неделя, 15 февруари 2015 г.

Защитната реч по съдебното дяло срещу уволнението ми от работа като преподавател по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив



По настояване на читатели на блога публикувам пледоарията на адвокат Феодор Иливанов, мой довереник по съдебното дяло срещу уволнението и изгонването ми от ПГЕЕ-Пловдив; решението на уважаемия съд предстои да излезе след 24 февруари 2015 г.

ДО РАЙОННИЯ СЪД
гр. ПЛОВДИВ

ЗАЩИТА

от адвокат Феодор ИЛИВАНОВ, довереник на Ангел Иванов ГРЪНЧАРОВ по гр. д. № 11190/ 2014 г., ХV състав, Съдия г-жа В.И.

ГОСПОЖО СЪДИЯ,

Молим Ви да уважите исковата молба изцяло и да осъдите ответника да ни заплати сторените разноски. Представям Ви отделни акценти по делото, които да спомогнат при формиране на убеждението Ви по този казус.

І. По предмета на спора

Уволнен е моят доверител по чл. 328, ал.1, т. 5 КТ поради липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата.

Според константната практика на ВКС, изразена в решения № № 165 от 06.11. 2011 г. по гр. д № 1611/ 2009 г. ІV г.о., 301 от 23.06.2001 г. по гр.д. № 531/ 2010 г. ІV г.о., 800 от 22.03. 2011 г. по гр.д. № 776/ 2009 г. ІV г.о., 81 от 08.05.2012 г. по гр.д. № 1363/ 2010 г. ІV г.о., 195 от 18.07.2012 г. по гр.д. № 1382/ 2011 г. ІІІ г.о., 420 от 08.01.2013 г. по гр. д. № 1014/ 2011 г. ІV г.о., и др., липсата на качества на работника за ефективно изпълнение на възложената работа се изразява в липса на професионални знания, умения, поради недостатъчен опит или природни дадености като съобразителност, сръчност, схватливост, концентрация, способност за аналитично и логическо мислене, за работа с хора, необходими му за ефективно изпълнение на трудовата функция, проявени като обективно трайно състояние, несвързано с виновно поведение.

Съгласно посочената съдебна практика, която е изобилна в този смисъл и задължителна по своя характер, когато неизпълнението на трудовите задължения се дължи на умишлено или небрежно поведение на работника, то е налице нарушение на трудовата дисциплина и за такива нарушения работодателят разполага с възможност да наложи дисциплинарно наказание, т.е. да прекрати трудовото правоотношение по чл. 330, ал.2, т.6 КТ, но не и да ползва безвиновното основание по чл. 328, ал.1, т.5 КТ.

Нека обобщим: липса на качества за ефективно изпълнение на възложената работа, която се изразява в:

- липса на професионални знания,
- умения,
- поради недостатъчен опит
- или природни дадености като съобразителност, сръчност, схватливост, концентрация, способност за аналитично и логическо мислене, за работа с хора.

Липсата на тези качества е обективна, безвиновна е – не предполага дисциплинарни нарушения, а и не зависи от субективното отношение на работодателя, именно защото е обективно съществуваща.

Както и да се опитваме да вкараме ищеца в това прокрустово ложе, не успяваме. Освен ако го скъсим с една глава. Е, направено е със заповедта за уволнение.

ІІ. По основанията и доказателствата ни

Считам, че исковата претенция е доказана в пълен обем. Заповедта не е мотивирана с конкретни факти, а с опити за субективни квалификации.

1.Помолих моя доверител, който е по образование философ и освен това преподавател по психология, да анализира пункт по пункт конкретните обвинения, изложени в заповедта за уволнение, тъй като не бих могъл по-добре да обоснова твърдението си за опити за субективни квалификации.

Той стори това писмено във вид на „нещо като пледоария”, която възнамерявах да сложа тук, но не искам да развалям стила му. Затова го прилагам към моите бележки, които Ви моля да прочетете с Вашия поглед на магистрат, за да се убедите в несъстоятелността на твърденията на г-жа директорката.

2. При това ответникът не съотнася и не формулира по никакъв начин евентуалната липса на умения, качества и опит на ищеца с неефективност на работата му – втория елемент на текста на чл. 328,ал.1, т.5 КТ.

Той и не може да стори това, тъй като „учебното съдържание на общообразователната подготовка включва постижимите знания, умения и отношения, които се измерват или наблюдават като резултати на учениците по учебните предмети по чл. 10 от Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план” (чл. 2 от Наредба № 2 от 18.05. 2000 г. за учебното съдържание, от сайта на МОН). С други думи, ефективността от дейността на ищеца се измерва с постижимите от учениците знания и умения, измерени или наблюдавани като резултати. Точно това го няма нито в заповедта, нито в отговора на ответника. А сега на този етап да се пригажда евентуален неефективен резултат не е възможно – обжалвали сме уволнителната заповед в този й вид.

Именно това и доказва, освен другите основания, че посочените мотиви за уволнение са плод на субективизъм и лично отношение – нещо, което ответникът пренебрегва, като не взема изобщо становище. А е обяснил ищецът, че с директорката са привърженици на различни образователни технологии, но такива различия са естествени и неизбежни, тъй като в сферата на философията плурализмът на подходите и методите на философско познание е не само естествен, но и задължителен. От значение са същностните резултати от обучението на младите хора.

Това е обективната оценка за знанията, уменията и опита на преподавателя. А в заповедта за уволнение и в делото тя (ефективността на възложената работа) липсва изобщо.

Вместо това, в атакуваната заповед на 2 стр. в средата е записано едно изречение: „В следствие на това не се постигат оптимални резултати в конкретни учебни ситуации, не се мотивират учениците и не се стимулира личностното им развитие.”

За да удостовери това непостигане на „оптимални” резултати ответникът не представя доказателства. Твърдяната „констатация” освен че е неоснователна е и недоказана.

Основен показател за ефективно изпълнение на възложената работа, е резултатите на учениците, които се измерват или наблюдават. Ответникът следваше да представи срочните и годишни резултати по преподаваните от ищеца дисциплини, но не е. Вместо това сочи, че учениците възприемат на по-високо ниво материала, който им се преподава от други преподаватели, заместващи А. Грънчаров. И сега те имат по-високи оценки от времето на Грънчаров.

При положение, че ищецът е уволнен на 19 май, заместилият го преподавател е водил учебните часове всичко на всичко две седмици. Ако учениците са получили много добри оценки неоснователно, значи заместващият пенсионер - учител по история - е дал нереално завишени оценки: просто не може за две седмици да се навакса пропуснатото. Ако оценките са реални, това означава, че Грънчаров е научил младите хора на нещо, значи не е лишен от качества, умения и опит преподавател. Кой ще каже?

Казват го оценките, дадени след двуседмично обучение – Грънчаров е научил учениците за мислят, дал им е знания и педагогически опит.

ІІІ. По доказателствата на ответника

1. В становището ни от 27.10.2014 г. по отговора и доказателствата на ответника сме оспорили пунктуално представените официални документи, предвид обстоятелството, че (ако са такива) при оспорване на официални документи доказателствената тежест пада върху нас. Затова няма да повтаряме възраженията си, а Ви молим да ги погледнете още веднъж.

2. Представените с отговора като писмени ”доказателства” частни документи са негодни доказателства и неотносими към спора. Те нямат отношение към описаните в заповедта за уволнение „мотиви”.

2.1.Представените „доклади”, „жалби” и пр. са такива от ученици (+1 родител), които засягат права или интереси на дете (деца).

Отправени са до административния ръководител на училището. Не до учител, не до преподавателя по български език и литература Ст. Анастасова, а до ДИРЕКТОРА.

Всеки един доклад, всяка жалба и пр. дават начало на едно административно производство (процедура).

При административна и съдебна процедура детето трябва да бъде изслушано в подходяща обстановка, при задължително присъствие на социален работник от дирекция „Социално подпомагане”, а при необходимост – и друг подходящ специалист.

Всичко това явства от разпоредбите на чл. 15 от ЗЗДет. Смисълът на това е, в случаи като процесните, да бъде осигурена обективна закрила на детето, а и на потърпевщия от жалбата.

Такъв социален работник и друг подходящ специалист при събиране на доносите няма; и такава процедура няма спазена.
Но ще ми се възрази – това става в училище, пълно е с педагози. Да – отговаряме – с педагози на трудово-правно отношение с административния орган – директорката – от чиято ръка, както се казва, те „ядат хляб”. Те са административно подчинени на този административен орган. Няма осигурена обективна закрила. И чл. 15 ЗЗДет. не е разписал подобно изключение.

Няма призоваван подходящ специалист – Ангел Гръчаров е единствен в гимназията, а външен специалист просто не е викан.

Ами ако има незаконосъобразни внушения от страна на администратора на училището; недопустимо използване на децата за определени цели на този администратор – кой ще осигури обективната закрила?

А ако интересите на децата са получаване на по-добри оценки и успешно дипломиране в ответното училище; и тези интереси съвпадат с интереса на директорката „Ангел Грънчаров да бъде премахнат от училището”? Кой ще осигури обективната му защита?

Затова законът предписва тези императивни изисквания. А тях ги няма.

2.2. Би ми се възразило, че това не е административна процедура по ЗЗДет., респ. не е необходимо подходяща обстановка, призоваването на социален работник и подходящ специалист.

На това бих отговорил по следния начин:

Самият факт на подаване на жалбата, сигнала, доклада и пр. до административния ръководител означава, че е започната административна процедура, засягаща правата и интересите на децата. Не до учител, не до преподавател по български език и литература, а до административния ръководител на училището Стоянка Анастасова. И засяга не само интересите на децата, но и на техния преподавател Ангел Грънчаров.

2.2.1. Препращането на жалбите и пр. до Дирекция „Закрила на детето” потвърждава това, че има процедура.

2.2.2. Само че за тази процедура набеденият за виновник не е уведомен, не е запознат с претенциите към него, не е изслушал становището на независим специалист преподавател по Философия, Етика и право и т.н. Лишен е от всякаква възможност да се защити в сроковете и по реда на ЗАП или на КТ.

2.2.3. По смисъла на ЗАП, респ. АПК административното производство засяга права и законни интереси на гражданите. Но не само на децата, но и на техния преподавател. Предявени са тежки обвинения срещу професионалната квалификация, знания и умения на един учител, дори развращаване на деца с показване на порно-филм, какъвто е бил „Амаркорд” на големия режисьор Федерико Фелини, прожектиран навремето по киносалоните на цяла България. (Впрочем, вижте забележката на учителя Стефан Кралев по този повод: „Ако „Амаркорд” е хард-софт порно, то какво е тогава „Козият рог”?). Тези свои засегнати права и законни интереси гражданинът и учителят-философ Ангел Грънчаров не може да защити поради груби нарушения на закона и неуведомяване.

3.При това положение как отново да не се възхити човек от Дирекция „Закрила на детето” Пловдив и констативния им протокол № 095/ 6.02. 2014 г.!

Подробно сме го анализирали в Становището ни от 27.10.2014 г.

Сигналът за проверката е от ХІ „д” клас за системен психически тормоз, унижения, обиди и незачитане на мнение от страна на А.Грънчаров, записване на часове на видео и обиди към ръководство и родители.

Цялото това малтретиране на децата, ръководството и родителите от Грънчаров е разследвано от служителките Иванова и Георгиева, без въобще да им мине през ума нещо, което е първото им задължение – чл. 15 ЗАЗД! Че става въпрос за деца, чиито права са нарушени, а законът предписва това да стане в подходяща обстановка, при задължително участие на социален работник, а при необходимост – и специалист-професионалист.

Ама ще кажете – какъв тук социален работник, когато в проверката вземат участие по-високостоящи от социалните работници служители, един вид началници?

Отговарям – така е постановено в закона, и с право – става въпрос за обективно разследване. Директорският кабинет едва ли е подходящата обстановка, която изисква чл. 15. А подходящият специалист не следва да се търси сред директорското обкръжение. Не за друго – такъв няма в училището, освен ищеца.

4.Самото събиране на апокрифни жалби, доклади и пр., без да бъде уведомяван виновника за тях за евентуална защита, за отлежаване в трудовото му досие и за даване възможност за уволнение по избран от директорката текст от КТ, доказва преднамереността и целта на този подход.

Не само това:

5. Изписването на обвинителните текстове на компютър без подпис под текста, а отделно от него; изписването с еднакъв ръкописен обработен почерк на имената на подписантите; липса на подписи изобщо; изписване на класа (прим. „ХІ „д” клас), но не и подписване и пр.... – всичко това не доказва непосредствени възприятия на учениците.

6. Констативните протоколи на директорката са едностранни записвания, които нямат стойност. Такива могат да бъдат представени стотици. Протоколите са съставени без участието на комисия, без знанието и съгласието на проверявания учител, тайно. Съгласно чл. 7, ал.1 от Наредба № 4 от 16.04. 2003 г. за документите в системата на народната просвета директорът води книга за контролната дейност, към която се прилага класьор, който е неразделна част от нея и в който се класират констативните протоколи от направените проверки, подписани от директора и проверявания служител. Т.е. проверяваният Ангел Грънчаров трябва да е запознат с констатациите (обвиненията) срещу него. А той не е.

7. Само вижте датите им в изброяването в отговора на ответника, прибавете и датите на другите протоколи, вижте колко пъти са искани обяснения от Грънчаров и той добросъвестно ги е давал, като след това не е следвало нищо. Колко енергия е изразходвана...

По груби изчисления (със занижение) само за документиране по проблема „Грънчаров” директорката е изразходвала над 100 часа, над 12 работни дни! Не говорим за времето за проверки, за писане на обяснения от Грънчаров и за тяхното четене от ръководството.

Представените частни документи са в грубо нарушение и на чл. 15 ЗЗДет. и чл. 7, ал.1 от Наредба № 4, посочена по-горе, както и на административно-процесуални принципи. И затова не трябва да бъдат приемани като доказателства за нещо друго, освен за преднамереност и груб субективизъм от страна на администратора на училището.

ІІІ-2. По основния свидетел на ответника

Моля Ви да проследите възраженията ни в Становището ни от 27. 10. 2014 г. по отношение констативния протокол от 6.02.2014 г. на Кръстанова-Костов и да ги съпоставите с устните му показания в с.з. на 4 декември.

1.Липсват данни за оправощаване на Костов (пък и на Кръстанова), както и за поставена задача. Така министерска проверка, от такова ниво, не се прави.

„Чрез командировъчна заповед бях назначен”, „Бях командирован от зам. министър Тенева да присъствам в тези два часа.”

2.Опорочена е целта на проверката, няма обективни констатации и анализи, нито изводи и препоръки.

„Записал съм за плурализма, че той е градивен, но той е градивен когато има извеждане от някъде към някъде, а не да има разговор между две жени на пазара и да е неясно за какво става дума. Да, хубаво е да не се сдъвква на учениците храната, но трябва по някакъв начин това да се случва и да е видно, че се случва.”

3.Няма извършена документална проверка по разпределението, преструктурирането и т.н.

„От документите по проверката, гледала ги е Кръстанова основно. Тя сподели с мен и ми е изпращала... Това ми е споменавала във връзка с проверка на документацията.” (Но се е подписал под т.нар. „констатации” от свое име!).

4.Не са проверени годишните разпределения, подписани и от директорката, които са в делото и могат да бъдат проверени, а се правят обвинения „ангро”.

"Кръстанова ми каза, че има разминаване между това в годишното разпределение и конкретното записвате в материалната книга.”

5.”Аз съм бил само на 28-ми, на този ден на проверка не съм имал допълнително среща с учениците.” (Нали уж конкретният повод за проверката беше жалба на учениците?!)

6.”Тези учебници, които видях, са от тези, които са одобрени от МОН.”

7.Адв. Златева: Разминаването в учебното съдържание, имат книга, по чия вина е това разминаване?”

СВИДЕТЕЛЯТ: „Това го е установила Кръстанова. Не мога да го коментирам.”

8.”В следствие на предходна проверка от Кръстанова е установено за учебник, неодобрен от МОН.”

9.”Писането на забележки в дневника е допустимо с оглед дисциплина.”

10.Адв. Иливанов: На стр. 3 в работа си сте посочил, че Грънчаров нарушава системно и съзнателно определените в редица нормативни актове свои задължения. Може ли да го обясните?

СВИДЕТЕЛЯТ: „Съзнателно и системно може да установи човек, който го е проверявал повече и това е извод на Кръстанова.”

Всичко това потвърждава основателността на възраженията ни по отношение този протокол. Всичко е създаване на видимост за нещо. Считам, че не би следвало проверка от такова ниво да се извършва по този повърхностен начин. И това не може да бъде годно доказателство за такова позорящо уволнение.

ІІІ-3. Бележка по отношение оспорените от нас доказателства

Оспорили сме по законния начин всички представени от ответника „писмени доказателства”. Доказателствената тежест при оспорването лежи върху ответника. Ако държи на тях, беше редно и законосъобразно да се помъчи да установи фактите, твърдени в тях, с допустимите доказателствени средства. А той не направи това.

Пояснявам – примерно, оспорили сме жалбата на Кузягина Светлана. Редно би било да се поиска за свидетел именно тази гражданка, а не някой друг, който да се опитва да възпроизвежда чужди, а именно – нейните крайно субективни възприятия. И това т.нар. „доказателство” увисва във въздуха.

И така е с всички останали „писмени доказателства”, които само пълнят делото с непотребна хартия.

Да не говорим, че ответникът е поискал и е допуснат за разпит свидетел – ученик, който да установява несъответствие на преподавателските умения на Ангел Грънчаров с Държавните Образователни Изисквания?! Нещо, което не успя да установи министерският експерт Костов!

ІV. Нещо, което никой не е очаквал

В спора по законността на процесната заповед се изследват фактите и обстоятелствата такива, каквито са изложени към момента на уволнението в самата заповед. Всякакви опити за нагласяване на фактологията със задна дата са обречени.

1.При това няма да говорим за нескопосаните опити да се иска в с.з. на 4. 11.2014 г. психиатрична експертиза с цел установяване дали у ищеца има избухливост, раздразнителност и други, с други думи – дали Грънчаров не е „откачен”. Подобно недостойно поведение е доказателство единствено за бездънна омраза от страна на ръководството към ищеца; и в този смисъл прекрасно потвърждава заявеното от нас основание в исковата молба, че заповедта за уволнение не е плод на обективни дадености.

2.Думата ми не е дори и за онези 58 „писмени доказателства”, описани и представени по делото. Навремето във в. „Стършел” имаше постоянна рубрика под надслов „Кипи безсмислен труд!”, който много подхожда за случая.

3.Говорим за нещо, което крещи от ответните „доказателства”, което сме посочили в исковата молба и е възприето в доклада по делото, но без да сме били наясно с грандиозността на мероприятието. И то е използването на деца за реализиране властовите амбиции на ръководството.

Напразно ще търсим в доктрината или в практиката, пък ако щете и в „Гугъл” данни за подобно използване. Има за физическо насилие над деца, за сексуална експлоатация, включително срамежлив призив в Конвенцията на ООН към „високодоговарящите страни” да се въздържат от използване на деца във военни действия. Затова ще си позволя да кажа нещо от себе си.

Говорим за действия при съвпадащ интерес на ръководство и ученици, изразяващи се в несъобразено със Закона и в противоречие с императивите му поведение с цел отстраняването на неудобен учител. Нещо, което освен всичко друго, е и дълбоко аморално.

При това не се опитвам да теоретизирам:

3.1. По делото сме приложили доклад до Педагогическия съвет и друг до директорката, описващ недопустимо поведение на ученик, който блъска Грънчаров в училищния коридор и го нарича с обидна дума. Няма никаква данна за ответна реакция – ръководството безкритично подминава този скандален случай. Това засилва у учениците чувството за безнаказаност и солидарност с ръководството – нали и то не понася този учител.

3.2. Ангел Грънчаров се опитва да научи учениците да мислят. Но в общество, където властва принципът на шопа: „Най-мразим да мислим!”, това не върви. Поне не масово. И се получава естествено съвпадение на ръководителския интерес с подведомствения им ученически – да го няма Грънчаров в училището, или както по детски простодушно казват някои ученици в доносите – „да бъде премахнат Ангел Грънчаров”.

Позволих си да кажа по-горе „доноси”. И това е най-големият грях.

Така ли си представя ръководството влизането в живота и започването на съзнателната дейност на сегашните деца – с писането на доноси срещу преподавател, който не може да им възрази, понеже, най-малкото, не знае за тях? Та това е реализираната мечта на старата власт – „всеки гражданин – доносник!”.

Не преувеличавам. За децата подобно поведение става нещо нормално, като разбиращо се от само себе си. Щом така се започва животът, като комунистическия герой Павлик Морозов, който направил донос за баща си пред властта. Как да не сетиш за големия руски (съветски) писател Анатолий Рибаков в „Децата на Арбат” – „Исках само да кажа на младия човек, че не е хубаво така да започва живота си!”...

Но защо да отиваме толкова далеч? Не друг, а главният администратор и ръководител на образованието – министър Танев – тези дни заяви за състоянието на образователната ни система: „Седим върху буре с барут!”.

3.3. Според обвиненията на децата Ангел Грънчаров ги развращава с хард-софт порно, каквото бил филмът на Фелини „Амаркорд”.

Само този епитет трябваше да направи г-жа директорката твърде осторожна. Хем хард (hard, твърдо), хем софт (soft, меко, нежно) порно, че и двете едновременно? – това трябваше да й покаже, че децата са много напред с материала, и е възможно да се изложи в тази материя. А ако беше погледнала държавните образователни изисквания (ДОИ) по философия, щеше да види, че проблемът за любовта и секса е една от основните теми за преподаване. Но защо й е? Тя дори не съзнава, че питомците й се излагат с „перфектното” познаване на чуждия език и на жанра. И излагат и нея.
Да не говорим за „гражданката Кузягина С.И.” и нейния „бисер”, пълен с глупотевини и безобразни инсинуации (за сексуалните щения на самия Ангел Грънчаров).

3.4. Не ми е приятно да пиша за тези неща в раздела, затова съкращавам изложението. Но няма как да не отбележа финала на титаничната битка срещу Ангел Грънчаров – „благодарственото писмо” на учениците, с което благодарят на директорката за уволнението на Грънчаров. Е, може да се каже, че борбата за оформяне на младите хора е увенчана достойно. Те са готови за живота. Но за живота според чии представи – тези на г-жа Анастасова, или тези на г-дата Грънчаров, проф. Танев и др.?

4.А ако ученическите „протести”, жалби, доклади и т.н. са спонтанни, а не режисирани изрази на недоволство. Възможно ли е да бъде така?

4.1.Не е, защото от всички 13 класа, на които преподава Ангел Грънчаров, сигналите идват само от 2 или 3. Ако недоволството от методите на Грънчаров беше спонтанно, то трябваше да избликне отвсякъде.

4.2.Ако прегледате писмените доказателства, ще установите повторяемост на обвинения с давност от преди 1 или 2 години, които, както казва в доклада си училищният педагог, в учебната 2013-2014 г. не са актуални.

4.3.Установява се непонятна за децата непоносимост по въпроса за одобрен от МОН учебник, повишена строгост и изисквания от страна на педагога, и т.н. – все неща от компетентността на педагозите и училищното ръководство.

4.4.Налице е странна, но очевадна корелация между публикациите в блоговете на Ангел Грънчаров и жалбите, проверките от страна на директорката, и поставянето на въпросите пред Педагогическия съвет, до РИО и до ДАЗД, документирани без участието на набедения преподавател.

4.5.Ако недоволството би било спонтанно, то „регулирането” и „овладяването” му е тежка осъдителна присъда именно срещу ръководството на гимназията. За това, че е възникнал конфликт между ученици и преподавател, ръководството надлежно документира, но не предприема мерки за изясняване на проблема и разяснение на учениците, включително с дисциплинарни мерки, а насочва всичко към преподавателя. А обсъжданията на педагогическо ниво са сведени до това – учителят Стефан Кралев: „Ангеле, престани да пишеш!”(в блоговете.) Допуснато е уважаван и ценен педагог да бъде обруган спонтанно от някои ученици и ужасената от това директорка няма какво друго да направи, освен да го уволни, и то по най-гадния за него текст – липса на качества. И изпълнява волята на непълнолетните ученици, вместо да го защити като ценен и уважаван специалист. Че това е такъв атестат за липса на мениджърски качества у директорката, че повече не може.

А ако ли не е уважаван и ценен от директорката, за нея протестите са като манна небесна, и с удоволствие го уволнява. Което пак не говори добре за мениджърката – че не е в състояние самостоятелно да вземе решение и да го отстои, а стои зад гърба на децата и чака манната небесна. Ами ако не беше се случила, не беше паднала от небето тази манна? Какво щяхме да правим тогава?

Всичко това са хипотетични разсъждения, разбира се. Г-жа Анастасова е волеви човек. Но и тези развити хипотези изключват спонтанност.

V. За личните подбуди за уволнението

Като основание в исковата молба и доказателства към него сме посочили и доказали висящите в момента:

- наказателно частен характер дело в Пловдивския Районен съд, заведено от ищеца, за изнесена клевета от г-жа Анастасова и нейните помощнички за Ангел Грънчаров, че същият е психично (психиатрично) обременен;

- делото в Комисията за защита от дискриминация, заведено от ищеца срещу директорката Анастасова.

Няма никакво значение, че делата са висящи, както и как изобщо биха завършили делата. Те са посочени от нас като основание и като доказателство за лична предубеденост, което опровергава твърдените в заповедта за уволнение несъстоятелни твърдения.

Какво друго биха означавали инкриминираните твърдения на ръководството за психиатрични проблеми на преподавателя-ищец, както и фактите, които той изнася пред КЗД. И как би търпяло ръководството този самозван правдолюбец. Естественият изход (или поне временно разрешение на проблема) е премахването му от училището. Което и обяснява и мотивира уволнението. Как ли пък не ще го търпят – той си позволява да съди директорката!...

А ако се замислим – какво всъщност му остава на Грънчаров, след всички тези безбройни унижения, завършили накрая с уволнение поради липса на качества? За човек като него, за специалиста с философско образование и І-ви клас квалификация, за дългогодишния преподавател, при това в тази гимназия, това е по-страшно от дисциплинарно уволнение, от доживотна присъда.

VІ. И още едно неочаквано доказателство

Ангел Грънчаров, след доста размишления, се отказа да иска от Вас да му разрешите да представи доказателства в електронен вид – директните немонтирани записи на свои часове. Най-малкото, за да не Ви поставя в положение Вие, уважаваният съдия, да бъдете съдник на субективни педагогически положения.

Доказателство за тях представя обаче ответникът – с пълните им електронни уеб-адреси! Естествено, за свои цели, но се позовава на тях. Справката в писмото на РИО за уеб-адресите, където са поместени записите от часовете на Ангел Грънчаров, е приета като доказателство по делото.

Но – нещо много по-важно! – съдържанието на видео-записите на уроците не се оспорва от директорката и от учениците. Няма оплаквания за лошо, неподходящо или развращаващо поведение. Нито възражения, че не са съгласни с начина, по който се показват в Интернет.

Няма опровергаване на темите, дискусията и начина на водене на урока.

За видеозаписите сме посочили и ние в исковата молба. Където сме казали: „При интерес към тях и при неопровергаване от страна на ответника, би могло да се приложи чл. 155 ГПК.”

Интересът е налице – в половината от писмените материали, представени от ответника, се споменават тези записи. Тези записи са с посочен уеб-адрес. Те не са оспорени от ответника, нито са опровергавани като съдържание по време на качването им в интернет. Даже напротив – не ние, а той представя като доказателство адресите им. И не отрича съдържанието им, както и че достоверно представят един учебен час на А. Грънчаров.

Моля Ви, уважаема госпожо Съдия, да постановите, че не подлежат на доказване общо известните и служебно известните на съда факти, че оповестените в писмото на РИО Пловдив адреси на видеозаписи на учебни часове съдържат документални записи от уроци на преподавателя Ангел Грънчаров в ПГЕЕ Пловдив, и че съдържанието им представлява обичайни и нормални часове с познавателен характер.

Но защо и досега в делото тези записи се обсъждат като нещо престъпно?

При това ги няма в „мотивите” на заповедта за уволнение – е, може би в твърдението, че г-н Грънчаров няма умения да води философска дискусия?..

VІІ.И още...

Ответната страна е представила ан блок и разпечатки от блога на Ангел Грънчаров, без да ги описва в отговора. Вие приехте всички доказателства, представени по делото, вкл. и тях – накрая в папката с твърди корици.

1.Представена е и разпечатка от блога „Свободна виртуална академия” на есето му „Дали няма да бъда убит от някой инфаркт още преди да успея да разбера какво точно ще се случи” от 15 декември 2013 г.

След 8-месечно прекъсване и точно 13 дни от започване на преподавателската му дейност (вж финала на есето) при посещение на два негови часа от директорката се започва дискусия (Грънчаров обича и провокира дискусиите) със следните акценти:

- Преди две години тези, които не са одобрили предложението на Грънчаров за името Стив Джобс, получили двойки за срока. Преподавателят отрича, но вижте само: „преди две години”, а не „днес, или тази учебна година”...;

- Друг ученик: Одобрен ли е от МОН учебникът по психология?”; (каква компетентност и загриженост у децата – бел. моя, адв.Ф. Ил.);

- Правените видеозаписи са престъпление... (как ли директорката не е сезирала Прокуратурата, пък може и да е... – бел. моя, адв. Ф. Ил.);

Директорката Анастасова подхвърля репликата:

„Мили ученици, дойдох да видя как минават часовете ви с г-н Грънчаров, така ли винаги минават часовете ви? Учениците кимнаха, но аз се намесих, защото с тия ученици водя часове само от две седмици след двугодишно прекъсване, второ, щото намерих бляскаво доказателство за това, че въпросните видеозаписи не са чак толкова чудовищо ненужни; та в тази връзка казах: как са протичали часовете ни с този клас можете да проверите, уважаема госпожо директор, по ония същите видеозаписи, които са в интернет, ето, че те имат едно толкова полезно приложение – като точен документ за това как са протичали нашите часове! Г-жа директорката направи доста разочарована и кисела гримаса, същата гримаса долових и на лицата на най-активните в нападките срещу преподавателя ученици. … Аз и вчера пред класа повторих, че обсъжданията в този клас бяха на високо ниво, това наистина е доста добър клас. Настъпи известно объркване. Както и да е.”

От приведения пасаж от есето става ясно, че се третират предварително подготвени въпроси с давност 2 г. Но съдържанието на видео-записите не се оспорва от директорката и учениците, както и няма оплаквания за лошо, неподходящо или развращаващо поведение; нито, че не са съгласни с начина, по който се виждат в Интернет. Няма опровергаване на темите, дискусията и начина на водене на урока.

Ако това есе бе представено от нас, сигурно съдържанието му щеше да бъде олекотено от обстоятелството, че ние пишем и представяме положителни и изгодни за нас неща. Но то е представено от директорката Анастасова. Тя не само не го е опровергала навремето, но го и предоставя като доказателство, може би за непочтително към нея поведение.

2. Ответникът представя още едно есе на Ангел Грънчаров, със същата дата 15.12.2013 г. в същия блог „Свободна виртуална академия” под заглавие „Животът при нас е изключително интересен и динамичен – това е прекрасно, нали?!”:

„Отивам си вчера на работа, първият ми час мина съвсем нормално. Етика имах с един клас. След това имах час по „Свят и личност” с един от 12-тите класове. Влизам и почвам часа, нищо че бяха дошли само 4-5 човека. Таман минаха няколко минути и хоп... на вратата застава самата уважаема г-жа директорка! Каква приятна изненада! Искала да посети този час... Казах й, че не е много уместно така да постъпва, без предупреждение... Г-жа Директорката се извини, че била много заета, искала да ме предупреди, но не успяла... Часът... мина чудесно.

... Та пита ги, значи, любезната директорка по кое помагало учат учениците ми и, мило усмихната, очаква да получи заветния отговор: по помагалото на г-н Грънчаров учим, госпожо директор! Да, ама този път учениците ми не отговарят така, което е крайно разочароващо за г-жа директорката. Те отговарят ето как: по никое помагало не учим, г-н Грънчаров ни е разрешил кой откъдето иска да учи, да учи по който учебник му е харесал, сами да избираме ни е позволил, е, ний учим най-вече от интернет, но да си кажем честно, ний почти отникъде не учим; тук, в часа научаваме главното, такива ми ти работи. Така отговарят моите умни ученици. Г-жа директорката прави гримаса на разочарование, пък после пита: а той казва ли ви да посещавате неговия блог и да четете оттам? Да, казва ни. А, значи така – поглежда ме заговорнически г-жа директорката. Ний двамата с нея много си се разбираме, без думи вече се разбираме, няма що.

Тя обаче дойде и в следващия ми час, в един Х клас, пак по етика имахме тема. Там часът, по моя преценка, мина още по-добре, понеже учениците сами пожелаха да играят една игра. Те, моите ученици, за разлика от напредничавата ни директорка, страшно много обичат иновациите. И си падат по по-модерните методи на преподаване и на общуване, на търсене на истината и пр. Е, те си играха играта, а пък г-жа директорката седеше безмълвно и с кисела физиономия си записваше нещо в тетрадката. Пак ги пита по кой учебник учат, те пак казаха същото: по никой. Е, г-нът ни каза да си учим по който си искаме учебник, позволи ни сами да избираме. Ама как така?! – възмути се директорката. Амче така – отвърнаха учениците. Аз се усмихнах и за да налея малко масълце в огъня рекох: ний сме привърженици на принципа на свободата! И смигнах дяволито. Г-жа директорката си излезе, без да каже повече нито дума...”

Е, за чувството си за хумор Ангел Грънчаров си плаща на тези, които го нямат.

Опитвам се да анализирам спокойно и трезво документацията на ответната гимназия, но очевидно нашите разбирания са разделени от пропаст. И не виждам връзка с мотивите на обжалваната заповед, освен за учебника. Ангел Грънчаров търси индивидуален подход – та все пак нека не забравяме, че училището е професионална гимназия по електротехника и електроника, а не общообразователна по хуманитарни науки! От приведените по-горе откъси е видно, че вижданията на преподавателя Грънчаров имат резонанс с мисленето на младите хора.

ІХ. Само истината (чл. 3 ГПК)

Уважаема госпожо съдия,

Истината е, че философът дразни мнозина. Защото вижда нещата от живота освен такива, каквито са, но и такива, каквито би трябвало да бъдат – изхождайки от вековната мъдрост на човечеството, насочена към човека и неговите проблеми.

Признавам, и аз се дразнех понякога от есетата на Ангел Грънчаров – не заради истините в тях, а от безкомпромисната му упоритост, с която ги търсеше. Дразнеше ме до степен да му предложа да му стана адвокат по това дело. За да се опитам да му покажа, че правосъдието не стои встрани от философията, че то е институция за човеците, а не против тях.

Предполагам, че сега ще възкликнете: „Адвокат Иливанов, и вие започвате да философствате, като вашия клиент!”
И няма да бъдете права.

Защото и ние с Вас, уважаема госпожо съдия, сме в тези неща, именно понеже сме човеци. Ще Ви цитирам думите на един светъл ум, големия американски съвременен адвокат Френсис Лий Бейли (един от плеадата Бейли – Дършовиц – Хамилтън). В книгата си „Съдебният адвокат” (а щом е съдебен, то се отнася и до съда), той казва за познанията, на които трябва да се опираме ние с Вас:

„Философията? Голяма част от нашата професия е философия - защото ние носим отговорност за това, което ще се случи на хората, които имат проблеми. Философията не се занимава толкова с това, което нещата са, а с това, което те трябва да са. Като главен прокурор Робърт Кенеди веднъж каза: „Другите казват „Защо?”, а аз казвам „Защо не?”

Х.За закрилата по чл. 333 КТ

„В р. по гр. д. 1784/ 09 г. на четвърто г.о. на ВКС е разяснено, че когато един работник се ползва от закрила на повече от едно основание, то всяка от тях трябва да бъде преодоляна поотделно. В цитираното при допускане на обжалването р. по гр.д. 477/ 10 г. на четвърто г.о. на ВКС е прието, че закрилата на чл. 333, ал.1, т.3 е с обективен характер и цели да предпази работника от неблагоприятните последици на уволнението по съображения от социален и хуманен характер. За прилагане на закрилата е достатъчно към връчване на заповедта за уволнение работникът обективно да страда от заболяване по Наредба № 5/87 г., независимо дали работодателят е знаел за това, освен ако работникът умишлено го е въвел в заблуждение, давайки след поискване невярна предварителна информация, че не страда от заболяване по наредбата.

(Решение № 168 от 11.06.2012 г. по гр. д. № 1113/ 11 г. на ВКС, трето гр. отделение).

Ищецът е под закрилата на чл. 333 КТ на две основания:

1.като трудоустроен;
2.по болест по Наредба 5 (ИБС).

Поискано е мнение и по двете основания по т.2 и т.3 „от гледна точка на адаптацията на организма при евентуална промяна в условията на труд.”

ТЕЛК дава мнение, категорично изразено в екпертно решение № 0947 от 12.02. 2014 г., че Ангел Грънчаров е под закрнлата на чл. 333, ал.1, т. 2 и т.3 КТ и работата, която изпълнява в момента като учител, е подходяща за здравословното му състояние. ТЕЛК е категоричен в заключението, че попада под закрилата на Наредба 5 и чл. 333, ал.1, т.2 и т.3 КТ и евентуалното му съкращение би довело до личностна дезаптация.

Изразът „съкращение” не следва да се разбира като ограничаващ само до тази форма на уволнение. Това е така, защото законът (КТ) e определил параметрите на приложимост на закрилата. И ТЕЛК не може избирателно, по свой почин да определя ограничително границите на закрилата. Т.е. говорим за закрила при уволнения на посочени законово основания.

Посочените диагнози в раздел 13.1 на решението сочат на хронично предсърдно мъждене, т.е. на други форми на остра исхемична болест на сърцето и хронична исхемична болест на сърцето, според Краткия справочник на МЗ.
Представили сме копие от амбулаторен лист 001412/ 15.05. 2014 г. с диагноза стенокардия с код 120, която е от групата на ИБС, под закрилата на Наредба 5.

В отправеното искане до Инспекцията по труда не е посочено мнението на ТЕЛК. Нито е представено експертното решение с изразеното мнение на ТЕЛК за последиците от уволнението (вж описаните приложения към искането до ИТ).

Ако в такива случаи има само предварително разрешение на инспекцията по труда, без да е представено мнението на ТЕЛК, то според ВКС означава, че липсва пълна и всестранна информация за здравословното състояние на работника (Решение № 354/ 2005 г. по гр.д. № 879/ 2003 г., Решение № 719/ 2005 г. по гр.д. № 254/ 2003 г.). Освен това между датата, на която е дадено мнението на ТЕЛК, и датата, на която е дадено разрешението на ИТ, не трябва да съществува голяма разлика във времето, защото междувременно може да е настъпила промяна в здравословното състояние на работника, поради което мнението на ТЕЛК да е загубило вече своята актуалност (Р. № 2202/ 2005 г. по гр.д. № 1743/ 2003 г. на ВКС).

Но работодателят е въвел в заблуждение Инспекцията по труда като изобщо не е представил към искането си експертното мнение!

Законът и практиката поставят тези изисквания с оглед осъществяването на пълноценна закрила на трудоустроените, независимо дали трудоустрояването е изпълнено, и на страдащите от заболяване под закрилата на Наредба 5. Инспекцията по труда трябва (длъжна е!) да има тази информация, за да издаде или не съгласието си. Ако това бе направено, можеше и решението на Инспекцията да бъде друго. Това е въпрос на пълноценна законова защита на уволнения преподавател. Като не е представил, осигурил и комлектовал искането си до ИТ с мнение на ТЕЛК, работодателят е издал незаконосъобразна заповед, която подлежи на отмяна.

ХІ. Считам, че при условията на пълно главно доказване ответникът не доказа законосъобразността на уволнението на моя доверител.

И обратно – ние доказваме несъстоятелността на приписваните ни недъзи. Доказахме всички наведени в исковата молба основания.

Доказан е и размерът на иска за обезщетение.

Върху паричната сума ни се дължи законовата лихва от завеждането на исковата молба до окончателното изплащане, и разноски.

Молим Ви да постановите Вашия законосъобразен и справедлив съдебен акт с оглед наведените съображения и доводи.

В заключение, Ви моля за извинение за толкова обемната ми защита, но тя е предизвикана от застрашителния не по наша вина обем на съдебното дело, превишило размерите на едно наказателно дело за убийство.

И това дебело съдебно досие не е служебното досие на Ангел Грънчаров. То е личното досие на уважаемата директорка г-жа Стоянка Анастасова.

И, може би - на образователната ни система...

12. 01. 2015 г., Пловдив

С УВАЖЕНИЕ,
АДВОКАТ: Феодор ИЛИВАНОВ

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

1 коментар:

Анонимен каза...

Нема що, пак жрица на любовта, y правосъдието de, xi-xi, ще решава...

Абе в таа циганска държава мъже нема, ето пак нeкаква фльорца с начално образование ще решава за философ, мноо знае тя що значи тва... Мое да мисли че е нов грим от Big Brother...

Нещастие бълхарско, да те съдят теа подмозъчни твари, явно това е формулата на сократовата отрова за АIG made in 2015...

А може би тъкмо ИДЕИ е твоето списание?!