А може би тъкмо ИДЕИ е твоето списание?!

събота, 14 януари 2012 г.

Идеи за една нова философия и стратегия на образованието в България

В тази своя книга авторът е събрал есета и статии, посветени на проблемите на образованието, които е писал в продължение на много години наред. В подредбата на книгата това си личи пределно ясно. Книгата излиза в твърде ограничен тираж през 2011 г., изд. A&G

Ето как авторът сам представя книгата си в нейния предговор; ще имате възможност да прочетете част от предговора на тази забележителна книга:

Пред теб, уважаеми читателю, е една необичайна книга. Текстовете, събрани в нея, са писани в продължение на 25 години; в тях съм вложил опита и смисъла, добит през целия ми некратък досегашен живот. Зад всяка дума в тази книга стоят жизнени реалии и дадености, които са преживени и премислени, даже изстрадани изцяло и без остатък. Нищо не е "съчинено", а всичко е извлечено от "живия живот". Зад нея стоят безчет съмнения, душевни колизии, страдания, търсения, изследвания, всекидневни битки за отстояване на своята личност и достойнство. Тя не е написана от изнежен и самодоволен кабинетен учен, който предъвква някакви превъзходни абстрактни теории за "образованието на младите", изсмукани от пръстите – или почерпени от дидактичните книги.

Всичко, което съдържа книгата ми, както вече писах, е извлечено от живота, от непосредствения опит, от практиката; то е плод на рефлексията над човешката реалност, съставляваща най-интимното на онова, което наричаме "образование", "възпитание", "личностно израстване", "гражданско пробуждане". Разбира се, пишейки книгата си, съм изхождал и от някои ценности и принципи, от които никога няма да се откажа. Имам предвид ония идеи, които, макар и подмолно и неусетно, така или иначе оживотворяват, внасят смисъл и посока в случващото се в нашите училища и академии.

По пътя на осмислянето на преживяното в опита и на преосмислянето на вече осмисленото в целия порой от съмнения и неуверености се роди моята лична философия на образованието – и на личностното израстване, на което образованието е само елемент. На тази сплав от водещи идеи според разбирането ми следва да се подчини българското образование в този преломен и съдбовен исторически, нравствен и културен момент от живота на нацията ни. Защото има шанс за това: на основата на анализираните същностни и фундаментални принципи, ценности и идеи се постарах да изработя една удобна, практически приложима стратегия, която, убеден съм, може да доведе до така потребното движение и поврат в тресавището, наречено "българско образование".

Разбира се, не претендирам за окончателност, напротив, книгата ми е покана за дискусии, в които могат да изкристализират ония конкретни стъпки, които сме длъжни да извървим, за да постигнем действителна промяна на неблагоприятното, на крайно нерадостното статукво. По същия начин и всички мои статии, от които е съставена книгата ми, писани в конкретни ситуации, са били зов за освестяване, на който, за жалост, самодоволната от съществуването си в неограничена власт образователна бюрокрация не е обърнала и капчица внимание. Ето че дойде моментът да нанеса своя разгромяващ удар в моята дългогодишна битка с немислещата и нехаещата за случващото се държавно-политическа бюрокрация; моята книга е този мой окончателен удар.

Наистина, безусловно е, че тъкмо тази област – идеите, ценностите, принципите, стратегически осмислените подходи за растеж на личностния потенциал на младите – е най-слабото, е ахилесовото място на нашата самозабравила се образователна бюрокрация, подкрепяна от една политическа класа, пребиваваща в самодоволство от самата себе си и от своята ефимерна величавост. Тук е и превъзходството на оная част от дейците на българското образование, съзнаващи своята духовна мисия, към която, смея да се надявам, принадлежа с цялото си сърце и душа. Защото образованието е духовен процес и растеж на личностните сили, към който ръководещата образованието бюрокрация няма абсолютно никакво отношение; напротив, има само едно крайно негативно, разрушително, съсипващо и опорочаващо всичко отношение.

И това не може да е иначе: та те пребивават в два различни свята, та те са прояви на субстанции, между които няма нищо общо!

2 коментара:

Анонимен каза...


Философ Грънчаров,
Благодаря Ви за представянето на книгата за бг-образование. Пустословието, с което си служите ми говори, че няма какво да кажете и с това ми спестихте разочарованието да търся и преглеждам Вашето съчинение.
Още веднъж Ви благодаря.

ПП: Не разбирам от интернет и рекох да попитам:Ако съм робот, дали ще мога да пиша коментари?

Анонимен каза...

Вие сте нещо значително по-лошо от робот, Вие сте комуноид :-)