 и ал. 2, т. 4 ГПК.

4. В частта по доказателствата, представени от ответника, и приети като допустими, относими и необходими с оглед предмета на делото, молим да се вземат предвид следните уточнения:

5. На основание чл. 193, ал.1 и ал. 3 ГПК оспорваме протокола от 6.02. 2014 г. на Антоанета Кръстанова и Коста Костов по отношение неговата истинност. Не е съставен по установената форма и ред, поради което не съставлява доказателство за извършени от него и пред него действия (чл. 179, ал.1 ГПК).

1. Липсват данни за оправомощаване на проверяващите – със заповед на началника на РИО Пловдив е задължен висшестоящ от него старши служител на Министерството с месторабота в София? Също – и няма данни за поставена задача по оправомощаването.

2. Поставената цел за установяване ефективността на реализиране на ДОИ и прилагането на нормативните актове е концентрирана само и единствено върху обект учителя Ангел Грънчаров за два часа по Етика и Право и Философия. А не на организацията на учебния процес по тези предмети, вътрешните взаимовръзки и взаимоотношения в училището.

По този начин целта на проверката е опорочена и едностранна. Не се търсят и правят обективни констатации и анализи. Нито са направени изводи и препоръки за ефективността на реализиране на ДОИ и по прилагането на нормативните актове.

3. В констатациите на І страница долу учителят Ангел Грънчаров е укорен, че не е направил преструктуриране на учебното съдържание, след като има промяна в предварителното планиране на учебното време.

Изречение преди това проверяващите са отразили, че г-н Грънчаров е отсъствал поради временна нетрудоспособност до края на м. Ноември (2013). А проверката е извършена месец и половина след това – на 28 и 29 януари 2014 г. Не е отразено кой контролира вписванията в Материалната книга. Има ли субординация и къде е мястото на директора в този случай. Съгласно чл. 127, т.3 от ППЗНП учителят има право да получава информация по въпроси, свързани с изпълнение на служебните му задължения и за възможностите за повишаване на професионалната му квалификация.

Същото се отнася и до годишното разпределение по Философия.

4. Констатациите по раздела на учебник (водещ) са извършени, без да бъдат проверени годишните разпределения по Етика и право и Философия за 2014 г., утвърдени от директорката, които са представени по делото и приети като доказателства. Защо Ангел Грънчаров не беше спрян да преподава по включените в разпределенията учебници, в т.ч. и по своето собствено помагало? С утвърждаването с подпис от страна на директорката този въпрос следваше да бъде изяснен, а той не е дори споменат.

А проверяващите игнорират правото на учителя Ангел Грънчаров да участва в класирането на проектите за учебници по съответния учебен предмет и при избора на учебник, по който ще се провежда обучението (чл. 127, т. 2 ППЗНП).

5. Разсъждението (именно разсъждението, а не конкретна констатация! - това се вижда от самата конструкция на мисълта) че „пренебрегването на държавните образователни изисквания (ДОИ) и на философската традиция може да създаде условия за идеологизиране на учебния процес” показва, че проверяващите са пристъпили към проверката си преднамерено, субективно и са се опитали да предадат наукообразна форма на твърденията си; както и че това е направено едностранно, извън правомощията им на проверяващи инспектори. Може да доведе – предполагат проверяващите, но дали е довело, т.е. дали е констатирано такова или просто допускаме?

6. Доказателство за горното е и следната мисъл на проверяващите:

„Обучението по философия се основава на ценността и авторитета на философската традиция и се съгласува с нуждите и интересите на ученика. Именно в това съчетаване е свободата и отговорността на учителя. Г-н Грънчаров не успява да използва позитивно тази свобода.” (?!).

Това ме насочи веднага да препрочета писмото на гражданката К. С., намиращо се в делото. Горещо го препоръчвам.

Но защо само за обучението по философия? Защо не и по Етика и право?

7. А впрочем, тези държавни образователни изисквания, които се повтарят като мантра, са публикувани в сайта на МОН в 23 страници текст, от който за обучението по философия e предвиден само 1 кратък абзац, а общо за обществени науки и гражданско образование са предвидени само 2 страници; и при цялото ми желание не можах да видя връзката с приписваните на Ангел Грънчаров недъзи.

8. Каква е истинската причина за разправата с учителя Ангел Грънчаров явства от споменаването на жалбата на учениците от ХІ-д клас. Получава се така: ние сами си пишем жалби и си организираме проверки по тях, като пълним досието на учителя с компромати за уволнение.

А същността е следната: „В блога на учителя са публикувани множество коментари за учениците, училището и ръководството.”

Ето я истинската причина за констатациите (проверките, доносите и т.н.). Но може ли проверяващите Кръстанова и Костов да отговорят каква връзка има това с поставената цел на проверката и обекта на проверката (вж заглавната страница на протокола). Какво общо има свободата на изразяване на мнение с поставената цел и обект на проверката?

9. Проверени са само два учебни часа. След приключване на проверката при обсъждането („реферирането”) в присъствието на Ангел Грънчаров и директорката двамата експерти са изразили една принципно различна позиция и оценка. Изказването на г-н Костов звучи в съвсем друга тоналност; Ангел Грънчаров даже има чувството, че той толерира и подкрепя творческия характер на прилагания от него подход в преподаването на философията, даже се е почувствал насърчен да продължи да работи в тази принципно вярна посока. Даже изказването на г-жа Кръстанова не е било така нихилистично и предубедено критично, каквото след това се оказва, че е в самия документ.

10. Ангел Грънчаров не е неизвестен, анонимник. Във Фейсбук има създадена група „В подкрепа на Ангел Грънчаров”, която досега наброява 858 членове. И ето какво се получава. Организаторът и администратор на тази група е г-н Райчо Радев, преподавател-философ и пенсиониран директор на Спортното училище в Перник. Той публикува в личния си блог призив до МОН, до омбудсмана и др. да бъде запазен като учител Грънчаров. На призива откликва г-н Коста Костов, който пише на 1 март 2014 г.:

„Г-н Радев, Г-н Грънчаров е един прекрасен човек, идеалист и за съжаление живее в неправилно място или неправилно време. Казвате „Вярва в Бога, в Неговата справедливост”. Дано не е така. Един добър философ трябва отдавна да е стигнал до убеждението, че Бог няма, а ако има той несъмнено мрази хората.”

Попитайте го, уважаема госпожо Съдия, той е призован като свидетел.

Тези, а и някои други моменти ми дават основание да преценя констативния протокол като един опорочен официален документ, излизащ извън кръга на правомощията на длъжностните лица, който не може да съставлява доказателство.

10. Впрочем, този протокол е и неотносим към спора. Вижте констатациите и ги сравнете с „мотивите” на заповедта за уволнение.

6. Оспорваме по отношение истинността констативен протокол, съставен от Антоанета Кръстанова по заповед № 06-2-20/ 17. 11. 2011 г.

1. Не е ясно от какво длъжностно лице е съставен протокола – на І страница г-жа Кръстанова се е означила като „старши експерт по обществени науки и гражданско образование”, а на заключителната ІІ е „старши експерт по философия”.

Създадената неяснота около качеството на длъжностното лице създава впечатление, че протоколът е писан в различно, доста отдалечено от проверката време. Това има значение досежно установяването на лицето и съставянето на документа по определените форми и ред, за да се приеме като доказателство.

Това не е без значение – по-долу ще видите констативен протокол от експерт по професионално образование, а не по специалността.

2. Липсва дата на проверката и дата на съставяне на протокола. Той не може да бъде ползван като доказателство. Липсват съществени реквизити от елементите на официалния документ.

7. Констативният протокол вх. № 131/ 25.10.2013 г. на РИО Пловдив е съставен от Р. Р. – старши експерт по професионално образование, а не по общообразователни предмети, и И. М. – главен юрисконсулт.

Проверката обхваща: публикации на Ангел Грънчаров в личния му блог и във Фейсбук, кой е писал откритото писмо срещу Ангел Грънчаров, четири броя жалби и писма от 2011 и 2012 г. от ученици, синдикалните отношения на Грънчаров, графичното оформление на дневника за изходяща кореспонденция и за входяща такава, и анкета (блестяща!): демократ, либерал или автократ е г-жа директорката.

Но в този протокол има още бисери, които заслужават коментар още сега:

Става ясно, че проверката е инициирана не заради непритежавните качества, опит и умения от учителя Ангел Грънчаров, а заради неговата дейност като блогър – нещо, което няма отношение към мотивите на заповедта за уволнение.

Става ясно, че в книгата за решения на Педагогическия съвет няма решение за изготвяне на открито писмо до Министъра и РИО Пловдив, но писмото е изготвено от неназовани преподаватели по български език и литература в училището. Какво съвпадение – директорката г-жа Стоянка Анастасова е именно такъв преподавател! Разисквано е на оперативка, за което няма съставен протокол. Присъствала е и г-жа Анастасова, но тя не е оказала натиск върху служителите, те са го подписали доброволно! Има си хас! Това ми напомня „доброволно-зорноволният” подход от преди четвърт век. Нека посмеят да не се подпишат служителите... И то пред погледа на такава демократична директорка. На улицата е пълно с такива, дето не подписват (вж участта на самия Ангел Грънчаров).

Казано откровено – нито авторите на този констативен протокол са точните длъжностни лица, които „в кръга на службата си и по установения ред...”, нито това има някакво отношение към липсата на качества, умения и опит у ищеца.

Изкушавам се да оспоря този „документ” по отношение истинността му, или поне като неотносим към предмета на спора, макар че той представлява безценно доказателство за същинската обосновка на уволнението.

Впрочем, ответникът не е казал и дума в отговора си, нито е ангажирал доказателства за опровергаване на основанията, изложени от нас в пункт „4” на исковата молба. А трябваше.

8. КП вх. № 225/ 25.11. 2013 г. на Д. С. притежава същите пороци, като изложените по-преди, и е неотносим към спора. Г-н Ставрев е старши експерт по Организация на Средното Образование (ОСО). Не е специалист по философия, етика и право. Протоколът е съставен в отсъствието на Ангел Грънчаров, на 22.11. 2013 г. – до когато включително е отпускът по болест на Грънчаров – не можеше ли да се изчака един ден? Това говори за краен субективизъм и нежелание да се изясни обективната истина.

Констатациите основно са за същото, за което е правен и предходния протокол – блога на А. Грънчаров и протестното писмо на учителите.

Примесени с упрека за публикуваните в youtube записи на проведени учебни часове. Няма изложени обвинения за лошо и неподходящо съдържание на часовете, за неотговарящи на ДОИ застъпени от преподавателя тези и внушения, за обидно и дискридитиращо представяне на учениците, учителите, родителите и ръководството на гимназията.

Освен обвинението за нарушение на чл. 11а от Закона за закрила на детето, който в неговата алинея 1 прокламира, че сведения и данни за дете не се разгласяват без съгласието на неговите родители или законни представители, а според ал. 3 когато детето е навършило 14 години, се взема и неговото съгласие за разгласяване на сведения и данни.

Какви сведения и данни за дете (деца) са разгласени от Ангел Грънчаров, проверяващият не казва! При това при запис не с мобилна камера, а с неподвижен лаптоп, фиксиран върху учителя? Може би се имат предвид изречените становища от учениците? Става въпрос за умни, съобразителни, мислещи млади хора – тези ли сведения и данни са противопоказни за публичността? Впрочем, в сайта и в профила на ответника в Интернет са публикувани много снимки на засмени, доволни, умни деца – ученици в ПГЕЕ – дали госпожа директорката не е нарушила чл. 11а ЗЗД? Не е, разбира се! Толкова, колкото и Ангел Грънчаров. Публикувани са и снимки на всички ученици по класове с класните им ръководители – това ли са сведения и данни, забранени за разгласяване?

Може би проверяващият има предвид чл. 32, ал.2 от Конституцията на Р България? Никой не може да бъде филмиран и записван без негово знание или въпреки неговото несъгласие. Учениците знаят за правените записи и не възразяват. Те възразяват едва когато научават, че не трябва да се записва. И преподавателят преустановява това. Но това обвинение остава. Да бяха го уволнили още тогава! Дисциплинарно! И г-жа Анастасова да бе последвала съдбата на г-н Грънчаров! Нали е демократ...

От несмислените констатации се прави невероятният извод, че Ангел Грънчаров не успява да се впише в колектива, като е изключително затруднен диалога между него и ръководството...

Това е признание за лоши междуличностни взаимоотношения на ищеца с директорката, което обаче не е основание за уволнение поради липса на качества за ефективно изпълнение на работата. И какво отношение има към заповедта за уволнение?

Оспорваме протокола.

9. Оспорваме писмо № 233/ 27.11. 2013 г. на бившия началник на РИО Пловдив г-жа Антоанета Пакова.

Оспорваме ги на същите основания, които изложихме по-горе. Ако поведението на Ангел Грънчаров е укоримо с оглед чл. 12а ЗЗД, той поне го е прекратил още навремето, далече преди констатациите в протоколите. А г-жа Анастасова продължава да публикува в Интернет сведения и данни за питомците си и към ден днешен.

После – каква е тази нетърпимост по отношение А. Грънчаров, стигаща до истерика. Та вижте сами – протокола на Румен Радев е по заповед от 16.10. 2013 г., протокола на Кръстанова е по заповед от 17.11. 2013 г., протокола на Ставрев е по заповед от 22.11. 2013 г., писмото на самата Пакова е от 26.11.2013 г.

Просто щом става ясно, че Ангел Грънчаров свършва болничния отпуск и се връща на работа, ръководството, с извинение, „пощръклява”. Вън, да го няма този! При това той е бил 8 месеца в болничен отпуск, т.е. става дума за стари неща, но това няма значение!

Ако съпоставите и датите на другите протоколи (на Коста Костов, на Закрила на детето и пр.) ще стане ясен преднамереният, поръчков и пр. подход на директорката, който сме посочили обстойно в исковата молба и по който ответникът не казва и дума в своя отговор!

10. Оспорваме КП вх.№ 095/ 6.02. 2014 г. на ДАЗД.

Нито констативния протокол, нито писмо № 97-00-1/ 17.03. 2014 г. на председателя на ДАЗД Ева Жечева, нито задължителното предписание от ДАЗД от 20.03.2014 г. (който отвсякъде е съвършено негодно доказателство като монтирано фотокопие от нещо, нито има издател!) са издадени въз основа на законово предписана процедура и конкретен текст на закона, а единствено въз основа на Конвенцията за правата на детето.

Проверката е извършена въз основа на сигнал от ученици от ХІ „д” клас, които твърдят, че са подложени на системен психически тормоз, унижения и обиди и незачитане на тяхното мнение от страна на А. Грънчаров, а през изминалата учебна година в часовете по психология и логика са били аудио и видео записвани без тяхно съгласие. Също така А. Грънчаров обижда родителите на учениците и ръководството на учебното заведение.

1. Проверката от Иванова и Георгиева е извършена на 5-6.02. 2014 г.

Докладът на учениците от ХІ „д” клас е входиран в училищния регистър с № 499 от 04.04. 2012 г. – почти две години преди това.

2. Няма изготвен Механизъм за противодействие на училищния тормоз в ответната гимназия – респ. как ще бъде отразено кой и кого тормози. В Правилника за дейността на гимназията през 2013-2014 г. има текст – чл. 49 – според който учителите не могат да нарушават правата на ученика, да унижават личното им достойнство, да прилагат форми на психическо и физическо насилие над тях; да не упражняван дискриминация над учениците, основани на религиозна, етническа, имуществена, социална и политическа принадлежност на учениците и техните родители.
Учителите – да! А учениците?

Ето част от констатациите (документирани): „Съществува запис на 03.12.2013 г. за часа по философия в графа „бележки по дисциплината на учениците”, че поради настроение на учениците срещу преподавателя и невъзможност за провеждане на учебен процес „часът е преминал в ужасна обстановка”; за дата 10.12.2013 г. в същата графа е записано, че не е проведен учебен процес, а часът „е преминал в нападки и задявки срещу преподавателя”; за дата 21.01.2014 г. в същата графа е записано „няколко ученика си позволиха арогантно поведение, разваляйки обстановката на пълноценен учебен процес”; за дата 28.01.2014 г. е записано ”липсва обстановка за пълноценен учебен процес, за което допринесоха най-активно няколко ученика”.

3. Към това можете да прибавите и фотокопие на дневника, представено от ответника, с нанесена забележка от А. Грънчаров:

„Влизайки в час, преподавателят завари класа дълбоко заспал. Спаха около 30 минути. За да не наруши съня на дълбоко заспалите ученици преподавателят търпеливо ги изчака да се наспят. Вместо учене в този час имаше спане. Подпис.”

Още, друга бележка:

„Интересен факт – когато преподавателят опита да влезе в класната стая, тя беше „барикадирана” с чинове и столове. Подпис.”

Това е демонстративно незачитане на учителя. Извършване на физически и психически тормоз върху преподавателя. Доказано е недвусмислено.

4. Защо тези неща не изследва и констатира уважаемата Комисия? Преподавателят не е парцал, нему се дължи уважение и почит.

Защо няколко бабаита (дечица?) безнаказано торпилират учебния процес при Ангел Грънчаров с благосклонното мълчание на директорката и нейния екип?

Има в делото данни за ученик, който блъска преподавателя си А. Грънчаров в коридора и го нарича с обидна дума. Защо на това се гледа едва ли не като на законен отговор на „безчинствата” на учителя?

Моят отговор е:

1. Съществуващата система, която поради намаляване на учениците прави всичко възможно да ги задържи, защото от това зависи самото съществуване на училище и съответно на ръководен екип; и

2. Използване на учениците от ръководството (директорката) за целта – да бъде премахнат Ангел Грънчаров от гимназията (този израз се използва именно от учениците в един техен призив).

Това не го видяха уважаемите проверяващи от Агенцията за закрила на детето. Заснемането на учебен час е разпространяване на сведения и данни за децата в нарушение на чл. 12а, а недопустимите действия на директорката и нейното обкръжение, които не се свенят да използват подчинените им деца - не. Именно подчинени – от директорката зависи завършването на средното образование, или получаването на по-добри оценки в дипломата...

Прочее, знаят ли проверяващите и ръководството на гимназията, че в новата Платформа за изнесено обучение на Министерството на образованието и науката е предвидена точно такава форма за обучение?

5. Упоменат е в този протокол на 3 стр., че видно от протокола № 5 от 12.12. 2013 г. на заседанието на Педагогическия съвет „учители споделят, че с изнасяне на проблема извън училището се Оронва неговия престиж.”

Проверяващите, учителите и ръководството би трябвало да знаят, че гласността е едно от най-големите постижения на демокрацията, от чиито принципи се ръководи демократичната директорка. Но Бог с тях, думата ни е, че и с това се признава коя е причината за уволнението – блогърството. А свободата на словото, дадена и извоювана от Ангел Грънчаров, негово исконно право ли е? При това в извънработно време...

6. А Етичната комисия, към която се обърнал Педагогическият съвет в протокола си № 5 от 12.12.2013 г. да вземе становище за дейността на Грънчаров, с която уронва престижа на училището, все още не го е разгледала...

11. Писмо № 97-00-1/ 17.03. 2014 г. на Ева Жечева, председател на ДАЗД налага на директорката Анастасова да се предприемат дисциплинарни мерки срещу Ангел Грънчаров, т.е. признава, че извършеното от Ангел Грънчаров са дисциплинарни простъпки, с които той е нарушил служебните си задължения и правата на учениците.

И с него не се коментира има или не качества, умения и опит ищецът, тъй като той ги има, а директно се нарежда той да бъде дисциплинарно санкциониран. Оттук нататък уволнението е импровизация на екипа на директорката. И то по този текст, който е изключително обиден за неговата квалификация и опит, и за това, което прави.

12. Представеното и прието от Вас задължително предписание № РД014855 от 17.03. 2014 г. не е никакъв документ, а нескопосан монтаж и фотокопие, в който с обикновено око се вижда несръчното сглобяване на страници, и липсва подпис на издателя.

13. Оспорвам всички представени частни документи, описани в раздел ІІ. ЖАЛБИ, раздел ІІІ. ПОДПИСКИ, раздел ІV. ДОКЛАДИ, и раздел V. КОНСТАТИВНИ ПРОТОКОЛИ. Това – по описанието в отговора на ответника. Включително и т.нар. Благодарствено писмо от ХІ „д” клас, то е шедьовър.

Оспорените констативни протоколи от РИО и ДАЗД в раздел І „Констативни протоколи от РИО и ДАЗД” по своята същност би трябвало да са официални документи, за оспорването на които доказателствената тежест лежи върху нас.

Оспорените други писания са частни документи, които не носят подписа на страната, която ги оспорва, поради което доказателствената тежест лежи върху ответника.

14. Представените нечетими разпечатки на есета на Ангел Грънчаров от блоговете му следва да бъдат представени в четлив вид, с кегел поне 12, защото не се четат и не може да се установи има ли монтаж в тях (вече имаме опит със задължителното предписание на ДАЗД). Все пак страната е професионална гимназия по електроника...

15. В изпълнение на указанието Ви за постигане на спогодба, Ви уведомяваме следното:

Съгласни сме на спогодба, при следните условия:

1. Ответникът да отмени заповедта за уволнение и да възстанови Ангел Грънчаров на работа;

2. Да му бъде заплатено обезщетение за незаетостта по трудово правоотношение към датата на с.з., вкл. и сторените по делото разноски.

16. Моля да бъда призоваван чрез посочения от мен съдебен адрес в гр. Пловдив.

27. 10. 2014 г.


С УВАЖЕНИЕ: 


Адвокат Феодор ИЛИВАНОВ

ИЩЕЦ: 

Ангел ГРЪНЧАРОВ

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Няма коментари:

А може би тъкмо ИДЕИ е твоето списание?!