събота, 14 януари 2012 г.

ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА

С подзаглавие „Въведение в практическата философия”

Книгата е написана в периода 1999-2000 година, а излиза от печат в 2006 г., изд. ИЗТОК-ЗАПАД.

Тази книга заслужава да бъде прочетена. Дори само заради темата си: животът. Не са много думите, които при произнасянето предизвикват трепване, лек спазъм в сърцата ни. Животът е първата сред тях – наред с думи като свобода, истина, красота. Каквото и да правим, ние в крайна сметка най-много от всичко слушаме сърцето си, вярваме на неговия отклик, опитваме се да следваме повелите му. Сърцето никога не лъже. То обича само истината…

Ако "изворите на живота" са тъкмо в сърцето (според древното библейско свидетелство), то тогава няма защо да се учудваме, че сърцето знае всичко, а ние сме му изцяло подвластни. Затова книгата „Тайнството на живота” се стреми да разчете някои от знаците, изразяващи тайнството на живота, които сърцето мъдро указва. Авторът смята, че този е начинът да попаднем пряко в сърцевината на иначе непонятната мистерия, наречена живот. Пренебрегването на това, което сърцето говори, е прекия път към израждането на човека. Вслушването обаче в неговия говор ни привързва здраво към автентичното съществуване, към истината на живота за човека. Векове наред търсена, тази истина си остава загадката пред всеки живеещ, която всеки път трябва да разгадаваме наново.

Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме – да си мислим, че сме "нещо повече от това", че сме "нещо повече от него"! Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с "простата даденост" на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Понеже всеки от нас е човек, а също и иска да бъде човек, то разбирането на живота се свежда до интуитивния порив за търсене на себе си в самия себе си, т.е. на човека и човешкото в себе си според тяхната идея. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно и сами "правим" себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем.

За това как се прави всичко това разказва тази необичайна и необходима книга. Тя не казва всичко – такова пожелание би било съвсем абсурдно – но казва онова, без което не може, което трябва да разбираме най-ясно и най-добре. Нашата деловитост, отдадеността ни на делото и действието, е многоизмерна, тя е изпълнена с коварства и хлъзгавини, опаката й страна също трябва да се разбере. Не трябва да допускаме в душите ни да се настанява повърхностния оптимизъм, който не забелязва и най-близкото, какво да говорим пък за най-дълбокото. Вглъбяването в себе си, което е главно предизвикателство пред разумния човек – често смятащ себе си за "най-плиткото"! – не трябва да бъде непосилна задача за нас, живеещите в ерата на компютърните технологии.

Ето защо авторът на тази насърчаваща духа на човека книга се опитва да помогне за решаването съдбовната задача, която нашето време все по-остро поставя. Или поне – ако такава една цел сама по себе си е прекалено амбициозна – да импулсира съвременниците си в едни търсения, които по сложността си далеч превъзхождат всичко онова, което човекът е създал.

Защото ако тайнството на живота непрекъснато ни говори, то от нас се иска просто да изострим слуха си – за да чуем онова, което иначе никога няма да проумеем сами…

Няма коментари:

А може би тъкмо ИДЕИ е твоето списание?!