А може би тъкмо ИДЕИ е твоето списание?!

събота, 14 януари 2012 г.

ЛАБОРАТОРИЯ ПО ФИЛОСОФИЯ

С подзаглавие „Книга за опитващите се да разбират”

Книгата е написана в периода 1999-2000 г. и е издадена през 2003 г., изд. A&G.

Много хора, учещи философия в училище, в университета или другаде остават с погрешното впечатление, че “нейните” проблеми са им твърде далечни, докато всъщност тези проблеми не могат да не са им близки; та това са техни, лични и човешки проблеми! Автентичната философия или философията, към която се отнасяме по подобаващия начин, говори за нас самите, тя и нас иска да предразположи към разговор, към живо участие в нашата собствена участ. Нима – ако това последното бъде усетено, а след това и осъзнато – някой ще може след това да твърди, че философията не е всъщност най-близкото до човека, до нас самите?

Авторът на тази книга смята, че “философският занаят” точно съвпада със занаята – майсторството, дори изкуството – да се живее човешки, и това не е излишен лукс, а всекидневна жизнена потребност и необходимост. Така погледнато, всеки ще разбере, че упражненията по философия могат да бъдат практическа “лаборатория” по добиване на личностност в най-дълбокия смисъл: умение за разбиране на себе си и живота, усъвършенстване в ползването на плодовете на свободата, изтънченост в проникновената отдаденост на истината, на така примамливата и посилна за човека мъдрост. Има практически умения, които може да ни даде само смислено живеният живот, а ориентацията към този последния зависи най-вече от философията като най-древно, и същевременно модерно изкуство, помагащо ни да гледаме на живота си откъм неговата истина. Всеки сам трябва да постигне своята лична философия, а това ще стане само когато е свикнал да я търси неуморно.

“Правенето” на своята философия затова е най-отговорното дело на живота, което за нас, човеците, е първа необходимост; правейки живота си по подобаващия за неговото велико тайнство начин, ние всъщност правим по подобаващ начин своята философия, философията, неотделима от живата, преданата на живота, личност. Ето защо философстването не е занимание само на суетни и горди професионалисти, на странни субекти, наричащи се философи, а е човешко дело, здраво свързано с отдадеността ни към живота, т.е. със степента на нашата лична ангажираност със самите себе си.

Длъжни сме да създадем и сътворим своята лична философия, да проясним жизнения свят, в който съществуваме, да постигнем съдбовно важната яснота особено по отношение на самите себе си. Това може да стане само чрез засилена загриженост за самия себе си, а и също подпомагайки се един друг и импулсирани от това, което се нарича философия, любов към мъдростта. Към философията си можем да вървим не просто теоретически, а само практически, т.е. като сами философстваме, сами правим своята лична философия.

Ако това не стане, то тогава всичко наистина е било само непосилно бреме, излишна тежест, която не можеш да отхвърлиш от плещите си, която си принуден да носиш кой знае защо. Ала щом като философията е преди всичко свобода, то почувствалите свободата няма да се принизят до такава противоестествена употреба на философията, до такава гавра и със самите себе си. Те ще се заемат с тази задача на съществуването си истински, те само ще разберат, че философията не е лукс, а първа потребност на живота ни – т.е. на ония, които искат да живеят пълноценно.

Разбирайки и все повече убеждавайки се в потребността да се разчупят старите и негодни стереотипи на “преподаването” на философия, авторът се заема със създаването на един практикум, който да облекчи отчасти движението ни към своята философия. Той може да подпомогне търсенията ни в тази насока, да ни подтикне в избора на свой път както в живота, така и във философстването, служещо на самия живот като израз на индивидуалната свобода.

Такова е неговото намерение, а дали поне отчасти е било постигнато ще кажат ползващите го.

Няма коментари: