Рядко срещан пример на съдебно решение, в което не друго, а тъкмо истината се е оказала напълно безинтересна и несъществена

По-долу публикувам в пълния му вид Съдебното решение на XV състав на Районен Съд-Пловдив с ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА по заведеното от мен съдебно дяло за признаване за незаконосъобразна на Заповед № 860/19.05.2014 г. и за отмяна на уволнението ми от работа като преподавател по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив, извършено на осн. чл. 328, ал. 1 т.5 КТ., т.е. осъществено с абсурдния мотив "пълна некадърност", "абсолютна негодност или неспособност, сиреч липса на каквито и да било качества да бъде учител", "негоден за системата" и пр. (уволнение, което фактически ме лиши от преподавателски права, изхвърли ме от образователната система!) На това крайно интересно решение, както изглежда, е отсъдено да остане в аналите на историята като чудесен пример за ония най-любопитни неща, които характеризират в пълна степен катастрофалното състояние не само на образователната, но също така и на съдебната система в нашето свидно отечество - и по тази причина му отдавам нужното внимание чрез публикация в блога си, който, както знаем, отделя главно внимание не на друго, а тъкмо на истината. В случая имаме крещящ пример за това, че тъкмо истината, явно, се е оказала напълно безинтересна, което пък, от друга страна погледнато, ще остане в аналите на самото правосъдие като паметник и епитафия на самото него - в уникалния за световната история негов специфично български вариант. Изключително любопитни са и "доказателствата", с които, простете, се "обосновава" туй епохално-историческо в крайна сметка съдебно решение; бих си позволял да нарека епични и дори героични тези именно "доказателства". Рядко се среща пример на съдебно решение, в което не друго, а тъкмо истината се оказва напълно безинтересна и несъществена (за морала пък изобщо не се налага и да говорим). И тъй, четете, ликувайте, дивете се, радвайте се, изобщо правете каквото искате, според собствения си морал, според разбиранията и според ценностите си:

Р Е Ш Е Н И Е № 639, Гр. Пловдив, 23.02.2015 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХV-ти граждански състав, в публично заседание на десети февруари през две хиляди и петнадесета година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА, СЕКРЕТАР: ИРИНА ТОДОРОВА

като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 11190 по описа за 2014 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, вр. чл. 328, ал.1, т.5 КТ; чл.344, ал.1, т.2; чл.344, ал.1, т.3 КТ, вр. с чл.225, ал.1 от КТ и чл. 86 ЗЗД

Производството е образувано по искова молба на А.И.Г. ***, против ПГЕЕ-ПЛОВДИВ, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.”Пещерско шосе” № 26, представлявано от С. А. -д.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ - за признаване за незаконосъобразна на Заповед №860/19.05.2014г. и на уволнение извършено на осн. чл.328, ал.1 т.5 КТ за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на предишната работа, както и осъдителен иск за сумата от 5579,94 лева, представляваща обезщетение за периода от шест месеца след уволнението, поради оставане без работа в резултат на незаконно уволнение, със законната лихва от подаване на искова молба до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че е работил в ответното училище по безсрочен трудов договор на длъжността “с.у.”, като преподавател по общообразователен предмет “п.л.е.п.ф.с.л.” до 19.05.2014г, когато със Заповед №860/19.05.2014г. трудовото му правоотношение било прекратено на осн. чл. 328, ал.1 т.5 КТ. Счита тази заповед за незаконосъобразна по следните съображения: Твърди заповедта да не е мотивирана, съобразно изискванията на чл.328, ал.1 т.5 КТ тъй като твърденията в нея са голословни и съчинени и не отразяват обективни конкретни факти по време, дни и учебни часове на проявената липса на качества. Освен това една част от твърденията в нея третират произволно взаимоотношенията ученици (родители) – у.. Твърди, че е невярно да е неспособен да привлече вниманието на учениците в часовете по ф.. Точно обратното – привличал вниманието на учениците, само подходът му бил по различен, тъй като за него учениците не са обекти на външно въздействие, а са субекти на своя познавателен процес и на активността си. Счита това да различна образователна технология, която директора ни положил усилия да схване. Възразява срещу това да неспособен да предотврати възникнали конфликтни ситуации между него и учениците, а счита това твърдение за неясно обвинение, насочващо към силово предотвратяване на конфликти. Което пък от своя страна не е в стила му. Що се отнася до използвания израз “ да е безсилен да се справи с прояви на лоша дисциплина, сочи да не му е известно колко силен трябва да бъде за това. Възразява и срещу израза в заповедта “не умее да овладява учениците в час”, по съображения да не разбира този израз, тъй като не става въпрос за вниманието на учениците, а за самите ученици, а и не било ясно с какви физически средства и методи да ги овладее. Възразява и срещу твърдението да генерира напрежение сред учениците и техните родители, като намира да става дума за недостатък в личността или характера му, което не представлява липса на качества, тъй като липсата на умения е пасивно състояние. Възразява и срещу определенията – подходът му да е неприемлив за децата и да е различен от този на неговите заместници, като от една страна счита не всичко в училище да е приемливо за децата, а въпроса е то да направи приемливо. От друга страна счита, че не може да става дума за лош подход, след като преподаването се извършва съобразно утвърдените планове и методики. И на трето място сравняването на подхода му към децата с този на неговите заместници да е произволно и да няма отношение към липсата на качества. Възразява и срещу посоченото в заповедта, че в часовете по е.и право, ф., свят и личност, учениците му не възприемат преподавания материал на нивото, констатирано в часовете в които са преподавали други у. и. Счита, че в случая не става въпрос за липса на негови качества и умения, а за излишък на такива у заместващите го колеги, което няма отношение към уволнението. Настоява се и на това, че основната част от мотивите на уволнителната заповед касаят дисциплинарни нарушения, а тъй като уволнението е на безвиновно основани е и по чл.328, ал.1, т.5 КТ – поради липса на качества, то недопустимо е като причини да се сочат дисциплинарни нарушения, тъй като то означава наличие на качества неприложени умишлено или по небрежност.

Настоява се и на това, че преподава учебния материал по изготвени от него и разписани и утвърдени от директора планове и програми, утвърдени и от РИО. При което не отговаря на действителността, че не преподава учебния материал и той да се преподава с неподходящи методи и похвати.

Ищецът твърди, че в заповедта на работодателя липсват каквито и да било данни за това имал ли е въобще той качества на преподавател, ако е имал до кога и кога ги е загубил. А ако е нямал такива, защо изобщо е бил назначен. В този връзка твърди да има солидно образование, опит и квалификация. Освен това е автор на много учебници и учебни помагала по ф., на философски и психологически книги. Участва и в група за издаване на философското списание “Идеи”, чиято цел е да подпомага духовното и личностно укрепване най вече на младите хора, а и подържа образователни блогове за дискусии и коментари на политическата ситуация, в които е много активен и ги следи ежедневно. В тази връзка твърди в преподавателската си работа да се стреми да изпълнява задълженията си на най-съвременно методологично ниво, използвайки авангардни и нестандартни подходи с цел да направи ф.та близка за младите хора и да подпомогне личностното им израстване.

Счита също, че не винаги да е бил лишен от качества, умения, опит и навици, след като със Заповед №284/11.12.2012г. е бил назначен от директора за председател на комисия за обработка и анализ на резултатите според методиката на РИО-Пловдив –една от най важните комисии. Бил назначаван и в състава на други комисии, което говорело за професионалната му пригодност и за това да не е лишен от качества за ефективно изпълнение на работата.

По тези съображения, счита уволнителната заповед за немотивирана, поради което и незаконосъобразна.

Ищецът твърди също, че заповедта за уволнение е плод на субективизъм и преднамерено лошо отношение към него от страна на директора. В тази връзка твърди по повод предложено от него през 2011г. училището да носи името на С. Д. и последвалата гласност на това му предложение, лошото отношение на директора да е ескалирало. В последствие на 27.09.2012г. получил от директора и дисциплинарно наказание “предупреждение за уволнение”, което било отменено от съда. А тъй като по този повод здравето му се влошило и ползвал много болнични поради болно сърце и тахикардия, както и по поради претърпяна през 2013г. операция от хематом след падане, при завръщането му директорката не се отнесла стандартно по човешки с него, като дори не го поздравила. Твърди също, че след завръщането му от болнични имал проблеми с отслабената дисциплината, като някой негови часове били провалян съзнателно от отделни групички ученици. За това сезирал директора, а и за отделни драстични случай на лошо и арогантно поведение на ученици към него подал и писмени докладни. По неговите сигнали обаче не били взети никакви мерки, а докладните дори не стигнали до Педагогически съвет. По тази причина счита, че директора е застанал на страната на провинилите се ученици, което довело до засилване на тяхната агресия. Намира това поведение на директора за израз на използване на ученици за упражняване на тормоз над преподавател. Освен това твърди, че по повод явяването му пред ТЕЛК на 06.01.2014г. от директора била представена негова производствена характеристика, в която се сочило да изпада в нервно-психически разстройство поради невъзможност да овладее учениците в час и възникнали конфликтни ситуации в тази връзка. Заради тези квалификации на директора бил насочен психиатрична ТЕЛК, която отрекла тези твърдения. Бил подложен от директора и на безкрайни унижения, като ми били искани на конвейер писмени обяснения в невъзможни за изпълнение; сезирани били и институции като РИО и ДАЗД с доноси, с които изобщо не е бил запознат. За това, като счел да е подложен на дискриминация, сезирал омбусмана и КЗД, поради наличие на предубеденост и субективизъм към него. Ето защо и счита обжалваната заповед за уволнение да е издадена в нарушение на забраната за пряко и непряка дискриминация, тъй като по никакъв начин не бил уведомен за конкретни претенции към него и не бил запознат изцяло и частично с такива. По този начин пък било нарушено и правото му на защита.

Счита уволнителната заповед за незаконосъобразна поради нарушение на чл.333, ал.1, т.2 и 3 КТ. В тази връзка твърди с ЕР на ТЕЛК № ******/12.03.2014г. да му е установена НР от *****%, като в него изрично било посочено и заболяванията му да попадат под закрилата на чл. 333 КТ. А предвид намалената му работоспособност да е трудоустроен и да попада под закрилата на КТ на това основание. Преди уволнението обаче не бил викан на ТЕЛК, преглеждани и освидетелствана във връзка с даване на предварително мнение за уволнението му. А от ИА “ГИТ” му отказали да му дадат документи, с които е искано и дадено разрешение за уволнението.

Твърди за заеманата длъжност да е получавал БТВ в размер на 929,99лв. месечно.

Въз основа на така очертаната обстановка се иска признаване за незаконосъобразна на Заповед №******/19.05.2014г. и на уволнение извършено на осн. чл.328, ал.1 т.5 КТ за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на предишната работа, както и осъдителен иск за сумата от 5579,94 лева, представляваща обезщетение за периода от шест месеца след уволнението, поради оставане без работа в резултат на незаконно уволнение, със законната лихва от подаване на искова молба до окончателното плащане.

В определения срок е постъпил писмен отговор от ответника, чрез представителя по закон – директора С.А. Не оспорва допустимостта на исковете както и фактическите твърдения на ищеца за съществуващо трудово правоотношение между тях и заемана по него длъжност от ищеца. По същество оспорва иска по основание. Твърди обжалваната заповед да е законосъобразна, като е подробно мотивирана. Твърди в нея подробно и детайлно да са описани и изброени липсващите на ищеца качества за ефективно изпълнение на работата, така и да са описани документите от които това е установено. Твърди липсващите качества да са съобразени с изискванията на длъжностна характеристика и визираните в нея трудови задължения свързани със спецификата на учебно -възпитателния процес. В тази връзка намира, че за липсата на качества се съди от поведението на работника – неговите действия и бездействие и постигнатите резултати, в какъвто смисъл са мотивите. Твърди липсата на качества у ищеца да едно трайно състояние и да не свързано с допуснати от него дисциплинарни нарушения. Настоява се на това, че на ищеца реално и липсват качества за изпълнение на възложената работа, като не съумява да привлече вниманието на учениците в часовете в които преподава и да го задържи за провеждане на ефективен учебен процес; учебния материал се преподава с неподходящи методи и похвати; не съумява да предотврати възникнали конфликтни ситуации между самия него и учениците; с поведението си неангажираност и незаинтересованост от факта на неудовлетвореност от преподавания материал, въпреки множеството жалби за това, генерира напрежение сред учениците и техните родители; има формално отношение към организацията на обучението и не преподава учебния материал, като вместо това използва свои разработки при преподаването му; а и му липсва умение за покриване и спазване на държавните образователни изисквания. В резултата учениците на които преподава не възприемат преподавания материал или поне в обема в който той е възприеман докато го преподават неговите заместници; подхода му към учениците бил различен от тези на другите у. и, а в резултат усвояването на учебния материал не било на нивото, каквото е достигано при други у. и; не можел да се справя и с прояви на лоша дисциплина, поради което и често търсел съдействие на ръководството, педагогическия съветник и класните ръководители. Настоява се на това, че организацията на учебното време в часовете на преподаване от ищеца е хаотична и непоследователна. Освен това често повишавал тон на учениците, отправял нападки към тях, не допускал и мнение различно от неговото и карал учениците да се чувстват незнаещи и не разбиращи, като и ги подценявал.

Оспорва твърденията на ищеца, че спрямо него е упражнена дискриминация, като твърди това да не отговаря обективно на действителността, тъй като се опровергава от множеството жалби и констативни протоколи.

Намира възражението на ищеца за допуснато нарушение на чл.333 КТ за неоснователно. В тази връзка твърди, че работодателя своевременно е поискал мнение на ТЕЛК и е получил такова. А и поискал и получил разрешение от ИТ преди да уволни ищеца. При което е спазил и процедурата свързана с ползван закрила от ищеца по реда на чл.333 КТ.

По тези съображения като намира уволнителната Заповед да е издадена в съответствие с всички изисквания на КТ се иска отхвърляне на исковете. Ангажира доказателства.

В с.з. ищецът лично и чрез пълномощника си адв.И. подържа изцяло предявените искове с подробни съображения в защита.

В с.з. ответникът ПГЕЕ–Пловдив, чрез директора на училището и пълномощника си адв.З., оспорва исковете както по основание така и по размер подържа възраженията. Претендира разноски.

За успешно провеждане на производството по исковете по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ е необходимо да се установи съществувал ли е между страните действителен трудов договор, същият да е прекратен с обжалваната заповед, заповедта да е незаконосъобразна, съответно уволнението да е незаконно и ищецът да е останал без работа за период от шест месеца в резултат на уволнението.

Съдът като взе предвид твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема следното:

Безспорно е, а страните и не спорят между ищеца А.Г. *** да е възникнало и съществувало безсрочно трудово правоотношение въз основа на сключен на 29.09.2000г. Трудов договор № 4 (л.336) на осн.чл.68 от КТ, по силата на които Г. е заел длъжността “у.” в това училище. Не спорят и по силата на ДС №36/18.03.2013г. Г. да е изпълнявал длъжността “с.у. общообразователен учебен предмет”, считано от 01.01.2013г. при ОТВ от 629лв. месечно, както и да преподавал по предметите “е.и право”, “ф.” и “свят и личност”.

Със Заповед № ***/19.05.2014г. (л.12-14) на директора С.А. на ПГЕЕ –Пловдив на осн.чл.328, ал.1,т.5 от КТ – поради липса на необходимите качества е прекратено трудовото правоотношение на ищеца А.Г. за длъжността “с.у. общообразователен учебен предмет” по “е.и право”, “ф.” , “свят и личност”, считано от 19.05.2014г. на която дата е връчена тази заповед при “отказ”, удостоверено с имената и подписите на трима свидетели.

Видно от тази заповед, като причини за прекратяване на ТД на ищеца са посочени: липса на качества –умения, навици и опит за ефективно изпълнение на работата. Подробно са изложени конкретни обстоятелства, довели до извода, че на А.Г. Г. липсват качества да изпълнява ефективно длъжността “у.”.

Най общо такива са изложени следните:

1. Липса на организационни способности да организира учебния процес в класовете и часовете в които преподава, както и умения за координация и организация на нормалното му протичане изразяващи се в хаотична и непоследователна организация на учебното време, формално отношение към организацията на обучението и липса на съсредоточеност, динамичност, експресивност по време на учебния час водещи до неудовлетвореност на учениците; като освен това и с поведението си на неангажираност и незаинтересованост от неудовлетвореността им генерира напрежение - установено от постъпили множество жалби и сигнали от страна на учениците и техните родители;

2. липса на умения да привлече и задържи вниманието на учениците за провеждане на ефективен учебен процес в часовете по ф..

3. Липса на умения за предотвратяване на възникнали конфликтни ситуации в часовете;

4. Преподава учебния материал с неподходящи средства и похвати, изразяващи се основно в използване на собствени разработки, които не следват изискванията и логиката на утвърдените от МОН. По този начин създава объркване и неяснота в учениците в часовете по право, ф., свят и личност и не възприемана от учениците на учебния материал и в резултат не постига усвояването на материала на ниво постигнато от други преподаватели и не се достигат оптимални резултати от обучението;

5. Не притежава умения за създаване на атмосфера на диалогичност и конструктивно общуване, изразяващо се в липса на заинтересованост и активност за провеждане на дискусия в учебните часове по ф., която дискусия да придобие философски характер и да създаде условия за разгръщане на творческия им потенциал;

6. Няма умения да създава атмосфера на толерантност и умения да се справи с прояви на лоша дисциплина, като вместо това повишава тон на учениците, отправя нападки към тях, не допуска мнение различно от неговото.

Съдът намира обжалваната Заповед № ****/19.05.2014г. за мотивирана в достатъчна степен и подробна, посочено основанието за уволнение и законовия текст. Неоснователно е възражението на ищеца, че изложените в заповедта обстоятелства, да са такива описващи дисциплинарни нарушения, точно обратното дадено е описание на общо ситуации, които са довели до извода за липса на организационни, делови качества, както и за липса на професионални такива свързани с провеждане на учебните часове, недостатъчно познаване на задълженията на у. я към учениците, както и несъобразяване със законовата и подзаконовата уредба имаща отношение към възложената работа на у. , включително и за това да се преподава учебен материал по учебници утвърдени от МОН.

Съдът намира неоснователно и възражението на ищеца, досежно незаконността на обжалваната Заповед, поради това, че намира изложените в нея обстоятелства за голословни и не почиващи на факти. Това е така, тъй като дали са се осъществили или не изложените в заповедта факти, които са мотивирали работодателя да посочи кои са липсващите на служителя качества, е въпрос на доказване в съдебния процеса, и няма как да води автоматично до незаконосъобразност на уволнението.

Неоснователно е и възражението на ищеца, че част от описаните като липсващи качества, съставляват основание за налагане на дисциплинарно наказание. Това е така тъй като не само никъде в обжалваната заповед не сочи за допуснати нарушения на трудовата дисциплина, т.е. за неизпълнение на трудови задължения, но дори и да се приеме преподаването по лични разработки вместо по учебници утвърдени от МОН да мислимо да е такова, то работодателя може да търси или не дисциплинарната отговорност на служителя, или да приеме това му по вид неизпълнение да е в резултата на липса на качества у у. я да подбере по подходящ начин и според учебния плана учебниците по които ще преподава. Именно така е постъпено и в случая.

Съдът намира неоснователно и възражението на ищеца, че в обжалваната заповед не е посочено дали е имал нужните качества и ако е имал до кога ги имал, респективно от кога ги е загубил. За разлика от случаите в когато се налагат дисциплинарни наказания за които се иска посочване на времето на извършване на дисциплинарното нарушение, когато уволнението е на някое от основанията по чл.328 КТ подобно изискване няма. Единствено то изискване към работодателя при уволнение на осн. чл. 328, т.5 КТ – липса на качества за ефективно изпълнение на работата е да посочи кои са качествата които служителя не притежава за да изпълнява. Това е така, тъй като нужните качества може служителя и да е имал и в последствие да ги е загубил, но също така и изобщо да не ги е притежавал през цялото време докато е работил по трудовото си правоотношение.

Напълно неоснователно съдът намира и възражението на ищеца, че при издаването и връчването на обжалваната Заповед № ****/19.05.2014г. да нарушена закрилата по чл.333, ал.1, т.2 и 3 КТ. Безспорно се установява от представеното ЕР на ТЕЛК № ****-****/12.03.2014г., че ищеца на Г. е определена ****% намалена трудоспособност поради общо заболяване. Установява се също от предходното ЕР на ТЕЛК № ***-***/30.01.2013г., че едно от заболяванията за които е трудоустроен е ****. Всъщност страните и не спорят по обстоятелството, че заболяването *** е предвидено в Наредбата, като такова посочено в чл. 1, ал. 1 от Наредба № 5/87 г. на Министъра на здравеопазването. Не спорят и по обстоятелството, че като е определен на ищеца ***% НР, той се явява трудоустроен работник, независимо да не било нужно изричното му трудоустрояване, тъй като заемана работа е счетена за подходяща за него от ТЕЛК. Всъщност и съдът намира, че от посочените ЕР на ТЕЛК безспорно се установява ищеца, като боледуващ от ИБС и лице с 62% НР да се ползвал от закрилата по чл.333, ал.1, т.2 и 3 КТ.

Съгласно изискването на чл.333, ал.1 КТ в случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5 и 11 КТ, работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай. В случая от представените от ответника Писмо изх.№ ****/12.05.2014г. се установява да е искано разрешение от Инспекция по труда за уволнението на А.Г. на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ. А и видно от Писмо изх.№ ****/13.05.2014г. получено от работодателя в същия ден, такова предварително разрешени е и дадено от Инспекция по труда.

Действително разпоредбата на чл.333, ал.2 КТ поставя и изискване В случаите по т. 2 и 3 на предходната алинея 1, т.е. при уволнение на трудоустроен работни или такъв страдащ от болест по Наредбата, преди уволнението се взема мнението и на трудово-експертната лекарска комисия. Такова мнение обаче и искано и дадено от ТЕЛК, което се установява от находящото се в преписката на Инспекция по труда ЕР на ТЕЛК № 0947-*****/12.03.2014г. В него изрично от ТЕЛК е посочено, че Г. попада под закрилата на Наредба № 5 на МНЗ и евентуалното му уволнение би довело до личностова дезадаптация. При което и от ТЕЛК е изразено мнение във връзка с уволнението но ищеца, което е отрицателно. Изискването обаче е само за вземана на мнение на ТЕЛК, но няма изискване ИТ да се съобразява с мнението на ТЕЛК при даване на предварително разрешение. А както вече бе посочено по-горе изпълнено е изискването за искане и получаване на предварително съгласие от Инспекцията по труда и такова е дадено на работодателя още 13.05.2014г. и преди издаване на обжалваната Заповед № *****/19.05.2014 г.

Ето защо и съдът намира, че ответника работодател е изпълнил точно изискванията на чл.333, ал.1 и 2 КТ преди да издаде обжалваната заповед за уволнение, което е достатъчно да се приеме, че е преодолял действащата по отношение на ищеца закрила по чл.333, ал.1, т.2 и 3 КТ.

Предвид така установеното от фактическа страна и по изложените по-горе съображения съдът намира, че обжалваната Заповед № 860/19.05.2014г. не страда от пороци от формална страна, а спорът за нейната законосъобразност следва да се разгледа по същество.

По същество от събраните многобройни писмени и гласни доказателства се установява, че описаното в мотивна част на обжалваната уволнителна Заповед №860/19.05.2014г., отговаря на фактическото положение и като цяло води до извода, че действително на А.Г. са липсвали или по-скоро не са достигали личностни качества за да изпълнява длъжността “у.” в ответното средно училище ПГЕЕ - гр.Пловдив. Този извод се потвърждава от представените многобройни жалби постъпили в РИО Пловдив и отправени до директора на ПГЕЕ и оплаквания и подписки на ученици от 9, 10 и 11 класове, в част от които се съдържат оплаквания, че ищеца е преподавал по негови разработки, а не по одобрени от МОН учебници. Използвал е и методи за оценка на знанията им по някаква точкова система, която е била неясна за учениците и по този начин неясни са били критериите по които са оценявани. Използвал е неприемливи за учениците и родителите им похвати на преподаване, като е задавал теми и ги е оставял сами да ги разработват, без да дава насоки за формиране на отговори и изводи. При провеждане на часовете по ф. отново е задавана само тема за обсъждане, някой от учениците са изказвали мнение, но повечето не са вземали каквото и да било участие. На практика до дискусия по темата не се и стигало, тъй като у. я Г. само е изслушвал мненията на учениците, без да насочва към някакви изводи или обобщения. В резултата не само не се е състояла конструктивна дискусия по въпроса, но и учебния материал, във връзка с които е поставена темата за разискване е останал неразбран и съответно неусвоен от учениците. Определено всичко това е в състояние да произведе ефекта – липса на мотивировка у децата, дори у в най-активните и ученолюбиви от тях, да полагат усилия и да постигнат натрупване на знания, умения и опит, като резултат от наученото.

В същност от показанията на св.Г* В* –у* в **** клас на ответното училище, според който подготовката по предметите преподавани от Г. в 9 и 11 класа - психология и логика и ф., учениците са правили в домовете си. Точковата система на оценяване въведена от ищеца била да се поставят точки, ако ученика взема участие. Самото участие в час било да се отговаря на въпроси, което не са разяснявани от у. я Г., а само въз основа на прочитане или приписване от неговите разработки, служили за учебник. Според свидетеля, когато бил в 11 клас, целя клас поискал от ищеца да им посочи учебник по който да учат, но той не им определил такъв, а ги оставил сами да си изберат. Те си избрали един от предложените 5 варианта, но Г. и заявил, че ще преподава по неговите учебници. Свидетелят твърди също, че учебен материал през цялото време докато е у. му е бил ищеца, не е преподаван в часовете. Вместо това били задавани по няколко въпроса, върху които да се напише есе в къщи. Но като не е преподаден материал за усвояване, нямало и какво да учат или върху какво да дискутират. Според този свидетел, независимо той да има отлични оценки поставени му от ищеца, не би могъл да покрие яко се яви на матура, държавните образователни изисквания по ф. или по логика. А това с още по-голяма сила би важало и за учениците получили по-ниски годишни оценки.

От показанията на св.К. К. – и. в МОН и св.А. К.-***, извършили на 28.01.2014г. проверка на работата на Г. чрез посещение на негови часове, се установява следното: В часовете по е.и филосифия, които са посетили протичали, като първоначално у. я Г. поставял тема във вид на въпрос. Учениците не вземали участие, при което у. я поставял друг въпрос. Отново нямало отговори. У. ят обаче също не дал никакви отговори на поставените от него въпроси. Не било направено от у. я и извеждане на понятия, постигане на някакви знания или умения от учениците, чрез извеждане на изводи и съждения. Като цяло становището на св.К. К. , е че часовете са били провалени, тъй като учениците нищо не са научили. В същия смисъл са и показанията на св.А. К. по отношение на тази проверка. Осен това К. твърди, че същите проблеми с начина на преподаването на ищеца са били констатирани и предходни превени от нея проверки, като на Г. са давани и препоръки за подобряване на работата му, но той не се съобразил изобщо с тях.

В часовете по ф. и логика е предприемал действия по разрешаване на разрешаване на напрегнати ситуации, като е повишавал тон на учениците, отправя нападки към тях. Всъщност, че Г. кота у. е имал проблеми с дисциплината в часовете се признава от самия него в искова молба. А че тези проблеми датират от 3-4 години, от когато започнал да прави видеозаписи на учениците в час, се установява от направените от него изявления, отразени в Констативен протокол на ДА за закрила на детето извършила проверка на 05.06.2014г. От същия става ясно и при нарушаване на дисциплината в час да гони ученика, да пише забележка в дневника или да “чете морал”, което според него е метод на възпитание. Става ясно също, че учениците са изказали пред проверяващите мнения – да не са съгласни начина на преподаване на Г., а и често да повишава тон, трудно да контролира емоциите си, да не допуска изразяване на мнение различно от неговото. С поведението си да кара децата да се чувстват незнаещи, не разбиращи и подценени.

Като цяло от тези доказателства безспорно се установява, че съответства на действителното положение, отразеното в обжалваната заповед ищеца Г. да е преподавал само по неговите разработки и да не използвал одобрените от МОН учебници, а и да е изисквал от децата да се съобразяват само със становището му изразено в тях. Не давал възможност при това на учениците да се подготвят за учебните часове по други учебници, респективно да споделят или да отрекат изразеното в тях становище на автора им. В часовете не проявявал активност, като преподавател – не преподавал материала, в което обичайно се изразява дейността на у. я, не провеждал дискусии по зададените теми, а е оставял учениците сами да се подготвят и сами да се ориентират в учебния материал.

Подобен подход към учениците, може и ищеца да счита за иновативен, но в случая той не може да счете за приемлив, най-малко защото очевидно не дава резултати, след като тези за които е предназначен – учениците не усвояват и не натрупват знания.

В случая съдът намира за нужно да отбележи, че напълно възможно е ищеца Г. да е от най-активните “блогове”, като сам твърди, но това е негово занимание извън определените му за преподаване часове и в рамките на тези часове. Напълно е възможно с тези си извънкласни занимания да допринася за развитието на някой от неговите ученици, но работата на у. я е да е ангажиран с всичките си ученици и да полага усилия, като ангажира вниманието на децата с набор от преподавателски похвати, и по този начин всеки един от учениците да чуе в часа какво трябва да знае и да научи, ако не целия поне част от учебния материал. По делото обаче не се установява такива по вид усилия изобщо да са правени от Г. . Вместо това се установява, часовете да са преминавали без да се преподава, а знанията да са на база самоподготовка на учениците, ако изобщо такива са успели да натрупат.

Въз основа на показанията на тези свидетели, които съдът кредитира, тъй като са подкрепени от представените писмени доказателства, се налага извода, че действително на ищеца Г. са липсвали в необходимата степен организационни качества, необходими за изпълняване на длъжността “у. по общообразователен предмет” в ответното средно училище, проявени главно чрез бездействие, а съгласно връчената Длъжностна характеристика, едно от основните трудови задължения за тази длъжност е да организира и контролира учебния процес така, щото учебния материал да е преподаден, достигнал до учениците, а в резултата те да натрупат известно количество знания по предмета. Безспорно се установява, също при изпълнение на задълженията си на у. да не е проявявал умения да се справя с дисциплината в час, нарушаването на която е в пряка връзка с липсата му на умения да ангажира и задържи вниманието на учениците, което пък от своя страна е следствие на използвания преимуществено метод на самоподготвка. Съдът намира в случая, че поведението на ищеца Г. и методите избрани от него за работа с учениците не се вместват по никакъв начин в установената в продължение на много години представа за това, как един у. следва да изпълнява работата на преподавател. Очевидно именно това разминаване е станало и основна причина за множеството подписки на учениците, които са напълно наясно как следва да протича един учебен час, до колкото всеки ден неколкократно са в такива по други предмети. Като дългогодишен у. Г. е бил напълно наясно както и по какъв начин следва да протича учебния час, така и с изискването у. я да преподава учебния материал по учебници одобрени от МОН, а само като допълнителни материали да се ползват и други помощни такива, както и с възможните последици като реакция и поведение на самите ученици, в случай че се отклонява от това. Това поведение само по себе си показва непрофесионално отношение на ищеца към образователния процес и към цялостни работния процес свързан с преподаването, организирането и контролирането на които процеси е от основните задължения на у. я.

Съгласно чл. 126 от КТ “при изпълнение на работата, за която се е уговорил, работникът е длъжен: да използува цялото работно време за изпълнение на възложената работа; да изпълнява работата си в изискуемото се количество и качество; да спазва техническите и технологическите правила;

До колкото във всички случай, когато е оспорено законността на уволнение, съдът следва и да установи налице ли са били предпоставките за прекратяване на трудовия договор на посоченото от работодателя основание, и в този смисъл законосъобразно ли е упражнил работодателя правото си да прекрати правоотношението на това основание.

Видно от отразеното в Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение А.Г. е уволнен, на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, а именно - “поради липса на качества за ефективно изпълнение на работа”. Това основание за уволнение работодателят може да приложи при липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата, т. е. обективно да е налице неспособност на работника или служителя да изпълнява резултатно възложената му трудова функция, поради липса на професионални умения, навици, поради недостатъчно образование, опит или недостатъчни природни дадености (интелигентност, сръчност, умствени, психически или физически възможности).

Трайната съдебна практика приема, че основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по инициатива на работодателя с предизвестие по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е обективно, безвиновно и трайно състояние на липса на качества за ефективно изпълнение на работата, решение № 501/15.07.1998 г. на ВКС, III гр. отд., според което липсата на качества на работника или служителя по член 328, ал. 1, т. 5 от КТ може да се изразява в липсата, както на професионални, така и на личностни качества и означава недостиг на тези качества, необходими за ефективното изпълнение на конкретно възложената му работа и това да се изразява в трайно състояние на работника или служителя, а не като временно състояние. Тези качества следва да бъдат съобразени с изискванията по длъжностна характеристика и да са в причинна връзка с неизпълнението на конкретни трудови задължения (решение № 1626/23.10.2006 г. по гр. дело № 55/2004 г. на ВКС, Трето Г. О., публикувано в бюлетин бр. 10/2006 г.). Без значение е дали тази липса се дължи на недостатъчното образование или опит на работника или на недостатъчните му природни дадености като личностни качества, изброени по-горе. Уволнението ще е законосъобразно, когато обективно се установи и е налице липса на качества на работника, за да се приложимо основанието по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, като и посочените такива да са във вид, даващи възможност за извършването на преценка дали са налице условията на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ.

От представените писмени и събраните гласни доказателства и по изложените по-горе съображения, съдът намира да се установява по безспорен начин недостиг или липса на качества на С. Г. да извършва резултатно работата на “д.” на училище, която е била възложена. Всъщност работата на директора не се състои само в изпълнение на отделни задължения, а в организирането на работата и разпределяне на отделните служители и в този смисъл не е просто самостоятелна, а и екипна, при което извършването на отделни части от всеки един от подчинените служители води като цяло до качествено и срочно изпълнение и добро административно обслужване, за което е от значение като добро познаване на нормативната уредба, така и правилното й прилагане, а и координацията и микроклимата в училището, за осигуряване на които предпоставки лично виждане на ищеца, за това как да се организира и изпълнява работата, дори и във варианта да е имал някакви свои съображения за това, като цяло трябва да води към добра организация на всички процеси, в това число на образователния процес и административното обслужване, а и да осигурява необходимите предпоставки на контролните органи да извършват възложените им проверки, което именно изпълнение от страна на ищеца е неприемливо и във всички случай означава неспазване на изисквания към работата му, респективно липса на личностни качества от вида, посочен в уволнителната Заповед, а именно: липса на професионални качества – знания и умения, който не й позволяват да организира, контролира и отговаря за цялостната дейност на училището, да извършва целесъобразно и икономично разходване на бюджетните средства, да прилага Кодекса на труда при сключване и прекратяване на трудови договори с персонала, да съдейства на контролните органи на РИО и да контролира и отговаря за правилното водене и съхраняване на задължителната документация.

По горе изложените съображение съдът намира, че ответникът е доказал липса на качества у А.Г. за да изпълнява резултатно възложената работа, като у. по общообразователен предмет в училището, то установената горе липса на личностни качества за организиране и ефективно провеждане на учебни часове е достатъчна, за да се счете, че обективно е налице липса на качества. При което извършената от работодателя, преценка за липса на качества отговаря на обективно съществуващата такава, т.е. се установи обективно наличие на основанието, послужило за прекратяване на трудовото правоотношение и правилно и законосъобразно е упражнено от директора на ПГЕЕ - Пловдив правото за прекратяване на трудовия договор на основание чл.328, ал.1 т.5 КТ.

В обобщение на горното следва и правният извод, че Заповед № ****/19.05.2014г. на директора на работодателя “ПГЕЕ” –Пловдив от формална страна не страда от пороци, които да обосновават и да водят до нейната незаконосъобразност, преодоляна е и закрилата по чл.333, а1,т.4 КТ, като е искано и получено разрешение от Инспекцията по труда, и ответникът законосъобразно е упражнил правото си на уволнение, на посоченото в основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ– "липса на качества на работника за ефективно изпълнение на работата", като се установи обективно на ищеца да липсват качества, което дава основание да се приеме, че уволнението на ищеца е законно и не подлежи на отмяна. При което искът по чл.344, ал.1 т.1 КТ е неоснователен и като такъв ще се отхвърли.

По делото са събрани и други доказателства и в частност показания на свидетели на ищеца, които с оглед горния извод не е необходимо подробно да се обсъждат, тъй като не само не биха допринесли за друг изход от делото.

Що се отнася до акцесорните искове за възстановяване на предишната работа, присъждане на обезщетение поради оставане без работа, то тяхната основателност е в зависимост от това дали уволнението е незаконно, в който само случай работникът или служителят е носител на потестативното право за възстановяване на работа и обезщетяване на вреди, като последица от незаконосъобразни действия на работодателя. Предвид законността на уволнението и неоснователността на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, то неоснователни се явява и исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 КТ за възстановена на предишната работа и присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ поради което и ще се отхвърлят.

С оглед изхода на делото ищеца няма право на разноски, а направените от ищеца разноски остават за негова сметка. До колкото предмет на разглеждане е спор, произтичащ от трудово правоотношение, то съгласно чл. 83, ал.1, т.1 ГПК ищецът е освободен от държавни такси и разноски и дължимите такива ще останат за сметка на съда,.

На основание чл.78, ал.3 ГПК с оглед изхода от спора ответникът има право на разноски за производството, като е представляван от адвокат. До колкото не са представени доказателства за договорени или направени разноски, то и такива не следва да му се присъждат.

По изложените мотиви ПРС, ХV гр.с. :

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 344, ал.1 т.1 , 2 и 3 от КТ, вр. с чл. 225, ал.1 КТ и чл. 86 ЗЗД на А.И.Г., ЕГН ********** ***, против ПГЕЕ -ПЛОВДИВ, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.”Пещерско шосе” № 26, представлявано от С. А.-директор, за признаване за незаконосъобразна Заповед № 860/19.05.2014 г. и уволнението извършено с нея на осн. чл.328, ал.1 т.5 КТ за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на предишната работа, както за присъждане на сумата от 5579,94 лева, представляваща обезщетение за периода от шест месеца след уволнението, в едно със законната лихва, като неоснователни.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от датата на която е обявено решението на страните - 24.02.2015г., а копие от него да им се изпрати.

РАЙОНЕН СЪДИЯ/п/ (Валентина Иванова)

Вярно с оригинала!

ИТ

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.