събота, 14 януари 2012 г.

БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА

С подзаглавие „Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността”

Книгата е написана от октомври 2006 г. до август 2007 г.; излиза от печат през 2007 г., изд. ИЗТОК-ЗАПАД.

Това е книга, която поставя важни въпроси – и има за цел да предразположи към размисъл. Тя не предлага решения, а подтиква към самостоятелно търсене на собствената позиция. Ние сме различни и всеки има правото да мисли каквото намира за добре. Свободата е първото, от което изхождаме – тя е и най-важното. Въпросите по-надолу ни дават шанса да се възползваме от своята свобода. Свободният човек е творец на себе си и на своя живот. Но пътят към автентичната и действителната свобода никак не е лек…

Авторът твърди, че книга като неговата е необходима: понеже той сякаш е единственият философ, захванал да постигне с философски средства тази така странна и неуловима реалност на политическия живот като едно значимо проявление на живота ни изобщо. Неговата политическа философия, по думите му, ще си остане негово свидно дело, защото е вложил много труд и търсения – за да изтълкува случващото се в неговите по-дълбоки, по-човешки и по-смислени измерения. А не както се прави в журналистиката ни: банално, повърхностно, несериозно, с презрение към читателя и неговата способност да схваща. В писането на своите статии и есета той влага много страст: това, по думите му, е разбираемо – така подобава да прави философът. А философът е човек – и никъде не е доказано, че философията трябва да бъде студена или скучна! Тя не само може, но е и длъжна да бъде много по-различна от ширеща се в общото мнение представа за нея.

Той се опитва на дело да докаже, че автентичната философия е много човечна, е винаги близка до човека. И тя само по този начин може отново да стане “наставница на народите”. “Наставница”, но не в оня най-противен, отблъскващ смисъл, а наставница в свободата ни, в свободния живот, в постигането и съхранението на човешкото достойнство. Много хора имат нужда, твърди авторът, точно от това: да бъдат подкрепени в търсенето на опори, защото свободата е страхотно изпитание – изпитание на силата, на предаността спрямо самата свобода и спрямо самия живот. Затова философията трябва да възвърне мястото си на най-респектираща наставница на народа – пък, защо не, и на “учителка”?! Особено на народи като нашия, на които липсва така необходимата традиция и култура на свободния, на демократичния живот. И в това отношение философията е незаменима – в това авторът е дълбоко убеден.

Той също е убеден, че книгата му ще подтикне читателя и към практическото постигане на онзи "живот в истина", от който зависи бъдещето ни – и като индивиди, търсещи своя път, и като "обществена цялост". Като народ, опитващ се да постигне своята самобитна, проникната от човечност, "стратегия на свободата", която неминуемо ще гарантира благоденствието ни. Оказа се, че без тази последната просто не може да се върви напред, нещо повече, дори и "измъкването от блатото" е съвсем проблематично.

Бъдещето ни зависи от нас самите и се определя най-вече от онова, което силно, дори съкровено искаме да бъдем. Впрочем, личността с една дейна и неуморна индивидуалност е отговора, който всеки от нас може да даде на иначе непонятната загадка на свободата. Свободата е лично завоевание, което влюбените в живота непременно постигат – само ако обаче решимостта е налице. Книгата „Българската душа и съдба” се стреми да е поне малък подтик към решимостта за свобода, от която всичко зависи.

Няма коментари:

А може би тъкмо ИДЕИ е твоето списание?!