събота, 14 януари 2012 г.

ИЗКУСТВОТО НА МИСЪЛТА

С подзаглавие „Класическа логика”

Книгата е написана през 1997 година, първото ù издание е от 2001 година (изд. АНИМА), а второто – 2011 г., изд. ИЗТОК-ЗАПАД.

Изучаването на логика е необходима част от философското образование на съвременния млад човек. Най-лошото, което обаче може да му се случи, е да бъде разочарован още в самото начало: както ставаше досега в заниманията по логика не само в училище, но дори и в университета. Тази опасност – за която авторът категорично твърди, че съществува – трябва да бъде предотвратена: за да стане срещата ни с философията вълнуваща и незабравима. Ако в самото начало се зароди в душата ни вдъхновение, то и любовта към мъдростта скоро ще се пробуди. Разочарованието и скуката обаче пораждат само нови разочарования и скука; да ги победим става все по-трудно и дори невъзможно.

А.Грънчаров твърди, че едва ли някога ще се разколебае в убеждението си, че мисълта, която не е оживотворена от чувството, скоро омръзва и на самата себе си, а и по начало е чужда на човека. Затова той е овладян от идеята да превъзмогне обикновената представа за един учебник по логика, предлагайки нещо съвършено различно, но също така пронизано от духа на чистата мисъл, която все пак е неразделна част на философията. Дали поне отчасти тази идея е довела до появата на нещо наистина заслужаващо труда си, ще отсъди читателят.

Наставник и водач на автора в това начинание е кьонигсбергският мислител Имануел Кант, чиято "Логика" наистина е постижение тъкмо в насоката, за която тук стана дума. Авторът вярва, че именно този хоризонт на логическия дух е потребен на младия човек днес. Кантовото изложение на логическата проблематика наистина е образец за съвършенство и в логическия, и в естетическия смисъл на тази дума. По тази причина се оказва, че нищо по-добро от написаното от великия Кант изобщо не може да бъде измислено и казано. Затова авторът се принуждава на места почти изцяло да привежда текста на Кант, дори отказвайки се и от кавичките, които нарушаваха целостта на мисълта.

По този начин – ставайки някакъв закъснял с два века "съавтор" и популяризатор на кантовата мисъл! – се стреми да предаде нейните богатства на младите читатели, много от които едва ли ще посегнат към неговите съчинения някога и изобщо.

Всеки учебник обаче говори най-добре за самия себе си – чрез това, което представлява не само като намерение, но и като постижение, като осъществяване. Единственото, което може да се даде като съвет на току-що разлистилия го млад човек, пристъпващ към изучаването на логика, е първо доверието към самия себе си – и към своята способност да схваща, свободно употребявайки ума и мисълта си.

На второ място се иска и съвсем умерено доверие и към учебника, поставил си голямата цел да бъде "наставник" на младежта във великото изкуство на мисълта. Има ли ги тези две условия, то успехът няма как да не дойде с времето.

Няма коментари:

А може би тъкмо ИДЕИ е твоето списание?!